Р
Е Ш Е Н И Е
260013/11.9.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
осми септември две хиляди и двадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв.К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
АНД №836 по описа за 2020г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ
НА ГЛОБА, серия „К” № 3112231 на ОДМВР - Шумен, с който на Д.Н.М., ЕГН ********** ***, на основание чл.189 ал.4, във вр.
с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят
моли съда да отмени издадения електронен фиш като незаконосъобразен на
процесуално и материално основание. Излага доводи, че в издадения ЕФ не бил
посочен собственикът на МПС, че EФ бил съставен след тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН,
както и че е изтекъл абсолютния давностен срок. Оспорва обстоятелството, че
вписаното в ЕФ лице е действителния
субект на нарушението. Също така счита, че от установената скорост не е
приспадната максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалвания ЕФ да бъде потвърден. В
придружителното писмо е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189
ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 23.11.2016г. в 13.20 часа на гл.път І – 2
км.112+737 / бензиностанция Шел/ със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”
била засечена скоростта на движение на МПС - л.а. „ДАЧИЯ САНДЕРО“ с рег. № са 7785 НМ.
Била отчетена скорост на движение от 75 км/ч., при максимално допустима –
60км/ч., въведена с пътен знак В26. При направена справка било установено, че
собственик на автомобила е „ДИА БИЛД“ ООД, гр.София. За заснето със стационарна радарна система нарушение, от ОДМВР –
гр.Шумен първоначално бил издаден електронен фиш серия „К” № 1456395, в който при
текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение от
72 км/ч., превишение 12 км/ч., тъй като била отчетена
допустимата грешка при измерването. Посредством същия, на С.Л.Н.-Т., в качеството ѝ на законен представител на „ДИА БИЛД“ ООД, гр.София, основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2
т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50
лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В срока по чл.189
ал.5 от ЗДвП С.Л.Н.-Т. представила в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с
данните на друго лице, което е извършило нарушението, а именно жалбоподателят Д.Н.М. и копие на свидетелството му за
управление на МПС, въз основа на което първоначално издадения ЕФ бил анулиран и
издаден на 24.10.2019г. процесния ЕФ серия
„К” № 3112231 на ОДМВР - Шумен, с който
на Д.Н.М., ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2
т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 50
лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. при текстовото описание на нарушението е посочена
установена скорост на движение от 72 км/ч., превишение 12 км/ч., тъй като била отчетена
допустимата грешка при измерването.
Описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,
както и изготвеното с техническото средство
веществено доказателство - снимка.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Събраните доказателствата по
делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на
нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш. В
ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена
скорост на движение, превишението, като е била отчетена
допустимата грешка при измерването.
Наложеният в тази връзка довод, че не била приспадната максимално допустимата
грешка е неоснователен. Посочена е също така максимално допустима скорост –
60км/ч., както и пътният знак, с който е въведена. Нарушението е фиксирано
със стационарна радарна
система тип “MULTA RADAR”,
за която по делото са
представени писмени доказателства, установяващи по категоричен начин
изправността на техническото средство, установило и заснело извършеното
нарушение. Приложеното е удостоверение от БИМ, от което се установява, че
системата е одобрен тип средство за измерване. Освен това, по делото е приложен
протокол за проверка № 21 – ИСИ/15.03.2016г., изготвен от Български институт по
метрология, от който е видно, че радарният скоростомер, отговаря на
метрологичните изисквания. С оглед гореизложеното съдът намира, че
доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС
в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението,
санкционирано с процесния електронен фиш.
Съдът
намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният автомобил
към момента на извършване на нарушението е собственост на „ДИА БИЛД“ ООД, гр.София, поради което
правилно първоначално е била ангажирана
отговорността на представляващия дружеството посредством издадения електронен
фиш серия „К” № 1456395. Последният е
посочил пред административно-наказващия орган жалбоподателят като лице,
на което е предоставено управлението на МПС, както и
копие на свидетелството му за управление на МПС, поради което законосъобразно
на жалб. Д.Н.М. бил издаден
процесния ЕФ серия „К” № 3112231 на ОДМВР – Шумен.
Жалбоподателят
в жалбата оспорва, че е действителния субект на нарушението, но в тази насока
не представя доказателства. В съдебно заседание също не бяха събрани
доказателства, че жалбоподателят не е автор на нарушението.
По отношение доводът, че електронният фиш е издаден извън
регламентираните в чл.34 от ЗАНН срокове, съдът намира следното: Съгласно
нормата на чл.34 ал.1 б.”в от ЗАНН задължителна предпоставка за
законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното
производство е същото да бъде инициирано в рамките на законовия тримесечен
давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една година от
извършване на нарушението. Съгласно практиката на Административен съд гр.Шумен /Решение №274/25.10.2019 г. по КАНД №266/ 2019 г.,
Решение №118/25.06.2020г. по
КАНД № 58/2020г./, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН не намира приложение по
отношение на ЕФ, тъй като е свързана само и единствено с производството по
издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Също така доколкото ЗАНН не
предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ,
следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК.
Доколкото се касае за наложено наказание
„глоба“, съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК и чл.81 ал.3 от НК, относителната
давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Процесното нарушение
е извършено на 23.11.2016г., от която дата е започнала да тече относителна
давност за извършеното от жалбоподателя нарушение. Същата е била прекъсната на
24.10.2019г. с издаването на процесния ЕФ срещу жалбоподателя и е започнала на
тече нова давност, съгласно чл.81 ал.2 от НК, която към настоящия момент не е
изтекла. Регламентирана абсолютна давност в чл.81
ал.3, във връзка с чл.80
ал.1 т.5 от НК, в случая също не е изтекла, тъй като от извършване на
нарушението до настоящия момент не са изминали четири години и половина.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание посочения законов
текст с предвидената в него санкция - глоба в размер на 50лв., за
осъществено административно нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Въз
основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна.
Административно наказващият орган е направил
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от Ив. Симеонова – гл. юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай
процесуалният представител на АНО – е
осъществил процесуално представителство
в две открити съдебни заседания, но доколкото делото не се отличава с някаква
фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да бъде определено и
присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
По гореизложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА
НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3112231 на ОДМВР - Шумен, с който на Д.Н.М., ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4, във вр.
с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.Н.М.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: