Решение по дело №112/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 39
Дата: 22 юли 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Благовеста Костова
Дело: 20214200600112
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Габрово , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
при участието на секретаря Борянка Н. Михова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20214200600112 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба на частния обвинител
АНТ. В. Д., чрез неговия защитник адв.В.С. от ГАК против присъда
15.03.2021г., постановена по НЧХД № 119 по описа за 2020 год. на РС-
Дряново .
С горната присъда, Районен съд – Дряново е признал подсъдимата И.Д.
за невинна в това на 30.03.2020 г. в с. Б., общ. Дряново, при условията на пряк
умисъл да е повредила имущество, собственост на тъжителя А.Д., чрез
счупване на предното панорамно стъкло на лекия му автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ***, като щетата възлизала на 135 лв. и случаят е маловажен,
поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът я е оправдавал по
повдигнатото обвинение по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е признал подсъдимата Д. за невинна в това,
че на 30.03.2020 г. в с. Б., общ. Дряново, публично нарекла тъжителя А.Д. в
негово присъствие с думите “педераст”, с което да е унизила честта и
достойнството му, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът я е
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от
НК, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
1
Със същата присъда РС-Дряново е отхвърлил предявения граждански
иск от частния тъжител против подсъдимата за сумата от 150 /сто и петдесет/
лв. – обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по чл. 216,
ал. 4, вр. с ал. 1 от НК и за сумата от за сумата от 2 000 /две хиляди/ лв. –
обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 146, ал.
1, вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, ведно със законната лихва върху горните
сумата, считано от 30.03.2020г. до окончателното изплащане,като
неоснователни.
Подсъдимата И.Д. не се явява пред настоящата инстанция, за да изрази
лично становище по жалбата. Явява се нейния служебен защитник - адв.Х. от
ГАК, който оспорва жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Частния тъжител А.Д. се явява пред настоящата инстанция лично и с
неговия повереник адв.В.С..Двамата поддържат депозираната жалба. Считат,
че присъдата е необоснована и постановена при неправилна оценка на
съвкупността от доказателствата. В съдебно заседание адвокат С. аргументира
тезата си за доказаност на обвинението с показанията на свидетелите
пристигнали след инцидента пред които подсъдимата продължила да
употребява нецензурни думи по адрес на тъжителя.Частният тъжител
споделя, че е налице нетърпимост между него и подсъдимата и продължение
на 5-6 години е подложен на психически тормоз от нея.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и ги
прецени по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна , същата се
явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваната присъда на РС-Дряново е постановена след правилно
изясняване на фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, намира ,че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
2
Подсъдимата Д. и тъжителя Д. живеели в село Б., общ. Дряново. От
2016г. отношенията им били влошени и между тях често възниквали
конфликти.
На 30.03.2020г. свидетелите И.К. и Ю.Н. – съседи на страните, чули, че
подсъдимата викала. Св. Н. направила забележка на тъжителя, защото щял да
удари дувара на нейната къща с колата си. И двамата свидетели не са чували
подсъдимата или тъжителя да отправят обиди, закани и заплахи, не са били
свидетели на активни действия от страна на подсъдимата срещу автомобила
на тъжителя.
На 30.03.2020г. свидетел И.Р. – служител на РУ Дряново посетил с. Б.,
общ. Дряново по сигнал на тъжителя до РУ Дряново. По данни на А.Д.
подсъдимата го нападнала, ударила с камък предното панорамно стъкло, през
отворения прозорец му нанесла лека телесна повреда, като го одрала по
ръката, като искал служебна бележка, за да се придвижи до гр. Габрово,
където да му сменят стъклото. В присъствието на свидетеля Р. подсъдимата
не отправяла обидни думи към тъжителя.
От показанията на свидетелите Т.М. и Г.М. – служители на РУ
Дряново, които също посетили мястото след сигнала се установява, че
автомобилът на тъжителя бил със счупено стъкло, Д. била в дома си и
отказвала да даде обяснения по случай.
Във връзка с подаден сигнал на 30.03.2020г. от тъжителя до РУ Дряново
била образувана прокурорска преписка № 859/ 2020г. по описа на Районна
прокуратура Габрово. Същата приключила с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 11.05.2020г. поради липса на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер. С постановлението
прокурорът указал на тъжителя, че за престъплението по чл. 216, ал. 4 от НК
наказателното преследване се преследва по тъжба на пострадалия по реда на
чл. 218в, ал. 1 от НК. Постановлението било обжалвано от тъжителя и
потвърдено с постановление от 16.07.2020г. по преписка № 750/ 2020г. по
описа на Окръжна прокуратура Габрово.
По делото е представена от тъжителя сервизна заявка № 683860 от
21.09.2020г. за монтаж на стъкло за 135 лв. общо, на която е отбелязано
3
(неплатено).
Подсъдимата не дава обяснения по повдигнатите и обвинение.
Назначения и служебен защитник адв.Х. счита, че тъжбата и гражданския иск
следва да бъдат отхвърлени. Тъй като не са налице доказателства, че Д. е
извършила престъпленията в които е обвинена и ,че между нея и тъжителя са
налице изострени взаимоотношения от повече от пет години..
Защитната теза изразена от защитника на подсъдимата не се
опровергава от събраните по делото доказателства.
Като е приел същата фактология, възоснова на събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е постановил правилен и обоснован
съдебен акт. Правилни са изводите на решаващия съд ,че по делото не са
събрани доказателства в подкрепа на твърденията в тъжбата, че подсъдимата
на 30.03.2020г. е отправила обиди към тъжителя, като го е нарекла
„педераст“.От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че
между Д. и Д. има дългогодишен конфликт, че на процесната дата двамата са
се карали, но никой от свидетелите не е чул подсъдимата да обижда тъжителя.
Тъжбата определя рамките, в които следва да се движи производството
и да се реализира правото на защита на обвиненото лице.В нея изрично е
посочено, че обидните думи са отправени от Д. преди пристигането на
полицейските служители.Несъстоятелно се явява твърдението на адв.С., че
отправените такива в присъствието на полицейските служители доказват от
обективна страна твърдяното престъпно деяние.
От доказателствата по делото безспорно се установява ,че предното
панорамно стъкло на автомобила на тъжителя е било счупено.Няма обаче
нито едно доказателство, от което да се установява, кой е автора на
престъпното деяние.
При това положение, поради недоказаност на подигнатите от тъжителя
обвинения от обективна страна, правилно и законосъобразно РС-Дряново е
признал подсъдимата Д. за невиновна и я е оправдал по повдигнатите и
обвинения по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК и по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с
чл.146, ал.1 от НК.
4
Поради липса на доказателства за извършени престъпления от страна на
подсъдимата както срещу личността на тъжителя, така и срещу неговото
имущество, правилно и законосъобразно РС-Дряново е отхвърлил и
предявените граждански искове от тъжителя.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице основания за
отмяна или изменение на първоинстанционната присъда и същата следва да
бъде потвърдена.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло ПРИСЪДА № 1 от 15.03.2021г.,
постановена по НЧХД № 119 по описа на Дряновски районен съд за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5