№ 15639
гр. С, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110145056 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по искове на Е БГ ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, кв. Г,
ул .Д 8, общ. С, обл. С (столица) срещу ЦКК ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ул. Н. Х 2,
общ. С, обл. С (столица). Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване
съществуването в полза на ищеца на вземания за сума в размер на 6000,00 лева (шест
хиляди лева), представляваща подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 вр.
чл. 87, ал. 2 и чл. 88, ал. 1 ЗЗД сума, заплатена като депозит по развален договор за
предоставяне на консултантски услуги от 30.09.2019 г., ведно със законна лихва считано от
30.03.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 613,33 лева (шестстотин и тринадесет
лева и 33 стотинки), представляваща дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна
лихва /обезщетение за забава/ за периода от 22.03.2022 г. до 24.03.2023 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16526/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за предоставяне на
консултантски услуги от 30.09.2019 г., по силата на който ответното дружество се задължило
съгласно чл. 1 да извършва необходимите действия за проследяване за допустимост по
европейски програми за финансиране; да изготвя и редактира проектни предложения по
програми, по които възложителят желае да кандидатства, да администрира подадените
проекти до момента на окончателната оценка от страна на Управляващия орган, да
консултира Възложителя при възникнали въпроси относно Програмите за финансиране, да
извършва цялостно управление на одобрените проекти и да изготвя при необходимост
неограничен брой процедури за определяне на изпълнител по реда на Постановление на МС
160 от 01.07.2016 г. С чл. .3 било уговорено възнаграждение в размер на 5000 лева без ДДС.
1
Твърди се, че от страна на изпълнителя не били извършени действия по изпълнение на
договора, като нямало предложени и одобрени проекти, поради което ищецът го развалил с
изпратена нарочна покана, връчена на 22.03.2022 г. и поискал връщане на платения депозит
от 6000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Счита, че процесния договор
не е развален, а е прекратен с изтичане на срока му на 30.09.2019 г. Поддържа, че е изпълнил
задълженията си по договора, предвидени в т. 1 от чл. 1 като е извършвал дейността по
проследяване и анализ за допустимост на ищеца по всички програми за финансиране, които
са били активни в периода от плащане на възнаграждението – 11.10.2019 г. до изтичане
срока на договора – 30.09.2021 г. Поддържа, че сключения договор е за осъществяване на
услуга с продължително изпълнение , има характеристиките на договор за изработка, поради
което и претенции във връзка с изпълнението му ищецът е следвало да предяви в срок до
30.03.2022 г., което не е сторил. Поради това навежда възражение за изтекла погасителна
давност. Поддържа в тази връзка, че поканата от ищеца следва на основание чл. 47 ,ал. 5
ГПК да се счита връчена с изтичане на 14 дни от 22.03.2022 г. Оспорва да е налице и
основание за ангажиране отговорността му по чл.13 от договора за връщане на
възнаграждението, т.к. не били налице предвидените в договорната разпоредба
предпоставки.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори и се установява приложеното за послужване ч.гр.д. №
16526/2023 г. на СРС, 118-ти състав, че по заявление по чл. 410 от ГПК от 31.03.2023 г. е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца процесната сума, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск за
съществуване на процесното вземане.
Не се спори между страните, че помежду им е сключен приложения към исковата
молба договор за предоставяне на консултантски услуги от 30.09.2019 г. /л.6/. Видно от чл. 1
от договора страните уговорили, че ответното дружество се задължило да извършва
необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за
финансиране /т.1.1/; да изготвя и редактира проектни предложения по програми, по които
възложителят желае да кандидатства /т.1.2/, да администрира подадените проекти до
момента на окончателната оценка от страна на Управляващия орган /т.1.3/, да консултира
Възложителя при възникнали въпроси относно Програмите за финансиране /т.1.4/, да
извършва цялостно управление на одобрените проекти /т.1.5/ и да изготвя при
необходимост неограничен брой процедури за определяне на изпълнител по реда на
Постановление на МС 160 от 01.07.2016 г. /т.1.6/. С чл. 3 било уговорено, че за изпълнението
на предмета на договора възложителят дължи на изпълнителя сумата от 5000 лева без ДДС,
а съгласно чл. 4 при одобрение на проект, изготвен от изпълнителя – допълнително
2
възнаграждение за успех. Съгласно чл. 2 договорът е сключен за срок от две години от
датата на подписването му, като задълженията на изпълнителя възникват след изпълнение
на задължението на изпълнителя за заплащане на възнаграждението по чл. 3.
Безспорно между страните и установено от платено нареждане от 11.10.2019 г. /л.9/ е,
че ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 3 от договора заплатил на ответника
сумата от 6000 лева на 11.10.2019 г.
Ищецът изпратил покана - уведомление до ответника, с която чрез упълномощен
представител посочил, че разваля договора и претендира възстановяване на сумата. В
обстоятелствената част на уведомлението ищецът посочил, че въпреки желанието на
страните поради възникналата епидемична обстановка в страната и света договорът не е
породил правни последици. Връчването на поканата-уведомление било възложено на ЧСИ
АБ с рег. № на КЧСИ 850, като след три посещение на адреса на ответното дружество било
залепено уведомление на 22.03.2024 г. Ответникът не е релевирал възражения срещу
редовността на извършеното връчване.
Представено от ответника е писмо от електронна поща от 09.11.2021 г. от Десислава
Атанасова – консултант по европейско и донорско финансиране „Централна консултанска
компания“ ООД, което не е спорно, че е достигнало до ищеца и с което се посочва, че в
началото на следващата година предстои да бъде отворена процедура „ Енергийна
ефективност в МСП“, по която ищецът е допустим кандидат и при желание може да
попълни въпросник.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За уважаване на иска по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. имуществено разместване на блага от ищеца към
ответника 2. съществуване на основание за това имуществено разместване към датата на
осъществяването му и отпадане на това основание към момента на предявяване на
претенцията. В случая от страна на ищеца се твърди, че основанието е отпаднало поради
развалянето на договора от негова страна. Правото да се развали договора е преобразуващо
субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено
до неизправния длъжник. За да възникне преобразуващото право да се развали един договор,
е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е валидно сключен
договор; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно
неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/
неизпълнената част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се
дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде изправен.
Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението,
напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано съдействие от
негова страна, или забава на трети лица.
В случая процесният договор е валидно сключен, като посочването от страна на
ищеца, че същият не е породил правни последици следва да се тълкува с оглед конкретната
3
фактическа обстановка като възражение, че не е налице никакво изпълнение по същия от
страна на ответника. Касае се за неточно подбрани изрази, като в случая следва да се
възприеме действително вложения в тях смисъл, доколкото твърдения, че са налице пороци,
водещи до нищожност на договора не са налице.
Ищецът установява, че е изправна страна по договора, като е изпълнил задължението
си да заплати на ответника възнаграждението по чл. 3 в размер на 6000 лева. С
изпълнението на ищеца на 11.10.2019 г. за ответника в качеството на изпълнител са
възникнали задълженията по чл. 1 съгласно чл. 2. Действително в случая част от уговорения
предмет на договора е алеаторен, както твърди ответника, доколкото не е заложено и не е
ясно изначално какъв е обемът на работата, която следва да извърши по т. 1.2 – 1.6 от чл. 1.
Уговорените в тези договорни клаузи задължения на изпълнителя действително е възможно
изобщо да не възникнат, ако не са налице програми, по които възложителят желае да
кандидатства и/или одобрени проекти. Видно от редакцията на тези клаузи изготвянето и
редактирането на проектни предложения е задължение на ответника само по програми, по
които ищецът желае да кандидатства, задължение по т.1.3 е за администриране на подадени
проекти, задължението по т.1.4 да консултира възложителя е при възникнали въпроси
относно програмите, задължението да извършва цялостно управление на проекти касае само
одобрените проекти и задължението по т.1.6 е да изготвя неограничен брой процедури за
определяне на изпълнител, но при необходимост. Никое от имплицитно заложените условия,
при които ответникът следва да изпълнява така поетите задължения, не се установява да е
възникнало, поради което и неизпълнението на същите /доколкото изпълнение не се твърди
и доказва/ не би могло да е основание за разваляне на договора.
С отговора на исковата молба ответникът изрично навежда възражение, че е изпълнил
задължението по т 1.1 от чл. 1 - да извършва необходимите действия за проследяване за
допустимост по европейски програми за финансиране, като уточнява, че това задължение
включва проследяване на това дали едно лице е изобщо допустим кандидат за финансиране
съобразно заложените за това критерии в съответните програми, които са различни по всяка
една програма – вид на субекта, сфера на дейност, място на дейност, различни показатели за
обема на предприятието и т.н. Ответникът твърди, че е извършил анализ за допустимостта
на ищеца по всяка една програма, която е била активна през периода на действие на
процесния договор, предлагал е подходящи за него процедури, по които да кандидатства и
по които е бил допустим кандидат, но ищецът не е проявявал интерес към тях. Посочените
дейности действително съставляват съдържанието на уговорените в т.1.1. на чл. 1
задължения. Твърденията на ответника за изпълнението им обаче остават недоказани в
производството, поради което недоказано е изпълнението на задължението му по т.1.1 от чл.
1 от договора. С доклада по делото, съобщен на страните и неоспорен от тях в о.с.з., съдът
изрично е указал на ответника, че следва да докаже възраженията си, че е изпълнил поетите
с договора задължения. От негова страна в производството е ангажирано единствено писмо
от електронна поща от 09.11.2021 г., с което действително се посочва конкретна процедура,
по която ищецът се сочи като допустим кандидат. Същото не съставлява изпълнение на
4
договора, тъй като към датата на изпращането му е изтекъл двугодишния срок на договора
/до 30.09.2021 г./, като самият ответникът не навежда твърдения за продължаване на
договора, напротив твърди, че същият е прекратен с изтичане на срока му.
Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установява какви програми са
били активни в срока на договора, респ извършения по негови твърдения анализ на
допустимостта на ищеца и на твърдените като отправени предложения до ищеца.
Установяването на тези обстоятелства действително би било основание да се приеме, че за
ищеца не е възникнало право да развали договора, доколкото за тези задължения не са
вътрешно уговорени условия за изпълнение. Следва да се посочи и че неизпълнението
именно на задълженията, с които безусловно е бил обвързан ответника за целия срок на
договора неминуемо води до невъзникване на останалите му задължения и на практика от
освобождаването му от извършването на работата, уговорена в точки от 1.2 до 1.6.
Действително, както сочи ответника, договорът за консултантски услуги носи белезите
и се намира най-близко до правна същност до договора за изработка, поради което и трайно
в съдебната практика се приема, че спрямо него следва да намерят съответно приложение
разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД (в този смисъл Решение № 12/31.05.2013 г. по т. д. №
239/2012 г. на ВКС, І т. о., Решение № 71/03.06.2009 г. по т. д. № 767/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.,
Решение № 5/15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл договорът за
консултантски услуги е вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от
интелектуален труд, като е възможно обединяването му и със задължение за техническо
изготвяне на специфичен продукт. В случая обаче не може да бъде възприето възражението
на ответника, че договорът не е можело да бъде развален след изтичане на срока поради
характера му на договор с продължително изпълнение. Именно с изтичане срока на договора
е налице пълно неизпълнение, доколкото в никоя част от уговорения период никое от
поетите задължения не се доказва да е изпълнявано, по тази причина и ирелевантно е дали
договорът е с продължително изпълнение. Обратно при реализиране на изпълнение на което
и да е от задълженията по чл. 1 не би било налице неизпълнение на договора /доколкото
същите не са уговорени като кумулативни елементи на предмета му/, респ. основание за
развалянето му. Неоснователно е и възражението за погасяване на правото на ищеца на
възражение за неизпълнение по чл. 265 ЗЗД, защото релевантен е не моментът на връчване, а
на отправяне на изявлението за разваляне и връщане на даденото, а последното е направено
в рамките на 6 месечен срок от изтичане срока на договора, тъй като видно от входящия
номер при ЧСИ поканата – уведомление е депозирана за връчване на 22.02.2022 г., т.е. преди
30.03.2022 г. /когато изтичат шест месеца от 30.09.2021 г. – последния ден от срока на
договора, в който изпълнителят е дължал изпълнение/. С изявлението за разваляне с оглед
срочността на сключения договор ищецът не е дължал да предоставя и срок за изпълнение
на задълженията.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че е доказано
валидно възникнало и упражнено право на ищеца да развали сключения договор с
ответника. Договорът е развален на основание чл. 87, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, поради виновно
5
неизпълнение на задълженията от страна на ответника в рамките на уговорения срок, с
което изпълнението е станало безполезно за ищеца. На основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД
развалянето на договора има обратно действие, поради което с развалянето на облигационна
връзка възниква задължение за всяка от страните да върне на другата страна всичко, което е
получила от нея по процесния договор. От събраните доказателства не се установява
наличието на основание за ответника да задържи част или цялата сума в размер от 6000
лева, получена от ищеца по договора, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
По иска с правно основание чл. 86,ал. 1 ЗЗД
С оглед установеното възникване на главното задължение и отправянето на покана до
ответника да заплати същото в тежест на последния на основание чл. 86 ЗЗД е възникнало
задължение и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня,
следващ връчване на поканата. В случая поканата е връчена чрез залепване на уведомление
на 05.04.2022 на основание чл. 47, ал. 5 вр. ал. 2 и чл. 50, ал. 4 ГПК с изтичане на
двуседмичен срок от залепването на 22.03.2022 г. Поради това и на основание чл. 162 ГПК
при използване интернет калкулатор на законната лихва съдът определя дължимото
обезщетение за забава в размер на 607,98 лева за периода от 06.04.2022 г. до 24.03.2023 г. За
този размер и период е установено възникнало в полза на ищеца вземане и предявеният иск
следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер и остатъка от период –
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ответникът следва да
заплати сторените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията, а именно –
1102,11 лева от общо 1103 лева за исковото производството /133 лева – д.т., 970 лв – адв.
възнаграждение/ и в размер на 1102,11 лева за заповедното от общо сторени разноски - 1103
лева /133 лева – д.т. и 970 лева – адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от лева
от 0,81 лева общо сторени разноски от ответника в размер на 1000 лева за адвокатско
възнаграждение и 0,04 лева за заповедното производство от общо 50 лева – намалено по
възражение за прекомерност, направено от ищеца, адвокатско възнаграждение от общо
платено в размер на 800 лева с оглед фактическата и правна сложност на оказаната
адвокатска защита по подаване на бланково възражение, без законоустановено задължение
за мотивиране на същото. За исковото производството възнаграждението, от което се
определя съответна част, не следва да бъде намалено, доколкото не се отличава значително
от това, заплатено от ищеца и следователно е съответно по размер на цената на
адвокатската защита по конкретния спор в исковото производство, постигната при свобода
на договарянето и предлагането на адвокатски услуги.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск, че ЦКК
ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ул. Н. Х 2, дължи на Е БГ ЕООД с ЕИК: **** и адрес:
гр. С, кв. Г, ул .Д 8, общ. С, обл. С (столица) сума в размер на 6000,00 лева (шест хиляди
лева), представляваща подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 вр. чл. 88,
ал. 1 и чл. 87, ал. 2 ЗЗД сума, заплатена по развален договор за предоставяне на
консултантски услуги от 30.09.2019 г., ведно със законна лихва считано от 30.03.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата 607,98 лева - дължимо на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение за забава за периода от 06.04.2022 г. до 24.03.2023 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16526/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 607,98 лева до пълния предявен размер от 613,33 лева
и за периода от 22.03.2022 г. до 05.04.2022г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 1 ГПК ЦКК ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ул. Н. Х 2,
да заплати на Е БГ ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, кв. Г, ул .Д 8,сумата 1102,11 лева –
дължими разноски за производството и сумата от 1102,11 лева – дължими разноски за
производството по ч.гр.д. № 16526/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав .
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал. 3 ГПК Е БГ ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, кв. Г, ул .Д
8 да заплати на ЦКК ЕООД с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ул. Н. Х 2 сумата 0,81 лева –
дължими разноски за производството и сумата от 0,04 лева – дължими разноски за
производството по ч.гр.д. № 16526/2023 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7