№ 64
гр. Враца, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500544 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано е по въззивна жалба вх.№ 270690/25.10.2021
г.,подадена от”Зланд”ЕООД гр.Враца,представлявано от управителя Ю. М. К. и
"Юлстрейд" ООД гр.София,представлявано от управителя М. К. А. против Решение от
27.09.2021 г.,постановено по гр.д.№ 1280/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в
частта, в която е уважен предявеният от "Златия Агро" ЕООД евентуален иск, и е
признато за установено, че клаузата на р.ІІІ,т.1 от договор за наем на земеделска земя,
сключен между „Зланд” ЕООД и „Юлстрейд”ООД на 06.03.2020г., вписан в Служба
по вписванията-Лом с дв.вх.рег.№ 1475/10.03.2020 г., акт 11, т.3, по силата на която на
наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване земеделски имоти в
землището на с.***, обл.Монтана, в частта относно уговорения срок на договора след
30.09.2023 г.
В жалбата се поддържа,че в атакуваната част решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Изразява се несъгласие
с изводите на първоинстанционния съд, че независимо от направеното възражение за
наличието на търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и приложението на чл.229, ал.1
ЗЗД, не е изключено приложението на ал.2 на чл.229 ЗЗД. Излага се, че от анализа на
чл.229 ЗЗД не може да бъде направен категоричен извод, че ал.2 намира приложение и
в хипотезите на наличие на търговски сделки по ал.1. Позовава се на решение на СРС,с
което е отхвърлен сходен иск на същия ищец "Златия Агро" ЕООД срещу друг
ответник.Въззивниците молят да бъде отменено решението в обжалваната част, и да му
бъдат присъдени направените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от "Златия Агро" ЕООД на въззивната
1
жалба , в който се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.229,ал.1 ЗЗД придава
значение на вида на сделката само във връзка с нейния срок,т.е. сделка, сключена от
собственик, имащ правото да се разпорежда, може да бъде за срок над десет години,
ако е търговска. В случая договорът бил сключен за десет, а не за повече години,
поради което няма значение препратката към 286 ТЗ и позоваването на вида на
сделката като търговска. Посочва се, че в следващата ал.2 на същата разпоредба е
дадено разграничение за това кой и за колко време може да сключва договор за наем.
Въззиваемият счита, че в случая "Юлстрейд" ООД,като правоприемник на ЕТ "М. А.-
Юлстрейд-Ю. К." е собственик на 3/18 ид.ч., поради което няма право да се разпорежда
с имотите ,и не може да сключва договор за повече от
3 години. Навежда доводи, че дори и сделката да бъде приета като търговска,то
ограниченията относно представителната власт на наемодателя, въведени с различни
закони, в т.ч. и с чл.32, ал.1 ЗС, продължават да имат действие. В тази насока се
позовава на практика на ВКС на РБ. Моли решението да бъде потвърдено и да му
бъдат присъдени разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен
интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК, и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на "Златия Агро" ЕООД,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, с която против „Зланд” ЕООД гр.Враца и
"Юлстрейд" ООД,гр.София, в условията на обективно съединяване са предявени
следните искове:
1/ Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено,
че Договор за наем на земеделска земя,сключен на 06.03.2020г., вписан в СВ-Лом с
вх.рег.№ 1475/10.03.2020 г., акт № 11, том 3, е нищожен за срока му на действие след
30.09.2021 г., поради противоречие с разпоредбите на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПЗР
към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.42 от 22.05.2018г., в сила от 22.05.2018 г.) по отношение на
описаните в исковата молба имоти в с.***, обл.Монтана;
2/ Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за
установено, че същият договор е нищожен за срока му на действие след 30.09.2023 г.,
поради противоречие с разпоредбата на чл.229 ал.2 ЗЗД по отношение на описаните в
исковата молба имоти в с.***, обл.Монтана.
Ищецът „Златия Агро“ ЕООД твърди, че на 20.07.2020 г. между „Златия агро“
ЕООД и съсобственици, притежаващи необходимия общ минимален дял от над 50%
ид.ч. съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ ,е сключен договор за аренда в
земеделието, вписан в СВ гр. Лом, с дв.вх.№ 4030/20.07.2020 г., акт № 260, том 6, по
отношение на следните имоти в землището на с. Септемвриици, обл. Монтана: 1. ПИ с
идентификатор 16184.25.70, с площ 5979 кв. м., по КК на с. ***; 2. ПИ с
идентификатор 16184.134.24, с площ 3300 кв. м., по КК на с. ***; 3. ПИ с
идентификатор 16184.792.10, с площ 101009 кв. м., по КК на с. ***; 4. ПИ с
идентификатор 16184.28.110, с площ 8749 кв. м., по КК на с. *** и 5.ПИ с
идентификатор 16184.28.160, с площ 5899 кв. м., по КК на с. ***.
2
Сочи, че за същите имоти е сключен договор за наем на земеделска земя на
06.03.2020г.,вписан в СВ с дв.вх.рег. № 1475 от 10.03.2020 г., акт № 11, том 3, със
страни „ЮЛСТРЕЙД“ ООД, като арендодател, и „ЗЛАНД” ЕООД, като арендатор, за
срок от десет години, с начало на действие на договора от 01.10.2020 г.
Счита, че договорът за наем на земеделска земя от 06.03.20202г.,между
„Юлстрейд“ ООД и „Зланд“ ЕООД, е сключен в противоречие със закона, а именно: не
отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като, видно от вписванията по
партидите на процесните имоти и документите за собствеността им, „Юлстрейд“ ООД
не притежава необходимите двадесет и пет процента от собствеността за сключване на
договор над една година; в условията на евентуалност, в случай че бъде доказана
собственост над двадесет и пет процента, счита, че така сключеният между
ответниците договор за наем на земеделска земя противоречи на разпоредбите на чл.
229, ал. 2 ЗЗД, тъй като е сключен за срок от десет години и не е търговска сделка.
Поради изложените съображения моли процесният договор да бъде прогласен за
нищожен за времето над допустимото от закона.
В срочно постъпил отговор, ответниците „Зланд“ ЕООД и „Юлстрейд“ ООД
излагат съображения, че предявеният иск е недопустим, алтернативно – неоснователен.
Считат за неправилно твърдението за противоречие с разпоредбата на чл. 4а, ал. 2
ЗСПЗЗ. В отговора се твърди, че „Юлстрейд" ООД е собственик на 4/15, т.е. 26,67%
ид.ч. от собствеността върху поземлените имоти, поради което процесният договор за
наем съответства на изискванията на цитираната разпоредба.
На следващо място са изложени съображения за неоснователност на твърдението,
че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че страните по
спорния наемен договор са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ – поради
правноорганизационната си форма, поради което следва да намери приложение
презумпцията, установена в чл. 286, ал. 3 ТЗ, според която всяка сделка, сключена от
търговец, е свързана с търговското му занятие до доказване на противното. Ето защо се
счита, че атакуваният наемен договор попада под изключението, предвидено в чл. 229,
ал. 1 ЗЗД.
Твърди се освен това, че дори спорният договор да не отговаря на посочените от
ищцовото дружество в евентуално съединените му искове разпоредби, то тези
несъответствия биха имали съвсем друга правна последица, а не твърдяната
нищожност.
Установено е от представеното удостоверение за наследници с изх. № АО-14-
65/16.01.2020 г., издадено от Община ***, че след смъртта си на 18.11.1941 г. П. Н. К. е
оставила седем наследници по закон – съпруг и деца. Видно от представеното
удостоверение за наследници с изх. № АО-14-66/16.01.2020 г., издадено от Община
***, Н. К. С. е починал на 24.06.1960 г., като е оставил шестима наследници по закон –
неговите деца. След смъртта си на 14.08.1978 г. А. Н. К. е оставил трима наследници
по закон – деца . След смъртта си на 17.08.1999 г. С. А. С. - Т. е оставила един
наследник по закон – неин син. След смъртта си на 14.12.1999 г. М. А. М. е оставила
двама наследници по закон – нейни деца. След смъртта си на 05.10.2003 г. Й. А. М. е
оставила двама наследници по закон – съпруг и дъщеря.
От приетия като доказателство по делото/стр.64/ договор за продажба на
наследствени права от 06.11.2014 г., с нотариална заверка на подписите на
страните,вписан в СВ, се установява, че А. А. Й. е продал на ЕТ „М. А. – Юлстрейд –
Ю. К.” наследствените си права от наследодателя си С. А. С. - Т. като съвкупност от
3
права и задължения, включително правото на собственост, представляващи 1/10
идеална част от поземлени имоти – земеделска земя, собственост на наследниците на
Н. К. С. и П. Н. К., за сумата от 2 500,00 лв.
От представения Нотариален акт/стр.65/ за констатиране правото на собственост №
98, том XXII, рег. № 10969, дело № 1702/06.11.2014 г. на нотариус С. С., с рег. № *** и
район на действие Районен съд – Лом,е видно,че въз основа на писмени доказателства,
удостоверяващи правото на собственост, сред които Договор за продажба на
наследствени права рег. № 10966 от 06.11.2014 г., ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” е
признат за собственик на 1/18 ид.ч. от следните поземлени имоти – земеделска земя,
находяща се в землището на с. ***: 1. Нива от 5,900 дка, трета категория,
представляваща имот № 028160; 2. Нива от 8,750 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 028110; 3. Нива от 101,009 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 792010; 4. Нива от 3,300 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 134024 и 5. Нива от 5,980 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 025070.
От представения Нотариален акт за покупко-продажба/стр.66/ том XXII, рег. №
10974, дело № 1704/06.11.2014 г. на същия нотариус, се установява, че И. А. М., Ю. В.
М. и И. А. М. са продали на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” своите общо 1/9 идеални
части от същите наследствени поземлени имоти – земеделска земя,посочени по-горе ,
за сумата от 8 000,00 лв.
По делото е приет като доказателство Договор за продажба на търговско
предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016 г./стр.49/, с нотариална заверка на
подписите на страните , вписан в СВ – гр. Лом, от който се установява, че ЕТ „М. А. –
Юлстрейд – Ю. К.” е продал търговското си предприятие на „Юлстрейд” ООД като
съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения за сумата от 606
532,00 лв. От представеното приложение-опис на дълготрайните материални активи –
поземлени имоти земеделска земя на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” към Договора за
продажба на търговското предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ от 03.10.2016 г., с нотариална
заверка на подписите на страните,е отразено, че част от търговското предприятие на
едноличния търговец са по 4/15 идеални части от: 1. Нива от 5,900 дка, трета категория
земя, представляваща имот № 028160; 2. Нива от 8,750 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 028110; 3. Нива от 101,009 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 792010; 4. Нива от 3,300 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 134024 и 5. Нива от 5,980 дка, трета категория земя,
представляваща имот № 025070.
По делото са представени и приети скици на имотите.
Като собственик на 4/15 ид.ч от имотите в скиците е посочено лицето „Юлстрейд”
ООД въз основа на Договор за прехвърляне на предприятие.В скиците е отразено и
право на собственост на ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.” върху 1/9 ид.ч. от имотите по
Нотариален акт № 183, том 13, рег. 7689, дело 2457 от 06.11.2014 г., издаден от СВ –
гр. Лом и върху 1/18 ид.ч. от имотите по Нотариален акт № 182, том 13, рег. 7688, дело
2456 от 06.11.2014 г., издаден от СВ – гр. Лом. Като собственици на идеални части от
имотите са отразени и „Златия Агро” ЕООД, Н. К. С. и П. Н. К..
Приет като доказателство по делото е и Договор за наем на земеделски земи/стр.12/
от 06.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 2375/06.03.2020
г. на нотариус В. Митов, с рег. № 373 и район на действие Районен съд – Козлодуй,
4
вписан в СВ – гр. Лом вх. рег. № 1476/10.03.2020 г., съгласно който „Юлстрейд” ООД
като наемодател предоставя на „Зланд” ЕООД като наемател за временно и възмездно
ползване собствената си земеделска земя, а именно поземлени имоти, последните пет
от които съвпадат с процесните имоти, посочени в исковата молба. Срокът на договора
е 10 стопански години, считано от 01.10.2020 г. до 01.10.2030 г.
Приет като доказателство по делото е и Договор за аренда на земеделска
земя/стр.14/ от 16.07.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните рег. №
4617/16.07.2020 г. на нотариус С. С. с рег. № *** и район на действие Районен съд –
Лом, вписан в СВ – гр. Лом, съгласно който Е. Ж. Т., С. И. Н., В. Р. В., П. Р. В., В. Е.
Н., С. П. С., Д. К. И., А. Й. М. и Д. С. Б. /всички, посочени като наследници на П. Н. К.
и Н. К. С. в представените по делото удостоверения за наследници/ като арендодатели
предоставят на „Златия Агро” ЕООД като арендатор за временно и възмездно ползване
земеделска земя, предмет на договора - процесната, а арендаторът се задължава да
заплати на арендодателя договорената арендна вноска. Предмет на договора,както се
изложи са процесните поземлени имоти, посочени в исковата молба. Договорът е
сключен за срок от 10 стопански години, като влиза в сила от стопанската 2020/2021 г.
Представен по делото е и Договор за наем на земеделска земя от 09.11.2010
г./стр.47/ с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 9563/09.11.2010 г. на
нотариус С. С. с рег. № *** и район на действие Районен съд – Лом, вписан в СВ,
съгласно който Р. С. П. /посочена като наследник на П. Н. К. и Н. К. С. в представените
по делото удостоверения за наследници/ като наемодател предоставя на „Златия Агро”
ЕООД като наемател за временно и възмездно ползване земеделска земя, предмет на
договора, а наемателят се задължава да заплати на наемодателя договорената наемна
цена. Предмет на договора са отнво процесните поземлени имоти, посочени в исковата
молба. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години, като влиза в сила от
стопанската 2010/2011 г. Представен е и Анекс от 25.09.2015 г. към Договор за наем
на земеделска земя, вписан под № 95, т. I, вх. рег. № 105/07.01.2011 г., с нотариална
заверка на подписите, вписан в СВ – гр. Лом, съгласно който страните се съгласяват да
удължат сключения между тях договор за наем на земеделска земя за процесните
имоти, посочени в исковата молба, като срокът на договора се удължава с 10 години и
влиза в сила от стопанската 2020/2021 г.
С Решение от 27.09.2021 г. по гр.д.№ 1280/2021 г. Врачанският
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан главния иск за признаване за
установено, че Договор за наем на земеделска земя от 06.03.2020г., вписан в СВ-Лом
на 10.03.2020, е нищожен за срока му на действие след 30.09.2021 г., поради
противоречие с разпоредбите на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ
(ДВ бр.42 от 22.05.2018г.,в сила от 22.05.2018 г.). Със същия съдебен акт е уважен
предявения в
условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на сделката,поради
противоречието й със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен
главния иск. Предметът на въззивната проверка обхваща правилността на
първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е уважен евентуалния иск за
прогласяване
нищожността на сделката, поради противоречието й със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД.
5
Настоящият съдебен състав,предвид изложеното приема за установено от
фактическа страна че сборът на посочените идеални части от собствеността върху
процесните имоти, придобити от ответника „Юлстрейд” ООД с посочените документи
за собственост, се равнява на 1/6 ид.част/ идеални части,както е приел и
първоинстанционни съд,а не на 4/15 ид.части,както се твърди в отговора. Наличието на
идентичност между описаните с идентификатор в исковата молба имоти и описанието
на същите със стар номер по предходен план се извлича от представените скици на
процесните имоти, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър-Монтана,
в които са посочени и номерата на имотите по предходен план.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 06.03.2020 г. между „Юлстрейд"ООД, в качеството
на наемодател,и „Зланд” ЕООД, в качеството на наемател, е бил сключен Договор за
наем на
земеделска земя, с нотариална заверка на подписите, предмет на
който са земеделски земи в землището на с.***, обл.Монтана, сред които и процесните
пет имота. Според т.1 от Раздел ІІІ на договора, срокът му на действие е 10 години,
считано от 01.10.2020 г.
Както бе посочено, очертаният с въззивните жалби предмет на спора пред
настоящата инстанция е свързан с действителността на клаузата на т.1 от раздел ІІІ на
Договор за наем на земеделска земя от 06.03.2020 г., сключен „Юлстрейд” ООД и
„Зланд” ЕООД, в частта относно уговорения срок на договора за период над 3
години, т.е. след 30.09.2023 г.
Правното основание на иска е чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като ищецът поддържа
противоречие с разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД, според която лицата, които могат да
вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за
наем за повече от три години.
Въззивният съд намира, че на първо място следва да се произнесе по наведените в
отговора на исковата доводи,въпреки,че такива не се навеждат с въззивната жалба,
относно липсата на правен интерес от предявяване на иска за ищеца "Златия агро"
ЕООД, доколкото същите касаят допустимостта на първоинстанционния съдебен акт,
по отношение на която се дължи и служебна проверка съгласно чл.269,изр. предл.2
ГПК.
В отговора се поддължа,че предявеният иск е недопустим доколкото договора на
въззивниците е с по ранна дата,и е вписан по рано в СВ,а имотите са в държане на
въззиваемия.
Настоящият съдебен състав счита тези доводи за неоснователни. Налице е
конкуренция между два договора,действащи за един и същи период.Всеки договор
поражда права и задължени на страните по него.Именно за защита на тези свои права
"Златия агро" ЕООД предявява и настоящия иск за прогласяване частична
недействителност на сключения между ответниците наемен договор, поради което
настоящият съдебен състав намира, че е налице обоснован правен интерес като
абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците навежда и
доводи, че при произнасянето си по уважения иск районният съд е нарушил
диспозитивното начало, тъй като е обсъждал въпроса за приложението на чл.229, ал.2
ЗЗД и е приел, че сделката е нищожна поради противоречие с тази правна норма, а
6
ищецът е заявил като предмет на спора само наличието или не на търговска сделка.
Такива оплаквания липсват във въззивната жалба, но доколкото касаят допустимостта
на обжалваната част на първоинстанционното решение, то следва да бъдат обсъдени
като част от дължимата от настоящата инстанция служебна проверка по чл.269, изр.1
ГПК.
Въззивният съд счита тези доводи за неоснователни, тъй катов
обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично се позовава именно на
противоречие с разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД и твърди нищожност на клаузата от
договора в частта, в която е сключен за срок,надвишаващ предвидения в тази законова
разпоредба 3-годишен срок.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционният съдебен акт е валиден, а в обжалваната част – и допустим.
При произнасянето по правилността на решението на ВРС в
обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК въззивният съд е
ограничен от заявените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивниците доводи
касаят единствено приложението на разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД по отношение на
търговските сделки. Настоящият съдебен състав намира, че законодателят е предвидил
разграничение относно вида на сделката единствено в ал.1 на чл.229 ЗЗД, касаеща
ограничение в срока на наемния договор в случаите, когато същият представлява
гражданска, а не търговска сделка. Въведеното в ал.2 на същата разпоредба
ограничение за срока на наемния договор, до който лицата, имащи право да вършат
само действия на обикновено управление, са овластени да го сключат, обаче се прилага
и в случаите, когато наемът е търговска сделка /в този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 08.09.2010 г. по т.д.№ 395/2009
г., ТК, ІІ т.о./ Този извод се налага от възприетото разбиране, че макар и да носи
белезите на сделка за управление, сключеният за повече от три години наемен договор
наподобява сделка на разпореждане, тъй като ограничава възможността на
наемодателя да ползва отдадената по наем вещ
през продължителен период от време /в този смисъл – Тълкувателно решение № 91 от
1.X.1974 г., ОСГК на ВС /. По тази причина законът признава правото за сключване на
договор за наем със срок над 3 години единствено в полза на лицата, които притежават
правомощия да се разпореждат с вещта, като в приложното поле на тази норма попадат
не само последиците от волеизявленията на мнозинството съсобственици, които могат
да вършат действия по обикновено управление на съсобствената вещ съгласно чл.32,
ал.1 ЗС, но също и последиците от волеизявленията на различни представители –
законни или договорни, в т.ч. и такива на търговските дружества.Сключването на
договор за наем над установения в закона максимален срок или от лице, което няма
правомощията да сключи договор за срок над три години, не е порок на сделката,
който обосновава нейната пълна нищожност, но се отразява върху един от елементите
на
договора, касаещ модалитета срок като го ограничава.
В конкретния случай, съсобственикът „Юлстрейд”ООД, сключвайки наемен
договор с ответника „Зланд” ЕОД за срок от 10 години е извършил сделка,
приравняваща се на разпореждане, каквито правомощия с оглед квотите му в
съсобствеността безспорно не е притежавал. Изложеното води до извод, че макар
ответникът да е сключил валиден договор за наем, като съсобственик на вещта, той е
7
ограничен до извършването на действия по обикновено управление. Предвид горното
се налага изводът, че при сключване на процесния договор за наем в частта му за
уговорения срок е била нарушена императивната разпоредба на чл. 229, ал. 2 ЗЗД,
поради което клаузата от договора в частта й за уговорения срок над три години е
нищожна поради противоречието й със закона и предявеният иск за прогласяване на
нищожността й е основателен.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск
с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.229, ал.2 ЗЗД, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в
тази част.
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски за настоящата инстанция има въззиваемият ищец, поради което следва да му
бъде присъдено възнаграждение за осъщественото представителство от юрисконсулт в
размер на 300 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решението на РС Враца от 27.09.2021 г. по гр.д.№ 1280/2021 г. по
описа на Районен съд-Враца в обжалваната му част, в която е уважен предявеният от
"Златия Агро" ЕООД ,гр.Въчедръм,обл.Враца против „Зланд” ЕООД гр.Враца и
"Юлстрейд" ООД гр.София иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.229,ал.2
ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК „Зланд” ЕООД гр.Враца и
"Юлстрейд" гр.София,ДА ЗАПЛАТЯТ на "Златия Агро" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, ***, представлявано от управителя К. Й. И.,
сумата 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8