Решение по дело №17322/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260696
Дата: 7 март 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20185330117322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260696                            07.03.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети август през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 17322 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищецът „Кредиформ България” ЕООД твърди, че е придобил чрез договор за цесия вземане на третото лице помагач срещу ответника по сключен на 04.09.2015г. договор за кредит, който представлявал финансова услуга, предоставена от разстояние. Поддържа се, че по този начин е била отпусната парична сума, която ответникът се задължил да върне. Същата била в размер на 350 лева и се предоставяла за период от 30 дни. Паричните средства били предоставени на ответника чрез платежната система „Изи пей“. Ответникът се бил възползвал от опцията в договора за кредит да удължи срока за връщане до нова падежна дата 30.11.2015 г. След падежа задължението не било върнато и то било предмет на прехвърлянето с договор за цесия. Предвид това се иска да бъде осъден ответника да заплати 350 лева, представляващи главница по договор за кредит и 79,76 лева представляваща наказателна лихва за забава за периода 04.11.2015г. – 31.01.2018 г.

Ответникът Х.Г.Ш. чрез особения представител оспорва твърденията, че е налице сключен договор от разстояние съобразно изискванията на закона. Поддържа, че не е доказано както сключването, така и заплащането на сумата по кредита.

Трето лице помагач „4финанс“ ЕООД не взема становище.

Съдът намери за установено следното:

На 04.09.2015г. между ответника Ш. и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит от разстояние № *******. По силата на договора дружеството предоставило на ответника сумата 350 лева, за срок от тридесет дни, при годишен процент на разходите 0% и 0% лихва / лист 5/. На падежа следвало да бъде върната сумата 350 лв. В общите условия към договора било предоставено на кредитополучателят правото да удължи срока за връщане на кредита със седем, четиринадесет или тридесет дни – чл.11, а в случай на забава от негова страна кредитодателят имал право да начисли неустойка в размер на 10,01 % - чл.13.3, „а“ / лист 9 и 10/.

Установява се от заключението на съдебно- техническа експертиза, че кредитът е бил сключен чрез електронната платформа, поддържана от дружеството заемодател. Ш. се регистрирал на платформата, предоставяйки лични данни относно електронната си поща, телефонния номер и датата на раждане. Извършването на регистрацията е изисквало потвърждаване на обстоятелството, че кредитополучателят се е запознал и приел общите условия на сайта. Преди подписване на самия договор, електронната форма е предоставила опция за запознаване със стандартен европейски формуляр  /лист 95 и 96/.

Установява се от писмото на „Изи Пей“ АД, че договорената сума на заема от 350 лв. е била заплатена на ответника на каса на дружеството на 04.09.2015г. / лист 66 и 67/.

 С договор за цесия от 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД прехвърлил на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД вземания сред които и това на ответника Ш. по гореописания договор / лист 14-15/.

До ответника било оформено съобщение за извършената цесия от 14.02.2018г., което останало невръчено, тъй като пратката не е била потърсена от адресата /лист 19,20/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Възоснова на представените от ищеца писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема за безспорно, че договорът за заем е бил сключен, а сумата по него е била предоставена на ответника.

Неоснователни са доводите на особения представител за това, че не е доказано сключването на договора, както и изпълнението на изискванията на чл.8 от ЗПФУР. Видно е от заключението на експерта, че информацията относно общите условия по договора за кредит и информацията за срока и дължимите суми е била достъпна във формата за сключване на договора. За да сключи договора, ответникът е следвало да премине определените стъпки и потвърди, че се е запознал с условията на кредита. Тоест кредиторът е изпълни задълженията си относно предоставяне на информация. Доказа се и предоставянето на сумата.

Съгласно уговореното заетите средства е следвало да бъдат върнати на 04.10.2015г. След като това не е сторено ответникът е изпаднал в забава, считано от тази дата, което ще рече, че се е намирал в забава и в по-късния период, посочен от ищеца по делото (04.11.2015г. – 31.01.2018г.). Следователно за кредитора съществува основание да начисли уговорената неустойка от 10.01%, която за периода възлиза на 76,76 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

            На осн. чл.78, ал.1 и 8 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 650 лв. от които: 100 държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител, 150 лв. разноски за експертиза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА Х.Г.Ш. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, ул. Шандор Петьофи №10, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за сумите: 350 лв. /триста и петдесет лева/ главница по договор за кредит от разстояние № ******** от 04.09.2015г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответника; както и 76,76 лв. /седемдесет и шест лева и 76ст./ - неустойка за неизпълнение на договора за кредит, начислена за периода 04.11.2015г. – 31.01.2018г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА Х.Г.Ш. да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК, сумата 650 лв. /шест стотин и петдесет лева/ деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на „4финанс“ ЕООД в качество на трето лице помагач на страната на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД