№ 20629
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х. Гражданско дело №
20251110102812 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗК „ДОЗ“ ЕАД срещу
ЗАД „ДБЖЗ“ АД, за осъждане на ответника на основание чл. 411 КЗ, във вр. с
чл.45 ЗЗД за сумата от 2142,21 лв. – главница, представляваща невъзстановено
изплатено застрахователно обезщетение за нанесени щети по лек автомобил П
с рег. ***, собственост на Александър Бисеров, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че 02.09.2024г., около 14:00 часа в гр. София, Н. С., с
автомобил Ф Д, с рег. №*** при излизане от паркинг на ул. Д Д“ пред блок №
29, засича идващия по улицата вдясно от него лек автомобил П, с рег. ***,
собственост на А Б, с което става причина за ПТП. За реализираното ПТП е
съставен друстранен протокол, в който е отразена вината на Н. С.. В резултат
на удара на П са нанесени следните повреди: облицовка предна броня,
декоративна решетка, преден капак, лайсна предна броня, основна предна
броня, перка вентилатор, десен фар, греда между роговете, резервоар стъкло
умивател, рамка радиатор, протектор предна броня и др. Ищецът „Д О З“ АД
твърди, че е застраховател по полица № ***г г. по имуществена застраховка
„КАСКО +“ на П, със срок на валидност 25.02.2024 г. – 24.02.2025г. Посочва
още, че е заплатил обезщетение на собственика на автомобила в размер на
2127,21 лева. С регресна покана ответното дружество било поканено да
възстанови изплатената от застрахователя сума, като ответника отказал
1
изплащане на сумата. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение.
иска допускане на СТЕ и разпит на един свидетел.
Ответникът ЗАД „ДБЖЗ“ АД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Ответникът не оспорва
съществуването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек
автомобил Ф Д, с рег. №*** Твърди, че реализираното ПТП от водача на
застрахования при него автомобил не било по негова вина. Оспорва изцяло
механизма на ПТП, като твърди, че вина за него има само единствено водача
на лек автомобил П. Оспорва описаните вреди по автомобила да са вследствие
на посоченото ПТП. Твърди, че ищецът е изплатил обезщетение в завишен
размер. Поставя допълнителни въпроси към САТЕ, като иска и разпит на
свидетел.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да
е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите
да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника,
в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е
заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на процесното
ПТП е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилисти при ответното дружество относно МПС марка „Ф Д" с рег.
№*** като към датата на процесното ПТП същата е била валидна.
Не се спори между страните и наличието на застраховка „Каско +“ при
2
ищцовото дружество по отношение на л.а. П, с рег. № ***, валидно към датата
на ПТП, както и че с оглед настъпилото застрахователно събитие ищцовото
дружество е заплатило на собственика на автомобила с платежно нареждане
от 08.10.2024г. сумата от 2127,21 лева.
Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените
имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото
ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.
В тази връзка по делото са снети гласни доказателствени средства чрез
разпита на водача Н. Христов С.. В своите показанията същият сочи, че при
движение в кв. Триъгълника, Надежда, при опит да направи десен завой,
управлявайки л.а. Ф Д, се удря в л.а. „П“, който автомобил се движел в
насрещното по еднопосочна улица. Сочи, че е имало спрели автомобили, като
ударът бил челен и по неговия автомобил щетите били по капака, калника и
бронята. Посочва, че се е движил по еднопосочна улица и искал да завие
надясно към едно разширение, което се ползва като паркинг. Свидетелства
още, че той е написал в протокола за ПТП „по моя вина“ и е нарисувал
скицата, но не се счита за виновен, тъй като другият водач не е имал право да
прави обратен завой.
По делото е разпитан и другия водач – Н. Б., която свидетелства, че през
септември 2024г. управлявайки л.а. „П“ излизала от паркинга и една кола,
завиваща от ъгъла, се ударила в нея. Посочва, че органите на КАТ обяснили,
че улицата, по която се движело „П“ не е еднопосочна улица, като там няма
знаци и маркировка. Сочи, че е забелязала автомобила секунди преди удара,
като е имало паркирани коли. Тъй като имали разногласия с другия водач кой
е виновен, викнали КАТ. Свидетелства, че тя се е движила направо, а другият
водач завивал надясно и се срещнали челно, като по управлявания от нея
автомобил били нанесени следните щети: предна броня, решетка, радиатор,
маска, светлини за мъгла.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е
прието и неоспорено от страните, като от него се установява, че при
настъпване на произшествието на 02.09.2024 г. в град София, водачът на МПС
Ф Д с рег.№ ***, се е движел по ул.Майор Д Д и е предприел маневра на десен
3
завой в посока към бул.Л Ш, а водачът на МПС П, рег.№ ***, е бил в
паркирано състояние на уширението и е предприел маневра на потегляне в
права посока. Според вещото лице от техническа гледна точка всеки от
двамата водачи би имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, при управление на автомобила с по-голяма концентрация и
внимание, съобразявайки конкретната пътна обстановка. Съгласно
заключението щетите, нанесени на МПС П, рег.№ ***, се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното пътно-
транспортно произшествие, като към датата на ПТП - 02.09.2024 г. техният
размер по средни пазарни и сервизни цени към датата на ПТП при
използването на алтернативни части възлиза на 2076,91 лв., а с включени
15,00 лв. ликвидационни разноски - 2091.91 лв.. С влагане на оригинални нови
части, размерът на щетите нанесени на МПС П, рег.№ ***, би възлязъл на
4324,04 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски - 4339,04 лв.
Предвид гореизложеното и като взе предвид представените по делото
двустранен констативен протокол, заключението на САТЕ и показанията на
свидетелката Н. Б., които съдът кредитира като непротиворечиви на останалия
доказателствен материал, съдът приема следния механизъм на ПТП:
02.09.2024 г. в град София, водачът на МПС Ф Д с рег.№ ***, Н. Станков, се е
движел по ул.Майор Д Д и е предприел маневра на десен завой в посока към
бул.Л Ш, като не е пропуснал дясностоящия му л.а. П, рег.№ ***, управляван
от Н. Б., който се движел в права посока.
Съдът намира, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на
л.а. Ф Д с рег.№ ***, Н. Станков, доколкото същият е нарушил правилото на
чл. 48 от ЗДвП. Съгласно същото на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се намират или приближават от дясната му страна. Предвид
това вина за настъпване на пътния инцидент е изцяло на водача на л.а.
„Фолксваген“ , предприел маневра за завиване надясно без да пропусне
автомобила, намиращ се в дясната пътна лента, като при извършване на
маневрата е допуснал навлизане в лентата за движение на лекия автомобил
„П“, с което е причинил пътния инцидент.
В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че вина за
настъпването на ПТП има изцяло водачът Н. Б., доколкото видно от събраните
4
по делото доказателства улицата, по която се е движел л.а. "П", не е
еднопосочна, като вещо лице сочи, че там няма нито знак, нито маркировка.
Недоказано е и направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №206 от
12.03.2010г. по т.д. №35/2009г. по описа на ВКС, Решение № 16 от 04.02.2014г.
по т.д. №1858/2013г. по описа на ВКС и др, е прието, че само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от увредения, водещо до намаляване на дължимото обезщетение.
Самото такова поведение на увредения, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. В настоящия случай по делото не се установи
такова поведение на водача на увредения лек автомобил, нарушаващо
правилата за движение по пътищата, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание. По отношение на неговия размер съдът намира, че следва да бъде
уважен до размер от 2091,91 лева, с включени 15 лева ликвадационни разходи,
като се съобрази заключението на вещото лице. За горницата до 2142,21 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски разполага и двете страни.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 912 лв., включващи 98 лева
за д.т., 250 лева за САТЕ, 50 лева депозит за свидетел и 514 лева адвокатски
хонорар, за който е представил доказателство за заплащането му. С оглед
частичната основателност на иска ищецът има право на разноски в размер на
890,58 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 250 лева – депозит за САТЕ, 50
лева – депозит за свидетел и е претендирал юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 200 лева. С
оглед частичната неоснователност на иска в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 11,74 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД ЗАД „ДБЖЗ“,
ЕИК */**, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ №1,
да заплати на „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата
в размер на 2091,91 лева, представляваща невъзстановено изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка П с
рег. ***, собственост на Александър Бисеров Бечев, вследствие на настъпило
ПТП на 02.09.2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над присъдения размер до пълния претендиран размер от
2142,21 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДБЖЗ“, ЕИК */**, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ №1, да заплати на
„ДОЗ“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, разноски по делото в
размер на 890,58 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДОЗ“ ЕАД, ЕИК ***, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на „ДБЖЗ“, ЕИК */**, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Д.“ №1, разноски по делото в
размер на 11,74 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6