№ 190
гр. Плевен, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500205 по описа за 2023 година
Въззивно обжалване .
С РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г., постановено по гр.д.№ 3152/ 2022 г. на
Плевенски районен съд ОСЪЖДА на основание чл.558, ал.5 вр.чл.557, ал.1 от
КЗ Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г.И. ***
ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, от с.Г.М., ул.Р. ***, сумата от 10
000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди –душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на Б.Г.П., починал
на 05,11,2018 г. в резултат на настъпило ПТП с МПС Ф.П. с рег.№***, като
МПС е без задължителна застраховка „гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата ИМ – 07,06,2022 г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 19 000,00
лева ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.Г.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Д.
Д., ЕГН **********, от с.Г.М., ул.Р. ***, сумата от 130,56
лева,представляваща лихва за забава за периода от 21,04,2022 г. до 06,06,2022
г., като за разликата до претендираните 5789,73 лева и за периода 07,06,2019
г. – 20,04,2022 г. ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2
вр.ал.1 от ЗАдв. Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.Г.И. *** да заплати на адв.Н. М. от ПАК, от гр.Плевен, деловодни
1
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 595,38 лева съразмерно с
уважената част от иска.
Това решение е било връчено на Гаранционен фонд, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.Г.И. №2, ет.4 на 28.11.2022г., а на П. Д. Д.,,чрез
пълномощника и адв.Н.М. –на 21.11.2022г.
1. На 09.12.2022г. по пощата е подадена въззивна жалба от
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление гр.С.,чрез
юрисконсулт Й. Ш. срещу РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г., постановено по
гр.д.№ 3152/ 2022 г. Плевенски районен съд.
При проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба Плевенски
окръжен съд установи следното :
Жалбата е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса . Жалбата има необходимото съдържание, посочено в чл. 260 от ГПК.
С нея не са направени доказателствени искания за събиране на нови
доказателства от въззивната инстанция и не са представени нови писмени
доказателства. ПлОС ,обаче констатира известна неточност и неяснота на
въззивната жалба,тъй като макар в началото на въззивната жалба да е
изразена неудовлетвореност от всички осъдителни части на решението на
РС –Плевен, то във формулираното в края и искане е посочено ,че се иска
отхвърляне на предявените искове за заплащане на сумата от 1000лв.като
частичен иск за претърпени имуществени вреди . От това става неясно за
ПлОС,дали решението са обжалва в частта за присъдената сума от 10 000 лв.
или само в частта за присъдена сума в размер на 1000лв., колкото е бил
първоначално предявеният частичен иск. Поради това съдът е указал на
жалбоподателя да уточни изрично с писмена молба ,с препис за противната
страна в едноседмичен срок от съобщението. С молба от 10.04.2023г. е
уточнено ,че решението се обжалва в частта за присъдената сума от 10
000 лв.,каквато е претенцията след направеното увеличение на иска , а не
само за сумата 1000лв. .
Представен е бил препис от въззивната жалба ,който е бил връчен на
въззиваемата страна по делото,чрез пълномощника и адв.Н. М. .
2. От въззиваемата страна не е бил подаден писмен отговор на
въззивната жалба, но е подадена в срока по чл. 263 , ал. 2 от ГПК
НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА от П. Д. Д.,чрез пълномощника и
адв.Н.М. срещу тази част от РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г., постановено по
гр.д.№ 3152/ 2022 г.на Плевенски районен съд с която е ОТХВЪРЛЕН
предявеният иск за разликата над 10 000лв. до претендираните 19 000,00
лева ,както и в частта с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за разликата над 130,56 лева, до претендираните 5789,73 лева.
Тази жалба е подадена в срока по чл. 263,ал. 2 от ГПК, има необходимото
съдържание по чл. 260 от ГПК и по нея не се дължи внасяне на държавна
такса ,тъй като ищцата е била освободена от ПлРС от това задължение на
осн. чл. 83,ал.2 от ГПК.
Препис от насрещната въззивна жалба е бил изпратен на противната страна
2
- Гаранционен фонд,който е получен от него на 27.02.2023г.
На 10.03.2023г. по пощата,т.е в срока по чл.263,ал. 3 от ГПК , е постъпил
писмен отговор от Гаранционен фонд срещу насрещната въззивна жалба,
според който тя е неоснователна. С този писмен отговор не са направени
искания за събиране на нови доказателства пред ПлОС.
Плевенски окръжен съд, като разгледа двете въззивни жалби по реда на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбите
оплаквания ,намира ,че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и
допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от
сочените във въззивните жалби пороци,поради което следва да бъде
потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на РС-Плевен , в които са изложени съображения по всички
значими за изхода на делото спорни въпроси ,в т.ч. и по наведените от
ответната страна възражения, като ще бъдат изложени само някои
допълнителни съображения в подкрепа на направените от РС-Плевен изводи
относно възприетата фактическа обстановка по делото ,както и по отношение
на приложението на материалния закон към тази правилно установена
фактическа обстановка.
Всъщност по делото няма спор между страните по отношение на
фактическата обстановка от която ищцата извлича претенцията си и която е
правилно установена от Плевенски районен съд и която включва следните
съществени елементи :
Установено е настъпването на ПТП на 05,11,2018 г., на път PVN 1047 на
около 3 км след с.С., посока с.Г.М., при което лек автомобил с рег.№***,
марка Ф.П., без задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,
управляван от Б.Ш.А.,който е бил неправоспособен и управлявал
автомобила с несъобразена скорост, загубил контрол над него, напуснал
платното за движение в дясно по посока на движението и се блъснал в
крайпътно дърво, като причинил ПТП с три починали лица,едното от които е
Б.Г.П.,като смъртта му се дължи на ЧМТ; настъпила е по механизма на остра
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, като уврежданията са в
резултат на условията на станалото ПТП. Установено е също така ,че ищцата
П. Д. Д. е баба на починалия Б.Г.П.,т.е. налице е родствена връзка между тях.
Спорният въпрос е свързан с това има ли право в конкретния случай бабата
на починалия Б.Г.П. да претендира и да получи обезщетение за претърпени
от нея болки и страдания, поради смъртта му и това е по-скоро правен
въпрос , а не фактически и този спорен въпрос произтича не толкова от
приложимия закон/ нормите на чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД / , а от
разрешението, дадено с Тълкувателно решение №1 от 21,06,2018 г. по
тълк.д. №1/2016 г., ОСНГК на ВКС,с което беше прието,че когато
претенцията е предявена от братя и сестри или от бабата и дядото , то за да
бъде основателна претенцията , е необходимо да се установи, че се касае до
3
изключение, свързано със създадена толкова трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и с произтекли от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат
обезщетени.
Според настоящия съд, въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй
като веднъж в него се приема че „ в традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите ,съответно бабите дядовците и
внуците ,са част от най-близкия родствен и семеен кръг …“,което
разбиране, ако се изтеглят логическите му консеквенции , предполага
извеждането на оборима презумпция , че всички лица от този най-близък
родствен и семеен кръг поначало търпят неимуществени вреди от смъртта
на починалия си родственик и вече е само въпрос на конкретно доказване
какъв е размера на тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък в
това решение пък се приема ,че такова обезщетение се дължи само по
изключение –когато претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление
във времето.
Въвеждането на критерия „значителност“ на търпените от ищците болки
и страдания за да се обоснове правото на тази категория пострадали лица на
обезщетение е погрешно ,тъй като въпроса дали те са значителни, е въпрос
не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а касае
неговия размер. По тази причина критерият значителност на вредите не би
следвало да бъде от значение при преценката за това дали изобщо ищецът
има право на обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази
само върху неговия размер.
Сходни съображения важат и по отношение на възприетия в ТР критерий
„продължителност“ на търпените болки и страдания,който би следвало да
рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не върху това
дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
По този начин ,според въпросното ТР излиза ,че не само размерът на
обезщетението ,но и кръгът на лицата, които могат да получат
обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните
отношения между починалия и лицето, което следва да е в особено близки и
трайни житейски отношения /извън обичайната родствена връзка /с
починалия , чиято смърт е причинена от непозволено увреждане,или нормата
на чл. 52 от ЗЗД ,която поначало се отнася само до определяне размера на
обезщетението ,се пренася и върху преценката за основанието на иска ,т.е.
разширително се тълкува материалноправната норма,която касае само
размера на претенцията.
Тъй като ,обаче , въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС е задължително за настоящия съд , то се налага изследването на въпроса
дали в конкретния случай между ищцата и починалият и внук , е била
изградена толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля
формалната връзка на родство , така че поради загубата на родственика
4
ищцата да търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с
продължително проявление във времето.
Според съда , от показанията на разпитаните като свидетели В.Д. и Г. Д. се
установява, че ищцата е гледала детето преди да замине за Испания при
майка си /т.е. през този период майчината,родителската грижа е била изцяло
заменена от грижата ,полагана от бабата за нейния внук / , а при
заминаването му за Испания отношенията помежду им съвсем не са били
прекъснати , а те са се чували непрекъснато по телефона , а пък при
връщането му в България също е продължила да се грижи за него .
Свидетелите установяват ,че в момента/към датата на депозиране на
показанията / ищцата е все още на антидепресанти, а от стреса са й изпадали
зъбите,което съдът възприема като достатъчно категоричен израз на
сериозността и дълбочината на търпяното от ищцата страдание .
Свидетелката Г. П./ майка на Б.Г. и дъщеря на ищцата/ определено в
показанията си поставя знак на равенство между търпените от ищцата болки
и страдания, и тези ,които самата тя като майка е претърпяла –„мама много
зле го понесе ,както и аз , разболяхме се и двете ,постоянно сме на хапчета“.
В т.см. съдът приема ,че от показанията на двамата свидетели се установява
наличието именно на такава близка , трайна и пълноценна житейска връзка
между бабата и нейния внук,която надхвърля формалната връзка на родство
помежду им и поради която ищцата е претърпяла и продължава да търпи
болки и страдания от загубата на внука си,които следва да бъдат обезщетени.
В т.вр. не може да бъде споделено възражението на Гаранционен фонд,че
РС-Плевен неправилно бил взел предвид възрастта на починалия внук като
фактор ,който има значение за определяне дължимостта и размера на
обезщетението . Плевенски окръжен съд споделя разбирането на РС-Плевен
,че тежестта на загубата ,която е претърпяла бабата се засилва именно от
факта, че загубата на внука и на тази негова възраст/на 14 години / , на която
му е предстояло от тийнейджър да стане един отгледан млад мъж/ за чието
отглеждане и формиране на характера му тя има съществен принос / , именно
на този етап от живота му, който се свързва с повишените и очаквания, и
надежди за неговото бъдеще , представлява достатъчно тежка загуба, която
заслужава да бъде обезщетена. Поради тези съображения , съдът намира ,че
правилно ПлРС е счел, че ищцата има право да получи обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди.
Що се касае до размера на това обезщетение ,Плевенски окръжен съд
намира ,че то е определено съобразно чл. 52 от ЗЗД - по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие ППВС № 4 / 23.12.1968 г. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
съответствие с чл. 51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Както е посочено и в обобщаващото съдебната
5
практика на ВКС Определение № 53 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
862/2019 г., II т. о., ТК, за да се реализира справедливо възмездяване за
претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е
длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените
болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията
си по тях в мотивите на съдебното решение. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. При
прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат
самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при
отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за
формиране критерия за справедливост, като определеното от съда
обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на чл. 52 от ЗЗД, а не с лимита на
отговорността на застрахователя.
В т.вр. Плевенски окръжен съд намира ,че макар да е налице основание за
обезщетяване на претърпени от бабата неимуществени вреди поради смъртта
на внука и ,то по делото не бяха установени всички твърдени от ищцата
болки и страдания в пълния им обем ,както се сочат в исковата молба , а се
поддържат и в насрещната въззивна жалба ,поради което няма основание за
увеличаване размера на присъденото от Плевенски районен съд обезщетение.
По делото не се събраха доказателства за преминаване на първоначалната
остра стресова реакция при ищцата П. Д.,поради внезапната смърт на внука
и ,в постравматично стресово разстройство . Липсват писмени
доказателства/медицински документи / ищцата да е търсила специализирана
медицинска помощ / от психолог или психиатър / за преодоляване на
последствията от загубата на внука и . По делото не е била ангажирана
съдебно-психиатрична или психологическа експертиза , която евентуално да
установи развитието на продължаващо постравматично стресово
разстройство при ищцата . Няма събрани доказателства по делото в подкрепа
на твърденията на ищцата за „тотално променената и житейска мотивация „ ,
за “ ограничено и затруднено социално общуване“ на ищцата . Липсват
доказателства и за твърдяната възможност за бъдеща футболна кариера на
починалия и внук , което допълнително да е станало основание за
разширяване обема и дълбочината на преживяваните от ищцата страдания
,поради това ,че не се развил , а е бил погубен един млад талант в тази
област.
В т.см. въззивната инстанция намира ,че няма обстоятелства,обосноваващи
6
размера на присъденото обезщетение ,които да не са били взети предвид от
РС-Плевен и чиято преценка от въззивната инстанция да налага увеличаване
размера на присъденото обезщетение.
Колкото до размера на присъдената от РС-Плевен лихва за
забава,въззивната инстанция счита ,че правилно РС-Плевен е приел ,че
ответникът е изпаднал в забава в хипотезата на чл. 497,ал.1т.2 от КЗ след
изтичане на тримесечния срок от предявяване на извънсъдебната претенция
от ищцата към ответника /което няма спор ,че е станало на 21.01.2022г. /
,който срок е изтекъл на 21.04.2022г. За периода на забавата считано от
21.04.2022г. до предявяване на исковата претенция -07.06.2022г. дължимата
мораторна лихва действително е в изчисления от ПлРС размер 130,56 лв. За
съда остава неясно защо ищцата е претендирала лихва за забава върху
главницата ,считано от 07.06.2019г.,която дата не е свързана с никакво
събитие от изложената в исковата молба фактическа обстановка , а още по-
малко пък е обоснован претендирания размер на мораторна лихва от
5 789,73лв.
Поради тези съображения ,обжалваното решение на Плевенски районен съд
следва да бъде потвърдено изцяло,т.е. и двете въззивни жалби са
неоснователни. Поради това и направените от страните деловодни разноски
следва да останат за тяхна сметка.
Водим от изложеното ,Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното РЕШЕНИЕ № 1693/16.11.2022г.,
постановено по гр.д. № 3152/ 2022 г. на Плевенски районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7