№ 1427
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100502354 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Л. Щ. чрез
особения й представител адвокат К. М. против решение № 2171 от 10.06.2024
г., постановено по гр.д.№ 20233110114103 по описа на Районен съд – Варна,
тридесет и пети състав, в частта, с която е обявено, че вина за разстройството
на брачните отношения има съпругата.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно. Излага се, че
изводът на съда досежно вината за разстройството на брачните отношения е
формиран само въз основа на показанията на един свидетел, от които обаче не
се установяват факти за неуважително или грубо отношение на въззивницата
към съпруга й. също така се набляга, че показанията на свидетеля
противоречат на изложението от ищеца твърдения в исковата молба. Прави се
извод, че вината не следва да се възлага само върху съпругата, а е споделена
между двамата. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и да се
приеме, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, в които се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от Л. Щ. чрез особения й представител
адвокат К. М. против определение № 10291 от 12.09.2024 г., постановено по
1
първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молбата на Л. Щ.,
обективираща искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като бъдат намалени присъдените в полза на ищеца
разноски по отношение на адвокатското възнаграждение за правна защита и
съдействие на ищеца от 1 200 лева до размер, който не надхвърля 600 лева, на
основание член 248 от ГПК.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на частната
жалба, с който същата се оспорва и се иска потвърждаването му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са сключили
граждански брак на 09.04.2019 г. в град Варна и от брака си нямат деца. В
началото страните живеели в разбирателство в собственото на ищеца жилище
във Варна. През цялото време на брака им ответницата не работила, въпреки
била в трудоспособна възраст, без обективни причини за неполагане на труд,
говорела български на добро ниво. Единствено ищецът работел и осигурявал
средствата за домакинството им. С течение на времето започнали чести
скандали от страна на ответницата, които прерастнали в незаслужени обиди
към ищеца, замеряне с предмети, викове, крясъци по негов адрес, като
показвала все по-малко любов към ищеца. Той се опитвал да компенсира
проблемите с подаръци, с мили жестове, с комплименти, но връзката им не се
подобрявала. След започване на войната в Украйна семейството на
ответницата избягали от М. и през март 2022 г. ищецът приел в дома си
двамата сина от предходен брак на Л. и нейната внучка - на 3 години. Въпреки,
че синовете на ответницата били млади и здрави, същите не работели. Вместо
да получи благодарност и уважение, децата на Л. също започнали да го
нападат вербално, дори за малко да му посегнат физически. През това време
ответницата гледала безучастно или пък вземала тяхната страна, като също се
включвала с упреци и обиди към ищеца, че не е мъж, че не изкарва достатъчно
пари, за да ги гледа. Проблемите се задълбочавали, а скандалите с ответницата
и семейството й се превърнали в ежедневие, ищецът едва успявал да ги
издържа. В края на октомври 2022 г. ответницата заявила на ищеца, че не е
никакъв мъж, щом не може да се грижи за нея и семейството й, че не го обича
вече, че иска да се разделят и го напуска. Така на 01.11.2022 г. ответницата и
семейството й се изнесли от дома. В последния им разговор ответницата му
казала, че са си намерили друг дом във Варна и после щели да търсят по-
добър живот в Германия, където синовете й да работят, а тя да се грижи за
внучето й. Ищецът помолил ответницата да преосмисли решението си, но тя
била категорична, като му заявила, че не желае повече да е с него, не го обича
2
и да ходи „на майната си“. През тази една година от фактическата им раздяла
ищецът се е опитвал да й се обади и да изгладят отношенията си, но тя му
отговорила по телефона - „П.е, иди нахуй". С времето успял да се примири с
решението й и отново правил опит за контакт, но този път с молба да се
разведат по взаимно съгласие. Получил същият отговор. Въз основа на
изложеното счита, че бракът на страните е лишен от съдържание и смисъл и
съществува само формално. Намира запазването на брака с ответницата за
безсмислено, тъй като същият е изчерпан от съдържание и съществува
абсолютно формално. Брачната им връзка е изпразнена от съдържание и е
дълбоко и непоправимо разстроена от години изцяло по вина на ответницата
Л. Щ..
В срока по член 131 от ГПК ответницата чрез назначения й особен
представител е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се изложените в
исковата молба фактически обстоятелства, касаещи противобрачно поведение
на ответницата. Възразява се срещу искането на ищеца разводът да бъде
допуснат по изключителна нейна вина на ответницата.
Не е налице спор по следнете факти, които се установяват и от събраните
по делото доказателства: че страните са сключили граждански брак на
09.04.2019 г.; че от брака няма родени деца; че ответницата е напуснала
територията на България.
Предмет на въззивното производство е само частта на
първоинстанционното решение, с която се обявява, че вина за разстройството
на брачните отношения има съпругата.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
Основание за прекратяване на брака съгласно разпоредбата на член 49,
алинея 1 от СК е неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Съобразно
нормата на член 154, алинея 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наведените от него брачни провинения
на ответницата, тъй като от тях зависи изхода на спора относно това дали и
налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това.
Дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е налице,
когато запазването на брака не би създало нормални условия на живот на
съпрузите; дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност,
уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува
формално; непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно
и да се възстановят нормални отношения между съпрузите.
3
Безспорно се доказва от събраните гласни доказателства, дадени пред
първоинстанционния съд и ценени като обективни и непосредствени, се
установява, че от известно време преди раздялата на страните брачните им
отношения не са се развивали нормално, че между тях имало съществени
разногласия. Особено се влошили отношенията им, след като в резултат на
войната в Украйна при тях дошли двамата синове на ответницата от предходен
брак и внучката й. Конфликтите между съпрузите ескалирали, като Щ. го
обвинявала, че не е мъж, тъй като не може да издържа семейството й, без да
си дава сметка, че синовете й, които били в трудоспособна възраст, можели да
работят. Краят на съвместното им съжителство приключил, когато
ответницата и синовете й решили да заминат за Германия и го сторили. В
разглеждания случай по несъмнен начин е установено продължително
разделно живеене на съпрузите, както и доста влошени взаимоотношения.
Това е проява на липсата помежду им на взаимност, уважение и
разбирателство, на общи усилия за осигуряване благополучието на
семейството. Съществуващата при тези обстоятелства брачна връзка има само
формален характер. Не може да обуслови обратен извод и обстоятелството, че
ищецът е знаел за заминаването на Щ. за Германия и й е дал пари за
пътуването. Дори това да е така, то обстоятелството, че Щ. е прекъснала
всякаква връзка с П. след заминаването си води до извод за тотално
неуважение към брачния партньор и нежелание за продължаване на връзката с
него.
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му
нарушения и техния резултат - дълбокото и непоправимо разстройство на
брака. За формиране на извод относно наличието или липса на брачна вина
служи идеята, че бракът е средството за постигане на общоцелен краен
резултат – семейство, за чието нормално съществуване носят еднаква
отговорност двамата партньори. Извършва се преценка само на фактическото
поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите.
Значението на тези действия пък се отчита само от гледна точка на
взаимоотношенията съпруг-съпруга. В конкретния казус отделните действия и
цялостното поведение на Щ. сочи на постепенна и трайна дезинтересираност
от семейството. За продължителен период от време, предхождащ подаването
на исковата молба, тя е поставяла своите желания и потребности на първо
място, без да се съобразява с нуждите, желанията и емоциите на другия, което
от своя страна е довело до дестабилизация на брака, обтягане на отношенията
и невъзможност за общуване, за което свидетелства и фактическата им
раздяла и заминаването на ответницата в друга държава. Вина за
разстройството на брака между страните има ответницата, тъй като е проявила
безкомпромисно липса на воля за преодоляване на разногласията помежду им,
напуснала е ищеца и е преустановила всякаква връзка с него.
По частната жалба
Направените разноски по делото следва да се възложат на виновния за
разстройството на брака съпруг – член 329 от ГПК. Първоинстанционният съд
4
е разгледал възражението на ответницата за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение за един адвокат и го е намерил за
основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Вследствие на тези изводи е намалил дължимата сума до 1 200 лева, която е
минималната такава по член 7, алинея 1, точка 2, изречение първо от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид задължителния за всички съдилища характер на решението на СЕС
по дело С-438/22, както приема след това в своята практика и ВКС, размерите
на адвокатските възнаграждения, посочените в цитираната наредба не са
обвързващи за съда, но могат да служат като ориентир при определяне
служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски за процесуално
представителство. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената
на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът,
видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото, което е сторено от първоинстанционния съд.
По разноските
Предвид изхода на спора във въззивната инстанция разноски се дължат в
полза на въззиваемата страна на основание член 78, алинея 3 от ГПК, които са
доказани в размер на 800 лева, заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2171 от 10.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 20233110114103 по описа на Районен съд – Варна, тридесет и пети състав, в
частта, с която е обявено, че вина за разстройството на брачните отношения
има съпругата.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10291 от 12.09.2024 г., постановено по
гр.д.№ 20233110114103 по описа на Районен съд – Варна, тридесет и пети
състав.
ОСЪЖДА Л. Щ., гражданка на Република Украйна, родена на *** г. в
град М./Украйна, с адрес в *** да заплати на П. А. П. ЕГН ********** с адрес
в *** сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща реализирани от него
съдебно-деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание
член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6