РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 18.05.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в открито заседание на тридесет и
първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря .......................................................................................................................,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 731 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост по чл. 124 от ГПК от Ц.К.Н., с ЕГН **********,
в качеството си на ************, със седалище и адрес на управление: *** за установяване спрямо ответника Ц.В.Х., че
ищецът е собственик на следният недвижим имот: ¼ идеална част от Поземлен
имот с площ от 544 кв.м., находящ се в гр. ***
с идентификатор на имота № 80501.801.106, ведно с построените в него ¼ ид.част от
Жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 16 кв.м. с
идентификатор № 80501.801.106.1; ¼ ид. част от Жилищна сграда, масивна,
на един етаж със застроена площ от 126 кв.м. с идентификатор № 80501.801.106.2
и ¼ идеална част от Стопанска сграда паянтова, на един етаж със
застроена площ от 61 кв.м. с идентификатор № 80501.801.106.3, при съседи на
целия имот: имот с идентификатор № 80501.801.104, имот с идентификатор № 80501.801.101;
имот с идентификатор № 80501.801.107; имот с идентификатор № 80501.801.82 и
имот с идентификатор № 80501.801.105, като сделката на закупуване на имота е
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, т. ІІ
рег. № 1854, д. № 225 от 2007 г. на нотариус Ясен Янев.
В условията на
евентуалност е предявен и иск за признаване нищожността на саморъчно завещание
с датата 06.03.2008 г., съставено от Ж.А.И., с ЕГН ********** от ***съставено в
полза на ответника Ц.В.Х., тъй като към датата на съставяне на завещанието тя
не е била собственик на имота.
Ищецът
по първоначалният иск твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225 от 27.04.2007 г. на
нотариус Я. Я., с район на действие РС Ч. Бряг, рег. № 022 към НК, вписан като
Акт № 60 том ІІІ д. № 503/2007 г., вх. Рег. № 1042/27.04.2007 г. по описа на *** – Ц.Н.“ е закупил ¼ идеална част от Поземлен
имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***,
с идентификатор на имота № 80501.801.106, ведно с построените в него ¼ ид.част от
Жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 16кв.м.с
идентификатор № 80501.801.106.1; ¼ ид. част от Жилищна сграда, масивна,
на един етаж със застроена площ от 126кв.м.с идентификатор №80501.801.106.2 и
¼ идеална част от Стопанска сграда паянтова, на един етаж със застроена
площ от 61кв.м. с идентификатор № 80501.801.106.3, при съседи на целия имот :
80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105.
Непосредствено преди предявяване на иска е узнал, че ответника – Ц.В.Х. е
обявил саморъчно завещание на Жулиета Иванова от 06.03.2008 г., на база което се
е е твърдял, че е собственик на целия недвижим имот, описан по-горе. Въпреки,
че сделката, с която *** – Ц.Н.” е придобил ¼ ид.част от Процесния имот,
обективирана
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д.
№ 225 от 27.04.2007 г. на нотариус Ясен Янев, с район на действие РС Ч.
Бряг, рег. № 022 към
до настоящият момент не е била оспорена от никой, мотивиран от тази
фактическа обстановка, ищеца е предявил настоящия иск, с който моли съда да
признае спрямо ответника, че ЕТ ”*** – Ц.Н.” е собственик на ¼ идеална
част от описаният Поземлен имот. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищеца моли съда да уважи всички негови искания изцяло.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът по
първоначалния иск Ц.В.Х., с ЕГН ********** *** е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва първоначално предявеният иск като недопустим, твърдейки,
че на 23.07.2010 г. ищецът по първоначалния иск е продал притежаваната от него
¼ идеална част от процесния имот на трето лице – ***, поради което
считано от тази дата – 23.07.2010 г. ищеца е загубил владението върху посочения
имот и иска му се явява недопустим. С ОИМ е предявен насрещен иск срещу *** – Ц.Н.“, със следния петитум: на осн. чл. 26, ал.1 от ЗЗД от ГПК ищецът по насрещния иск претендира нищожност на договора,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ
рег. № 1854, д. № 225 от 2007 г. на нотариус Я. Я. и на осн. чл. 124 от ГПК
претендира да бъде признат за собственик на целия „Поземлен имот с площ от 544
кв.м., находящ се в ***, с идентификатор
№80501.801.106 на база саморъчно завещание с датата 06.03.2008 г., съставено от
Ж.А.И., с ЕГН ********** от гр. С..
В съдебно
заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск поддържа иска
си. Представя писмени становища, в които прави възражение, че ищеца няма правен
интерес от предявените искове поради прогласена нищожност по гр.д. № 451/2011 г.
по описа на РС гр. Л. на договорът за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №
33 от 16.10.2006 г. на нотариус Я. Я.. Прави искане за прекратяване на делото
поради недопустимост на исковете тъй като липсва на правен интерес за ищците. Твърди
още и, че ищецът по основния иск и главно встъпилото лице нямат право да искат
прогласяване нищожност на завещанието на Ж.А.И., т.к. нямат качество на
наследници, както и че е придобил правото на собственост върху процесния имот
включително чрез давностно владение. Моли съда да му присъди направени по
делото разноски.
В хода на делото,
на осн.чл. 225 от ГПК „****** е предявил иск за главно
встъпване срещу двете първоначални страни, със следния петитум: на осн. чл. 42,
б.”в” от ЗН моли съда да признае
за нищожно „саморъчно завещание“ от 06.03.2008 г. съставено от Ж.А.И. от гр. С.
в полза на Ц.В.Х.; на осн.чл. 124 от ГПК съда да признае за установено по отношение на ЕТ “***–
Ц.Н.“, с ЕИК ********* и по отношение на Ц.В.Х., с ЕГН **********, че считано
от 23.07.2010 г. ******, с ЕИК ***, представлявано от Е. Ц.Н. – Управител е
собственик на ¼ идеална част от Поземлен имот с площ от 544 кв.м.,
находящ се в ***, с идентификатор № 80501.801.106, при съседи: 80501.801.104,
80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с трайно
предназначение на урбанизирана територия, като сделката е обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том 2, рег. № 2066, дело № 211
от 23.07.2010 г. на нотариус И.И.,с район на
действие РС Ч. б., рег. № 023 към Нот. Камара, вписан като Акт № 6 том ІV д. №
607/2010 г., вх. Рег. № 1113/23.07.2010 г. по описа на Служба по вписванията
Червен бряг. В условията на евентуалност – съда да признае за установено по
отношение на ЕТ “*** – Ц.Н.“ с ЕИК:********* и по отношение на Ц.В.Х., с ЕГН **********,
че считано от 23.07.2010 г. ******, с ЕИК ***, представлявано от Е. Ц.Н. –
Управител е собственик на ¼ идеална част от Поземлен имот с площ от 544
кв.м., находящ се в ***, с идентификатор № 80501.801.106, при съседи:
80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с
трайно предназначение на урбанизирана територия на осн.чл.79 от ЗЗД. Главно
встъпилата страна твърди, че е налице валидно сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт № 191, том II, рег. №2066, дело
№221 от 2010г. на нотариус И.И.с рег.№23 на Нот.камара и район на действие – РС
Червен бряг, по силата на който ****** е
закупил описаният по-горе недвижим имот и от 23.07.2010 г. до настоящият момент
никой не е оспорвал владението му, което е било трайно, явно и несмущавано.
Образуването на настоящето дело, със съответните петитуми на основания и
насрещния иск обуславят правния интерес на третото лице от встъпване в делото с
иск срещу двете страни с цел да защити едно свое право на собственост. Поради
факта, че претенцията по насрещния иск е на база единствено представено от
ищеца по насрещния иск саморъчно завещание на Ж.А.И. от 06.03.2008 г., главно
встъпилото лице обуславя правния си интерес от предявяване на иск за
прогласяване нищожността на посоченото основание чл.42, б.В от ЗНасл., като счита, че
завещателното разпореждане е нищожно, тъй като изразеният в завещанието мотив,
поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на
обществения ред и на добрите нрави, а също така – условието, при което то е
направено, е невъзможно.
Настоящият съдебен състав,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225
от 27.04.2007 г. на нотариус Ясен Янев, с район на действие РС Червен
бряг, рег. № 022 към НК, вписан като Акт № 60 том ІІІ д. № 503/2007 г., вх.
Рег. № 1042/27.04.2007 г. по описа на Служба по вписванията Червен бряг ЕТ “*** – Ц.Н.“ е закупил ¼ идеална
част от Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***, с
идентификатор на имота №80501.801.106,
ведно с построените в него ¼ ид.част от Жилищна сграда, масивна, на един
етаж със застроена площ от 16кв.м.с идентификатор № 80501.801.106.1; ¼
ид. част от Жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 126 кв.м.с
идентификатор №80501.801.106.2 и ¼ идеална част от Стопанска сграда паянтова,
на един етаж със застроена площ от 61 кв.м. с идентификатор № 80501.801.106.3,
при съседи на целия имот: 80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107;
80501.801.82, 80501.801.105
От представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 191, том ,2 рег. №
2066, дело № 211 от 23.07.2010 г. на нотариус И.И.,с район на действие РС
Червен бряг, рег. № 023 при Нот. Камара, вписан като Акт № 6 том ІV д. №
607/2010 г., вх. Рег. № 1113/23.07.2010 г. по описа на Служба по вписванията
Червен брягсе установява, че ЕТ „***-Ц.Н.“
е продал на ****** описаният недвижим имот. /наричан по-долу „процесния
недвижим имот“/, а именно: „¼ идеална част от Поземлен имот с площ от
544 кв.м., находящ се в ***, с идентификатор №80501.801.106, при съседи: 80501.801.104,
80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с трайно
предназначение на урбанизирана територия“. На 23.04.2015 г. ответникът по
първоначалния иск Ц.В.Х. е обявил саморъчно завещание на Ж.А.И. от 06.03.2008 г.
с което завещание Ж.А.И., с ЕГН ********** б.ж. но гр. с. завещава на Ц.Х.: „Поземлен имот с площ от 544 кв.м.,
находящ се в ***, с идентификатор на имота № 80501.801.106, при условие, че „след
приключване на съдебния спор за имота застрои същия-съобразно рег. план и ми
предостави за ползване до края на живота ми целия III
етаж и един магазин от новопостроената сграда“.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че Ж.А.И., с ЕГН ********** е
починала на 01.01.2015 г. в гр. С.. Ответникът по първоначалния иск Ц.Х.
представя по делото Нотариален акт №53, том 4, рег.№3217, дело №452 от
12.09.2019 г. с
който е признат за собственик на ¾ идеални части от посоченият недвижим
имот, придобит по завещание – чл. 587, ал.1 от ГПК. С Решение № 207/06.12.2011 г.,
вписано в служба по вписванията при РС Червен бряг с вх.№940, дело № 464/16.05.2019
г. постановено по гр.д. № 451/2011 г. по описа на Районен съд Левски се
установява, че съда е прогласил нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №33, том VI, рег.№ 4525, дело № 633/26.10.2006 г. на нотариус Я. Я.
с район на действие РС Червен бряг, с рег. №022 на Нот.камара, вписан с вх.
Рег. № 1947/16.10.2006 г. по описа на Служба по вписванията Червен бряг, с
който Ж.А.И., с ЕГН ********** е продала на Н.И.Б. и М. Ц. П. описаният по-горе
Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***, с идентификатор № 80501.801.106.
От представените
от ищецът по първоначалният иск писмени доказателства – Одобрен проект – част
Архитектура, ведно с приложени скици на имота се установява, че ЕТ “***-Ц.Н.“
е бил възложител на Проект за строителство, а изпълнителя на проекта ***“ е изготвил такъв към дата м.10.2007 г. Съгласно
проекта, за Поземлен
имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***, с идентификатор № 80501.801.106. е
проектирано да бъде изграден обект „Жилищна сграда с магазини, кафе-аперитив,
фитнес и козметичен салон“ в УПИ IX-106, кв. 131, гр. Червен бряг" и проектът е бил надлежно одобрен и е
било издадено Разрешение за строеж № 9/25.02.2008 г. от Главния архитект на
Община гр. Червен бряг. Приложено е и писмо с изх.№44-Н-180/22.05.2015 г. на
Кмета на Община Червен бяг, адресирано до Н. Б., М.П., Е.Н. в качеството й на управител на “*** ***, с копие до Ц.Х. – в качеството му на подател на молба до Община Червен
бряг за извършване на проверка, с което писмо Община Червен бряг нарежда да се
преустанови извършването на строително-монтажни работи на обекта от страна на
адресатите на писмото. По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Н. Б. - свидетел
на ищеца по първоначалния иск и В. П. –
свидетел на ответника по първоначалния иск. Според св. Б., още през 2006 г. той
и лицето М.П. са закупили от Ж. А. Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ
се в ***, а по-късно ЕТ “***-Ц.Н.“ е закупил ¼ ид.част от него. От
тогава имота е владян от тримата, а в последствие – вместо ЕТ “***-Ц.Н.“ – от ******,
която е поела строежа. Бил е изготвен проект и е започнало строителството в
имота, организирано от ЕТ “***-Ц.Н.“, след което преминава през 2010 г. към
фирма ******. Те са извършвали цялата поддръжка на системата, на фасадата на
обекта, оградата. Според свидетеля – Ц.Х. или Ж. А. никога не са идвали на
строежа, като никога нито те, нито други хора някога са имал каквито и да е
претенции към строежа. Св. П. заявява, че Ж. А. е била първа братовчедка на
майка й. Били са близки, П. е гостувала на Ж. А.в дома й в *** и в с., а в последствие е видяла, че в имота е започнало
да се строи нещо.
По реда на чл. 176
от ГПК в с.з. на 16.12.2021 г. главно встъпилото лице чрез процесуалния си
представител постави въпроси на ответника по насрещния иск Ц.Х., но последния,
въпреки разяснените му последици съгласно чл. 176, ал.3 от ГПК отказа да
отговори на тях.
От представената
Справка от Данъчна служба при Община Червен бряг се установява, че ЕТ “***-Ц.Н.“
е декларирал придобитата ¼ идеална част от целия имот и е заплатил
дължимите данъци за него за периода 01.05.2007 – 30.06.2010 г.; ****** е
декларирал имота и е заплатил дължимите за него данъци за периода от 01.08.2010
до 2021 г.включително; Ц.Х. е декларирал
¾ идеални части от целия имот на 19.09.2019 г. и е заплатил дължимите
данъци за 2019 г. до 2021 г. вкл.
По приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236,
ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните,
направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и
събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи.
При така установените
факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 124 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца по
основния иск върху ¼ идеална част
от следния недвижим имот: Поземлен имот с
площ от 544 кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул. “т.“№ 8, с идентификатор
№80501.801.106, при съседи: 80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107;
80501.801.82, 80501.801.105 с трайно предназначение на урбанизирана територия, който имот е придобит
чрез сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225 от 27.04.2007 г. на
нотариус Я. Я., с район на действие РС Ч. Бряг, рег. № 022 към НК, вписан като
Акт № 60 том ІІІ д. № 503/2007 г., вх. Рег. № 1042/27.04.2007 г. по описа на Служба
по вписванията Червен бряг.
По
този иск ищеца следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него
правно основание.
При условията на евентуалност е
предявен иск за признаване нищожността на саморъчно завещание с датата
06.03.2008 г., съставено от Ж.А.И., с ЕГН ********** от ***съставено в полза на
ответника Ц.В.Х., тъй като към датата на съставяне на завещанието тя не е била
собственик на имота.
