Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87
гр. Сливен, 05. 05. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 61 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и
канализация– Сливен” ООД, подадена против Решение № 260060 от 11.02.2021 г.,
постановено по АНД № 1004 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 113 от 23.07.2020 г., издадено от Директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с което на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т.
13 от Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В касационната жалба се
твърди, че решението на Районния съд е материално и процесуално неправилно и
необосновано. Поддържа се позицията, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Заявено
е искане за отмяна на съдебното решение с произнасяне по същество с решение, с
което да се отмени процесното НП или делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че: в процесния случай са
дадени предписания за изпълнение на две алтернативи в закона, което изключва
тяхното изпълнение едновременно; дадените предписания не съответстват на
закона; в същите е налице неяснота по отношение на дължимото поведение; случаят
може да бъде квалифициран и по чл. 28 от ЗАНН.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, счита обжалваното решение
за правилно, излага съображения в подкрепа на твърденията си, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства,
е приел за установено, че от жалбоподателя е извършено процесното нарушение на
ЗВ; изложил е обосновани съображения за
неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи; направил е извод, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, които
да доведат до отмяна на НП; счел е, че не са налице условия, които да обосноват
извод за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, и че наложената на търговското дружество имуществена санкция е
определена правилно.
Решението на Районния
съд е валидно, допустимо и правилно. Установените от Районния съд факти
кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд
са съобразени с установените по делото факти и с приложимото право, поради
което Районният съд в съответствие със закона и обосновано е потвърдил
обжалваното НП. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 14.02.2020 г. от служители на БД ИБР е извършена проверка на
актуалното състояние на подземните водоизточници по Разрешително № 31510119 от
10.12.2008 г. за водовземане от подземни води от водоснабдителна група
„Мечкарево I-ва група– лява тераса”, с титуляр „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД, и във връзка с последващ
контрол относно дадено предписание с Констативен протокол № СЛ 5 от 08.01.2020
г. по описа на БД ИБР, а именно: с цел
измерване на отнетите и подадени количества подземни води от Водоснабдителна
система „Мечкарево I-ва група – лява тераса”, на всяко водовземно съоръжение да
се монтира измервателно устройство, със срок на изпълнение 10.02.2020 г. При
извършената проверка е констатирано, че срокът по даденото с Констативен
протокол № СЛ 5 от 08.01.2020 г. предписание е изтекъл на 10.02.2020 г. и към
14.02.2020 г. не са предприети действия от страна на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД за монтирането на измервателно
устройство на всяко водовземно съоръжение, с което не е изпълнено в срок
даденото предписание. За извършената проверка е съставен Констативен протокол №
СЛ 31 от 14.02.2020 г. За констатираното, на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен” ООД е съставен АУАН № 38 на 04.03.2020
г., в който е прието, че като не е изпълнено в срок даденото от контролните
органи предписание – не са предприети действия от страна на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен” ООД за монтирането на измервателно
устройство на всяко водовземно съоръжение за измерването на отнетите и подадени
водни количества от подземните водоизточници от Водоснабдителна система „Мечкарево
I-ва група – лява тераса”, е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т.
13 от ЗВ. Въз основа на съставения АУАН, на 23.07.2020
г. е издадено процесното НП.
Районният съд правилно е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. С
НП на касационния жалбоподател е наложена имуществена санкция, на основание
административнонаказателната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, в която
е предвидено, че се наказва с имуществена санкция юридическо лице, което не
изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи. От
доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД, като
титуляр по Разрешително № 31510119 от 10.12.2008 г.
за водовземане от подземни води, не е изпълнило в срок даденото му
предписание от контролиращ орган, с което е нарушило разпоредбата на чл. 48,
ал. 1, т. 13 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената му
отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ с налагане на санкция в минимално
предвидения от закона размер, както обосновано е приел и Районният съд.
Тезата на жалбоподателя, че даденото предписание не
съответства на закона, не може да бъде споделена. Няма данни по делото
предписанието да е било оспорено, поради което следва да се приеме, че същото е
влязло в сила. Като стабилен административен акт, то е задължително за
адресата, а неизпълнението му съставлява основание за ангажиране отговорността
на дружеството по чл.
200, ал. 1, т. 31 от ЗВ.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в
предписанието е налице неяснота по отношение на дължимото поведение. Видно от
съдържанието на даденото предписание, същото е в достатъчна степен
конкретизирано и ясно, а именно: на всяко водовземно
съоръжение от Водоснабдителна система
„Мечкарево I-ва група – лява тераса” да се монтира измервателно устройство, със
срок на изпълнение 10.02.2020 г.
Неоснователно е и твърдението за дадени
предписания за изпълнение на две
алтернативи в закона, което изключвало тяхното изпълнение едновременно. Това
твърдение е и необосновано, доколкото не е ясно въз основа на какви законови
разпоредби жалбоподателят счита, че се касае за изпълнение на две алтернативи в
закона. Още повече че законосъобразността на даденото задължително предписание
не може да бъде предмет на настоящия съдебен контрол.
Неоснователно е и извършеното от
жалбоподателя позоваване на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е осъществил контрол по
законосъобразността на приложението на чл. 28 от ЗАНН и правилно, и обосновано
е приел, че случаят не носи белези на маловажен. От събраните по делото
доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на
административно нарушение по смисъла на закона. Предвид характера на
нарушението, обществените отношения, които то засяга, възможните обществено
опасни последици, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че
конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита,
че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е
потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с
материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от
касационния жалбоподател нарушения. Съдебният акт е законосъобразен и
обоснован, и следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на БД ИБР, защитавана от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260060 от 11.02.2021 г.,
постановено по АНД № 1004 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., да заплати на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: