РЕШЕНИЕ
№ 1625
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.150
от СК и чл.274 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Образувано е по подадени от Е. Г. М., ЕГН –**********, чрез адв.
Г. Н.,
съответно против Решение № 2651/14.07.2021г. по гр.д.№
18359/2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с
която Е. Г. М., ЕГН –**********, е осъден да заплаща на Г. Е. М., ЕГН -
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка П. Е. К.,
ЕГН –**********, месечна издръжка за размера над 280 лв. до 350 лв.,
считано от подаване на исковата молба 22.11.2021г. до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска. Моли да бъде отменено решението в тази част и вместо това да се
постанови отхвърляне на иска над 280 лв. до 350 лв.
съответно против Определение № 9818/14.09.2022г. по гр.д.№
1
18359/2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с
която е оставена без уважение молбата на Е. Г. М., ЕГН – **********, за
изменение на осн. чл.248 от ГПК Решение № 2651/14.07.2021г. по гр.д.№
18359/2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с., като се намали
размера на адвокатското възнаграждение от 500 лв. на 300 лв. на осн. чл.78
ал.5 от ГПК. Моли да бъде направена корекция в тази връзка и относно
размера на разноските, които е осъден да заплати.
Въззиваемата страна Г. Е. М., ЕГН - **********, действащ лично
и със съгласието на неговата майка П. Е. К., ЕГН –**********, чрез адв. М.
К., депозира писмен отговор по въззивната жалба, като поддържа, че е изцяло
неоснователна. По отношение на частната жалба не депозира писмен отговор,
но в открито съдебно заседание на 05.12.2022г. взима становище за
неоснователност.
I.Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Г. Е. М., действащ лично и със
съгласието на неговата майка П. Е. К., против Е. Г. М. е заведена искова
молба, с която посочва, че с оглед изминалия почти 4 - годишен период от
определяне на досегашния размер на издръжката са се изменили
обстоятелствата, имащи значение за размера й. Ищецът, сега е ученик на **
г., и нуждите му от учебни пособия, храна и облекло са се увеличили. Твърди
се, че детето е записано на частни уроци по математика с оглед
кандидатстването му за гимназия след 7-ми клас. За тях майката плаща по 120
лв. месечно. Детето е тренирало и баскетбол в клуб в гр. П., за което е
заплащала годишна такса. Ответникът се твърди да осъществява търговска
дейност чрез спедиторска фирма, която, макар и регистрирана на името на
неговата майка, фактически се управлява от ответника.
Ответникът Е. Г. М. е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131
от ГПК, че оспорва иска. Твърди, че майката на ответника като баба на детето
е и учител по математика и би могла да обучава детето, вместо майката да
плаща по 120 лева месечно за частни уроци. Твърди още, че доходите на
ответника не са се променили съществено към момента и неговия месечен
2
доход е средно 625 лв. Сочи, че фирмата, за която майката твърди, е с
управител майката на ответника.
По делото е представено влязло в сила Решение №
3549/24.10.2018г. по гр. дело № 8198/2018г. на Районен съд – Пловдив,
оставено в сила с Решение № 430/04.04.2019г. по въззивно гражданско дело
№ 508/2016г., по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, с което ответникът е
осъден да плаща на детето Г. 240 лв. месечна издръжка, считано от
21.05.2018г. Оттогава са изминали 4 години.
В хода на производството е приложен Социален доклад, изготвен
към 01.04.2022г. от ДСП- П. Според доклада, след развода на страните през
2008г. майката упражнява родителските права по отношение на детето Г.. От
м. септември 2017г. бащата не е търсил и не е контактувал с детето. Основни
грижи за детето полага майката. Детето е здраво и няма заболявания. Майката
и детето живеят в апартамент, собственост на нейните родители. Детето е
ученик в 7-ми клас в училище в гр. П. Посещавал е уроци по английски език в
училище „*******“, но е прекъснал поради невъзможност майката да плаща
таксата от 1000,00 лева. Между майката и детето има изградена силна
емоционална връзка.
Представени са служебни удостоверения относно доходите на
родителите.
Съгласно служебна бележка от ОУ „*************, майката
работи там като учител и за периода от м. май 2021г. до м. октомври 2021г.
включително е получила общ нетен трудов доход в размер на 10 900,36 лв.,
или средно на месец – по 1 816,73 лв.
Приложена е извадка от Търговския регистър от 19.11.2021г.,
според която едноличен собственик на капитала на „************ е М. М. М.,
а фирмата е с предмет на дейност – товарен и автомобилен транспорт,
техническо обслужване и ремонт на автомобили, търговска и
външнотърговска дейност. Приложено е удостоверение от 21.02.2022г. от
„**********“ ЕООД – П., според което ответникът работи там на длъжност
„*************“ и за периода м. август 2021г. до м. януари 2022г. е получил
общ нетен трудов доход в размер на 3 371,34 лв., или средно на месец – по
561,89 лв.
3
Приложена е справка от ТД на НАП – П. от 09.03.2022г. за
доходите на страните по делото. Съгласно справката, майката П. К. работи в
ОУ „************ с основна месечна заплата от 920 лв. През календарната
2021г. е получавала среден месечен облагаем доход от 1886 лв. Има на свое
име 3 бр. недвижими имоти и 1 бр. МПС
Ответникът Е. М. работи в „*********“ ЕООД – П. с основна
месечна заплата от 463 лв. През календарната 2021г. е получавал среден
месечен облагаем доход от 707,63 лева. Има на свое име 1 бр. недвижим имот.
В съд. заседание на 30.06.2022г. са разпитани св.П. К. /баба на
ищеца по майчина линия/ и св.М. М.а /баба на ищеца, майка на ответника/.
Районният съд, за да уважи иска до размера на 350 лв. месечно,
излага основни съображения, че е налице изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 от СК, тъй като е изминал повече от 4 - годишен период от
определяне на предишния размер на издръжката са нараснали нуждите на
имащия право на издръжка.
По отношение на възможностите на майката на ищеца, е наложен
извод, че същата може да осигури средства за издръжка на детето според
възможностите си.
По отношение на възможностите на ответника. Същият е
трудоспособен, може да се труди и да осигури доход на себе си и на детето
си. Според свидетелските показания ответникът работи като международен
шофьор. Работи във фирма, която по документи и справки от НАП е
собственост на неговата 72-годишна майка и се занимава с международни
превози, като има камиони и ремаркета.
Относно нуждите на детето и възможностите на родителите да
осигуряват издръжка, Районният съд е приел, че за издръжката на детето Г. са
необходими и възможни средства в размер на общо 700 лв. месечно. От тях
бащата следва да заплаща 350 лв. месечно, а останалите средства, заедно с
ежедневните грижи по отглеждане и възпитание следва да се осигуряват от
майката.
За разликата над 350 лв. месечно до пълния предявен размер от
400 лв. месечно, искът е отхвърлен.
С въззивната жалба на Е. Г. М. се атакува решението за изменения
4
размер над 280 лв. до 350 лв., като поддържа, че не доказана нуждата от
заплащане на частни уроци по математика в размер на 120 лв. месечно за
подготовката му за национално външно оценяване. За това обстоятелство са
били ангажирани единствено свидетелски показания на бабата на ищеца по
майчина линия, която безспорно е заинтересувана от изхода на делото. Не
бяха ангажирани писмени доказателства за посещаване на такива частни
уроци, респективно за заплащане на същите в размер на 120 лв. месечно. От
друга страна, чрез писмени доказателства, била установена значителна
промяна към увеличение в доходите, получавани от майката на ищеца и респ.
възможността да заплаща издръжка на сина си, като тя притежава и
недвижими имоти.
Въззивната инстанция намира, че възраженията, направени с
жалбата са неоснователни. Това е така защото, ответникът по иска за
издръжка е на 45 години и е на сравнително млада възраст от гледна точка на
съвременните стандарти за живот и работоспособност. Същият работи като
международен шофьор, притежава и недвижим имот. За жалбоподателя няма
данни за каквито и да било заболявания, а и няма други деца, на които да
дължи издръжка по закон. В хода на въззивното производство Г. Е. М.