С отговора на исковата
молба ответникът по първоначалният иск е предявил насрещен иск по чл. 124 от ГПК за установяване правото си на собственост върху същия недвижим имот: ¼ идеална част от Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се
в гр. Червен бряг, ул. “т.“№ 8, с идентификатор № 80501.801.106, при
съседи:80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105
с трайно предназначение на урбанизирана територия, който имот ищецът по насрещния иск твърди, че е
придобил на основание саморъчно завещание с датата 06.03.2008 г., съставено от Ж.А.И.,
с ЕГН ********** от ***в полза на Ц.В.Х..
При този иск ищецът по
него следва да докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него
основание.
Ищецът по
насрещния иск е предявил иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД от ГПК за
прогласяване на нищожност на договор, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225 от 2007
г. на нотариус Ясен Янев. При този иск ищецът по него следва да докаже
наличието на основание за нищожност на сделката.
Ищецът по
насрещния иск прави възражение за липса на правен интерес за ищеца по основния
иск и заглавно встъпилото лице от
предявяване на установителни искове по чл. 124 от ГПК и иск за прогласяване
нищожност на саморъчно завещание на Ж.А.И. от 06.03.2008 г., поради което
счита, че претенциите им на посоченото основание са недопустими.
На осн.чл. 225 от ГПК е
конституирана като главна страна по делото срещу първоначалните ищец и ответник
******, който е предявил иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване
правото си на собственост върху същият недвижим имот: ¼ идеална част от Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се
в ***, с идентификатор № 80501.801.106, при съседи: 80501.801.104,
80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с трайно
предназначение на урбанизирана територия, който имот страната е придобил чрез сделка
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 191, том ,2 рег. № 2066, дело № 211 от 23.07.2010 г. на
нотариус И.И.,с район на действие РС Ч. Бряг, рег. № 023 към Нот. Камара,
вписан като Акт № 6 том ІV д. № 607/2010 г., вх. Рег. № 1113/23.07.2010 г. по
описа на Служба по вписванията Червен бряг. При този иск ищецът по него следва да
докаже, че е собственик на имота на твърдяното от него основание.
В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 79 от ЗС за придобиване на
процесният имот въз основа на изтекла кратка придобивна давност в полза на ищеца.
Предвид това трябва да се установи и дали същият е бил добросъвестен/ недобросъвестен
владелец по смисъла на чл. 70 от ЗС и колко е продължило владението, дали е
било явно, непрекъснато и необезпокоявано. И
в двата случая страната отчита срока на владението чрез присъединяване
на владението и на своя праводател.
Главно встъпилото лице е
предявило и иск с правно основание чл. 42, б.В от ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание на Ж.А.И. от 06.03.2008 г. на основание
чл.42, б.В от ЗН с твърдение, че завещателното разпореждане е нищожно, тъй като
изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено
разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, а
също така – условието, при което то е направено, е невъзможно. При този иск
ищецът по него следва да докаже наличието на основанията за нищожност на
саморъчното завещание.
С оглед данните по делото,
съда намира, че преди произнасяне по основните искове, следва да разгледа
възражението на ответника по основния иск за липса на правен интерес за ищеца по
основния иск и за главно встъпилото лице от предявяване на установителни искове
по чл. 124 от ГПК и иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на Ж.А.И. от 06.03.2008
г.
Относно правният интерес на ищеца по основния иск и на
главно встъпилото лице от предявяване
на искове с правно основание чл. 124 от ГПК:
Преценката си
относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на
твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Правният интерес
е винаги налице, когато съществува правен спор между лицето, което подава
исковата молба (ищеца), и лицето, което бива посочено като ответник. Самият
спор е и повод за завеждане на делото, което очертава връзката между правен
спор, повод за завеждане на делото и правен интерес. В случая – доказателство
за наличието на правен спор между страните са петитумите на предявените от
всяка от тях искове, всеки един – касаещ установяване на право на собственост
върху ¼ идеална част от спорния имот. При всяко положение, когато между
две страни е възникнал правен спор, всяка от тях може да упражни правото си на
иск, за да се постигне яснота относно действителното правно положение между
тях, като поиска от съда правният спор да бъде решен със силата на пресъдено
нещо. А задължение на съда е да реши всеки правен спор, с който е сезиран (чл.
2 ГПК). Без значение от вида на иска- окончателният съдебен акт ще се ползва
със сила на пресъдено нещо, а правният спор ще бъде еднозначно и по
задължителен начин решен и това именно обуславя правният интерес на ищеца от
търсената защита.
Съгласно правната
теория – правният интерес е субективно възприятие на дадено лице, че
неправомерно са засегнати негови права и законни интереси, поради което лицето,
ползвайки предоставените му от закона възможност и средства, желае да установи и
защити по безспорен и категоричен начин това свое право и гражданският му спор
с ответника да се разреши със сила на пресъдено нещо.
В „Кратката енциклопедия по Обща теория на правото”
правният интерес се определя като осъзната от личността необходимост да се
използват правови средства за удовлетворяване на съществуващи потребности.
Интересът от търсената с иска защита би могъл да бъде както пряк, така и
евентуален, но винаги следва да бъде преценяван с оглед конкретните твърдения и
очертана колизия на права между страните. В настоящата хипотеза, с оглед предмета
на инициираното производство, посочен в петитума на ИМ и в петитума на
насрещната искова молба, а именно фактът,
че всяка от страните претендира собственост върху процесната ¼ ид.част
от недвижимия имот, е достатъчно законово основание, обуславящо правния интерес
страната да иска да установи по съдебен ред със СПН правото си на собственост. От
друга страна ****** претендира защита на свое самостоятелно материално право
върху същият предмет на спора, което обуславят правния интерес на ****** да
поиска главно встъпване в производството, като предяви срещу главните страни по
първоначалния иск положителен иск за собственост. В този случай съдебната
практика по приложението на чл. 225 ГПК последователно приема, че предпоставка
за допустимост на главното встъпване е предявяване от третото лице на
самостоятелни права върху предмета на спора като встъпващият трябва да ги
упражни чрез предявяване на искове срещу двете страни по първоначалния иск. За
да е допустимо главното встъпване, претендираните от
третото лице права трябва да са несъвместими с правата, чиято защита се търси с
първоначалния и в случая – с насрещния иск, така че уважаването на иска на
главно встъпилото лице да може да осуети уважаването на първоначалния
установителен иск, а в случая – и на насрещния. Ето защо съдът приема,
че за всяка от страните ищци по предявените установителни искове е налице
правен интерес от предявяването на същите и исковете се явяват допустими.
2. Относно
правният интерес на ищеца по основния иск и на главно встъпилото лице от
предявяване на искове иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на Ж.А.И. от 06.03.2008 г.
С оглед
направеното възражение на ищеца по насрещния иск за липса на активна
процесуална легитимация на ищците по основния иск и на главно встъпилото лице
за предявяване на иск за нищожност на представеното саморъчно завещание поради
липсата на правен интерес и качеството на наследник на Жулиета Ангелова, съда
счита същото за неоснователно. Правният интерес от оспорване на саморъчното
завещание чрез предявяване на иск на посоченото основание се обуславя именно от
факта, че насрещният иск се базира именно и единствено на това саморъчно
завещание. В този случай, съгласно съдебната практика на ВКС, всяко лице може
да се позове порока за нищожността на сделката на основани чл. 42 от ЗНасл.,
щом има правен интерес от това и може да го противопостави срещу всички трети
лица, за разлика от специалната хипотеза
на чл. 43, ал. 1,6. „а" ЗНасл., съгласно която на унищожаване чрез иск
или възражение могат да се позоват само наследниците или заветниците, чиито
права се накърняват от завещателното разпореждане, но не и трети лица, на които
се противопоставят права, черпени от завещателния акт (в този см. е Решение № 744 от
27.07.2007 г. по гр. д. № 885/2006 г., IV г. о. на ВКС). Ето защо съдът
счита, че предявените от ищеца по основания иск и от главно встъпилото лице
искове за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 06.03.2008 г. на
Жулиета Ангелова са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
3. По основателността на предявения иск по чл.42 от ЗН:
Завещанието е едностранен, личен формален и
отменим акт,
съдържащ личното волеизявление на завещателя. С него той се разпорежда за след
смъртта си, безвъзмездно със свои
имуществени права в полза на друго лице (бенефициер). Предвид този едностранен и безвъзмезден характер,
мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя
и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. Завещанието, като
едностранна сделка на разпореждане с притежаваното имущество за след смъртта
(чл. 13 и чл. 16 ЗНасл.) поражда правно действие, доколкото законът го
предвижда, а неговото тълкуване се извършва чрез съответно прилагане на чл. 20 ЗЗД (арг. от чл. 44 ЗЗД) ( в този см. е Решение № 19 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 909
/ 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение).
Съгласно правните дефиниции: Нищожни дарения са
тези, противни на закона и на добрите нрави, отнасящи се до бъдещи имущества
или условията и тежестите в които са невъзможни. Нищожни завещания са
тези, направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание и
при които не е спазена законоустановената форма, противните на закона, на
обществения ред и на добрите нрави. Подобно на нищожното дарение и тук условие
за нищожност са невъзможните условия или тежести.
По делото е представено Саморъчно завещание от 06.03.2008
г. на Ж.А.И.,
с ЕГН **********, починала на 01.01.2015 г. в гр. с.. От текста на същото се
установява, че единственият мотив на наследодателката в представеното саморъчно
завещание, явяващ се задължение на завещателя към бенефициера е при условие, че
последния „застрои“ имота да „предостави за ползване“ на завещателя „до края на
живота“ й „целият трети етаж и един
магазин от сградата“. В случая логическото и граматическото тълкуване на
волеизявлението на наследодателката води до извода, че с посоченият акт се
прави опит да се прикрие дарение срещу задължение за точно определена престация
от страна на бенефициера, която престация завещателката да получи и ползва „до
края на живота си“. Така
обективираната воля на наследодателката противоречи на закона и цели явното му
заобикаляне. Това е така, защото е безспорно, че всяко завещание влиза в сила
след смъртта на наследодателя и задължаването с материална престация, която
следва да бъде изпълнявана от бенефициера приживе на наследодателя до
края на живота му безспорно е условие, което противоречи на изискването за безвъзмездност на завещателното
разпореждане. А в настоящият случай самата завещателка изрично е посочила, че
завещава имота, но само при посоченото условие. Когато дадено завещание противоречи на законовото
изискване за безвъзмездния характер на завещанието, то законът прогласява
за нищожни тези разпореждания, които са
обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения докато е жив
завещателя (в този см. са решения №
1194-1984-I, 438-1999-I, 156-1995-I, 116-1993-I г.о. на ВС). Нищожното завещание не произвежда
действие. То не може да бъде потвърдено, и на нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето.
На следващо място:
условието за осигуряване от страна на бенефициера на определена материална
престация приживе на завещателката, явяващо се единствен мотив за завещателното
разпореждане, е неизпълнимо и невъзможно, тъй като сбъдването на условието, респективно изпълнението на действието,
възложено като тежест, трябва да са отнесени към времето след смъртта на
завещателя (решение №
666-1968-I г.о. на ВС). А това в настоящият случай безспорно не е така,
защото в самото завещание е поставено условие за престация, която бенефициера
дължи „до края на живота“ на завещателката, а не след смъртта й, какъвто по
принцип е смисъла на завещанията.
В правната теория –
положителното условие се счита за несбъднато, когато стане известно, че
събитието няма да настъпи. В този случай законодателят предвижда, ако
действието на договора бъде поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие
и събитието /условието/ не настъпи –
това автоматично води до прекратяване на договора и от правна страна се възстановява положението, каквото е било преди
сключването на договора.
В настоящият
случай единствения мотив на завещателката да завещае имота е именно
задължението, което тя вменява на Ц.Х. и което задължение той трябва да изпълни
приживе на завещателката и което условие безспорно не е изпълнено от Ц.Х. към
дата 01.01.2015 г., когато завещателката е починала. На следващо място:
представените по делото писмени доказателства установяват основателността на
твърдението на ищеца по основният иск, че към датата на откриване на
наследството на завещателката същата не е собственик на имота, предмет на
завещанието й, а това съставлява основание за недействителност на същото
съгласно чл.19, ал.1 от ЗНасл.
Съгласно трайната съдебната
практика – противоречието със закона или неговото заобикаляне са основание за
нищожност относимо както към завещателните
разпореждания, така и към мотива, поради който са направени. Тъй като при
завещателните разпореждания правното основание се покрива с мотива, неговото
противоречие със закона и добрите нрави е изведено като самостоятелно основание
за нищожност в текста на чл.
42, б. “в” ЗНасл. Ако мотивите на завещателното разпореждане
противоречат на закона или го заобикалят, то завещанието е нищожно.
След като
завещанието, на което се позовава Ц.Х. безспорно има възмезден характер и
условие, което го задължава да престира нещо „до края на живота“ на
завещателката, но безспорно е неизпълнимо след смъртта й, то в този случай е
налице противоречие със закона и съответно е нищожно на основание чл. 42, б.”в” от ЗНасл. В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВКС: „Завещателни разпореждания, които противоречат на безвъзмездния характер
на завещанието, не могат да се приемат като морален мотив за извършване на
завещанието, тъй като касаят вменяване на задължения за бъдеще време, което е
недопустимо и обуславя неговата нищожност съгласно чл. 42, б. „в” ЗН“. (в този
смисъл е Решение № 25 от 16.05.2016 г. по гр. д. № 5043 / 2015 г. на ВКС, 2-ро
гр. отд.). В своята практика ВКС императивно приема, че когато волята на
завещателя е мотивирана единствено от желанието получи определена от него
материална престация или да бъде гледан и издържан до края на живота си, респективно
в завещателното разпореждане се вменява задължение за това, то това е
несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието и обуславя неговата
нищожност. Тази очаквана бъдеща престация, която завещателят желае да получи до
края на живота си има материален израз и този извод се обусловя от тълкуване на
волята на завещателя, изразена в съдържанието на завещанието чрез използваните
думи и изрази. В този случай завещателното разпореждане е нищожно на основание
разпоредбата на чл. 42, б. „в”, предл. 1 ЗНасл., като противно на закона
предвид възмездния му характер, с оглед предопределящия волята на завещателя
мотив да получи имотна престация от бенефициера, която да ползва до края на
живота си. (в този смисъл са постановени и решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК (например Р 122 от
3.06.13 год. по гр. д. № 902/12 год. І г. о., Р от 24.11.10 год. по гр. д. №
79/10 год. ІІІ г. о. ; Решение № 246 от 17.12.2014 г. по гр. д. №
1073/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други. Когато дадено завещание съдържа текст,
който изразява увереност и цели получаване на бъдеща възмездна престация до
края на живота на завещателя - наличието на подобен мотив води до нищожност на завещанието съгл. чл. 42, б. „в” ЗН, тъй като противоречи
на безвъзмездния му характер, а в случая – и поради наличие на условие/тежест,
които са невъзможни.
С оглед изложените
съображения, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.42, б.В от ЗНасл
за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като бъде
прогласена нищожността на саморъчно завещание от 06.03.2008 г. на Жулиета
Ангелова, с ЕГН **********, починала на 01.01.2015 г. в гр. с., направено в
полза на Ц.В.Х..
Относно предявените установителни искове по чл. 124 от ГПК: Предвид
факта, че нищожното завещание не поражда правно действие, с оглед което Ц.В.Х.
няма противопоставими права
върху процесния недвижим имот въз основа на това завещание, както и предвид
обстоятелството, че установителният иск, предявен от него с насрещния иск се
основава единствено и само на посоченото завещание, то предявеният от него насрещен иск с пр.осн.чл. 124 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно
установителният иск с пр.осн.чл. 124 от ГПК, предявен от ищеца по основния иск
ЕТ “***-Ц.Н.“: От писмените доказателства по делото се
установява, че за на
27.04.2007 г. е сключена сделка за покупко - продажба, обективирана в нот.акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225
от 27.04.2007 г. на нотариус Я. Я., по силата на която ищецът по основния
иск е закупил ¼ идеална част от Поземлен имот с площ от 544 кв.м.,
находящ се в *** с идентификатор №80501.801.106, при съседи: 80501.801.104,
80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с трайно
предназначение на урбанизирана територия. На 23.07.2010 г. посоченият имот е
продаден на ******, като сделката е обективирана в нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 191, том 2, рег. № 2066, дело № 211 от 23.07.2010 г. на
нотариус И.И.. С Решение №207/06.12.2011 г., влязло в законна сила на
15.04.2019 г. и вписано в Служба по вписванията при РС Червен бряг с вх. № 940,
дело №464/16.05.2019 г. постановено по гр.д. № 451/2011 г. по описа на Районен съд Левски се установява,
че съда е прогласил нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №33, том VI, рег. № 4525, дело
№633/26.10.2006 г. на нотариус Я. Я. с район на действие РС Червен бряг, с рег.
№022 на Нотариалната камара, вписан с вх. Рег. № 1947/16.10.2006 г. по описа на
Сужба по вписванията Червен бряг, с който Ж.А.И., с ЕГН ********** е продала на
Н.И.Б. и М. Ц. П. описаният по-горе
Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***,
с идентификатор № 80501.801.106. Съгласно трайната съдебната практика – сделката,
с която ЕТ “***-Ц.Н.“
е придобил ¼ идеална част от посоченият Поземлен имот от несобственик не
е нищожна, но не прехвърля вещни права.
Упражняването на фактическа власт върху имота на правно основание – договор в
нотариална форма и незнанието на пороците на юридическото основание, само по
себе си предполага възникването на последиците на добросъвестното владение, по
смисъла на чл.70, ал.2 ЗС, което се предполага до доказване на противното от
страната, която иска да отхвърли тези последици. Тази сделка е действителна, но
няма транслативен вещно-правен ефект. Ищецът не става собственик, защото
неговият праводател-продавач също не е собственик в резултат на
постановеното и влязло в сила Решение на РС гр. Левски по гр.д. № 451/2011 г. Аналогични
са изводите на съда по предявеният установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК от страна на ****** досежно придобиване правото на собственост чрез
покупко-продажба на имота. Тъй като след влизане в сила на посоченото решение, с
което е прогласена нищожността на сделката за покупко-продажба между Ж. А. като
продавач и Н. Б. и М.П.като купувачи, то следва, че продавачите по сделката (Б.
и П.) не са придобили права върху имота, то и купувачът ЕТ “***-Ц.Н.“
не би могъл да ги придобие и респективно да прехвърли собствеността на трето
лице ****** посредством следващия договор за продажба от 23.07.2010 г. Това обаче не прави сделките нищожни,
тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна. С оглед изложеното, съдът счита,
че иска с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от ЕТ “***-Ц.Н.“ за
признаване за установено, че същият е собственик на ¼ идеална част от
Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***,
с идентификатор №80501.801.106, при съседи: 80501.801.104, 80501.801.101;
80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с трайно предназначение на
урбанизирана територия на основание сделка за покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225 от 27.04.2007 г. на
нотариус Я. Я. е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По същите съображения следва да бъде отхвърлен като неоснователен и иска с пр.осн.чл. 124 от ГПК, предявен от ******
за признаване за установено, че същият е собственик на ¼ идеална част от
Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***
с идентификатор №80501.801.106, при съседи: 80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107;
80501.801.82, 80501.801.105 с трайно предназначение на урбанизирана територия
на основание сделка за покупко-продажба, обективирана в нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 191, том 2, рег. № 2066, дело № 211
от 23.07.2010 г. на нотариус И.И..
5.Относно иск с правно основание чл. 79 от ЗС, предявен от ****** за придобиване на
процесният имот въз основа на изтекла придобивна давност в полза на ищеца: Според чл. 79 от
ЗС придобиването по давност е с двуелементен фактически състав, който се състои
от владение и изтичането на определен от закона срок. Придобивният способ по
чл. 79 ЗС включва два съществени елемента: владение и период от време с
определена от закона продължителност.
Относно владението: Обстоятелството, че прехвърлителят не е
притежавал собственост и включеното в нея вещно правомощие да владее имота, не
е пречка установената от приобретателя фактическа власт да бъде квалифицирана
като владение. (Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр.
д. № 3076 / 2019 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение) В случаят обаче
следва да бъде разгледан въпросът за владението на процесния имот. Разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от Закона за собствеността предвижда, че владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. На база установената по делото фактическа
обстановка, съдът счита, че в случая е на лице визираната законова хипотеза. За
квалификацията на владението като добросъвестно съгласно чл.70 ЗС е необходимо
фактическата власт да е установена на правно основание (в случая договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225
от 27.04.2007 г. на нотариус Я. Я. ) и приобретателят
към момента на осъществяване на правното основание да не е знаел, че
праводателят му не е собственик (по делото липсват каквито и да било
доказателства, че към 27.04.2007 г. Ц.Н. да е знаел, че праводателите му не са
собственици, а и това се установява от представените по делото писмени
доказателства. Факт е, че решението по гр.д. №451/2011г. по описа на РС
гр. Левски е вписано на 16.05.2019 г., т.е. за периода от закупуването на имота
на 27.04.2007 г. до 23.07.2010г., когато ЕТ“***-Ц.Н.“ сключва сделка за
покупко-продажба на имота на ******, същият се явява добросъвестен владелец.
Аналогични са
обстоятелствата относно ******, закупило процесния имот на 23.07.2010 г. До
настоящият момент няма доказателства нито твърдения някой някога да е оспорил сделката за
покупко-продажба, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 191, том 2, рег. № 2066, дело № 211 от 23.07.2010 г. на нотариус И.И.. По делото няма доказателства, че ЕТ “***-Ц.Н.“, закупувайки процесния имот
на 27.04.2007 г. е знаел, че купува от лица, които не са собственици. Същото
важи и за ******, закупило процесния имот на 23.07.2010 г. Нито едно от
тези дружества е нямало как да разбере, че купува от несобственик, тъй като съдебното
решение, с което е обявена нищожността на първоначалната сделка по продажба на
имота е вписано като влязло
в законна сила едва на 16.05.2019 г. Нещо повече – гр.д. № 451/2011г. по описа
на Районен съд Левски дори не е било образувано и никой, по никакъв повод и
начин не е имал претенции към имота. Законодателят изрично е предвидил, че
съгласно чл.70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно
основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на
правното основание и се предполага до доказване на противното.(в този см. е Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3076 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение). Щом
като от външна страна актът за прехвърлянето на имота отговаря на изискванията
на закона и щом като прехвърлителят се е легитимирал като собственик на този
имот с доказателства, годни за тази цел, и няма данни приобретателят да е знаел
за порочността на формално редовния акт или за това, че прехвърлителят не е
собственик, в такъв случай приобретателят се третира като добросъвестен
владелец. Цитираната разпоредба свързва
добросъвестността с незнанието на приобретателя на определени обстоятелства -
че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Знанието на приобретателя за тези пороци на юридическото му
основание не се предполага, а трябва да се докаже по несъмнен начин. При
добросъвестното владение по чл. 70, ал.
1 ЗС,
фактическата власт се придобива на правно основание, но вещноправният ефект не
настъпва, ако праводателят не е бил собственик. Последващото /след сделката, която
представлява правно основание, годно да направи владелеца собственик/ узнаване
от приобретателя на факта, че неговият праводател не е бил собственик на част
или на целия прехвърлен имот, не е основание да бъде отречено правото на този
приобретател да придобие владения имот по кратката придобивна давност като
добросъвестен владелец. /в този см.
е Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 7749/2013 г. на Върховен
касационен съд/
Субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на
юридическото основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на
добросъвестността до доказване на противното, като доказването е в тежест на
страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение. /в
този см. е Решение № 35 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 669/2012 г. на Върховен
касационен съд/
Знанието на определени факти и обстоятелства, изключващи добросъвестността по
смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, не се предполага. При наличието на
законоустановена презумпция за добросъвестност /чл. 70, ал.2 ЗС/ в тежест на страната, която твърди, че
приобретателят е знаел, че придобива от несобственик или че формата на
юридическото основание е опорочена, е да докаже това. /в този см. е Решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр. д. № 59 / 2011 г. на ВКС,1 гр.
отделение/
Добросъвестността на владелеца се предполага по силата на чл. 70 ал.2 ЗС, затова по правилото на чл. 154 ал.2 ГПК в тежест на лицата, на които
е противопоставена придобивната давност по чл. 79 ал.2 ЗС, е да оборят законната презумпция. /в този см. е Решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451 / 2017 г. на ВКС, 1-во гр.
отд/.
В хода на настоящето дело в тежест на ответниците по иска на главно встъпилото
лице е, ако оспорват неговата добросъвестност като владелец да представят оборващия
я доказателства. Такива по делото не са представени. Нещо повече – разпитаният
свидетел Н. Б. изрично установи пред съда, че владението на процесния имот е
предадено на купувачите ЕТ “***-Ц.Н.“ и впоследстие ****** в деня на
изповядване на сделките, като всеки един от тях е предприел явни и несмущавани
от никой действия, с които е демонстрирал добросъвестното си владеене на имота,
а именно – изготвяне на проект за строеж на сграда, предприемане на действия по
надлежно одобрение на същия, както и последващи действия по започване на строеж
на сградата. Изложената фактическа обстановка се потвърждава и от представеното
Писмо с изх.№44-Н-180/22.05.2015 г. на Кмета на Община Червен
бряг, адресирано до Н. Б., М.П., Е.Н. в качеството й на управител на ******, с което писмо Община Червен бряг нарежда да се преустанови
извършването на строително-монтажни работи на обекта от страна на адресатите на
писмото. В тази връзка съдът не споделя възраженията на ищеца по
насрещния иск, че за периода 27.04.2007 г. до 23.07.2010 г. ЕТ “***-Ц.Н.“ не е
бил добросъвестен владелец и твърдението, че „този въпрос вече е решен със СПН
и всякакви негови претенции са отречени в слязлото в сила съдебно решение № 207/06.12.2011
г., постановено по гр.д. № 451/2011 г. по описа на Районен съд Левски“.
Цитираният съдебен акт касае производство, протекло между други страни и с друг
предмет
– съда е прогласил нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №33, том VI, рег.№4525, дело
№ 633/26.10.2006 г. на нотариус Я. Я. с район на действие РС Червен бряг, с
рег.№022 на Нот.камара, вписан с вх. Рег. № 1947/16.10.2006 г. по описа на Служба
по вписванията Червен бряг, с който Ж.А.И., с ЕГН ********** е продала на Н.И.Б.
и М. Ц. П. описаният по-горе Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***,
с идентификатор №80501.801.106. ЕТ “***-Ц.Н. не е бил конституиран
като страна в производството, нито е страна по посочената сделка. Съдът се е
произнесъл за конкретната сделка между конкретни страни и е недопустимо
съдебният акт да се тълкува разширително и за други сделки, които не са били
предмет на разглеждане и произнасяне от съда. Ето защо съдът не приема като
основателни и законосъобразни направените възражения.
Законодателят
изрично е предвидил, че знанието на владелеца, че е договарял с несобственик
по чл.70, ал.2 ЗС не може да почива на предположение, а трябва да
се докаже по несъмнен начин. Знанието следва да съществува към момента на
сключване на договора, като добросъвестността на приобретателя не отпада от
последващо узнаване, че праводателят му не е бил собственик, защото в чл.70, ал.1 изр.2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. По-късното разкриване на пороците на придобивното основание не
прави и владелеца недобросъвестен. В този см. са Решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр. д. № 1451 / 2017 г. на ВКС,1гр., Решение № 1051 от
25.III.1960 г. по гр. д. № 1060/60 г., I г. о. и редица други. С оглед изложеното и на база събраните по
делото доказателства, категорично се налага извода, че нито ЕТ “***-Ц.Н.“
към датата на придобиване на имота 27.04.2007 г., нито в последствие, ищеца ****** към
датата на придобиване на имота 23.07.2010 г. не са знаели, че купуват имота от
лице, което не го притежава. От изложеното тук и въз основа на цитираната
по-горе разпоредба, съдът намира, че и двете лица ЕТ “***-Ц.Н.“ и „******
ООД са били добросъвестни владелци – владели са имота въз основа на
правно основание, годно да ги направи собственик (договор за покупко-продажба)
и не са знаели, че праводателят им не е собственик.
Относно периода на владение: Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително - добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Предпоставка за
придобивната давност е изискването за непрекъснатост на владението през целия
давностен период. За да има непрекъснатост на владението през течение на
давностния период, е необходимо и достатъчно владелецът да не го е изоставил
или то да не му е отнето от трето лице.( Решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4121 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение). От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът по основания иск ЕТ “***-Ц.Н.“
е бил добросъвестен владелец за периода 27.04.2007г. до 23.07.2010 г., но посоченият
3-годишен срок обаче е недостатъчен той да придобие процесният имот въз основа на
изтекла придобивна давност.
Относно ****** – По делото безспорно се установява,
че от 23.07.2010 г. ****** упражнява
фактическата власт върху имотите, ползва ги като свои и никой не е оспорвал
правото му на собственост,
никой не е предявил претенции за имота спрямо дружеството, нито е оспорил
владението му по какъвто и да било начин, макар че владението е било явно,
постоянно, непрекъснато и спокойно. През посоченият период дружеството е извършило действия,
с които е държал за себе си с процесната част от недвижимия имот с намерение да
я свои, като е извършвало действия по строеж и поддръжка на имота. Тези
действия са доведени до знанието на всички лица, което се установява от изложеното в ИМ
по първоначалния иск и в насрещния иск, от които е видно, че и двете страни са
наясно с факта, че процесния имот е закупен от ****** с нотариален акт от
23.07.2010 г., но няма твърдения, нито доказателства някой някога да е оспорвал
владението му. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 70 от ЗС съдът счита, че от
23.07.2010 г. до настоящия момент ****** е упражнявало добросъвестно владение
върху процесните имоти.
При добросъвестно владение фактическата власт се придобива на правно основание
целящо прехвърляне на правото на собственост към владелеца, макар вещноправният
ефект да не е настъпил, тъй като праводателят не е бил собственик при условие,
че е на лице непрекъснато, явно и спокойно владение през законово установения
срок. Правно основание за добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат транслативните сделки, когато
същите са валидно сключени. В настоящият случай сделката, с която ****** е
придобил процесния имот е именно такава и до настоящият момент никой не е
оспорил същата.
Особеност на
конкретния казус е, че с влязло в сила решение по гр.д. № 451/2011 г. по описа
на РС гр.Л. – съда е прогласил нищожност на договора за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №33, том VI, рег.№4525, дело
№633/26.10.2006г. на нотариус Я. Я., с който Ж.А.И., с ЕГН ********** е продала
на Н.И.Б. и М. Ц. П. описаният по-горе Поземлен имот. Решението е
влязло в законна сила на дата 15.04.2019 г. В този случай, нищожните сделки не
съставляват годно правно основание за упражняване на добросъвестно владение и
когато тази нищожност е изрично прогласена, подобна сделка може да бъде
основание за упражняване на недобросъвестно,
а не за упражняване на добросъвестно
владение. В такава хипотеза собствеността може да бъде придобита при
условията на чл. 79, ал. 1 ЗС. /в този см. е
Решение № 147 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 499 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 67 от 03.12.2020 г. по гр. д. № 3693 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение и др./. И това е така,
защото според
трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл. 79 ЗС, за да се осъществи предвиденият
придобивен способ дори не е необходимо владението да е установено на правно
основание, доколкото по естеството си този придобивен способ е оригинерен, т.е.
установяването на фактическата власт не е свързано с притежавано преди това
право на собственост от друго лице. /Определение № 266 от 26.04.2016 г. по гр. д. № 1501 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отд/.
След като ЕТ “***-Ц.Н.“
е придобил имота от несобственик, т.е. – не е налице вещно-транслативния ефект
за прехвърляне на собствеността, то и считано от дата 15.04.2019 г. и за
придобивната сделка на „****** е налице посоченият порок. Това обаче не е
пречка имота да бъде придобит от последния на оригинерно основание. За целта
обаче, въпреки че не е на лице прогласяване на нищожност на сделката, с която
ЕТ “***-Ц.Н.“ е придобил недвижимия имот и на сделката, с която ****** е
придобил неджижимия имот, по отношение предявения от ****** иск с правно основание
чл.79 от ЗС периодът на владение следва да се разгледа от гледна точка на
10-годишна придобивна давност. В настоящият случай давността за ****** е
започнала да тече от 23.07.2010 г. /датата на придобиване на имота/ и до
настоящият момент – 2022 г. тя не е прекъсната или оспорена, т.е. – вече 12
години. Съгласно чл. 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се
прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот,
предявен от собственика срещу владелеца на имота. /в този см. е Решение № 99 от 23.10.2018 г. по гр. д. № 4991 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 2 гр. отд,/ като Само исковете за собственост, но не
и исковете по чл. 26 или чл. 59 ЗЗД смущават владението и прекъсват придобивната
давност
/в този см. е Решение № 216
от 28.10.2016 г. по гр. д. № 2182 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отд/. В конкретната хипотеза и към настоящия момент – 2022 г. няма данни някой
да е предявявал иск за собственост срещу ******, с които давността да е била
прекъсната. По делото е установено че владението на ****** е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано през целия 12-годишен период, като владението е
продължило повече от 10 години. За да доведе до придобиване на право на собственост по
давност, владението върху недвижим имот, основано на договор, който не е годен
на прехвърли правото на собственост, следва да е упражнявано в продължение на 10
години. /в този см. е Решение № 49
от 21.07.2017 г. по гр. д. № 2633 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отд./ и в настоящият случай визираната хипотеза е на лице. А
при явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с
намерения за своене в продължение на повече от 10 години, при всички случаи,
след изтичане на определения от закона срок по давност е налице възможността да
придобива собствеността по отношения на вещта, обект на владението. На база изложените
аргументи, съда счита, че на основание чл. 79,ал.1 от ЗС ****** е придобил
правото на собственост върху недвижимия имот с
непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години за периода от
23.07.2010 г. и до настоящия момент 2022 г.
6.Относно предявеният от ищеца по насрещния иск с правно
основание чл. 26 от ЗЗД: В петитума на НИ е предявен иск към съда за
прогласяване на нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД договора, предмет на нот.акт № 25/2007 г., като липсва конкретизация
цифрово или словесно коя от хипотезите на посочената норма визира ищеца по НИ. След
дадени указания от съда, в писмено становище от 17.11.2021 г. процесуалният
представител на Ц.Х. уточнява, че „договорът
(обективиран в Нот.акт №25/27.04.2007 г.) е
нищожен, защото е привиден, при условие на евентуалност – защото има невъзможен
предмет; при условие на евентуалност – защото липсва съгласие; при условие на
евентуалност – защото липсва основание“, което твърдение възпроизвежда
правната норма на чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
С оглед
процесуална чистота, съда разгледа предявеният иск както по предварително
заявеното основание, така и по допълнително уточненото такова.
Относно иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД: Посочената
законова норма съдържа четири хипотези, като в настоящият случай нито една от
тях не е на лице. Договорът,
обективиран в нот.акт№25/2007г. не противоречи на закона, нито го заобикаля, нито накърнява добрите нрави, нито
съставлява договор върху неоткрито наследство. В хода на производството
липсват и твърдения в подкрепа на коя да е от хипотезите от страна на ищеца по
НИ Ц.Х., както и каквито и да било доказателства, поради което иска на това
основание се явява неоснователен и недоказан.
Относно иск с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД: Нормата на чл. 26,
ал.2 от ЗЗД прогласява, че са
нищожни договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
В случаят ищеца по насрещния иск твърди, че „договорът
(обективиран в Нот.акт №25/27.04.2007г.) е
нищожен, защото е привиден, при условие на евентуалност – защото има невъзможен
предмет; при условие на евентуалност – защото липсва съгласие; при условие на
евентуалност – защото липсва основание“
Относно твърдението за нищожност поради привидност на
договора: По
отношение привидния договор се приема, че такъв е налице когато страните са се
съгласили, че няма да си дължат посочените престации, независимо дали
симулацията е абсолютна или относителна. Сключеният договор е привиден, когато
страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации, независимо
дали симулацията е абсолютна /когато не прикрива друга сделка/ или относителна
/когато отношенията между страните се уреждат от друго прикрито съглашение/. В
настоящият случай в депозираното от ищеца по насрещния иск уточнение на
исковата претенция по чл.26 от ЗЗД се твърди наличие на абсолютна симулация. В
този случай в тежест на страната, който претендира, че сделката е привидна, е
да докаже симулацията. При абсолютната симулация страните осъществяват външно
фактическия състав на договора, за да създадат привидност пред третите лица, че
са обвързани от него, но са съгласни, че във вътрешните им отношения остават
необвързани. Затова за разкриване на симулацията е необходимо „обратно писмо“,
т.нар. „начало на писмено доказателство” или изрично съгласие на насрещната
страна за допускане на разпит на свидетели. В настоящият случай от
фактите и доказателствата по делото не се установяват данни за симулативност на
сделката, обективирана в нотариален акт №35/2007 г. Фактът, че след сключване
на сделката страните са предприели действия за реализиране на намеренията им,
които действия са свързани и със значителни
инвестиции за проектиране,
одобряване на проектите за строителство, започване на строителството на обекта
и др. е категорична индиция за реална сделка, т.е. за липса на симулация, като привидността
следва да бъде установена по несъмнен начин с „обратно писмо” от приобретателя
(т.нар. „начало на писмено доказателство) /в този см. е Решение № 337 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 1430 / 2015 г. на ВКС/. По делото не е представено не само обратно писмо, но
и каквито и да било доказателства, които да обусловят извод за симулативна
сделка.
С оглед
изложеното, съда счита, че предявеният иск в условията на евентуалност за
нищожност на договора, обективиран Нот.акт № 25/27.04.2007 г. поради привидност
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
След като съда е
отхвърлил предявеният иск, то следва да разгледа и се произнесе по евентуално
предявените такива.
Относно твърдението за нищожност поради невъзможен
предмет:
За да е нищожна една сделка поради невъзможен предмет, е необходимо кумулативно
да са на лице две изисквания: предмета на сделката не само не съществува към
момента на сключване на сделката, но е невъзможно и да възникне и това
обстоятелство да съществува към момента на склчване на сделката.. /в този см. е Решение № 37 от 16.07.2015 г.
по гр. д. № 6418 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
Т.е. нищожни са само договорите, чийто предмет още при сключването им е невъзможно
да възникне, а ако тази възможност съществува, договорът е валиден. Определение
№ 497 от 31.05.2016 г. по гр. д. № 1766 / 2016 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение. При възникнал спор за валидност на договора поради
невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че към момента на
постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е погинал или е
правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост.
Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, ОСГК. Константната съдебна практика непротиворечиво приема, че
основанието за нищожност на договора поради невъзможен предмет /липса на
предмет/ предполага изначална фактическа или правна невъзможност да се изпълни
договора, поради липса на обекта на правоотношението, като в тежест на
страната, която претендира нищожност е да докаже, че към момента на
постигнатото съгласие между страните по сделката в случая – 27.04.2007 г. предметът
и е невъзможен. Това в настоящият случай безспорно не е така и този факт
категорично се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Както беше установено по делото – сделката, обективирана в Нот.акт
№25/27.04.2007 г. е била реална, с реален предмет. Към момента на сключване на
сделката единствени собственици на имота са продавачите по нея и никой не е
имал претенции към тях. След нейното сключване е започнало изпълнение на
инвестиционните намерения на страните да строят в имота, като са извадени
съответните разрешителни и са започнали съответните строителни дейности. Следователно
– сделката е била реална и е имала е
възможен предмет, поради което съда счита, че предявеният иск в условията на
евентуалност за нищожност на договора, обективиран Нот. акт № 25/27.04.2007 г.
поради липса на предмет е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен,
т.е., сключена е със съгласие на страните на посоченото в нот. акт основание –
покупко-продажба.
Относно твърдението за нищожност поради липса на
съгласие: По
делото не са представени никакви доказателства от страна на ищеца по насрещния
иск, които да дадат индиция за липса на съгласие за сключване на сделката от страните
по нея. Нещо повече -като свидетел по делото е разпитан Н. Б./ един от
продавачите по посочената сделка/, който в показанията си излага фактическата
обстановка при сключване на сделката, обективирана в Нот.акт №25/27.04.2007 г.
и от същите се установява именно съгласие на всички страни за сключването и,
мотивирано с бъдещите им общи намерения за съвместно строителство в имота. С
оглед изложеното, съда счита, че предявеният иск в условията на евентуалност за
нищожност на договора, обективиран Нот.акт №25/27.04.2007г. поради липса на съгласие
е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Относно твърдението за нищожност поради липса на
основание: Основанието
на всички договори за покупко-продажба е придобиването на едно право, разгледано
към момента на сключване на сделката. В конкретиката на казуса – към 27.04.2007
г. е било на лице валидно основание за сключване на сделката от правоимащи към
онзи момент лица, в предписаната от закона форма и след постигнато съгласие
между договарящите страни.
Ето защо съда
счита, че предявеният иск в условията на евентуалност за нищожност на договора,
обективиран Нот.акт №25/27.04.2007г. поради липса на основание е неоснователен
и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
От изложеното
по-горе съда счита, че по делото липсват доказателства, които да обосноват
извод за нищожност на договора, обективиран в нотариален акт №25/27.04.2007г.
на което и да е от законовите основания на чл. 26 от ЗЗД – ал.1 или ал.2.
Посоченият извод обуславя неоснователност и недоказаност на предявеният от Ц.Х.
насрещен иск, с който се претендира нищожност на договора, обективиран в
посоченият нот. акт, с който ЕТ “***-Ц.Н.“ е закупил ¼ ид.част от
процесния имот, поради което иска следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Предвид изводите на съда
за неоснователност на предявеният първоначален и насрещен иск, съдът счита, че
не следва да се присъждат разноски на ищеца по първоначалния иск и на ищеца по
насрещния иск. С оглед основателността и уважаването на предявените искове от
страна на главно встъпилото лице и с оглед изрично направеното искане от страна
на проесуалния представител на ****** за присъждане на направените от тях в
производството разноски, съдът намира, че ЕТ “***-Ц.Н.“, с ЕИК *********, представлявано от Ц.К.Н. – ***на дружеството: *** и Ц.В.Х. следва да бъдат осъдени да заплатят на главно встъпилата страна
направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на 3500.00 лв.
по равно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 124 от ГПК от Ц.К.Н., с ЕГН **********, в
качеството му на ************, със седалище и адрес на управление: *** иск за установяване правото на собственост на ЕТ“***-
Ц.Н.“ на ¼
идеална част от Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***, с идентификатор на имота № 80501.801.106, ведно с построените в него
¼ ид.част от Жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от
16кв.м.с идентификатор № 80501.801.106.1; ¼ ид. част от Жилищна сграда,
масивна, на един етаж със застроена площ от 126 кв.м.с идентификатор № 80501.801.106.2
и ¼ идеална част от Стопанска сграда паянтова, на един етаж със застроена
площ от 61кв.м. с идентификатор № 80501.801.106.3, при съседи на целия имот :
80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105. като
сделката на закупуване на имота е обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225 от 2007
г. на нотариус Ясен Янев.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен
иск за установяване право на собственост по чл. 124 от ГПК от Ц.В.Х., с ЕГН **********
*** на Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***, с идентификатор № 80501.801.106.
на база саморъчно завещание с датата 06.03.2008 г., съставено от Ж.А.И., с ЕГН **********
***, съставено в полза на Ц.В.Х..
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.124
от ГПК установителен иск, предявен от ******,
с ЕИК ***, представлявано от Е. Ц.Н. – Управител за признаване за установено по
отношение на ответниците, че дружеството е собственик на ¼ идеална част
от Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се в ***,
с идентификатор №80501.801.106, при съседи: 80501.801.104, 80501.801.101;
80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с трайно предназначение на
урбанизирана територия, като сделката е обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 191, том ,2 рег. № 2066, дело № 211
от 23.07.2010 г. на нотариус И.И.,с район на действие РС Червен бряг, рег.
№ 023 към Нот. Камара, вписан като Акт № 6 том ІV д. № 607/2010 г., вх. Рег. №
1113/23.07.2010 г. по описа на Служба по вписванията Червен бряг.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ЕТ “***-Ц.Н.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представляван от Ц.К.Н. – Управител и Ц.В.Х., с ЕГН ********** ***, че на осн.чл.79, ал.1 от ЗС ******, с ЕИК ***,
представлявано от Е. Ц.Н. – Управител
е собственик на основание давностно владение на 1/4 идеална част от Поземлен имот с площ от 544
кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул. “т.“ № 8, с идентификатор № 80501.801.106,
при съседи: 80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82,
80501.801.105 с трайно предназначение на урбанизирана територия
ОБЯВЯВА за нищожно на основание
чл. 42, б.„в” от ЗН саморъчното завещание от 06.03.2008 год. на Ж.А.И., с ЕГН **********
***, починала на 01.01.2015 г., относно разпореждането й с Поземлен имот с площ
от 544 кв.м., находящ се в гр. Червен бряг, ул. “т.“№8, с идентификатор
№80501.801.106, при съседи: 80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107;
80501.801.82, 80501.801.105 с трайно предназначение на урбанизирана територия в
полза на Ц.В.Х., с ЕГН **********
*** по предявения от ******,
с ЕИК ***, представлявано от Е. Ц.Н. – управител иск.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иск с правно основание чл.26 от ЗЗД, предявен от Ц.В.Х.,
с ЕГН ********** ***-Ц.Н.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Ц.К.Н.
– Управител за прогласяване на нищожност на договора, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 25 т. ІІ рег. № 1854, д. № 225 от 2007
г. на нотариус Ясен Янев относно Поземлен имот с площ от 544 кв.м., находящ се
в ***, с идентификатор №80501.801.106, при съседи:
80501.801.104, 80501.801.101; 80501.801.107; 80501.801.82, 80501.801.105 с
трайно предназначение на урбанизирана територия
ОСЪЖДА ЕТ“***-Ц.Н.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Ц.К.Н.
– Управител да
заплати на ******, с ЕИК ***,
представлявано от Е. Ц.Н. – управител сумата от 1 750.00 лв /хиляда седемстотин
и петдесет лева/, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Ц.В.Х., с ЕГН ********** *** да
заплати на ******, с ЕИК ***,
представлявано от Е. Ц.Н. – управител сумата от 1 750.00 лв /хиляда
седемстотин и петдесет лева/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: