РЕШЕНИЕ
№.. гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
Девненският районен съд, Втори състав, в публично заседание на четвърти юнй през две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Х. КОЙЧЕВ
при участието на секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 201 по описа на ДРС за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
В ИМищците твърдят че са собственици на недвижим имот находящ се в гр.Суворово, представляващ празно дворно място с площ от 245кв.м., съставляващо ПИ 1.494 в кв. 137 по плана.на града, за който е образуван УПИ XVIII-1494,.при граници : улица, ПИ ХІХ-1493, ПИ VIІ-1495 и ПИ XVII-1497,като твърдят че правото им на собственост е възникнало по наследство от техния общ наследодател З.Е. който е упражнявал фактическа влас върху имота по-вече от 10 години, като след смъртта му през 2003г. ищците са продължили да упражняват тази фактическа власт; твърдят че ответниците които са съпрузи на 27.10.2008г. са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение № 69, том IX дело № 1229/2008г. върху имота, макар и никога да не са упражнявали фактическа власт върху него; в с.з. се уточнява че процесния имот е бил „подарен" на З.Е. от неговия тъст Х.Г. през 1942г, като липсва акт за това ; Молят съда да постановирешение с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесния имот; моли се и присъждането на разноските по делото.
Постъпил е писмен отговор от отвениците вх. № 3488/08.10.2009г. в който счита че иска е допустимо, но неоснователен; твърдят че процесния имот е придобит от тях по наследство и давност ощепрез 1964г. при делбата на наследството на общият им наследодател и майката на ищците Я.Е.
твърдят че Х.Г., общият наследодател е имал 3 ЗООкв.м. дворно място по действащия тогава регулационен план на града с пл. № 991 в кв. 122, като при делбата са се образували 4 парцела с обща площ от 2 860кв.м., като разликата не е билаотчуждавана и той се легитимира като собственикна 1 ОООкв.м., а не на 755кв.м. и процесиите 245кв.м. са ги владеели тя; твърди че ищците които са деца на неговото полусестра Я.Е., не упражняват власт ърху имота, а действия свързани с посегателство върху него -прибирали саплодовете от намиращите се в имота дървета, отсеклиса два ореха, пускали са имота своите животни на паша и др подобни. Твърди че имота не е СИО и не следва да се насочва срещу съпругата му, а само срещу него. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа страна :
По делото е приложен договор за доброволна делба, на наследствени имоти /л.35/ от 31.07.1964г. от който се установява че се дели имот сънаследствен между наследниците на Х.А.Г. като И.Г. получава къща с дворно място -парцел XVIII от кв. 122 с площ от 725кв.м.; Янка Георгиева получава в дял дворно място - парцел XIX от кв. 122 с площ от 720кв.м., лозе в м. „Сарп-дере" с площ от 400кв.м.и лозе в м. „Сарп-дере" с площ от бООкв.м.; Д.А. получава дворно място - парцел VIII от кв. 122 с площ от 755кв.м. и дворно място -пал цел XX от кв. 122 с площ от 650кв.м. и лозе в м. „Сарп-дере" с площ от 1 ОООкв.м. От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 110, том V, дело № 1683/1969г. се установява че Д.Х.А. е признат за собственик въз основа на наследство и давностно владение на празно дворно място с площ от 755кв.м., представляващо УПИ VІІІ-991 в кв. 122 по плана на с.Суворово. Видно от нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по давност № 69, том IX дело № 1229/2008г. Д.Х.А. е признат за собственик по давностно владение на дворно място с площ от 245кв.м., съставляващо част от имот № 1494 от който е образуван УПИ XVIII-1494 в кв. 137 по плана на гр.Суворово, при граници : улица, ПИ ХІХ-1493, ПИ VII-1495 и ПИ XVII-1497.
Установява се от Удостоверение за наследници № 257/06.10.2008г. че З.С.Е.е починал на 05.06.2003г.и негови наследници са Х.С., син и К.С., дъщеря.
Видно от Удостоверение за наследници № 94/17.05.2010г. е че Я.Х.Е. е починала на 12.12.2002г. инейни наследници са З.Е., Х.С. и К.С.. Общият им наследодател Х.А.Г. е починал на 01.03.1960г., по Удостоверение за наследници № 86/10.05.2010г. и негови наследници са Я.Е., дъщеря, Х.С., внук, К.С., внучка и Д.А., син.
Установява се още от Удостоверение за гр.брак № 228/15.02.1052г. че ответникът Д.А. и сключил брак с ответницата Р.А..
От заключението на СТЕ, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че : процесния имот представлява дворно място с площ от 245 кв.м., съставляващо част от ПИ 1494 от който е образуван УПИ ХVІІІ-1494 в кв. 137 по плана на гр.Суворово; 2. по действащия устройствен план на гр.Суворово, одобрен със Заповед № 412/03.08.1990г. УПИ ХVІІІ-1494 при одобряването на плана е записан на Злати С. Тодоров, като впоследствие на основание нотариален акт вх. № 3455, акт № 155 том XII дело № 230/2008г. е записан на Д.А.; 3. по предходния план на гр.Суворово процесния имот е попадал в ПИ 991 закойто са били отредени УПИ VІІІ-991 в кв. 122 записан на Д.А.,***- 122 записан на Атанас Друмев, УПИ ХІХ-991 в кв. 122 записан на Я.Е. и УПИ ХХ-991 в кв. 122 записан на Д.С..
По делото са допуснати гласни доказателства - свидетелските показанияна свидетелите Бойка Антонова, Янко Янев, Д. Димитрови Тодора Гочева. Първите двама свидетели твърдят че знаят че процесния имот е бил собственост на бащата на ищците, като той е получил имота от своя тъст т.е. от бащата на съпругата си; твърдят че имота е около 300-500кв.м., че се обработвал от бащата на ищецът до смъртта му, а след това от ищецът;.помнят имота от преди 20 години, като тъдят че ищецът е сеел там зеленчуци, но в момента имота не се използва за нищо; сочат като съседи на имота Пенка Бондова и Мария Димитрова и имот на дядо Цоньо.
Втората група свидетели твърдят от своя страна че знаят че имота на е на ответника; твърдят че след като бащата на последния е починал през 1960г. през 1964г. са се разделили, като всяко едно от децата е получило имот, който е бил целият с площ от около Здка.; твърдят че дворното място не се използва, че ищецът е
отрязал 2бр. орехи в него и е премахнал оградата; мястото което е получил ответникът като наследство е около 900-1000кв.м.
Съдът въз основа на установеното от фактическа страна, доводите и възраженията на страните прави следните правни изводи :
Иска е допостим, тъй като е налице правен интерес от страна на ищците да установят правото си на собственост срещу ответниците, тъй като те оспорва претендираното от ищците право на собственост чрез издадения в полза на ответникът А. нотариален акт. за собственост по давостно владение, като се установява че и двате страни упражняват владение върху имота.
Иска е и основателен, поради следното :
Предявен е положителен установителен иск, като по него в тежест на ищците е да установят факта че са собственици на процесния имот. Последните претендират че имота се владее от тяхвъз основа на давностно владение установено от техния баща още през 1942г. По силата на действащия към него момент чл. 301 от Законь за имуществата, за собствеността, и сервитутите /отм/. владението е държане на една вещь или ползуване отъ едно право, което едно лице упражнява само или чрезъ другиго, който държи вещьта или упражнява правото въ негово име т.е. трябва да се налице и двата признака за даимаме владение - упражняване на фактическа власт върху вещта и тя да се държи от владелеца като негова. Упражняването на фактическа власт върху вещта означава възможност на владелеца да действа непосредствено върху нея,като следва фактическата власт да е установена трайноот него. Държането на вещта като своя, означава че тя се държи от владелецът като че той е собственик или носител на вещно право върху нея. Не са налице доказателства от страна на ищците че техния наследодател е започнал да изявява воля че държи имота като негов. Действащата разпоредба към него момент на чл. 302 от ЗИСС /отм/ съдължа 6 признака на които следва да Отговаря законното владение, като ищците не представиха доказателства за установяването им. От друга страна се установява че общият наследодател Х.Г., който се пада дядо на ищците е починал през 1960г., и през 1964г. е налице доброволна делба постигната между неговите наследници. Действащият към него момент Законъ за давността в чл. 30 определя кое влдение е добросъвестно за да се ползва 10-годишния давностен срок -добросъвестностьта на владелеца се състои въ увереностьта, че лицето, отъ което е получилъ вещьта, е само нейнъ собственикъ и е
могло да прехвърли правото си. Не е налице такава добросъвестност, тъй като не са представени доказателства за прехвърляне на процесния имот от страна на общия наследодател на бащата на ищците - не е налице извършено прехвърляне на недвжим имот в писмена форма както го изисква нормата на чл. 219 от Законъ за задълженията и договорите /отм/ или по силата Закона за изменение на закона за спекулата с недвижими имоти от 09.04.1043г. /отм/, изменен с Закона за уреждане правата на купувачите на недвжими имоти с частни договори /отм/, поради което и не е налице добросъвестност и следва да се приложи 20 годишния давностен срок за придобиване на имота, който е завършил през 1962г, но от 1964г. страните са подписали договор за доброволна делба, като по този начин са премахнали възникналата между тях съсобственост т.е. неследва да се прилага нормата за придобиване на имота по давност по Законъ за давността /отм/, поради наличие на воля между наследниците на Х.Г. за доброволна подялба на имота му, като видно от представения договор веки един от тях е получил недвижим имот. Установява се че през 2008г. ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесното дворно място въз основа на давностно владение. В настоящия случай обаче следва ищецът да установи че е собственик на процесния имот, а не че ответникът не е такъв. Свидетелските показания на разпитаните входа на съдебния процес свидетели се разделят на 2 групи - тези на ищцовата страна и тези на ответната. И двете страни заемат диаметрално противоположни мнения, като твърдят че ищецът респек. ответникът владеят имота. Твърди че от пръвата група свидетеличе имота се владее от ищците като последните го обработвата и сеят там зеленчуци, но в последните години имота пустее. От друга страна свидетелите на ответника не дават показания в тази насока т.е. че процесния имот се използва от ответиникът. Последния по силата на представения договор задоброволна делба има в дял дворно място с площ от 755кв.м„, а не както твърди от 1 ОООкв.м., като за остатъка от 245кв.м. се е снабдил с нотариален акт за собственост. Съдът счита че следва да се приеме че бащата на ищците е започнал да упражнява владение върху процесния имот след смъртта на общия наследодател Х.Г. и по точно след извършване на процесната делба между страните, чрез тяхната майка и негова съпруга Я.Е.. От заключението на СТЕ се установява че по действащия устройствен план на гр.Суворово одобрен със Заповед № 412/03.08.1990г.
процесния имот е записан на името на Злати С. Тодоров -баща на ищците, и едва през 2008г. на ответникът т.е. това доказателство индиректно води до извода че имота е бил използван от наследодателят на ищците, като след смъртта му неговото владение по смисъла на чл. 82 от ЗС се присъединява към това на неговите наследници, но тъй като последния е починал през 2003г., то до този период е изтекла давността предвидена в чл. 79 от ЗС, като съдът приема че тя започва да тече от 1990г., когато е одобрена заповедта за устроиствения план на гр.Суворово. Първата група свидетели установиха със своите показания че имота се е ползвал от бащата на ищците, а след товаи от тях като са сеели селскостопанска продукция, докато свидетелите на ответникът не установиха в какво точно се изразява упражняването на владение от него върху имота. Прдставените 2бр. квитанции за платен данък от страна на ответникът, не установяват кой имот касаят и за какъв период от време за да се направи извод че ответникът с действията си отрича правото на владение на ищците. Следва да се отхвърли иска по отношение на ответницата Р.А., тъй като се установява безспорно че двамата са сключили грждански брак през 1952г. т.е. при действието на ЗЛС /публ. в ДВ бр. 182/09.08.1949г./, като по силата на чл. 103 от СК /отм/ от 1968г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове т.е. следва да се приложи нормата на чл. 13 ал.2 от СК /отм/ от 1968г. според която разпоредба недвижимите вещи придобити през време на брака по наследство, какъмто е конкретния случай за процесния имот, принадлежат на съпруга който ги е придобил. Не сме изправени в настоящия случай пред СИО по отношение на процесния имот, тъй като са налице доказателства е имота е бил наследствен т.е. той следва да се изключи от семейната общност и поради тази причина иска срещу ответницата следва да се отхърли, тъй като тя не е легитимирана да оговаря по него, а само нейния съпруг - ответникът д.А..
С оглед факта че иска по чл. 124 от ГПК е основателен, следва да се отмени служебно от съда издадения на ответникът нотариален акт за право на собственост, тъй като на отменява не или изменяване по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка.
Следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да се осъди ответникът да заплати на ищците сума в размер на 50.00лв. д.т.по вещния иск, и 80.00лв. за СТЕ. Следва да сеосъди ответникът да заплати и 50.00лв. д.т. по иска по чл. 537 ал.2 от ГПКпо сметка на ДРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответникът Д.Х.А., ЕГН ********** че ищците Х.З.С., ЕГН ********** и К.З.С., ЕГН ********** са собственици на следния недвижими имот, находящ се в гр.Суворово, област Варненска : празно дворно място с площ от 245кв.м., представляващо част от ПИ 1494, в кв. 137 по плана на гр.Суворово, от който е образуван УПИ Х\ЛИ-1494, при граници : улица, ПИ XIX-
1493, ПИ VII-1495 и ПИ Х\/П-1497въз основа на давностно владение,
на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.З.С., ЕГН ********** и К.З.С., ЕГН ********** Х.З.С., ЕГН ********** и К.З.С., ЕГН ********** срещу Р.Я.А. за приемане за установено спрямо нея че ищците са собственици на следния недвижими имот, находящ се в гр.Суворово, област Варненска : празно дворно място с площ от 245кв.м., представляващо част от ПИ
1494, в кв. 137 по плана на гр.Суворово, от който е образуван УПИ
XVIII-1494, при граници : улица, ПИ Х1Х-1493, ПИ УИ-1495 и ПИ
Х\/И-1497въз основа на давностно владение, на основание чл. 124
ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ нотариален акт № 69, том IX, дело № 1229/2008г. издаден от нотариус Александър Никитов, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН ********** да заплати на Х.З.С., ЕГН ********** и К.З.С., ЕГН ********** сума в размер на 130.00лв. /сто и тридесет/ разноски по делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на ДРС сума в размер на 50.00лв. /петдесет/ д.т. по иска с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