навърши 14 години и неговите нужди несъмнено са вече по-високи за храна,
облекло, за закупуване на различни учебни пособия, както и за посещения за
частни уроци, необходими за тази възраст за подобряване знанията на
ученика. Действително, майката има също добри доходи, но трябва да се
отбележи, че тя полага преки и непосредствени грижи за детето, които са
практически неоценими в пари. Бабата /по майчина линия/ също много
помага при отглеждане на детето. От друга страна, установи се по делото, а и
това всъщност не се оказа спорно, че бащата и бабата /по бащина линия/ не
контактуват от няколко години с детето. Районният съд е определил размер
от 350 лв. месечно за издръжка, която е във възможностите на бащата.
Решението се явява законосъобразно в обжалваната част и
подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат Е. Г. М. ще бъде осъден да заплати
на Г. Е. М., действащ лично и със съгласието на неговата майка П. Е. К.,
сумата 500 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
5
II. Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната
жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и
затова следва да бъде разгледана.
С Решение № 2651/14.07.2021г. Е. Г. М. е осъден да заплати на П.
Е. К. сумата 437,50 лв. за разноски съобразно уважената част от иска. Пред
първата инстанция от ответника в срок е било направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не било уважено. С Молба
по чл.248 от ГПК също в срок е направено искане за изменение на решението,
но Районният съд е посочил, че на стр. 31 е приложен Договор за правна
помощ, от който е видно, че е заплатена сумата за адвокатско възнаграждение
и не са налице основания за намаление. Позовал се е на § 2 от Наредба №1/
09.07. 2004 г.
С частната жалба се възразява, че атакуваното определението е
постановено в нарушение на чл.78, ал.5 от ГПК, както и при неспазване на
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г. В точка 3 от последното решение се посочва, че при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност
по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от
Наредба №1/ 09.07. 2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Настоящият съдебен състав, намира, че възраженията са
основателни. Минималният размер в случая е 300 лв., поради което и
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до този размер.
Съобразно уважената част от иска, Е. Г. М. ще бъде осъден да заплати на П.
Е. К. сумата 218,75 лв. вместо 437,50 лв.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 2651/14.07.2021г. по гр.д.№
18359/2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с
която Е. Г. М., ЕГН –**********, е осъден да заплаща на Г. Е. М., ЕГН -
6
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка П. Е. К.,
ЕГН –**********, месечна издръжка за размера над 280 лв. до 350 лв.,
считано от подаване на исковата молба 22.11.2021г. до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска.
В останалата част за увеличение на размера на издръжката от
240 лв. до 280 лв., както и в отхвърлителната част за разликата над 350 лв. до
пълния предявен размер от 400 лв. решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
Осъжда Е. Г. М., ЕГН –**********, да заплати на Г. Е. М., ЕГН -
**********, действащ лично и със съгласието на неговата майка П. Е. К.,
ЕГН – **********, сумата 500 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по възз.гр.д.№ 2922/2022г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Отменя Определение № 9818/14.09.2022г. по гр.д.№ 18359/2021г.,
постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта, с която е оставена
без уважение молбата на Е. Г. М., ЕГН – **********, за изменение на осн.
чл.248 от ГПК Решение № 2651/14.07.2021г. по гр.д.№ 18359/2021г.,
постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с.,
като вместо това постановява -
Изменя на осн. чл.248 от ГПК Решение № 2651/14.07.2021г. по
гр.д.№ 18359/2021г., постановено от Районен съд – Пловдив, II бр.с., в
частта, с която Е. Г. М., ЕГН – **********, е осъден да заплати на П. Е. К.,
ЕГН – **********, сумата 437,50 лв. разноски, съобразно уважената част от
иска, като –
Намалява този размер от 437,50 лв. на 218,75 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8