Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 12473 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 172815
от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 37404/2019 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, е признато
за установено по реда на чл.422 ГПК, че А.Н.И. дължи на „А.Б.“ ЕАД, сумата от 3
482, 99 лв., както следва: по договор от 27.10.2016г. сумата от 1 910, 27 лв.,
представляваща неплатена главница по фактури за ползвани услуги за периода 02.12.2016 г. - 01.06.2017 г., по договор от 05.12.2015 г. - сумата 178, 81
лв. за периода 12.12.2016 г. - 12.05.2017 г., по договор от 24.07.2015 г. -
сумата 82, 22 лв. за ползвани услуги за периода 27.12.2016г. - 26.05.2017г., по
договор от 02.12.2015 г. - сумата 133, 06 лв. за ползвани услуги за периода
27.12.2016 г. до 26.05.2017 г., по договор от 15.12.2016 г. - сумата от 1 178, 63
лв. за периода 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г., както и сумата от 569, 81 лв.,
представляваща лихва за забава върху главниците за ползвани услуги в общ размер
от 3 482, 99 лв. за периода от 18.12.2016 г. до 21.12.2018 г., ведно със
законна лихва от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземанията, за
които суми по гр.д.№ 81079/2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК. Изцяло отхвърлени са исковете за установяване дължимост
на сумата от общо 2 142, 29 лв., представляваща начислени неустойки за
прекратяване на договорите по вина на потребителя, както следва: по договор от
27.10.2016 г. сумата 1 145, 62 лв.; по
договор от 05.12.2015 г. сумата от 150 лв.; по договор от 2.07.2015 г. сумата
12, 42 лв., по договор от 02.12.2015 г. сумата 150 лв., по договор от
15.12.2016 г. сумата от 684, 25 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 87, 71 лв. – разноски в заповедното производство и сумата 103, 31 лв.
– разноски в исковото производство.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.Б.“ ЕАД. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Счита, че решаващият
съд неправилно е приел, че неустойката начислена по процесните договори, е
нищожна. Твърди, че в чл. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „М.“
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.“
ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, изрично е уреден редът на прекратяване на
процесните договори, като същите се считат едностранно прекратени от оператора
при забава на плащанията от страна на абоната повече от 124 дни, без да е
необходимо мобилният оператор да прави някакви нарочни волеизявления в тази
насока, тъй като ответницата по презумпция знае за последиците, ако забави
изпълнението. От представените фактури е видно, че същата е забавила изпълнението
значително по – дълъг период от време от 124 дни и за прекратяване на
договорите ищецът е завел счетоводно съответните сметки за начислените
неустойки, като датите на сметките кореспондират с датите на прекратяване на
съответните договори. Неправилно решаващият съд е приел, че всички претендирани
неустойки са в размери равни на дължимите месечни абонатни такси до края на
сроковете на процесните договори. В чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 21/24/25.10.2016
г. (за
предоставена мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ****** и за SIM
карта с телефонен номер ******) и чл. 6.3.1
от Приложение № 1 от 15.12.2016 г. (за предоставена мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ******) конкретно е уговорено, че ако достъпът до мрежата бъде
спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по
вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този
абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по
техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на
ползване. В случай, че абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Счита, че след като
размерът на уговорената неустойка между страните съгласно посочените приложения
е ограничен до три такси, то не следва да се приема, че клаузата е неравноправна.
Освен това същият е съобразен и с постигнатата между „А1 България“ и КЗК
съдебна спогодба по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, документирана в
протокол от 21.04.2016 г. Счита, че клаузата за възстановяване на отстъпка от
пазарната цена на закупено крайно устройство не е неравноправна, тъй като „отстъпката“
е благо, от което потребителят се е възползвал при сключването на договора с
мобилния оператор, изразяващо се в намаление на редовната пазарна цена на
дадения апарат. Напълно справедливо е да се приеме, че следва същата да се
възстанови, с оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната по
договора. Моли съда да отмени решението в обжалваната част от отхвърлената
неустойка в размер на сумата от 794, 23 лв., формирана като сбор от сумата от 84,
96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на мобилна услуга за
SIM карта с телефонен номер ******, сумата от 84, 96 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ******, сумата от 84, 96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ******, както и сумата
от 539, 35 лв. - неустойка за възстановяване на отстъпката от пазарната цена на
предоставено на изплащане крайно устройство - апарат ,,iPhone 6s 16GB Rose Gold
MAT 35“. Претендира и сторените в настоящото производство разноски, съгласно
списък на разноските по чл.80 ГПК.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ищеца
от ответницата А. Б.А..
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните
са сключени съответно договор № М5374550 от 27.10.2016 г., договор М4792499 от
05.12.2015 г., договор № М4651937 от 24.07.2015 г., договор № М4787768 от
02.12.2015 г. и договор № М5464416 от 15.12.2016 г., които са с рамков характер
и имат за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти, а
посочените номера на договорите представляват индивидуалните клиентски номера,
по които се издават месечните сметки/фактури за ползваните от абоната услуги. Всички
договори и приложения към тях се завеждат в системата на оператора под
индивидуален абонатен номер (ID), който в случая за абонатът А.Н.И. е ID *********.
Твърди, че отделните услуги и продукти по рамковите договори са предоставяни
въз основа на допълнителни индивидуални договори към всеки рамков договор и
приложения към тях. Ответницата не е изпълнила точно договорните си задължения по
сключените от нея договори за заплащане на услугите и месечните вноски за
изплащане на продуктите, които са в общ размер от 3 482, 99 лв., от които:
по договор № М5374550 от 27.10.2016 г. сумата от 1 910, 27 лв., представляваща
неплатена главница по фактури за ползвани услуги за периода 02.12.2016 г. –
01.06.2017 г., по договор М4792499 от 05.12.2015 г. сумата от 178, 81 лв. –
главница за предоставени услуги за периода 12.12.2016 г. – 12.05.2017 г., по
договор № М4651937 от 24.07.2015 г. сумата от 82, 22 лв. – главница за ползвани
услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.05.2017 г., по договор № М4787768 от 02.12.2015 г. сумата
от 133, 06 лв. – главница за ползвани услуги за периода 27.12.2016 г. –
26.05.2017 г. и по договор № М5464416 от 15.12.2016 г. сумата от 1 178, 63 лв.
– главница за ползвани услуги за периода 27.12.2016 г. – 26.06.2017 г. Поради
неизпълнение в определения срок на задълженията от страна на абоната,
договорите за услуги са прекратени. На основание чл. 92 ЗЗД са начислени уговорените
неустойки. Техният размер се определя на база стандартните месечни абонаментни
такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от датата на прекратяване (датата на
издаване на съответната сметка за неустойка) до изтичане на определения срок на
ползване на услугата. Общият размер на начислената неустойка е 2 142, 29
лв., разпределена по следния начин: по договор № М5374550 от 27.10.2016 г. –
сумата от 1 145, 62 лв., от които: 84, 96 лв. (3 месечни вноски х 28,32 лв.) за
предоставена мобилна услуга за телефонен № ****** по сметка № ********* от
12.05.2017 г.; сумата от 84, 96 лв. (3 месечни вноски х 28, 32 лв.) за
предоставена мобилна услуга за телефонен № ****** по сметка № ********* от
12.05.2017 г. по Приложение № 1 от 25.10.2016 г. към договора, сумата от 583, 13
лв. – отстъпки от цената на закупено крайно устройство по сметка № ********* от
12.05.2017 г. и 392, 57 лв. - отстъпки от цената на закупено крайно устройство
по сметка № ********* от 12.05.2017 г., по договор № М4792499 от 05.12.2015 г.
- сумата от 150 лв. (6 оставащи месечни вноски х 25 лв.) - за ползване на
мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение №1 от 05.12.2016 г.
към договора по сметка № ********* от 17.05.2017 г., по договор № М4651937 от
24.07.2015 г. - сумата от 12,42 лв. (1 месечна вноски х 12,42 лв.) - за
предоставена мобилна услуга за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от
24.07.2015 г. към договора по сметка № ********* от 01.06.2017 г.; по договор №
М4787768 от 02.12.2015 г. - сумата от 150 лв. (6 оставащи месечни вноски х 25
лв.) - за ползване на мобилна услуга за телефонен номер ********** по
Приложение № 1 от 01.12.2015 г. към договора по сметка № ********* от
01.06.2017 г., по договор № М5464416 от 15.12.2016 г.- сумата от 684, 25 лв.,
от които: 84, 96 лв. (3 месечни вноски х 28, 32 лв.) - за предоставена мобилна
услуга за телефонен номер ****** по Приложение № 1 от 15.12.2016 г. към
договора по сметка № ********* от 01.06.2017 г. и 539, 35 лв. - за отстъпки от цената на закупено
крайно устройство към договора по сметка № ********* от 01.06.2017 г. Твърди,
че поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответницата дължи на
дружеството и обезщетение за забава в размер на законната лихва в общ размер на
569, 81 лв. за периода от настъпване падежа на всяка фактура до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Във връзка с
подадено на 27.12.2018 г. заявление, по ч. гр.д. № 81079/2018 г. на СРС, 125
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми,
срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата. Последната е уведомена за
предявените срещу нея искове лично, по нарочно разпореждане на съда, при
условията на чл.41, ал.2 ГПК на 06.01.2020 г.
На 27.12.2018 г. „А.Б.“ ЕАД е
депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.Н.И., за сумата от 5 625,28 лв. – главница, както и 569,81 лв.
–лихва за забава, изчислена върху сумата от 3 482,99 лв. за периода 18.12.2016
г. – 21.12.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за
неизпълнение на договорни задължения за предоставени електронни съобщителни
услуги и закупени продукти по договори № М5374550 от 27.10.2016 г., № М4792499 от 05.12.2015 г. , № М4651937 от 24.07.2015 г., №
М4787768
от 02.12.2015 г. и № М5464416 от 15.12.2016 г., за
които суми са издадени фактури. Посочено е, че при неплащане на дължимите суми
след изтичане на срока за плащане договорите се считат за едностранно
прекратени по вина на абоната, като в резултат на това същият дължи и
съответните неустойки изчислени при спазване на съдебната спогодба подписана от
КЗП и „М.“ ЕАД по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на СГС, документирана в протокол
от 21.04.2016 г. В т.14 е посочено, че поради неплащане в срок на задълженията
по фактури ответницата дължи и законна лихва, изчислена от първия ден след
настъпване на падежа по всяка една фактура до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се и сторените в производството разноски в
размер на 123,90 лв. – държавна такса и 1,00 лв. - банкова комисионна.
С
разпореждане от 03.01.2019 г. по ч.гр.д. № 81079/2018 г. на СРС, 125 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в претендирания размер.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от А. Б.А., с което оспорва вземанията
по издадената заповед за изпълнение.
С
разпореждане от 10.04.2019 г. СРС, 125 състав, след извършена справка по реда
на Наредба № 14/2009 г. от Национална база данни „Население” е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 81079/2018 г. по описа на СРС, 125 състав,
като имената на длъжника следва да се четат: А. Б.А., ЕГН **********.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред срещу А.Н.И..
С разпореждане от 30.10.2019 г. съдът указал на ищеца
в едноседмичен срок да посочи дали предявява иск против А.Н.И., с
ЕГН ********** или против А. Б.А., с идентичен единен граждански номер.
С молба от 13.11.2019 г. ищецът
уточнил, че в исковата молба е допусната техническа грешка, предвид което искът
да се счита предявен срещу А. Б.А..
Представен е договор № *********
(М5374550), сключен между „М.“ ЕАД (със сегашно наименование „А.Б.“ ЕАД) и А.Н.И. на 25.10.2016 г., с подписано към него Приложение
№ 1 от същата дата, с което е избран тарифен план за телефонен номер ****** при
месечната абонаментна такса в размер на 33, 99 лв. с уговорена отстъпка от 25%
за срок от 24 месеца, с начална дата 25.10.2016 г. и крайна дата 25.10.2018 г.
По силата на договор № *********
(М5374550) за
продажба на изплащане от 27.10.2016 г. „М.“ ЕАД, в качеството си на продавач, е
прехвърлил на А.Н.И., в качеството й на купувач, правото на собственост върху Апарат
SAMSUNG
Galaxy S7 Edge Gold MAT 35.23м, на стойност от 1 199, 52 лв., при уговорена
първоначална вноска платима при подписването на договора и 23 следващи месечни
вноски, всяка, от които в размер на 49, 98 лв., с включена лихва в размер на
10% годишно съобразно погасителен план съдържащ се в Приложение № 2 към договора
за продажба на изплащане. С приемо – предавателен протокол устройството е
предадено на купувача на 27.10.2016 г., ведно с гаранционна карта към него.
Видно
от подписано второ Приложение №1 към рамковия договор № ********* (М5374550) от
25.10.2016 г. е избран тарифен план за телефонен номер ******, при месечната абонаментна такса в размер на
33, 99
лв. с уговорена отстъпка от 25% за срок от 24 месеца, с начална дата 25.10.2016
г. и крайна дата 25.10.2018 г.
Представен
е договор № ********* (М5374550) за продажба на изплащане от 27.10.2016 г.,
съгласно който „М.“ ЕАД (със сегашно наименование „А.Б.“ ЕАД), в качеството си
на продавач прехвърля на А.Н.И., в качеството й на купувач, правото на
собственост върху апарат Huawei Р9 Grey МАТ 35, на стойност от 719, 53 лв., при
уговорена първоначална вноска платима при подписването на договора и 23 следващи
месечни вноски, всяка, от които в размер на 29, 98 лв., с включена лихва в
размер на 10, 03% годишно съобразно погасителен план съдържащ се в Приложение №
2 към договора за продажба на изплащане. С приемо – предавателен протокол
устройството е предадено на купувача на 27.10.2016 г., ведно с гаранционна
карта към него.
На
основание договор № ********* (М4792499) между „М.“ ЕАД и А.Н.И. на 05.12.2015
г. е подписано Приложение № 1, с което е избран тарифен план за телефонен номер
**********, при месечната абонаментна такса в размер на 30,00 лв., с уговорена
отстъпка от 20 % за срок от 24 месеца, с крайна дата 05.10.2017 г.
Представен
е рамков договор № ********* (М4651937) от 24.07.2015 г. сключен между страните
и подписано към него Приложение № 1 от същата дата, с което е избран тарифен
план за телефонен номер **********, при месечната абонаментна такса за него е в
размер на 14,90 лв. и срок на ползване на услугата 24 месеца, който изтича на
24.07.2017 г.
По
силата на рамков договор № ********* (М4787768) от 01.12.2015 г. с подписано
Приложение № 1 от 01.12.2015 г. е избран тарифен план за телефонен номер
**********, с определена месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лв. с
уговорена отстъпка от 20 % за срока на ползване на договора, който е 24 месеца,
и изтича на 01.12.2017 г.
На
основание договор № ********* (М5464416) от 15.12.2016 г. е подписано
Приложение №1 от 15.12.2016 г., с което е избран тарифен план за телефонен
номер ******, с определена месечна абонаментна такса в размер на 33,99 лв. и уговорена
отстъпка от 25% за срока на договора, който е 24 месеца и изтича на 15.12.2018
г. Към горепосоченото Приложение №1 има подписано и допълнение от същата дата,
с което е избран допълнителен пакет (екстра) 3000 МВ трафик на максимална
скорост с месечна абонаментна такса 4, 00 лв.
Представен
е договор за продажба на изплащане от 15.12.2016 г., съгласно който ищеца
прехвърля на ответницата правото на собственост върху Апарат iPhone6s 16GB Rose
Gold MAT 35 23м, на стойност от 1 055, 05 лв., при уговорена първоначална
вноска платима при подписването на договора и 23 следващи месечни вноски,
всяка, от които в размер на 43,96 лв., с включена лихва в размер на 10, 15 %
годишно съобразно погасителен план съдържащ се в Приложение № 2 към договора за
продажба на изплащане. С приемо – предавателен протокол устройството е
предадено на купувача на 15.12.2016 г., ведно с гаранционна карта към него.
Видно
от протокол от 21.04.2016 г. на СГС, ГО, І-18 състав, е одобрено споразумение
между „М.“ ЕАД (със сегашно наименование „А.Б.“ ЕАД) и Комисията за защита на потребителите относно
стандартният размер на неустойката по типовите договори за електронни
съобщителни услуги (мобилни
и фиксирани),
които се предлагат от оператора да се определя както следва: „Ако
достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на
ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който
Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане
на съответния Срок на ползване. Когато
Абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка.“
По
договор № М5374550 от 25.10.2016 г. са представени
фактури за периода от 02.12.2016 г. до 01.06.2017 г., както следва: № *********
от 02.12.2016 г. на обща стойност 135, 99 лв., от които 56, 03 лв. – стойност
на фактурата и 79, 96 лв. вноска за изплащане на стоки, № ********* от
03.01.2017 г. на обща стойност 149, 03 лв., от които 69, 07 лв. – по фактура и
79, 96 лв. вноска за изплащане на стоки, № ********* от 06.03.2017 г. на обща стойност
131, 00 лв., от които 51, 04 лв. – стойност по фактура и 79, 96 лв. вноска
за изплащане на стоки, № ********* от 03.04.2017 г. на
обща стойност 130, 97 лв., от които 50, 98 лв. – стойност по фактура и 79, 96
лв. вноска за изплащане на стоки, № ********* от
02.05.2017 г. на обща стойност 130, 94 лв., от които 50, 98 лв. – стойност по
фактура и 79, 96 лв. вноска за изплащане на стоки, №
********* от 01.06.2017 г. на стойност 1 279, 36 лв. вноски за изплащане
на стоки.
