Р Е Ш Е Н И Е №
гр. П.,02.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр.
дело №1392 по описа за 2020 г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“Е.“№5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П.
ищецът Г.С.К. с ЕГН ********** *** твърди, че по силата на покупко-продажба с
нотариален акт вх.№9756/14.10.2016г. на СВ при РС-П. е придобил право на
собственост върху склад с идентификатор 55155.508.698.1.2 с площ от 144.71
кв.м. както и 192/499 ид.части от поземлен имот с идентификатор 55155.508.698
по КККР на град П. целият с площ от 499 кв.м. и административен адрес град П.,
ул.“М. В.“№9. Ищецът твърди, че по силата на последваща покупко-продажба,
извършена с нотариален акт вх.№5412/14.06.2017г. на СВ при РС-П. А.Г. е
придобил правото на собственост върху
склад с идентификатор 55155.508.698.1.1 с площ от 204.01 кв.м. и останалите
307/499ид.части от поземления имот с идентификатор 55155.508.698 като върху
поземления имот между ищеца и А.Г. е възникнала съсобственост при квотите,
посочени по-горе. Освен посочените два склада в поземления имот се намирал и
трети обект- навес на съществуващи метални ферми. От момента на придобиване на
поземления имот ищецът и съсобственикът му установили владение включително и към процесния склад, който към онзи момент
представлявал навес, а след като на 15.06.2017г същите сключили помежду си
предварителен договор за изкупуване на идеални части от него припадащи се по
правилото на чл.92 от ЗС еднолично владение върху него установил ищеца , който
преустроил навеса до състоянието, в което се намира в момент а и с площ от
52.07кв.м. при съседни обекти : 55155.508.697.2.1 на „И.“АКГ“ЕООД и
55155.508.698.1 на А.Г.Г. /. Твърди се, че в края на 2017г ищецът сключил
неформален договор за наем с И.В.П.от град П. и предаде на последния ползването
на процесния склад срещу заплащане на наемна цена в размер на 120лв. Макар и
нерегулярно наемателят изпълнявал задълженията си, произтичащи от договора като
последно плащане на наем извършил на 17.03.2020г в размер на 720лв. ,с които заплатил наемните вноски за
месеците, октомври, ноември и декември на 2019г и за месеците януари, февруари
и март на 2020г. на 17.03.2020г ищецът получил писмо от ответното дружество ,
което знаел като собственик на съседния склад, в което управителя Г.П. го уведомил
за извършена покупко-продажба , легитимираща дружеството за собственик на процесния склади изложил становище, че
завареният наемател следвало за в бъдеще
да заплаща дължимия наем на него. Съзирайки опасността наемателя да сключи
договор за наем с ответника на 07.04.2020г ищецът изпратил уведомително писмо
–предизвестие за прекратяване на договора за наем с П. с искане за връщане на
обекта и друго писмо до ответното дружество , съдържащо предупреждение , че ако
последното встъпи във владение чрез уговаряне с наемателя ,то ищецът ще поиска от съда владелческа
защита. Писмото до П. се е върнало на 26.05.2020г в цялост с отбелязване
непотърсен о, а писмото до ответното дружество е върнато на 08.04.2020г с
отбелязване за преместване на друг
адрес. Същевременно от този момент наемателят Парязов престанал на плаща наема
и консумативните разноски и да контактува с ищеца. Н а19.06.2020г около 21:30
часа вечерта, ищецът установил, че входната врата на склада е отворена и
позвънил на тел.112. на място се оказали наемателя Илиан П. и Г.П. / управител
на ответното дружество/, които заявили, че сключили помежду си договор за наем
и че ответното дружество е в собствен имот и ищецът нямал работа там.
Възникнала разправия , а пристигналите на място полицейски служители само
съставили и връчили предупредителен протокол по ЗМВР като посъветвали
присъстващите спорните
въпроси
да решават в съда.На следващия ден -20.06.2020г. ответникът избил стената между
неговия и процесния склад и пристъпил към монтаж на нова врата, която да ги
свърже в едно. Ищецът отново позвънил на тел.112 с оплакване за извършване на
самоуправни действия, но пристигналите полицейски служители използвали към
управителя на ответното дружество дружеското обръщение „Ж.“ и упрекнали ответника, че втори път разкарва
полицията и отказали да вникнат в случилото се в имота. През следващите два дни
ответникът променил начина на електрозахранване и поставил обекта под СОД
охрана. Така ответникът въпреки оспорените му от ищеца права установил владение
върху обекта. В случая владението е отнето от ищеца чрез уговаряне със
заварения наемател по скрит начин по смисъла на чл.76 от ЗС доколкото преди да
бъде нарушено владението на ищеца то същото е продължило в периода от
15.06.2017г до 20.06.2020г, тоест повече от 6 месеца , което сочи и на
евентуално нарушено владение в хипотезата на чл.75 от ЗС. Моли се съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да предаде на ищеца
владение върху следния недвижим имот:
склад с идентификатор 55155.508.697.2.2 по КК на град П., с площ от 52.07 кв.м.,
с административен адрес гр.П., ул.М. В.“, находящ се в поземлен имот с
идентификатор 55155.508.698 по КК при съседни самостоятелни обекти :
55155.508.697.2.1 и 55155.508.698.1., което владение е било отнето по скрит
начин. При условията на евентуалност се предявява иска по чл.75 от
ЗС.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се оспорва иска. Оспорва се твърдението на ищеца , че от момента на придобиване
на поземления имот е установил владение върху процесния склад и че е преустроил
съществуващ навес до състоянието, в което се намира в момента . Твърди се, че
процесната постройка е част от навес за
авточасти и строителни материали със застроена площ от 500 кв.м., съответстващ
на сграда с идентификатор 55155.508.697.2 КК на град П.. През годините част от
този навес – около 75 кв.м. са погинали
и към днешна дата същата фигурира на картата със застроена площ от 422 кв.м., в които е обособен като
самостоятелен обект на собственост процесния склад. Оспорва се твърдението, че
ищецът е преустроил процесния навес до състоянието, в което се намира сега .
Оспорва се твърдението, че ищецът е сключил договор за наем по отношение на
процесния склад с лицето И.В.П.. Оспорва се твърдението, че И. П. е заплащал
каквито и да било суми на ищеца , представляващи наемна цена за процесния
склад. Писмото, изпратено от ответното дружество до ищеца е именно за нуждата
да бъде уведомен последния за смяната на собствеността на склада, за да може
ищецът в качеството на собственик на земята под него да бъде уведомен кой е
новия собственик , съответно чии права последния следва да търпи и да не възпрепятства. Частта от въпросното
писмо , отнасяща се до наемателя служи не за друго, а за да уведоми ищеца, че
въпросния склад ще се обитава от наемател, който е различен от ответното
дружество. Оспорва се твърдението, че ищецът е изпращал писма със съдържание,
посочено в исковата молба и адресирани до И. П. и до ответното дружество .
Оспорва твърдението, че ищецът е изпращал каквито и да било писма до ответното
дружество. Твърди се, че ответното дружество е придобило процесния обект с
идентификатор 55155.508.697.2.2 от „Р. - К.“ООД с ЕИК ..... на 30.08.2010г по силата на възмездна сделка-
покупко- продажба, обективирана в нотариален акт №165, том VI рег.№10740 н.д.№1093/2019г, вписан в
СВ с вх.рег.№6594/2019г дв.вх.рег.№6585/2019г акт №72, т.25, н.д.№3955/2019г.
Владението върху имота е предоставено на
ответника от дружеството-продавач, в деня на изповядане на сделката. Моли се съда да отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си поддържа
направеното с писмения отговор оспорване.Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложение в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна :
Не
е спорно по делото, а се установява и от представените писмени доказателства/
два броя нотариални актове, съдържащи се на лист 6-10 от делото, скица на
поземлен имот №15-474809-08.06.2020г, схема №15-715804-07.08.2019г. на
самостоятелен обект в сграда/, че считано от 14.10.2016г. ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 55155.508.698.1.2 по КККР на град П.,, одобрени със Заповед
№РД-18-97 от 28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с площ от 114.71 кв.м с
предназначение склад , разположен в поземлен имот с идентификатор 55155.508.698 при съседни самостоятелни обекти в сградата
:55155.508.698.1.3 и 55155.508.698.1.1 както и на 192/499 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 55155.508.698. Считано от 14.06.2017г А.Г.Г. е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.508.698.1.1 по КККР на град П.,, одобрени със
Заповед №РД-18-97 от 28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с площ от 204.01 кв.м. с
предназначение склад, разположен в поземлени имот с идентификатор 55155.508.698
и 55155.508.727 при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж
55155.508.698.1.2 както и на 307/499
ид.части от поземлен имот с идентификатор 55155.508.698.
Съгласно
схема №15-715804-07.08.2019г. на самостоятелен обект в сграда актуалния
регулационен статут на процесния имот е както следва: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 по КККР на град П., одобрени със
Заповед№РД18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с предназначение
на самостоятелния обект – склад, с площ от 52.07 кв.м., намиращ се в сграда,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 55155.508.696, 55155.508.697 и
55155.508.698 при съседен самостоятелен обект в сграда 55155.508.697.2.1. Видно
от нотариален акт №165, том VI
рег.№10740,
н.д.№1093/2019г по описа на нотариус Анета Илкова с рег.№423 с район на
действие РС-П. на 30.08.2019г ответното дружество е придобило собствеността на
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.1 с
предназначение склад с площ от 370 кв.м.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства. От разпита на свидетеля А.Г. се установи, че с ищеца
се познават добре. Работят в една фирма. Закупили са два съседни склада през
2016 -2017г.и развиват търговска дейност в единия склад като другото помещение
е само складово. Свидетеля обясни, че когато закупили складовете, е имало един
навес с интернит отгоре и заграден с
дървени плоскости, който навес бил залепен за един от закупените от тях
складове. През 2017г разглобили този
навес , тъй като имало много течове и не можел да се ползва. За основа сложили
бетон , издигнали стени и покрив от
термопанели като помещението придобило
площ от 52 кв.м. Това помещение било предоставено под наем на И. П., тъй като
последният имал спешна нужда. През есента на 2019г наемателят бил приканен да освободи
помещението, но последният отказал, тъй като нямало къде да се премести и ги
помолил да изчакат. Впоследствие наемателят им казал, че този склад има друг
собственик . Впоследствие ищецът и
свидетелят Г. разбрали , че ответното дружество е купило склада/ халето
/ което залепено за процесния склад. Свидетелят уточни, че изграждането на
процесния склад във вида в който го описа е финансирано от ищеца като
свидетелят е само негов работник . Свидетелят допълни, че наемателят не е искал
да напусне през зимата на 2019/ 2020г като през януари-февруари 2020г.ищецът
започнал отново да го приканя да напусне, но последният се оправдавал с
пандемията.През март 2020г И. П. им
казал, че помещението не е тяхно, а на ответника. През дена на 19 юни 2020г
спрели тока на помещението ,за да принудят наемателя да на напусне. Вечерта на 19 юни 2020г
от разположените камери около склада камери ищецът видял, че около склада има раздвижване
и по конкретно забелязал. управителят на ответното дружество и И. П..
Свидетелят не отишъл на място да види какво става. От ищеца разбрал, че
последния се обадил на тел.112. На следващия ден при наблюдение на камерите от
телефона си ищецът видял, че ответниците са изрязали термопанелите и са сложили
друга врата от другата страна на помещението, която врата съединява достъпа на
процесния склад с халето на ответното дружество, тоест към процесния склад бил отворен вход откъм
имота на ответника.Според свидетеля и до настоящия момент този процесния склад
се ползва от И. П. като наема се плаща
на ответното дружество. Свидетелят обясни ,че от октомври 2017г ищецът е дал
под наем на И. П. спорния имот за наемна цена от 120лв. месечно.
От
разпита на свидетеля Петър М. се установи, че свидетелят притежава
работилница до тази на ищеца. Входовете
на работилниците са един до друг.Ищецът поискал съдействие от свидетеля да му
помогне в закупуването на термопанели. До работилницата на ищеца имало
изоставен навес.С тези термопанели ищецът изгладил склад на мястото на навеса като това
станало през есента на 2017г.Свидетелят лично помогнал на ищеца в строителните
работи – изграждане на ВиК , ел. инсталация, монтиране на външно табло, окабеляване,
осветление . Преди една година свидетелят поискал да наеме това помещение от
ищеца , за да го ползва за склад , но предишния наемател повече от една година
отказвал да освободи помещение. Свидетелят обясни, че на 19.06.2020г. от
камерите на своята работилница видял управителя на ответното дружество и наемателя да влизат в процесния склад. Обадил
се на ищеца и го посъветвал да потърси
съдействие от полицията.На следващия ден 20.06.2020г около обяд свидетелят
отново забелязал, че се влиза в склада и
отново звъннал на ищеца. Свидетелят допълни, че на 20.06.2020г ответниците
започнали да режат панела откъм гърба на склада и да отварят друг врата.
От
разпита на свидетеля Г. Кършев/ свидетел на ответната страна/ се установи, че
има строителна фирма и с ответното дружество делят едно помещение. Свидетелят
не може да каже кой лично е ползвал процесния склад, имало е наематели.
Свидетелят е там от 3-4 години и когато започнал работа на процесното място
имало навес . Свидетелят не може да каже кой е построил склада, но от навес
се превърнало в склад, изграден от
термопанели. Сложена била голяма гаражна врата и помещението започнало да се ползва.
Свидетелят допълни, че не виждал ищеца
да влиза в този склад, но и уточни че рядко минава оттам
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са главен иск с правно основание чл.76, изр.1-во от ЗС и при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.75, изр.1-во от ЗС- владелчески искове за защита и за
възстановяване на нарушено владение.
По
иска с правно основание чл.76 от ЗС съдът намира следното:
По
допустимостта на иска:
Искът
по чл.76 от ЗС се предявява в 6 –месечен срок , считано от деня на
отнемането на владението или държането, независимо
кога владелецът или държателят е разбрал
за това. Този шестмесечен срок е
преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. С оглед наведеното в
исковата молба твърдения за датата на
нарушението, а именно 20.06.2020г, и датата, на която е подадена
настоящата искова молба -23.06.2020г. съдът приема, че искът е процесуално допустим.
По
същество на иска съдът намира следното:
Съгласно
правната доктрина и съдебна практика
владението представлява фактическо състояние, за което е без значение дали
владелецът има правото да упражнява властта си върху имота и в този смисъл
следва да се разграничава от правото на владение като правомощие на собственика
и притежателя на ограничено вещно право. За да разполага владелецът със защита,
е без всякакво значение дали владението е добросъвестно или недобросъвестно ,
правомерно или неправомерно установено- достатъчно е наличието на самия факт на
упражняване на фактическа власт от страна на владелеца, за да се ползва
последният със защита срещу всяко
неправомерно посегателство , включително от страна на лице, претендиращо да има
право на владение в качеството си на собственик или титуляр на ограничено вещно
право. В този смисъл посесорният иск по чл.76 от ЗС защитава самото владение
като фактическо състояние , за разлика от ревандикационния иск , с който се
брани правото на собственика или на
носителя на ограниченото вещно право. Владелецът може да е , а може и да не е
собственик на имота.
