Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 26.03.2021
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 25 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 59-63 ЗАНН.
П.Й.И. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно
постановление № 522/29.12.2020 година на
Директора на РДГ - София, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 188, ал. 1, т. 1 ЗГ му е наложена
глоба в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като неоснователно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Твърди се, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез
юрисконсулт Сариев оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 08.07.2020 г. служители на Регионална дирекция по
горите – София, съвместно със служители на ТП на ДГС Ихтиман, извършили
проверка на държавни горски територии, при
която установили, че в отдел 205, подотдел „н“, попадащ в землището на с.
Белица, общ. Ихтиман имало изграден нов временен извозен път с дължина 450 м и
ширина 3,5 м, който не е отбелязан за
изграждане в одобрения и регистриран технологичен план.
За посочения подотдел 205 „н“ е имало изготвен
технологичен план № 1 от 03.11.2018 г., като било издадено позволително за сеч
№ 0492345/29.03.2019 г. Впоследствие сечището е освидетелствано, като е
издадено протокол за освидетелстване № 0512950 от 30.12.2019г., в който е
описано, че са били добити 72 куб м дървесина на площ от 5,5 ха и няма допуснати
нарушения на Закона за горите. Впоследствие на 31.01.2020 г. е издадено ново
позволително за сеч № 0539214 върху за 68 куб. м за оставащата площ от 5,3 ха.
Сечището е освидетелствано на 15.06.2020 г., като видно от протокол за
освидетелстване на сечище № 0538839/08.06.2020 г. в сечището не е била
извършена сеч
За проверката е съставен констативен протокол №
005396/08.07.2020 г., в който е отразено, че следва да се потърси
административна отговорност от служителя, отговорен за опазване на горската
територия – подотдел 205 „н“.
Съгласно приложената Заповед № РД-07-28/20.02.2019 г.
на Директора на ТП ДГС Ихтиман на жалбоподателя П.И., на длъжност горски
стражар е било възложено да отговаря имуществено за събирането, съхраняването,
разходването, отчитането на дървесината /дърва за огрев/, попадаща в обект № 191, в който е включен подотдел 205
„н“, намираща се на временен горски склад на територията на с. Белица. В
заповедта е посочено, че срокът за сеч и извод на дървесината е до 30.07.2019
г.
От представената длъжностна характеристика, както и от
приложение № 1 към нея на П.И. не е било възложено опазването на подотдел 205
„н“.
На 09.07.2020 г. е съставен АУАН № 522/2020 г. срещу П.И.,
в който е посочено, че в качеството си на длъжностно лице то чл. 188, ал. 1, т.
1 ЗГ и определен за МОЛ със Заповед № РД07-28/20.02.2019 г. на Директора на ТП
на ДГС Ихтиман не е опазил поверената му горска територия от незаконни
ползвания и увреждания за подотдел 205 „н“ държавна горска територия, землище
на с. Белица вследствие на което е изграден нов временен извозен път с
дължина 450 м и ширина 3,5 м, който не е
отбелязан за изграждане в одобрения и
регистриран технологичен план. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в
периода от 11.11.2019 г. до 08.07.2020 г. и е квалифицирано като такова по чл.
257, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188, ал. 1, т. 1, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1 ЗГ
В показанията си актосъставителят И.К. потвърждава
фактическите констатации в акта, като твърди, че материалноотговорното лице е
било назначено със заповед да охранява съответния участък, поради което е била
ангажирана и неговата отговорност.
От своя страна св. В.Я., който е служител на ТП на ДГС
Ихтиман твърди, че е било негово задължението да нанесе временните извозни
пътища в технологичния план, но не е нанесъл този път, защото не е знаел, че
съществува. Според свидетеля за конкретния участък отговаря съответен горски
стражар, а МОЛ на обекта трябва да следи за тези пътища. При освидетелстването
на сечището този път не е бил констатиран, а самото освидетелстване се
осъществява то лицето, което е издало разрешителното за сеч.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и
атакуваното НП, в което е посочено, че жалбоподателят в качеството си на лице
по чл. 188, ал. 1, т. 1 от Закона за горите - горски стражар при ТП на ДГС Ихтиман и
определено за МОЛ не е изпълнило служебните си задължения по чл. 190, ал. 2, т.
1 от Закона за горите, като не е опазил поверената му горска територия от незаконни
ползвания и увреждания, вследствие на което в отдел 205, подотдел „н“, попадащ
в землището на с. Белица, общ. Ихтиман е изграден нов временен извозен път с
дължина 450 м и ширина 3,5 м, който не е отбелязан за изграждане в одобрения и
регистриран технологичен план, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1
ЗГ му е наложена глоба в размер на 300 лева.
С оглед установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че
при съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които водят до опорочаване на процедурата по установяване и наказване на
извършването на административното нарушение, за което на жалбоподателя е
наложено съответно наказание.
По същество обаче,
атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, тъй като от
страна на наказващия орган не доказа извършването на твърдяното административно
нарушение от страна на жалбоподателя И..
Съгласно чл. 188, ал. 1, т. 1
ЗГ предотвратяването и
установяването на нарушения в горските територии се извършва от служители,
назначени от държавните
предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства - за
горските територии - държавна собственост. От своя страна чл. 190, ал. 2, т. 1
ЗГ предвижда, че функциите
по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, се
възлагат на лица с лесовъдско образование, които опазват
поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания;
В случая от представената по делото длъжностна
характеристика се установи, че П.И. е
бил горски стражар в ТП на ДГС Ихтиман, на което е възложено стопанисването на
горските територии, държавна собственост, намиращи се в на територията на
община Ихтиман. С приложение № 1 към длъжностната характеристика са определени
горските територии, които е следвало да охранява и сред които не в
отдел 205, подотдел „н“, попадащ в землището на с. Белица, общ. Ихтиман.
Със Заповед № РД-07-28/20.02.2019 г. на Директора на
ТП ДГС П.И. е бил определен за материално отговорно лице за в обект № 191, в
който е включен подотдел 205 „н“ от землището на с. Белица, за който е имало
сключен договор за продажба на стояща дървесина на корен. Видно е от самата
заповед, че срока за сеч и извоз е 30.07.2019 т., като на И. е било възложено
да следи и отговаря за дисциплината на ползване и спазването на технологичния
план при извършването на сечта и извоза на дървесина от посочения обект. Това
означава, че в действителност
жалбоподателят е бил натоварен по време на извършване на сечта в обекта да
следи за спазването на технологичния
план и оттам – би носил отговорност за изграждането на нов временен извозен
път, който не е нанесен в плана.
В случая наказващият орган твърди, че нарушението от
страна на И. е било извършено за периода от 11.11.2019 г. до 08.07.2020 г., но
от събраните по делото доказателства не се установява в този период /след
30.07.2019 г., до когато е следвало да бъде извършена сечта/ жалбоподателят да
е отговарял за събирането, съхраняването, разходването, отчитането на
дървесината, добита от подотдел 205 „н“.
По делото не са събрани и доказателства за това кога в действителност е
приключила сечта в подотдела и кога е осъществен извозът на добитата дървесина.
Дори да се приеме, че сечта и извоза са осъществени след посочения в заповедта
срок, във всички случаи дейностите са
били приключени преди 30.12.2019 г., когато сечището е било освидетелствано.
Това означава, че след този период И. е нямал задължения като материално
отговорно лице по отношение на добива на
дървесина от горските територии, попадащи
в подотдел 205 „н“ и оттам – не може да носи отговорност за изграждането на
временния извозен път.
В този смисъл настоящият състав приема, че
необосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 522/29.12.2020 година на
Директора на РДГ - София, с което на П.Й.И. ЕГН ********** *** на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ е наложена
глоба в размер на 300 лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС – София област в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/