По
договор № М4792499 от 05.12.2015 г. са представени фактури за периода от 12.12.2016
г. до 12.05.2017 г., както следва: № ********* от 12.12.2016 г. на стойност 41,
17 лв., № ********* от 12.01.2017 г. на стойност 39, 66 лв., № ********* от 13.02.2017
г. на стойност 30, 00 лв., № ********* от 13.03.2017 г. на стойност 30, 12 лв.,
№ ********* от 11.04.2017 г. на стойност 30, 12 лв. и № ********* от 12.05.2017
г. на стойност 30, 00 лв.
По
договор № М4651973 от 24.07.2015 г. са приложени фактури за периода от 27.12.2016
г. до 26.05.2017 г., както следва: № ********* от 27.12.2016 г. на стойност 16,
80 лв., № ********* от 25.01.2017 г. на стойност 16, 39 лв., № ********* от 25.02.2017г.
на стойност 14, 90
лв., № ********* от 27.03.2017 г. на стойност 14, 90 лв., № ********* от 26.04.2017
г. на стойност 14, 90
лв. и № ********* от 26.05.2017 г. на стойност 14, 90 лв.
По
договор № М4787768 от 02.12.2015 г. са представени фактури за периода от 27.12.2016
г. до 26.05.2017 г., както следва: № ********* от 27.12.2016 г. на стойност 27,
40 лв., № ********* от 25.01.2017 г. на стойност 25, 97 лв., № ********* от 25.02.2017 г. на стойност 24, 30 лв., № *********
от 27.03.2017 г. на стойност 24, 06 лв., № ********* от 26.04.2017 г. на
стойност 24, 36 лв. и № ********* от 26.05.2017 г. на стойност 6, 97 лв.
По
договор № М5464416 от 15.12.2016 г. са представени фактури за периода от
27.12.2016 г. до 26.06.2017 г., както следва: №
********* от 27.12.2016 г. на обща стойност 86, 78 лв., от които: 42, 82 лв. –
стойност на фактурата и 43, 96 лв. вноска за изплащане на стоки, № ********* от
25.01.2017 г. на обща стойност 84, 16 лв., от които 40, 20 лв. – по фактура и 43,
96 лв. вноска за изплащане на стоки, № ********* от 25.02.2017 г. на обща
стойност 69, 69 лв., от които 25, 73 лв. – стойност по фактура и 43, 96 лв.
вноска за изплащане на стоки, № ********* от 27.03.2017 г. на обща стойност 69,
87 лв., от които: 25, 91 лв. – стойност по фактура и 43, 96 лв. вноска за
изплащане на стоки, № ********* от 26.04.2017 г. на обща стойност 69, 45 лв.,
от които 25, 49 лв. – стойност по фактура и 43, 96 лв. вноска за изплащане на
стоки, № ********* от 26.05.2017 г. на обща стойност 69, 45 лв. , от които 25, 49
лв. – по фактури и 43,96 лв. вноски за изплащане на стоки и № ********* от 15.12.2016 г. на стойност 747, 32 лв. вноски за
изплащане на стоки.
Представени са и
3 бр. сметки
№*********, № *********
от 12.05.2017 г. и № ********* от 01.06.2017 г., за месечни такси на стойност от по 84, 96 лв.,
сметка № ********* от 12.05.2017 г. за отстъпка от цена на устройство на
стойност 392, 57 лв.; сметка № ********* от 12.05.2017 г. за отстъпка от цена на
устройство на стойност 583, 13 лв., сметка № ********* от 17.05.2017 г. за
месечни такси на стойност 150 лв., сметка № ********* от 01.06.2017 г. на
стойност 12, 42 лв., сметка № ********* от 01.06.2017 г. на стойност 150 лв.,
сметка № ********* от 01.06.2017 г. на стойност 59, 94 лв. и
сметка
№ ********* от 01.06.2017 г. на стойност 539, 35 лв. за отстъпка от цена на
устройство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Липсва спор между страните, че са обвързани от описаните в исковата молба
облигационни правоотношения за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти,
което се установява и от ангажираните по делото доказателства, обсъдени по - горе.
Задължението на ответницата за заплащане на стойността на използваните услуги
съгласно ангажираните по делото фактури е установено с влязлата в сила част от
съдебното решение, която не е обжалвана от страните.
Спори се между страните в настоящото производство относно съществуването
на вземане в полза на ищеца за сумата от 794, 23 лв., формираната като сбор от
неустойки при предсрочно прекратяване по вина на ответницата на договор № М5374550 от 25.10.2016 г. и договор № М5464416 от 15.12.2016 г. За разликата
до пълния предявен размер по останалите договори решението е влязло в сила,
като необжалвано.
Посочените
по – горе договори съответно № М5374550 от 25.10.2016 г. и № № М5464416 от
15.12.2016 г. са сключени при общите условия на ищеца след одобреното от съда
споразумение относно неустоечната клауза. В чл.54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE е предвидено
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно договора за конкретна
услуга/телефонен номер на потребителя, в случай на забава на плащането на
дължимите суми от абоната в продължение на повече от 124 дни.
Съгласно клаузите
на чл.6.3.1 от Приложение № 1 от 25.10.2016 г. към рамков договор № М5374550 от
25.10.2016 г. и от Приложение № 1 от 15.12.2016 г. към рамков договор №
М5464416 от 15.12.2016 г., когато абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонатни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
В случая договор
№ М5374550 от 27.10.2016 г. (подписан на
25.10.2016 г. ) и договор №
М5464416 от 15.12.2016 г. са сключени за срок от две години, като първия изтича
на 25.10.2018 г., а втория - на 15.12.2018 г. От данните по делото е видно, че
ответницата е преустановила изпълнението на задълженията си по първия договор към
м.декември 2016 г., когато е настъпил падежа на първата фактура, издадена на
02.12.2016 г., а по втория - към м.януари 2017 г., когато е настъпила падежа на
първата фактура, издадена на 27.12.2016 г. Същата не е извършвала никакви
плащания след този момент, като доказателства за противното не са ангажирани от
нейна страна. Забавата в плащанията е продължила повече от 124 дни, поради
което за ищеца е възникнало потестативното право едностранно да прекрати договорите
и да получи уговорените за предсрочното им прекратяване неустойки.
Вземането за неустойка става
изискуемо при виновно неизпълнение на договорно задължение. В този смисъл на
база договорното правоотношение се развива вторично санкционно правоотношение.
За да бъде основателна претенцията за заплащане на неустойка, кредиторът следва
да докаже само фактът на неизпълнението. Той не е длъжен да доказва, че е
претърпял вреди, нито техния размер, като такава се дължи и без да са настъпили
вреди. Това е така, защото посредством неустойката страните по договора
предварително определят размера на обезщетението за предполагаемите вреди,
които съобразно разпоредбата на чл.92 ЗЗД не е нужно да се доказват.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т.3 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна или мораторна)
и съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от
неизпълнението.
В разглежданите
два договора размерът на претендираната неустойка се равнява на месечните такси
без уговорените отстъпки. Налице е обаче ограничаване размера на тази неустойка,
която не може да надвишава трикратният размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. По този
начин е налице постигната уговорка за краен предел на задължението за неустойка.
Ето защо при тази редакция на неустоечната клауза същата не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. С оглед на това
не е налице нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице нищожност на
неустоечната клауза в разглежданите два договора съответно № М5374550
от 27.10.2016 г. и договор № М5464416 от 15.12.2016 г.
По
изложените съображения претендираната неустойка в размер на 84, 96 лв. (3 месечни вноски х 28, 32 лв. ) за предоставени мобилни услуги за телефонен № ****** и № ****** по договор
№ М5374550 от 25.10.2016 г. и неустойката от 84, 96 лв. за предоставени мобилни
услуги за телефонен № ****** по договор № М5464416 от 15.12.2016 г. се дължи от
ответницата.
По отношение
на неустойката в размер 539, 35 лв. – отстъпка от цената на закупено крайно
устройство по договор № М5464416 от 15.12.2016 г. - апарат iPhone 6s 16GB Rose
Gold MAT 35, следва да се отбележи, че съгласно постигнатите уговорки в
договорите за мобилни услуги потребителят получава на лизинг устройство на
преференциална цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва
предоставените от оператора мобилни услуги. Когато операторът е предоставил
устройството на по - ниска цена от стандартната към момента на сключване на
договора, той очаква печалба за уговорения срок по договора за предоставяне на
мобилни услуги. Дължимият размер на неустойката е поставен в зависимост от
оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената
на устройството, с която е съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка не
внася значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което не може да се приеме, че същите са неравноправни. При
съобразяване принципа на свободата на договаряне на страните следва да се
приеме, че клаузите относно разглежданата неустойка не противоречат и на
добрите нрави.
В
разглежданите договори обаче е посочена единствено общата лизингова цена на
процесните устройства с абонаментен план, но не и стандартната цена на устройствата
към момента на сключване на договорите, за да може да се определи размерът на
отстъпката от стандартната цена. Също така по делото не са ангажирани
доказателства за пазарната цена на предоставените устройства, за да се установи
размера на отстъпката, предложена от оператора, към сключване на договора. След
като ищецът не е доказал, че е предоставил с разглежданите договори отстъпка от
цената на предоставените крайни устройства, следва да се приеме, че такава
отстъпка не е предвидена и съответно в тежест на ответницата не е възникнало
задължение относно претендираната неустойка за сумата от 539, 35 лв. - отстъпка
от цената на закупеното крайно устройство по договора от 15.12.2016 г. Ето защо
тази искова претенция се явява неоснователна.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, решението следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск относно претендираната
неустойка за предоставена мобилна услуга за телефонен № ****** по договор №
М5374550 от 25.10.2016 г., неустойката от 84, 96 лв. за предоставена услуга за
телефонен № ****** по договор № М5374550
от 25.10.2016 г., както и неустойката от 84, 96 лв. за предоставени мобилни
услуги за телефонен № ****** по договор № М5464416 от 15.12.2016 г. В
останалата обжалвана част, решението следва да се потвърди.
Въззивният
съд констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка при посочване имената на ответницата, като вместо А. Б.А. е
посочена А.Н.И.. Ето защо делото следва да се върне на СРС, I ГО, 125 състав, с оглед евентуално развитие на
производство по реда на чл.247 ГПК.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателя следва
да се присъди сумата от 40, 46 лв., представляваща разноски във въззивното
производство. В тежест на ответницата следва да се присъдят и сторените от
ищеца разноски в размер на още 5, 14 лв. в заповедното производство и в размер
на още 2, 53 лв. в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 172815 от 10.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 37404/2019 г. на СРС, І ГО, 125 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният
по реда на чл.422 ГПК от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, срещу А. Б.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск за установяване съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
81079/2018 г. по описа на СРС, 125 състав, за сумата от 84, 96 (осемдесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки) лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ****** по договор №
М5374550 от 27.10.2016 г., сумата 84, 96
(осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по
отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ****** по договор № М5374550
от 27.10.2016 г. и за сумата 84, 96 (осемдесет
и четири лева и деветдесет и шест стотинки) лв. - неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ******
по договор № М5464416 от 15.12.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***,
срещу А. Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, че А. Б.А., ЕГН **********, дължи
на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 84 ,96
(осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен
номер ****** по договор № М5374550 от 27.10.2016 г., сумата 84, 96 (осемдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки) лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на мобилна услуга за SIM
карта с телефонен номер ****** по договор № М5374550 от 27.10.2016 г. и за
сумата 84, 96 (осемдесет и четири
лева и деветдесет и шест стотинки) лв. - неустойка за предсрочно прекратяване
по отношение на мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ****** по договор
№ М5464416 от 15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.12.2018 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 81079/2018 г. по описа на СРС, 125 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 172815 от 10.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 37404/2019 г. на СРС, І ГО, 125
състав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А. Б.А., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 40, 46 (четиридесет лева и четиридесет и шест стотинки) лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, както и
да доплати сумата от още 5, 14 (пет лева и четиринадесет стотинки) лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство и сумата
от още 2, 53 (два лева и
петдесет и три стотинки) лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ВРЪЩА гр.д. № 37404/2019 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 125 състав, с оглед евентуално развитие на
производство по реда на чл.247 ГПК, съгласно мотивите на настоящото решение.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за разликата над 794, 23 лв. до пълния предявен размер от
2 142, 29 лв., е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.