Претенциите
, с които е сезиран съда бранят владението на недвижими имоти , а искът по
чл.76, изр.първо от ЗС и на държането на
такива като фактическо отношение или състояние, поради което съобразно чл.357,
ал.1 от ГПК при съдебното им разглеждане се проверява единствено фактът на
владение и на неговото нарушение, без да
се изследва въпроса и да се обсъждат възраженията, които почиват на вещни
права, а в съответствие с чл.357, ал.2 от ГПК документите, удостоверяващи
правото на собственост се вземат предвид
само доколкото релевират към факта на владение/ в този см.решение №726/16.11.2009г,
на ВКС по гр.д.№1414/2008г и решение №142/23.05.2013г. на ВКС по
гр.д.№533/2012г на ВКС
Предмет
на доказване по настоящия правен спор са
следните релевантни факти : фактът, че
ищеца има качеството на владелец на
имота към момента на твърдяното отнемане и фактът, че ответното дружество е
отнело процесния имот по скрит начин и
то не изобщо , а към определен момент
/ в рамките на шестмесечния срок ,в
който е предявен иска/
Правнорелевантният
факт, че ищецът е владелец на процесния склад се доказа по несъмнен и
категоричен начин от съвкупния анализ на гласните доказателствени средства,
събрани чрез разпита на свидетелите А.Г. и Петър М., на чиито показания съдът
дава пълен кредит на доверие, тъй като са непосредствени, убедителни,
еднопосочни , взаимодопълващи се и наситени с конкретика, а и не бяха оборени в хода на съдебното дирене.Гласните
доказателствени средства са допустими за доказателствено обезпечаване на правнозначивия
факт- факта на владение. Безспорно се
установи, че ищецът е изградил въпросния склад през 2017г и от този момент до
17.03.2020г.го е отдавал под наем.Оспорвания
от ответника факт за заплащане на наемна цена от 120 лв. е без правно
значение, тъй като ако наемателя не е заплащал наема на ищеца то между същите
ще възникнат конкретни облигационни отношения, които са извън предметния обхват
на настоящото дело. Не се оспори
твърдението на ищеца, че на 17.03.2020г
управителят на ответното дружество Г.П. го е уведомил, че заварения собственик следва за в бъдеще да заплаща дължимия наем
на новия собственик на имота. Ето защо съдът не съзира, че е налице отнемане на
владението по скрит начин, изразяващ се в уговаряне със заварения наемател, без
знание на ищеца.
Тук
е момента да се отбележи, че съдебната практика е много прецизна при дефиниране
на хипотезата „ скрит начин“ на отнемане на владението.Съгласно решение №4 от06.02.2012г по гр.д.№388/2011г
на ВКС скрит начин има, когато
отнемането на вещта е извършено по начин и време , които правят трудно
възприемането му от владелеца или държателя. Отнемането трябва да е скрито
изобщо, тоест от всички, а не само по отношение на владелеца или държателя. За
да има отнемане по скрит начин обаче трябва при самото отнемане да не са присъствали лица, чрез
които владелецът или държателят би се считал уведомен. Затова от значение за
изхода на спора са и условията при които се извършва отнемането / в този смисъл
са и решение №490 от 26.11.2020г по гр.д.№1392/2009г на ВКС и решение №2145 от
25.10.2016ж по гр.д.№2345/2016г на ВКС/.
В
контекста така изложеното не би могло да
се разсъждава за отнемане на владението
по скрит начин и посредством извършените на 19.06.2020г и на 20.06.2020г
действия от ответника, изразяващи се в
следното: влизане във въпросния склад, рязане на термопанел и изграждане на нова врата, свързваща неговото халето / големият
склада на ответника с идентификатор
55155.508.697.2.1/ с процесния склад, тъй като тези действия са били възприети
от разпитаните по-горе свидетели, които са уведомили ищеца, а и от самия ищец.
Предвид
изложеното съдът счита, че не се доказа
скрит начин на отнемане на владението, поради което главният иск по чл.76 от ЗС
следва да се отхвърли и така се сбъдва вътрешнопроцесуалното условия за разглеждане на евентуалния иск по чл.75 от ЗС
По
иска по чл.75 от ЗС съдът намира следното:
Искът се предявява в 6 месечен срок , считано
от деня на нарушението.Както се отбеляза по-горе срокът е преклузивен и
пропускането му погасява самото право на иск, като за спазването му съдът следи
служебно и без възражение. Този
срок е спазен по развитите по- горе от съда съображения.
Ищецът по иска по чл.75 от ЗС следва да установи
само два факта: на владение и на нарушение. Други права на страните върху имота
не подлежат на изследване в това производство. Следва да се установи също така,
че владението е продължило повече от 6 месеца преди нарушението. Установи се,
че от есента на 2017г./ тоест в
предвидения от закона шестмесечен срок/ищецът упражнява фактическа власт върху
процесния склад, но не лично, а чрез
другиго – отдавайки го под наем.
Под
„нарушение“ по смисъла на чл.75, изр.първо от ЗС следва да се разбира най общо всяко действие , с което се
накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца. Действие, което
противно на волята на владелеца отстранява напълно или отчасти фактическата му
власт или създава пречки за спокойното и упражняване / в този смисъл решение от
03.02.2011г по гр.д.№242/2010г на ВКС, решение №726 от 16.12.2009г по
гр.д.№1414/ 2008г на ВКС.
Безспорно
се установи след анализа на доказателствената съвкупност, че на 20.06.2020г от
ответната страна са извършени следните действия в процесния склад- рязане на
термопанели, от които били изградени стените на складовото помещение и отваряне
на нова врата, която да свързва това
помещение с голямо склад, собственост на ответника. Това е класически пример на самоуправни
действия, тъй като видно от данните по делото между ищеца и ответното дружество
е налице спор за собственост по отношение на въпросния склад като ответникът се
легитимира с титул са собственост /
нотариален акт/, но ищецът оспорва тези негови права. Искът по чл.75 от ЗС може
да се предяви и срещу собственика на имота като законът не защитава собствеността му, ако той е
потърсил правото си по самоуправен начин.
Ето
защо действията на ответника не следва да бъдат толерирани, не биха могли да се
квалифицират като търпими, тъй като значително са обезпокоили и смутили владелеца- ищец по делото и са предприети
без изричното му или предполагаемо позволение.
Гореизложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че материално правните предпоставки на
чл.75, изр.първо от ЗС са налице и предявения при условия на евентуалност иск е основателен. Като основателен този иск
следва да се уважи като следва да се осъди ответника да предаде на ищеца
владението върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2
по КККР на град П. с площ от 52.07кв.м. с административен адрес гр. П., ул.“М.
В.“№9, находящ се в поземлен имот с идентификатор 55155.508.698, при съседни
самостоятелни обекти : 55155.508.697.2.1.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 650 лв. разноски по делото/ от които 50
лв. ДТ и 600лв. адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.361 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.К.
с ЕГН ********** *** срещу „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление град П., ул.“Е.“№5, ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П. главен иск с правно основание чл.76,
изр.първо от ЗС за осъждане на „И.
АКГ“ЕООД с ЕИК ..... да предаде на Г.С.К. с ЕГН ********** *** отнетото по скрит начин владението върху
следния недвижим имот самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55155.508.697.2.2 по КККР на град П. с площ от
52.07кв.м. с административен адрес гр. П., ул.“М. В.“№9, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 55155.508.698, при съседни самостоятелни обекти :
55155.508.697.2.1.
ОСЪЖДА на основание
чл.75, изр.първо от ЗС „И.
АКГ“ЕООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град П., ул.“Е.“№5,
ет.6, ап.7, представлявано от управителя Г.К.П. да предаде на Г.С.К. с ЕГН ********** *** владението върху следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.508.697.2.2 по КККР на град П. с площ от 52.07кв.м. с административен
адрес гр. П., ул.“М. В.“№9, находящ се в поземлен имот с идентификатор
55155.508.698, при съседни самостоятелни обекти : 55155.508.697.2.1.
ОСЪЖДА „И. АКГ“ЕООД с ЕИК ..... със седалище
и адрес на управление град П., ул.“Е.“№5, ет.6, ап.7, представлявано от
управителя Г.К.П. да заплати на Г.С.К.
с ЕГН ********** *** сумата от 650 лв. разноски по делото.
На
основание чл.361 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта
относно предаване на имота.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: