Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …260057..
град Шумен, 07.09.2021
г.
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на четвърти март,
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №55
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.79,ал.1,предложение последно от ЗЗД.
Подадена
е искова молба от „Североизточно
държавно предприятие“ ДП Шумен, ЕИК *********, гр. Шумен, ул. „Петра“ №1, ет.2,
представлявано от Директора срещу „Хънт
консултинг“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Плана“ №10, в която се твърди, че между ищеца и
ответника има сключени два договора за
стопанисването и ползването на дивеча – Договор №44-2014/12.12.2014 г., с който
на ответника е предоставено стопанисването и ползването на дивеча в ДУ „Извора“
за срок от 15 години, както и Договор №82/14.10.2015 г., с който на ответника е
предоставено ползването и стопанисването на дивеча в ДУ „Лисичка“ също за срок
от 15 години. По отношение на първият договор относно ДУ „Извора“ била
определена годишна вноска дължима до 31 март на годината в размер на 8 200
лв. без ДДС, като задълженията до 31.12.2017 г. били заплащани своевременно. За
2018 година бил пропуснат определеният срок, като не били заплатени на време
дължимите 10 086 лева, а били платени 1000 лева на 05.10.2018 г. и 4500
лева отново на 05.10.2018 г., като оставали незаплатени 4 586 лева. За
2019 г. незаплатена останала цялата дължима вноска по договора от
10 351.68 лева по същият договор не била учредена и дължима банкова
гаранция в полза на ищеца, която гарантира изпълнението на договора и е в
размер на 24 583,08 лв. Поради това намира, че по този договор се дължи
сумата от 40 508,60 лева, от които 14 937,68 лева – главница, 987,84
лева – мораторна лихва и 24 583,08 лева – вреди в размер на неучредената
по договора банкова гаранция. По Договор №82/14.10.2015г., който се отнася до
ползването на ДУ „Лисичка“ също били заплащани редовно дължимите до
31.12.2017г. суми. Дължимата ежегодно до 31 март вноска била в размер
10 235 лева без ДДС. За 2018 г. не била изплатена своевременно цялата дължима
сума от 12 613,62 лева. На 05.10.2018 г. били заплатени сумите от 1000лева
и отделно 4 500 лева. Остатъкът дължима главница за 2018 г. била
7 113,62 лв., а за 2019 г. не била заплатена цялата дължима по договора
сума в размер на 12 957,52 лева не била внесена и дължимата банкова
гаранция – 30 698.34 лева. Ето защо по вторият договор се дължи сумата от
52 110,56 лева, от които 20 071,14 лева – главница, 1 341,08
лева- мораторна лихва и 30 698,34 лв. неучредена в полза на ищеца банкова
гаранция. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от
92 619,16 лева, представляващи сбора на описаните по-горе като дължими
суми. Моли да бъдат присъдени и законните лихви върху сумите за главница от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. Моли да
бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
С
Определение №63/02.03.2020 г. съдът е
спрял производството по делото основание
чл.637, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.229, ал.1, т.7 от ГПК.
С
Определение № 260019/10.09.2020г., съдът е прекратил производството по делото
само в частта относно четири от предявените обективно съединени искове, а
именно: 1).Иск за незаплатена главница по наемно правоотношение по Договор
№44-2014 от 12.12.2014 г., с който на ответника е предоставено стопанисването и
ползването на дивеча в ДУ „Извора“ за срок от 15 години в размер на
14 937.68 лв. – главница; 2).Свързан с предходния иск иск за мораторна
лихва върху главницата за сумата от 987.84 лв.; 3).Иск за незаплатена главница
наемно правоотношение по Договор №82 от 14.10.2015 г., който се отнася до
ползването на ДУ „Лисичка“ за срок от 15 години в размер на 20 071.14 лв. – главница и 4). Свързан с предходния иск
иск за мораторна лихва върху главницата за сумата от 1 341.08 лв., на
основание чл.637, ал.2 от ТЗ, като вземания включени в списъка на приетите
вземания в производството по несъстоятелност на ответника по т.д. №60/2019 г.
С
Определение №260037/01.10.2020г. съдът е възобновил делото в непрекратената
част и на основание чл.637, ал.3, т.1 от ТЗ е конституирал като ответник по делото Синдика на „Хънт
консултинг“ ООД (в несъстоятелност).
В срока
за отговор възраженията на ответника, касаещи подлежащите на разглеждане искове
– за вреди от неучредяване на гаранция, заявява, че дължимите суми като банкова
гаранция са били внесени. Също така сочи, че не е направено твърдение от ищеца
каква вреда е направил ответника, за да може да се претендират сумите от
банковата гаранция. Моли да бъдат отхвърлени претенциите за банкови гаранции,
тъй като не се сочи на какво основание следва да се платят тези суми. Моли да
му бъдат присъдени и направените в производството разноски.
В
допълнителната искова молба, ищецът излага и конкретизира обстоятелствата
свързани с неизпълнението на договорите, включително и неизпълнението на
задължението да се внесе гаранция.
Синдикът
на „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност), който както по-горе е посочено е
конституиран като самостоятелна ответна страна,
в предоставения му срок не е представил отговор на исковата молба.
Съдът въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът
и „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност), не спорят, че са сключили Договор
№44-2014/12.12.2014 г. и Договор №82/14.10.2015 г. ( наричани за краткост
Договорите), с които на посочения ответник
е предоставено ползването и стопанисването на дивеча в ДУ „Извора“ за
срок от 15 години и ДУ „Лисичка“ също
за срок от 15 години. В исковата молба и допълнителната искова молба ищецът
твърди, че този ответник не е спазил
съществено задължение от договорите, а именно по чл. 9 от Договор
№44-2014/12.12.2014 г., според което преди подписване на договора изпълнителят
внася 24 538,08 лева, под формата на банкова гаранция, учредена в полза на
ищеца, представляваща гаранция за изпълнение и по чл.9 от Договор
№82/14.10.2015 г., според което преди подписване на договора изпълнителят внася
сумата 30 698,34 лева по посочена банкова сметка, ***, представляваща
гаранция за изпълнение или представя банкова гаранция със срок на валидност, не
по-кратък от срока на действие на договора, учредена в полза на ищеца. На първо
място следва да се посочи, че цитираната клауза от Договор №44-2014/12.12.2014
г. съдържа известно противоречие и неяснота. Посочено е, че следва да се внесе
определена сума под формата на банкова гаранция. Очевидно е налице смесване на
института "парична гаранция“ и „банкова гаранция“, т.к. само в първия
случай се изисква внасяне на сума, докато при банковата гаранция- чл. 442 ТЗ, се учредява такава между банката и наредителя.
В чл.9 от Договор №82/14.10.2015 г. вече е извършено разграничение, като за изпълнителя
по договора са предвидени алтернативни варианти – да внесе като гаранция по
конкретна банкова сметка ***ранция за срока на договора. Горните клаузи са включени в договорите с
оглед императивното изискване на чл.36л
от ЗЛОД, който предвижда, че Договорите за стопанисване и ползването на дивеча,
каквито са и процесните, се сключват
след представяне на гаранция от изпълнителя. Поради обстоятелството,
че законодателят е използвал термина „гаранция“, а не „банкова гаранция“ (
каквото например е изискването на чл.9,ал.35
ЗЛОД) според съда е предоставена известна свобода при договарянето и вариантите
предвидени в договорите – банкова или парична гаранция, са допустими.
Ответникът
възразява, че противно на твърденията на ищеца е изпълнил задължението си, като
е внесъл по банков път предвидените като гаранция суми. За установяване на това
твърдение е назначена ССЕ, при която ВЛ е констатирало следното: на
12.12.20214г. от банкова сметка *** „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност) е
извършен превод в размер на 24 583,04 лева по банкова сметка ***.
Банковата сметка на името на ищеца е открита като паричен влог/депозит в полза на трето лице. Тази сума е възстановена
по банковата сметка на „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност) на
14.10.2015г. На 13.10.2014г. от банкова сметка *** „Хънт консултинг“ ООД (в
несъстоятелност) по банкова сметка ***ева. Банковата сметка на името на ищеца е
открита като влог/депозит в полза на
трето лице . Сумата от 30 705 лева е възстановена по сметката на „Хънт
консултинг“ ООД (в несъстоятелност) на 23.10.2015г. От описаната хронология,
съдът приема за доказано, че липсва учредена банкова гаранция или внесена
парична гаранция. Дори и да се приеме, че чл.36л от ЗЛОД позволява обезпечението
на договорите да се извърши и по алтернативен начин, непосочен изрично в
разпоредбата, съдът приема, че такова обезпечение също не осъществено.
Ответникът е извършил банкова сделка – откриване на влог в полза на трето лице
. Въпреки, че в чл.425 от ТЗ се съдържа лаконична уредба на тази банкова
сделка, съдът намира, че тя няма естеството на парична гаранция. И банковата и
паричната гаранция служат като обезпечение за изпълнението на договорите и се
извършват по начин съобразен с условията по конкретните договори. В настоящият
случай и в двата договора ясно и категорично е уговорено, че гаранцията
обезпечава изпълнението на договора за целия срок на действието му . Дори и да се възприеме разширено тълкуване и
да се счете, че влогът в полза на трето лице може да има обезпечителна функция,
това е осъществимо само при условие, че е открит съобразно изискванията на
сключените между страните договори-
сумите да са налични по сметката на ищеца до изтичане на срока на
договорите. В настоящият случай е ясно, че влоговете не са били открити при тези условия, т.к. около една година след
откриването им и без наличието на предвидените в договорите условия, сумите са били възстановени по сметка на
ответника.
В
заключение на изложеното по-горе, съдът приема, че договорите са сключени при
неизпълнение на задължението на ответника за учреди банкова гаранция или да
внесе парична гаранция. Този факт води до извод за нищожност на процесните
договори. Изискването залегнало в чл.36л от ЗЛОД, за гаранция преди сключването на договора е императивно.
Ищецът е публичноправен субект и при извършване на дейността си, включително и
в отношенията си с други, в случая частноправни субекти е длъжен да спазва
нормативно въведените към поведението му правила. След като договорите са
сключени при нарушение на императивна правна норма, те се явяват нищожни на
основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД. От този извод пряко следва и
неоснователността на предявените искове. Вреди от неизпълнение могат да
настъпят само при действителни договори.
Все
пак, ако се възприеме обратното становище, а именно сключването на действителни
договори, съдът счита, че претенциите отново са неоснователни. Ищецът сам се е
лишил от възможността при неизпълнение, респ. при прекратяване на договорите по
вина на ответника да усвои гаранцията, т.е. да се освободи от задължението да
доказва вреди. В разглежданата хипотеза обаче ( при липса на парична или
банкова гаранция) това задължение не е
отпаднало и при условие, че по делото вредите не са доказани, нито по основание, нито по размер, исковете се явяват изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Всяка
от страните е направила искане за присъждане на разноски, но ос оглед изхода на
правния спор на ищеца не се дължат такива, а от ответниците не са представени
доказателства за извършването им.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОХВЪРЛЯ предявеният от „Североизточно
държавно предприятие“ ДП Шумен, ЕИК ********* срещу „Хънт консултинг“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„Плана“ №10 и Синдика на „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност), иск по чл.79,ал.1,
пр. последно от ЗЗД за заплащане на сумата 24 583,08 (двадесет и четири
хиляди петстотин осемдесет и три лева и осем стотинки) лева, представляваща
обезщетение за неизпълнение на задължение за внасяне/учредяване на гаранция по
Договор №44-2014/12.12.2014 г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Североизточно
държавно предприятие“ ДП Шумен, ЕИК ********* срещу „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност),
ЕИК ********* и Синдика на „Хънт консултинг“ ООД (в несъстоятелност), иск по
чл. чл.79,ал.1, пр. последно от ЗЗД за заплащане на сумата 30 698,34 (
тридесет хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки)
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение за
внасяне/учредяване на гаранция по Договор №82/14.10.2015 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: