Р Е Ш Е Н И Е № 121
гр. София, 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Магдалена Букина, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 77 по описа за 2016 г. на СОС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
М.А.Д., А.М.Д., С.М.Д. и З.М.М. са
предявили срещу „Л.” АД обективно и субективно съединени искове за плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 140000 лв. за всеки от тях за
неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Р.К. Д. – съпруга на ищеца М.Д.,
майка на ищците А. и С. Д.и дъщеря на ищцата З.М., настъпила в резултат на ПТП,
настъпило на 13.05.2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочените суми от датата на увреждането до окончателното плащане.
Твърди се в исковата молба, че на посочената дата водачът на автобус с д. к. №
СМ5242АК превозвал пътници на почивка в Р.Т., сред които била и Р.Д.. Движели
се по магистрален път Е87, като на 22-рия километър от пътя Е.-Ч., в посока Е.
водачът на автобуса, виждайки, че на отсрещната страна на пътя има
бензиностанция „Четин-Петрол“, решил да направи почивка извън специално обозначените
за това места. Паркирал автобуса в дясната лента за движение, въпреки липсата
на специално обозначено място за спиране и възможност пътниците безопасно да
преминат към бензиностанцията и обратно. Р.Д. слязла от автобуса и преминала
отсреща, за да използва тоалетната на бензиностанцията. По същото време в
посоката на движение на спрелия автобус се движел л. а. марка „Рено” с рег. №
34 НЕ 8054, управляван от турския гражданин С. А. А. с висока скорост и под
въздействието на алкохол. При опита на Д. да се върне обратно до паркиралия
автобус тя била ударена с висока скорост от лекия автомобил, който я влачил
около 20 метра, като в резултат на удара била причинена и смъртта й. По случая
било образувано наказателно производство в Р. Т.. Ищците твърдят, че процесното
ПТП настъпило по вина на водачите на автобус с д. к. № СМ5242АК и на л. а.
марка „Рено” с рег. № 34 НЕ 8054, които нарушили правилата за движение по
пътищата и безопасност на пътниците и пешеходците, като в резултат на виновните
им противоправни действия настъпила смъртта на Р. Д. поради причинените й
множество несъвместими с живота травми. Отговорността на делинквентите била
солидарна, съответно претенцията за обезщетение е насочена към застрахователя
на единия от тях, а именно на водача на автобуса, относно чиято отговорност имало
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, действал към датата на ПТП. Ищците твърдят още, че преживяват
изключително тежко загубата на тяхната съпруга, майка и дъщеря. След случилото
се страдали от безсъние, самоизолирали се и нямали желание да се срещат с
близки и приятели. Случилото се оставило дълбока емоционална празнина и лишило
ищците от обичта на тяхната майка, съпруга и дъщеря.
Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) вр. чл.45 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 КМЧП приложимото
по делото право е това на Р. Б..
Ответникът оспорва исковете изцяло, оспорва и всички
твърдения на ищците. Навежда възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията, предмет на исковете. Оспорва механизма на настъпване
на ПТП, вината на водача на автобуса и наличието на негово противоправно поведение,
оспорва и причинната връзка между неговото поведение и настъпилата смърт на Р.Д.,
съответно причинната връзка с търпените от ищците вреди. Твърди, че ПТП е
настъпило в резултат на виновното противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Рено“. Оспорва също интензитета на търпяното от ищците страдание.
Навежда и възражение за съпричиняване от страна на починалата Р. Д. поради
това, че е пресичала пътното платно на забранено за пресичане място и не се е
съобразила с пътната обстановка, с интензивността на движението и с
разстоянието до приближаващите автомобили. Оспорва и наличието на твърдяното в
исковата молба застрахователно правоотношение. Излага самостоятелни доводи за
неоснователност и на исковете за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва като твърди, че не е в забава от датата на настъпване на ПТП
поради това, че не е бил поканен да плати.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на
вземанията, предмет на исковете. ПТП е настъпило на 13.05.2011 г., съответно
петгодишният давностен срок изтича на 13.05.2016 г., а исковата молба е
подадена на 12.05.2016 г. чрез куриер, лицензиран като оператор за извършване
на универсална пощенска услуга съгласно ЗПУ, т. е. в срок.
Исковете са процесуално допустими, а разгледани по
същество – неоснователни и съответно подлежащи на отхвърляне по следните
съображения:
По главните искове за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Установи се безспорно по делото /с писмените
доказателства, заключенията на вещите лица и свидетелските показания/ следното:
Р. Д. е съпруга на ищеца М.Д., майка на ищците А. и С. Д.и дъщеря на ищцата З.М..
На 13.05.2011 г. Р. Д. пътувала с автобус „Сетра“ с ДК № СМ 5242 АК на
екскурзия в Р.Т., организирана от ЕТ „К.“. Отговорността на водача на автобуса
била застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника и действал към датата
на екскурзията. Автобусът се движел по
магистрален път Е87 в Р.Т., като на 22-ия километър от пътя Е.-Ч. в посока гр. Е.водачът
на автобуса спрял за почивка и паркирал автобуса на десния банкет в посоката си
на движение до намираща се там джамия и срещу бензиностанция „Четин Петрол“
/намираща се на отсрещната страна на пътя/. На мястото на спиране на автобуса
платното за движение било еднопосочно, предназначено за движение на превозни
средства в посока към гр. Е. и трилентово. Платното за движение в обратната
посока също било трилентово и било отделено от платното в посоката на движение
на автобуса с разделителна залесена площ /остров/. За да се стигне от автобуса
до бензиностанцията на отсрещната страна на пътя, трябвало да се пресекат
шестте пътни ленти. Мястото, на което спрял автобусът, от техническа гледна
точка не било обозначено за спиране и престой при превоз на пътници, не било и
осветено. След слизането си от автобуса Р. Д. пресякла пътното платно и отишла
до бензиностанцията, намираща се на отсрещната страна на пътя, а на връщане
била блъсната от лек автомобил „Рено“, движещ се в посока към гр. Е.. ПТП
настъпило в средната лента за движение в платното в посоката на движение на
лекия автомобил и автобуса, в тъмната част на денонощието. В резултат на ПТП
настъпила смъртта на Р.Д.. За ПТП било образувано наказателно производство в Р.Т.
срещу водача на л. а. „Рено“. Според заключението на вещото лице по допуснатата
авто-техническа експертиза предвид конфигурацията на пътя и топографията на
района пострадалата не е имала ограничения на видимостта и е имала възможност
да възприеме приближаващия се лек автомобил от момента, в който се е показала
иззад дърветата на разделителния остров, съответно е можела да избегне
настъпването на ПТП като изчака преминаването на лекия автомобил преди да
предприеме пресичане.
При така установеното не може да се направи извод за
наличие на основания за ангажиране на отговорността на ответника като
застраховател на отговорността на водача на автобуса. Доколкото по делото се
установи наличие на виновно противоправно поведение у този водач, то се
изразява в спиране на автобуса за престой за почивка на пътниците на необозначено
за спиране и престой и неосветено място. Това поведение би могло да доведе до
съответната административно-наказателна отговорност за нарушение на правилата
за превоз на пътници и до такава за нарушение на правилата на турското
законодателство за движение по пътищата. Това поведение обаче не е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП и последвалата смърт на Р.Д., от
която на ищците са причинени неимуществени вреди. Водачът на автобуса не може
да носи юридическа отговорност за поведението на пътниците след напускането им
на автобуса, а в случая именно поведението на загиналата Р.Д., която е решила
да пресече на нерегламентирано за целта място /независимо, че това е станало
вероятно от необходимостта й за задоволяване на физиологичните й нужди, както и
че вероятно е била упътена към находящата се на отсрещната страна на пътя
бензиностанция от водача на автобуса/, в резултат на което е настъпило ПТП, при
което Р. Д. е ударена от лек автомобил в средната лента на платното за движение
в посоката на движение на автобуса. Следва също да се вземе предвид обстоятелството,
че според конфигурацията на пътя и топографията на района пострадалата не е
имала ограничения на видимостта и е имала възможност да възприеме приближаващия
се лек автомобил от момента, в който се е показала иззад дърветата на
разделителния остров, съответно е можела да избегне настъпването на ПТП като
изчака преминаването на лекия автомобил преди да предприеме пресичане.
С оглед изложеното не следва да се обсъждат възраженията
на ответника.
По акцесорните искове за плащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на главните искове от датата на
настъпване на ПТП до окончателно плащане:
Съобразно изводите за неоснователност на главните
искове неоснователни са и акцесорните такива.
С оглед изхода на делото искането на ищците за
присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника за присъждане на
разноски е основателно. Претендират се разноски в размер на 200 лв. за
възнаграждение на вещо лице по допуснатата авто-техническа експертиза /които
разноски са реално направени съобразно доказателствата по делото и следва да се
присъдят в тежест на ищците по равно/ и юрисконсултско възнаграждение, размерът
на което се определя по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съобразно цената на исковете, предявени от
всеки един от ищците, и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на дължимото на
ответника юрисконсултско възнаграждение от всеки от ищците е 4330 лв. Съобразно
изложеното всеки от ищците следва да бъде осъден да плати на ответника общата
сума от 4380 лв., включваща юрисконсултско възнаграждение в размер на 4330 лв.
и 50 лв., представляваща дължимата от всеки от ищците част от платената от
ответника сума за възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.А.Д. с ЕГН **********,
А.М.Д.
с ЕГН **********, С.М.Д. с ЕГН ********** и З.М.М. с ЕГН **********, всички с
адрес: *** срещу „Л.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г.и П.Д., искове за плащане на застрахователно обезщетение
в размер на 140000 /сто и четиридесет хиляди/ лева за всеки от четиримата ищци за
неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Р. К. Д. – съпруга на ищеца М.Д.,
майка на ищците А. и С. Д.и дъщеря на ищцата З.М., настъпила в резултат на ПТП,
настъпило на 13.05.2011 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху посочените суми от датата на настъпване на ПТП до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА М.А.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Л.” АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., сумата от по 4380
лв. /четири хиляди триста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 4330 лв. и дължимата от
този ищец част от платената от ответника сума за възнаграждение на вещо лице в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА А.М.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „Л.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори М.М. – Г. и П.Д., сумата от по 4380 лв. /четири
хиляди триста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4330 лв. и дължимата от този ищец
част от платената от ответника сума за възнаграждение на вещо лице в размер на
50 лв.
ОСЪЖДА С.М.Д. с ЕГН **********, с адрес: *** да
плати на „Л.” АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителните директори М.М.– Г.и П. Д., сумата от по 4380 лв. /четири
хиляди триста и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 4330 лв. и дължимата от този ищец
част от платената от ответника сума за възнаграждение на вещо лице в размер на
50 лв.
ОСЪЖДА З.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***
да плати на „Л.” АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
М. М.– Г.и П. Д., сумата от по 4380 лв. /четири хиляди триста и осемдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4330 лв. и дължимата от този ищец част от платената
от ответника сума за възнаграждение на вещо лице в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: