№209
гр.
Силистра, 08.06.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.ч.гр.д.№ 177 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД
с ЕИК ********* срещу Разпореждане № 716 от 20.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 137 /
2020 г. на Силистренския районен съд, с което е отказано издаване на заповед за
изпълнение против Н.Ж.И. за сумата от 299,22 лева, посочена като дължима за
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за
потребителски кредит № ********** / 14.12.2018г., както и за сумата 30,00 лева
такса за извънсъдебно събиране на вземането.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че клаузите
за плащане на посочените допълнителни услуги на вноски, както и на таксата за
извънсъдебно събиране на вземането в размер 30 лева, са нищожни поради
противоречието с добрите нрави.
Жалбоподателят изтъква доводи, че първоинстанционният съд е
излязъл извън обхвата на служебната проверка в това производство, като
неправомерно се е произнесъл по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Счита, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на
чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, че преценяването на
неравноправната клауза на договора не включва определянето на основания му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
Напротив, съдът неправилно е извършил именно такава преценка. Жалбоподателят
настоява, че сключването на договора за допълнителния пакет
услуги не е условие за сключването на основния договор – този за кредита,
поради което не се включва в годишния процент на разходите, за което се
позовава на пар. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че ответникът е ползвал този пакет
допълнителни услуги, като е получил приоритетно разглеждане на искането си за
отпускане на потребителски кредит. Относно таксата за извънсъдебно събиране на
вземането от 30 лева, жалбоподателят твърди, че тя не е за усвояване и
управление на кредита, за които дейности е забранено да се изискват такси и
комисионни съгласно чл. 10а от ЗПК, а представлява такса свързана с
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя. Намира законово основание да
се начислява такава такса в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, в която
нарочно е посочено, че таксите,
събирани при неизпълнение, не се включват в годишния процент на разходите.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания, за които е
отказана такава. Претендира разноски.
За да се произнесе,
Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
От приложения договор за потребителски кредит „Профи кредит
стандарт“ № ********** става ясно, че отпуснатият заем е в размер на 600 лева,
за срок от 11 месеца, като цялата
дължима сума с лихвата става 730,40 лева, при ГПР 41,17 %. Пакетът допълнителни
услуги струва 660,55 лева, сумата се дължи разсрочено на 11 вноски по 60,05
лева. Общото задължение е 1390,95 лева, платимо на 11 вноски в размер на 126,45
лева (обща вноска по кредита и по пакета). Изрично е записано, че изборът и
закупуването на пакета допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускане на потребителския кредит или за получаването му при предлаганите
условия. Конкретните услуги и редът за ползването им са описани в
сопразумението за покупката на пакета и общите условия към него и те са 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски. 3. Възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски. 4. Възможност за смяна на дата на падеж. 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Разгледана в светлината на т. 15.1. от общите условия към
договора „Приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит“
представлява услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди договор за
потребителски кредит, без закупен пакет от допълнителни услуги. Според
настоящия съдебен състав приоритетността сама по себе си не може да съществува
вън от конкретната необходимост от нея. Това означава, че за да има реално
ползване на тази услуга от страна на потребителя, както твърди заявителят да се е случило, следва по някакъв
начин да е уреден редът за информиране на потребителя колко договори за
потребителски кредити са заявени за сключване преди неговия, колко време ще
отнеме тяхната обработка, за да се стигне до обработване на неговия договор,
колко време ще е нужно след това за изплащане на отпуснатата сума. Респективно
за колко по-кратко време ще стане това, ако се купи пакетът. Всичко това е
необходимо, за да се обезпечи правото на потребителя на информация за услугата
така както изисква чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, което би му позволило да прецени
съобразно своите виждания икономическата еквивалентност на цената за пакета и
ползата от него. Тази икономическа еквивалентност е вън от преценката на съда
съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, когато клаузата на договора е ясна и
разбираема. В случая договорът и общите условия към него не обезпечават тази
яснота и разбираемост, поради което преценката за неравноправност остава на
плоскостта на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, и по-конкретно като се съобрази вида на
предоставената услуга по основния договор и обстоятелствата при сключването му.
Заявителят е търговско дружество, за което е общоизвестно, че предлага така
наречените „бързи кредити”, с неголям размер, но с висока лихва, често без
обезпечение, както е и в случая. Следователно
бързината в предоставянето на кредита е част от маркетинговата стратегия
на този пазарен субект и непонятно от гледна точка на житейската логика е
потребителят да желае покупката на допълнителен пакет с услуги, първата от
които е именно тази бързина, която без друго се предполага, че ще получи,
когато влиза в преддоговорни отношения с процесния търговец. Всичко това сочи,
че по отношение на тази конкретна услуга сключеният договор за покупка на
пакета допълнителни услуги се основава клауза, спрямо която е налице обоснована
вероятност да е неравноправна, тъй като не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора – основание да се откаже
издаването на заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във вр. чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Другите три услуги са посочени като възможности. Чл.
15.2.1., чл.15.3.1. и чл. 15.4.1. изрично казват, че „клиентът може да поиска”
отлагане на вноски (една за конкретния договор), намаляване на погасителни
вноски (до две вноски за процесния договор) и промяна на падежа на оставащите
вноски. До отлагане, намаляване и промяна на падежа на вноските обаче би се
стигнало само при сключване на допълнително споразумение – чл. 15.2.3., чл.
15.3.4. и чл. 15.4.1., което по необходимост изисква „одобрението на
заявлението от страна на КР (кредитора)” – изрично посочено за първите две
възможности, но подразбиращо се и за третата, щом става въпрос за споразумение.
Тоест, нито една от услугите в т. 2-4 от пакета допълнителни услуги не
предствалява потестативно право на клиента с едностранно волеизявление да
предизвика правна промяна в правоотношението, засягаща падежа и размера на
погасителните вноски. В същото време чл. 9 от ЗЗД осигурява тази възможност. По
силата на принципа за свобода на договарянето няма пречка и без закупен пакет с
допълнителни услуги страните по заемното правоотношение да уговорят друг срок
на издължаване, друг размер на погасителните вноски, изобщо да променят който и
да е елемент от правоотношението. Нещо повече, по силата на тази свобода за
договаряне няма ограничение в броя на погасителните вноски, за разлика от
закупения пакет с допълнителни услуги. Налага се извода, че така представените
доказателства не доказват наличието на поето от кредитора насрещно задължение
по услуги 2, 3 и 4 от пакета. Такива договори, при които едната страна е поела
задължение, в случая да плати цена, а другата страна не поема никакво задължение,
принципно са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като задължението се явява
поето при липса на основание.
Що се отнася до услугата „Улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства“ и разясненията в общите условия за нея – чл. 15.5.1.,
последните са неразбираеми и вътрешно противоречиви. Веднъж се казва, че
съгласно вътрешните си правила кредиторът може да одобри клиента за отпускане
на следващи парични средства, без последният да кандидатства за такива
средства. Впоследствие – че всички съществени параметри по непоисканите
средства ще се уговорят писмено по взаимно съгласие. Освен това клиентът има
право да се откаже от отпуснатите парични средства, които не е поикал, но е
сключил договор за тях. Според съда, ако зад тази услуга се има предвид някаква
маркетингова стратегия на търговеца за т.нар. „таргетиране” на клиенти и
„промотиране”, „целево рекламиране” на продуктите на търговеца пред тези
клиенти, то това не може да бъде услуга, за която потребителя да плаща.
Дейността по рекламиране на продуктите е изцяло ангажимент на търговеца и ако
потребителят плаща за това по силата на договорна клауза, такъв договор би
противоречал на добрите нрави. Колкото до възможността за сключване на нов
договор за потребителски кредит и нуждата от постигане на съгласие за него,
важи същото като за услуги 2, 3 и 4 от пакета. Тоест, услугата „Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства” отново не личи да е
свързана с някакво задължение за кредитора. А както стана ясно по-горе за
услугите възможности, такива договори, при които едната страна е поела
задължение, в случая да плати цена, а другата страна не поема никакво
задължение, принципно са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като
задължението се явява поето при липса на основание.
Анализът на така наречените „услуги“, за които е уговорена
цена, навежда на извода, че тя е събрана по начин идентичен с лихвата, което несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги по споразумението за
предоставянето на пакет от услуги като средство за заобикаляне на забраната по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По повдигнатите в жалбата на заявителя въпроси въззивният
съд е формирал становище, аргументирано в редица решения по въззивни дела на СсОС,
споделяйки тезата, че уговореното възнаграждение за допълнителни услуги
представлява възнаграждение за ползването на самия кредит, с което се надхвърля
максималният законов размер на ГПР, като се достига до нищожност на клаузата за
неговото заплащане. Дори да бъдат споделени доводите в жалбата, че разходите на
потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите
разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, при
такова договаряне се постига несъвместим с обществения морал резултат. В
съдебната практика се застъпва тезата, че изключително голямата разлика в
престациите при двустранните договори може да се приеме за противоречие с
добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т.
3 ЗЗД сделки, сключени при значителна липса на еквивалентност на престациите,
включително и при необосновано висок размер на възнаграждение за услуга са
нищожни - Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III
г. о., ГК. В процесния казус стана ясно, че единствено първата услуга съдържа
някаква насрещна престация, но спрямо клаузата, която я урежда, съществува
обоснована вероятност да е неравноправна. Посоченото обосновава неоснователност
на искането за присъждане на възнаграждение за ползване на допълнителни услуги
по договора за кредит, което поради тези причини правилно е оставено без
уважение.
Относно таксата за извънсъдебно събиране на вземането от 30
лева, неоснователен се явява доводът, че щом чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК казва,
че в ГПР не се включват таксите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, това означава, че такива
такси са допустими. Позоваването на чл. 19, ал. 3 от ЗПК е некоректно, защото
текстът на разпоредбата не визира такси, а разходи. Разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, това са законовата лихва за забава и разноските по
принудителното изпълнение. Дори да се приеме тезата на заявителя, че разходите,
които прави кредиторът за извънсъдебното събиране на вземанията, не са свързани
с усвояването на кредита и управлението му, и следователно забраната в чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК не важи за процесната такса от 30 лева, то тези разходи са
направени доброволно от кредитора и са част от обичайния стопански риск, който
всеки търговец се е съгласил да търпи. Нещо повече, съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не може да се приеме, че
срещу така заявената такса за извънсъдебно събиране на вземането стои
предоставена услуга на потребителя, щом жалбоподателя твърди, че с нея се
покриват разходите му по стимулиране на длъжника да си изпълни задълженията –
изпращане на писма, есемеси и телефонни разговори. Изводът е че тази такса не
почива на законово основание, а се дублира с вече претендираната отговорност за
мораторна лихва, поради което нейното претендиране противоречи на
добросъвестността, а уговорката, с която е въведена – чл. 17.4. от ОУ, води до
явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Такива
клаузи принципно са неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Множество са актовете на ВКС и СЕС, които вменяват
задължение за съда да съобрази служебно наличието на клаузи в договори,
сключени с потребители, за които може обосновано да се предположи, че са
нищожни. А съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП нищожни са и неравноправните клаузи в
потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално. Доколкото се
касае за производство, което не цели пълно и главно доказване на основанията,
от които заявителят претендира да черпи права, не може априори да се изключи,
че уговорките, които съдът приема за неравноправни, са индивидуално уговорени,
че въпросният пакет допълнителни услуги действително предоставя някакво благо
на потребителя, т.е. не противоречи на добрите нрави, има основание и не
съдържа неравноправни клаузи; а таксата от 30 лева е правомерно начислена. В
този смисъл неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът се е
произнесъл по валидността на сделката, от която претендира да черпи права.
Произнасянето на съда в заповедното производство, независимо от формулираните
изразни средства в мотивите, винаги е на плоскостта на обоснованото
предположение, на вероятната истина. Всички обстоятелства, на които заявителят
основава претенцията си, подлежат на доказване в исково производство, ако
същият се възползва от правото си да заведе осъдителен иск по реда на чл. 422
във връзка с чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК. Именно в него вероятните
изводи на инстанциите по заповедното производство или ще се затвърдят с
категоричност, или ще се опровергаят.
Като е отказал да издаде заповед за изпълнение за 299,22
лева, посочена като дължима за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № ********** /
14.12.2018г., както и за сумата от 30,00 лева – такса за извънсъдебно събиране
на вземането, Силистренският районен съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 716 от 20.03.2020 г. по ч.гр.д.№ 137 / 2020 г. на Силистренския
районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.