Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Харманли, 07.12.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският
районен съд в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При
секретаря:
и
с участието на прокурора: М. С.
като разгледа докладваното от Председателя
гражданско дело № 734 по
описа на РС- Харманли за
Производството е образувано по обективно предявени
искове от Д.М.А. ЕГН **********,*** чрез адв.Т.Д.-***, срещу Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул."*** с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди / ЗОДОВ/ и е с цена на иска в размер на 20000 лева -
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 07.07.2020г. до окончателното и
изплащане, както и направените разноски по делото.
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.01.2017г. бил привлечен, като обвиняем по ДП№169/2016г
по описа на РУ-Харманли, за престъпление по чл.281, ал.2,т.1 пр.1,т.4 и т.5,
вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК. В образуваното, след това съдебно
производство, бил оправдан по повдигнатите обвинения.Присъдите били
протестирани два пъти от прокуратурата и били потвърдени. Окончателната
оправдателна присъда влязла в сила на 07.07.2020г. В хода на производството
пред двете инстанции, продължило три години, били проведени двадесет и три
съдебни заседания. Освен това участвал и в извършването на процесуално
следствени действия в ДП, извършване на разпознавания и т.н.Явяването му било
задължително, с оглед квалификацията на престъплението.Почти ежемесечно бил
ангажиран с участие в съдебни заседания, което препятствало възможността му да
работи редовно. Преди привличането му като обвиняем трайно работил извън
Република България, в Германия и това му позволявало да реализира добри доходи.
Семейството му, по време на съдебното производство, било лишено от неговата
финансова помощ. Налагало се да обяснява на работодателите си, че се налага да
отсъства, поради явяване в съдебни заседания, което предизвиквало недоверие.
Тежкото престъпление, в което бил обвинен, за период от три години предизвиква
негативни емоции и до настоящия момент. Бил силно притеснен и бил обезнадежден,
че ще се стигне до истината в дълго продължилият процес. Чувствал голямо
напрежение и тревожност, поради обстоятелството, че бил подсъдим за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Било
накърнено и чувството му за справедливост, бил предаден на съд за престъпление,
което не бил извършил. Всички тези отрицателни емоции и стрес се предавали на
семейството му и околните. Страдал от безсъние и
тревожност, бил избухлив трудно общувал нормално. Описаните неимуществени
вреди, били пряка последица от повдигнатото му обвинение и последвалият съдебен
процес.
С оглед
изложеното, моли съда да осъди
Прокуратурата на Република България, да му заплати обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, емоционален стрес и негативни
психически изживявания, напрежение и тревожност, накърнено име, в размер на 20 000 /двадесет хиляди лева/, ведно със законна лихва
от 07.07.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК от Районна прокуратура -
Харманли е постъпил писмен отговор по депозираната искова молба с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с
ищец Д.М.А. ЕГН **********,***.
Ответникът
счита така предявеният иск за допустим,
предявен от легитимирано лице нуждаещо
се от правна защита, налице били процесуалните предпоставки и липсвали
процесуални пречки за предявяване на иска. Същия е предявен пред родово и
местно компетентен съд, поради което ответникът намира, че не съществуват
процесуални пречки да бъде разгледан по същество.
С
депозираната в съда искова молба е предявен иск намиращ правното си основание в
чл. 2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за присъждане на неимуществени вреди в размер на 20 000,00лева.
Ответникът оспорва претенцията за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума.
Досежно
основателността на претенцията по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ сочи, че съгласно посочения законов текст
„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано". Намирам иска изцяло за неоснователен и недоказан.Оспорват
се твърденията в исковата молба, че вследствие на незаконното обвинение са
претърпени неимуществени вреди изразяващи се в „страдания, емоционален стрес и
негативни психически изживявания", които да са в пряка и непосредствена
връзка с обвинението. Такива вреди реално не са претърпени, видно от
приложените доказателства освен твърденията на ищеца. Оспорва се твърдението на
ищеца за направени разноски. Не се
установява ищецът да е направил такива, нито са представени документи или други
доказателства в тази насока.При условията на алтернативност, ако съдът приеме
основателност на претенциите, при определяне на размера на исковите претенции
следва да вземе предвид факта, че ищецът, макар и реабилитиран, е бил осъждан.
Поради това той е преживял наказателната репресия по-леко в сравнение с лице,
което не е имало досег с правозащитните органи, т. е. увреждането е с по-нисък
интензитет (в този смисъл е трайната съдебна практика). Освен това неговото
добро име и обществена репутация вече били накърнени към процесния период с оглед на
миналите му осъждания. Не се възразява по делото да се приложи досъдебно
производство № 169/2016 година по описа на РУ-Харманли; НОХД№ 377/2017г. по
описа на РС-Харманли и НОХД №78/2019г. на РС-Харманли. Моли иска да се отхвърли.
Ищецът Д.М.А. ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв. Д. ***, надлежно упълномощен по делото, поддържат предявения
иск.
Ответната Прокуратура на Република
България, представлявана от прокурор при РП - Харманли оспорва основателността
и размера на предявения иск и прави възражение за законна лихва, върху претендираната
сума.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид
изложените доводи от страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С постановление от 27.01.2017г. по ДП №169/2016г. по описа на РУ- Харманли Д.М.А.
ЕГН ********** е привлечен като обвиняем по дознание № 169/
С посоченото постановление по отношение на ищеца е взета
мярка за неотклонение „ Подписка”.
Съдебното производство пред PC - Харманли, е образувано по обвинителен акт на РП - Харманли , изготвен
по д.п. № 169/2016г. на РУ -МВР Харманли, с който е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.281 ал.2 т.4,т.5 вр. ал.1, вр.чл. 20 ал.2 от НК, против
подсъдимите М. М.А., Д.М.А. и против лицата А. М.А. и С. С. А.в, твърдяно като
извършено от тях в съучастие, като съизвършители. По обвинителния акт, е било
образувано НОХД № 377/2017г. на PC - Харманли. В хода
на съдебното производство за последните двама –А. М.А. и С. С. А.е одобрено
споразумение, а по отношение на подсъдимите М. А. и Д.А., наказателното
производство по НОХД № 377/17г. завършило е Присъда № 34/17.10.2018г. с която
първия е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му е
наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода", чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за 3 години, а Д.М.А. е
оправдан.
По протест на прокурор от РП -Харманли с искане за
осъждане на Д.А. и утежняване положението на поде. М. А., чрез налагане и на
кумулативно предвиденото наказание глоба, е било образувано ВНОХД № 622/2018 г.
на ОС - Хасково по което с Решение № 25/22.02.2019г. присъдата е отменена на
процесуално основание и делото върнато за ново разглеждане, от друг състав PC - Харманли .
След връщането е образувано НОХД № 78/2019 г. на PC -Харманли, по което е постановена Присъда № 1/06.01.2020г., постановена по НОХД № 78/2019г. Районен съд
–Харманли, с която подс. Мирослав А. е признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание 1 година и 6
месеца „лишаване от свобода", чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е
отложено за 3 години, а подс. Д.М.А. е
оправдан.
С Решение от
07.07.2020г. постановено по ВНОХД № 75 по описа на
Окръжен съд за 2020 год.
първоинстанционната присъда е потвърдена.
По делото е разпитан като свидетел Ми. Д.М..
Свидетелят М. Д. М. установява, че с Д.М.А.,
били приятели и същият му се оплаквал, че поради явяването си в
съдебни заседания бил безработен. Преди съдебните дела работел в Германия, като
получавал по 1200-1300 евро на месец. Свидетелят сочи, че М. му се оплаквал, че
не може да помага на семейството си финансово, тъй като постоянно се явявал в
съда. Според свидетеля ищецът не бил болен, но бил постоянно притеснен и
стресиран.
Въз основа на така установените по делото
фактически положения и въз основа на събраните гласни доказателства, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1,
т.3 от ЗОДОВ посочва, че "Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано."
В настоящия казус са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника. С Присъда №
1/06.01.2020г., постановена по НОХД № 78/2019г. Районен съд –Харманли, подс. М.
А. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му е
наложено наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода", чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за 3 години. С посочената
присъда подс. Д.М.А. е оправдан за това,
че в периода от 01.05.2016г. до 04.05.2016 г. в
гр.Харманли в съучастие, като съизвършител със С. С. А., А. М.А. и М.М.А.
(извършители), с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно е подпомагал, чрез
осигуряване на имот, находящ се в частен дом на ул."***в гр.Харманли, обл.Хасково, в който да се укрият от властите група чужденци -
24 /двадесет и четири лица / лица, граждани на Афганистан, а именно: С.
Х. К. /S. H. Q./, роден на ***г. в гр.Кабул, Афганистан; Ф. Н. Ю. /F. N.U.родена на ***г. в гр.Кабул, Афганистан; А. А.
/A. A.роден на ***г. в гр.Кондуз, Афганистан; М. К. З. /M. Q.Z./, роден на
***г. в гр.Пактия, Афганистан; Н.С.
/N.S./, роден на ***г. в гр.Каписа, Афганистан; Н.А. /N.A./, роден на ***г.
в гр.Баглан, Афганистан; П. Х.
/P. K./, роден на ***г. в гр.Лагман, Афганистан; Е. О. /E. O./, роден на ***г.
в гр.Джалалабад, Афганистан;
М.Я. Д. /M. Y. D./, роден на ***г. в гр.Кондуз, Афганистан; Х. Х. /H. K./, роден на ***г.
в гр.Газни, Афганистан; Б. С.
/B. S./, роден на ***г. в гр.Каписа, Афганистан; Б. Г. З. B. G. Z./, роден на
***г. в гр.Пактия, Афганистан; Г. С.
/G. S./, роден на ***г. в гр.Мазарещариф, Афганистан; А. Х. /A. K./, роден на ***г. в гр.Кондуз, Афганистан; А. Б.
О. /A. B. O./, роден на ***г. в гр.Кондуз, Афганистан; Ш. С. /S. S./, роден на ***г. в гр.Нанагархар, Афганистан;
Д. Х./J. K./, роден на ***г. в гр.Пактика, Афганистан; М. Д./M. J./, роден на ***г.
в гр.Лагман, Афганистан; Б.За./B.
Z./, роден на ***г. в гр.Пактия, Афганистан; Д. Г. А./J. G. A./, роден на
***г. в гр.Баглан, Афганистан; А. К./A.
Q./, роден на ***г. в гр.Кабул, Афганистан; както и ненавършилите
шестнадесет годишна възраст – З. С. /Z. S.роден на ***г. в гр.Каписа, Афганистан; Ш. А./S.
A./, роден на ***г. в гр.Баглан, Афганистан, Н. А./N. A./, роден на ***г.
в гр.Нангахар, Афганистан да пребивават в страната в
нарушение на закона по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, като деянието е
извършено по отношение на лица ненавършили 16 - годишна възраст и на повече от едно лице (24 лица) за
престъпление по чл. 281, ал. 2, т.4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С Решение от
07.07.2020г. постановено по ВНОХД № 75 по описа на
Окръжен съд за 2020 год. тази присъда е
потвърдена.
От изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника и не са
налице и отрицателните предпоставки на чл. 5 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл. 4 на ЗОДОВ
посочва, че "Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице." Ищците
претендират неимуществени вреди за незаконно обвинение за сумата от 6000 лева
за всеки от тях, за претърпени стрес, тревога, страх, за лишаване от свободно и
спокойно придвижване, работа, за злепоставяне и уронване на авторитет пред
обществото, близки и познати.
Материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД
при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 2 и З от ЗОДОВ е уреден в съдебна практика от Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 и сл. ГПК, която има задължителен характер. Отделно от това, в
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС в т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди
се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда, тежестта на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността
на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен
във връзка с причинените болки и страдания. Според задължителната съдебна
практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с
увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената
процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, тъй като те нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
Наказателното преследване спрямо ищецът е продължило
около три години и половина - от 27.01.2017 г. до 07.07.2020г., дата на влизане
на присъдата, с която е признат за невиновен и оправдан. От справката за
съдимост се установява, че ищецът Д.А. е осъждан, реабилитиран на основание
чл.86, ал.1, т.1 от НК.
Обвинението е за тежко престъпление, което предвижда
наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Действително обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 103, ал.
2 НПК и съгласно чл. 16 НПК
той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в
сила присъда, с която се установява противното. Въпреки това повдигането на обвинение,
по което наказанието е лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева липсата
на предишни осъждания, са обстоятелства, които са от естество да предизвикат
засилени негативни емоции у лицата. От показанията на разпитаният свидетел се
установява, че той е понесъл морални вреди и страдания от незаконното обвинение, поради обстоятелството, че е
третиран като престъпник Следва да се посочи, че самият факт на повдигане на
обвинение е свързан с отрицателни емоции, които са индивидуални за всеки човек,
касае за човек, който е водел един нормален живот. Негативите в емоциите са
продължили не само по време на разследването, а и след това през целия период
на разглеждане на делото пред двете инстанции. Този период е приблизително три
години и шест месеца, и натрупаните през него стрес, страх, потиснатост и други
психични състояние, безспорно оказват влияние и към настоящия момент, а и ще
оказват такова може би и за в бъдеще. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство ищецът, незаконно обвинен в извършване на
престъпление, изпитва неудобство, чувства се унижен, а също така и депресиран и
несигурен, накърняват се моралните и нравствените му ценности. Безспорно това
му състояние е в причинна връзка от повдигнатото му
обвинение. В този смисъл при определяне размера на неимуществените вреди следва
да се има предвид всичко изложено до момента, а така също и обстоятелството,че
с поведението си по отношение на образуваното спрямо него наказателно
производство ищецът не е станал причина за
отлагане на делото. Аргументиран от изложените обстоятелства и тяхното
неблагоприятно отражение върху ищците следва исковете да се уважат до размера
на 5000 лева за всеки от тях, за репариране на неимуществените вреди в
съответствие със залегналия в чл. 52 ЗЗД
обществен критерий за справедливост. Този размер според
съда кореспондира както с писмените така и с
гласните доказателствата по делото и който съответства на обичайно
приетия в съдебната практика справедлив размер. Искът в
останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лева не е съобразен
с посочените по-горе обективни критерии за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, по смисъла на ЗОДОВ.
Сумите следва да се изплатят от ответника на ищеца,
ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на
окончателния оправдателен съдебен акт по отношение на Д.М.А. с Решение № 56 от
07.07.2020г. постановено по ВНОХД № 75 по описа на
Окръжен съд за 2020 год., с което е
потвърдена Присъда № 1/06.01.2020г. постановена НОХД № 78/2019 г.
на PC –Харманли.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на всеки от ищците разноски по
делото в размер на 10 лева за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.1 т.3
и чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.78 от ГПК Районен съд-Харманли,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България,
гр. София да заплати на Д.М.А., с ЕГН: **********,***, сумата от 5000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от Д.М.А., в резултат на незаконно обвинение , по което обвинение е оправдан с влязла в сила на 07.07.2020г
Присъда № 1/06.01.2020г. постановена НОХД №
78/2019 г. на PC –Харманли,
по ДП № 169/2016 г. по описа
на РУ- Харманли, ведно със законната лихва, считано от 07.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск от Д.М.А., с ЕГН: **********,***, за неимуществени вреди за сумата
над 5000 лв. до пълния
предявен размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.
София да заплати Д.М.А., с ЕГН: **********,***, сумата в размер на 10 лева, разноски по делото за държавна
такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Хасково, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: