№ 13713
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110139732 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, във вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от *** (ЕО) ***/*** г. и чл.422 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец А. Ю. Т., родена на ********** г. в *** ***, гражданин на ****, номер на ***,
валиден до ***г., с адрес в гр. *** ***, чрез адв. К. В.-САК, със съдебен адрес гр.***,
срещу ответник *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, с
която е предявен иск да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните СУМИ - сумата от 400,00 евро, представляваща главница за обезщетение
на основание *** (ЕО) ***/*** за закъснение на полет ***г. от летище **-**, *** до летище
*** с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за период от 13.4.2022г. до изплащане на
вземането, и сумата от 357,94 лева, представляваща лихва за забава за период от 7.10.2017г.
до 10.4.2022г., за които суми е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение/ЗИ/ № 11604/21.4.2022г.
по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 20018/2022г. по описа на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищцата навежда твърдения, че с ответника е сключил договор за
въздушен превоз полет *** по направление летище **-**, *** до летище ***, планиран за
3.7.2017г., с час на излитане - 11:00ч. местно време, и час на кацане - 14:00ч. местно време.
Излага твърдения, че полетът бил осъществен със закъснение над 3 часа, като самолетът бил
задържан на летище *** до 04:20ч. местно време на 4.7.2017г. Поддържа, че в деня на
полета ищцата се е явила навреме за полета и е преминала успешно всички контролни и
регистрационни проверки. Твърди се още, че вследствие посоченото неизпълнение на
договора за превоз за ищцата е възникнало право на парично обезщетение в претендирания
размер, тъй като разстоянието между двете летища попада в хипотезата на чл.7, параграф 1,
б. "б" от *** (ЕО) № ***/*** г.- над 1500 километра. Посочва, че на 7.10.2017г. е изпратил
покана до ответното дружество за изплащане на дължимото обезщетение, като твърди, че на
17.4.2019г. ответникът е направил извънсъдебно признание за съществуване на вземането.
Ищцата твърди, че, въпреки опитите за извънсъдебно уреждане на отношенията, до датата
1
на образуване на делото плащане не било постъпило, което обосновавало правния му
интерес да заведе настоящото исково производство.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции. Претендира разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, не подава
отговор на исковата молба. По ЧГД№ 20018/2022г. по описа на СРС, 163-и състав,
ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК, но то е със стандартния текст на самата
бланка, като няма наведени конкретни възражения.
Извън срока по чл.131 ГПК ответникът депозира становище с вх.№
210660/7.10.2022г./л.40-51/, с което моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и
релевира възражения, които с изтичане на срока за подаване на отговор на ИМ съдът счита
за преклудирани, с оглед което същите няма да бъдат взети предвид при постановяване на
крайния съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищцата, чрез адвокат по пълномощие, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован на 5.10.2022 г., не се явява
и не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти:
наличието на договорни правоотношения между страните за въздушен превоз, сключен
пряко или чрез посредничеството на турооператор; закупен билет за полет *** по
направление летище **-**, *** до летище ***, с посочените в ИМ параметри /начален час
на тръгване, планиран час на пристигане, час на фактическо пристигане, който да е по-късен
с не по-малко от 3 часа от планирания/, разстоянието на полета, включително че ищцата се е
явила своевременно за началото на полета /най-малко 45 минути по-рано/ и се е качил на
същия.
В тежест на ответника е установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно
уговореното в договора /посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на
пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно
обстоятелство“ по смисъла на *** ***/*** г./ ЕО.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи - Електронен билет с превод на български език /л.10-11/; Бордна карта с превод
на български /л.12/; Официално писмо от летище **-** с превод /л.13-14/; Извънсъдебна
покана за доброволно плащане на задълженията с превод /л.15-16/; Извънсъдебно признание
на задължение с превод /л.17-18/; Извлечение от интернет страница за изчисление на
разстоянието между летище **-**, *** (***) и летище *** (***) с превод/л.19-20/,
пълномощни /л.21-27/; Писмо от „***“ АД с изх. №*** от 26.3.2018г.; Приложение №1
„Права на пътниците“; Актуално състояние на „***“ ЕАД от 05.05.2021 г.; Справка за
лихвен калкулатор.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД № 20018/2022г. по описа на СРС.
2
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните
правни изводи:
С чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8 от *** /ЕО/ № ***/*** са ***ирани правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз. Чл.3,
т.2 от ***а предвижда, че той се прилага при условие, че пътниците имат потвърдена
резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл.5, се представят
на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен
вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час-не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане.
По делото не е спорно и от представените електронен билет от 30.6.2017г. и бордна
карта, представени и в превод на български език, съдът приема за установено, че между
страните е съществувало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз за полет
***, от летище **-**, *** до летище ***, планиран за 3.7.2017г., с час на излитане - 11:00ч.
местно време, и час на кацане - 14:00ч. местно време, за който ищцата е имала потвърдена
резервация.
От представената справка, се установява, че ищцата е била уведомена, че полетът на
авиокомпания „***“ ***г. от летище **-**, *** до летище *** е бил задържан за излитане до
04:20ч. на 4.7.2017г., като по делото е приложена и писмо от летищния оператор на летище
***- „***“ АД, с което се потвърждава, че процесният полет е изпълнен със закъснение, като
самолетът е кацнал на летище *** в 06:55ч. местно време на 4.7.2017г. Следователно е
налице закъснение изпълнението на полета с повече от 3 часа.
По делото няма възражения, нито доказателства неявяването на пътници и конкретно -
неявяването на ищцата навреме за полета и изпълнението на всички контролни и
регистрационни процедури да е довело до отмяна на резервацията или до закъснението
изпълнението на полета по разписание, поради което следва да се приеме, че тя се е
представила навреме на гишето за регистрация. За установяване на това обстоятелство
ищцата е представила препис от бордна карта, с която установява, че се е явила на гишето за
регистрация и е допусната като пътник на борда на самолета, осъществяващ въздушния
превоз.
Между страните не се спори, че разстоянието между началната точка и крайната
дестинация е 1962 км., изчислено по метода на дъгата на големия кръг съгласно чл.7, т.4 от
***а, видно от приложената справка, наименовано като „Доказателство №6“ /л.19/.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищцата има качеството на пътник по валиден
договор за въздушен превоз за полет, осъществен от ответника, че е пристигнала в крайния
пункт - летище ***, със закъснение над 3 часа, както и че разстоянието между двете летища
е над 1500 км.
Според чл.7, параграф 1, буква „б“, касаещ правото на обезщетение, при прилагането
на този член, пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети
над 1500 километра.
Ответникът не твърди и не доказва наличието на извънредно обстоятелство по
смисъла на чл.5, параграф 3 от *** (ЕО) ***/***, съгласно който опериращ въздушен
превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са
били взети всички необходими мерки.
Относно релевираното от ответника възражение за погасителна давност съдът намира
следното. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск се
е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл.414, ал.1
3
ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, съдът следва да се
произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата
молба по чл.131, ал.2 ГПК, съответно да го е подал извън срока. В настоящия случай обаче
възражението за давност е релевирано за първи път едва с отговора на исковата молба,
подаден извън срока по чл. 131 ГПК, който срок е изтекъл на 2.9.2022г./виж л.33 от делото/,
с оглед което правото на ответника да направи възражение за погасяване по давност на
вземането - предмет на иска, се е преклудирало с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл.131, ал.1 ГПК/на 2.9.2022г.-л.33/ и същото не следва да бъде разгледано.
Възражението за погасителна давност е наведено за първи път със становището на ответника
с вх.№ 210660/7.10.2022г./л.40-42/, като е настъпила преклузия, която е пречка да бъде
разгледано/в този смисъл виж т.4 от ТР №1 от 9 декември 2013 г. по Тълкувателно дело
№1/2013г. на ВКС, ОСГТК/.
На основание гореизложеното съдът приема, че е налице неизпълнение на договорни
задължения от страна на ответника, за което той дължи обезщетение в размер, определен в
чл.7, параграф 1, буква „б“ от *** (ЕО) ***/*** на Европейския парламент и Съвета от
11.2.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /*** ЕО № ***/***/, а
именно - сумата в размер на 400 евро.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан.
По иска по 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД:
Няма спор между страните по делото, а и от неоспорената електронна кореспонденция
се установява, че на 7.10.2017г. ищцата е подала чрез пълномощника си искане до ответното
дружество за изплащане на обезщетение за закъснелия полет, което е било потвърдено от
ответника с представеното писмо от 23.5.2019г. При наличие на отправена покана за
плащане по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответното дружество е изпаднало в забава за
плащане от датата на получаване на поканата. По делото не беше приложено доказателство
кога съобщението е било отворено от адресата си, тоест - кога е достигнало до същия. Ето
защо претенцията за мораторна лихва за периода следва да бъде уважена за периода от
датата на изпратения от ответника отговор - 23.5.2019г., до посочената в исковата молба
дата - 10.4.2022г. За посочения период 23.5.2019г.-10.4.2022г. обезщетението за забава е в
размер на законната лихва върху дължимата главница, определено чрез електронен
калкулатор по реда на чл.162 ГПК, е в размер на 229,07 лв., като за разликата над тази сума
до предявените 357,94лв., и за период от 7.10.2017г. до 22.5.2019г. иска подлежи на
отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед този изход на спора, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат и
двете страни за частично уважени/отхвърлени искови претенции. Ответното дружество е
направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, която настоящия състав намира за неоснователно, тъй като претендираните
разноски за адвокатски хонорар са съобразени с минималния размер по Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. Ищцата е направила разноски в исковото производство за доплатена държавна
такса в размер на 75лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. с ДДС -
общо 475 лв., а в заповедното производство - платена държавна такса в размер на 25лв. и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. с ДДС, от които на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 709,59лв. за
двете производства. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК за двете производства, който
е приет от съда/виж л.75 от делото/.
Ответникът от своя страна, не представя списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства,
че е извършил разходи по делото, затова за отхвърлената част от исковете съдът не
присъжда разноски.
4
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, дължи на А. Ю. Т., родена на **********г. в *** ***, гражданин
на ****, номер на ***, валиден до ***г., с адрес в гр.*** ***, със съдебен адрес гр.***, чрез
адв. К. В.-САК, следните СУМИ - сумата от 400,00 евро, представляваща главница за
обезщетение на основание *** (ЕО) ***/*** за закъснение на полет ***г. от летище **-**,
*** до летище *** с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за период от 13.4.2022г. до
изплащане на вземането, и сумата от 229,07 лева, представляваща лихва за забава за период
от 23.5.2019г. до 10.4.2022г., за които суми е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение/ЗИ/ №
11604/21.4.2022г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 20018/2022г. по описа на СРС, на
основание чл.422 ГПК, във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК и чл.7, параграф 1, б. „б“ от *** (ЕО)
***/*** г. на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г., и чл.422 ГПК във вр. чл.86
ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за горницата над уважения размер от
229,07 лв. до пълния размер от 357,94 лева и за период 7.10.2017г.-22.5.2019г.
ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, да
заплати на А. Ю. Т., родена на **********г. в *** ***, гражданин на ****, номер на
паспорт ***, валиден до ***г., с адрес в гр. *** ***, сумата от 709,59 лева/лв./,
представляваща направени разноски в исковото и в заповедното производство по ЧГД№
20018/2022г. на СРС, за платени държавни такси и адвокатски възнаграждения, на основание
чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5