АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ
№ 120/22.03.2022 г., гр. Добрич
Административен съд -
Добрич, в закрито съдебно заседание, на двадесет и втори март през две хиляди двадесет
и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 35/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по жалба вх. № 180/ 17.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив
отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00088/ 15.12.2021 г.
до Зам. - ректора по НИД на Висше училище по мениджмънт, Варна.
От жалбата не е бил ясен
правният интерес на жалбоподателката от обжалване непредоставянето на
изредените от нея в процесното Заявление документи, т.е. по какъв начин са
засегнати нейните права и законни интереси, в каквато насока са дадени указания
на г-жа Д..
С Молба вх. № 453/ 03.02.2022
г. (л. 25) жалбоподателката заявява, че правният ѝ интерес е безспорно
съществуващ, тъй като мълчаливият отказ на Зам. – ректора на НИД да се
произнесе по въпроси от неговата компетентност, свързани с процедури по
издаване на нейни авторски интелектуални трудове и по одобряването и
разглеждането на сигнали, в които е обвинена в неетични академични практики,
засягат нейни законни права, свободи и интереси. Настоява, че прекратяването на
трудовото ѝ правоотношение не води до отпадане на правния ѝ
интерес.
Заместник - ректорът по
научноизследователската дейност на Висше училище по мениджмънт (ВУМ), чрез
упълномощения процесуален представител, адв. Е.Р., с получаване на жалбата, изразява
становище (л. 33), че жалбата е недопустима и моли да бъде прекратено
образуваното производство, тъй като не е налице акт, подлежащ на оспорване. Настоява,че
в конкретния случай Заместник – ректорът не действа като административен орган,
защото няма нормативен акт, който да го овластява с правомощия да създава в
условията на власт и подчинение и след провеждане на административно
производство административни актове по смисъла на АПК. Позовава се на
изброените в жалбата текстове – чл. 35, т. 1, чл. 35, т. 5, чл. 35, т. 6 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ; чл. 7, т. 1 от Правилника за
научноизследователската дейност, като изтъква, че никъде в тях не е застъпено
изрично задължение за произнасяне по обективираните в Заявлението искания, с
оглед на което извежда заключение, че не е задължен да извърши посочените в
Заявлението до него действия и неизвършването им не представлява
административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК. Настоява, че чл. 58, ал. 1 от АПК,
цитиран в жалбата, е неприложим в случая, тъй като не са налице кумулативните
предпоставки за това. Излага съображение по всяко едно от отправените шест броя
искания, като счита, че нито едно от тях не представлява осъществяване на
произтичащо от материалния закон право, съответно, че не съществува задължение
за ответника за извършване на посочените в Заявлението действия и неосъществяването
им не формира мълчалив отказ. Представя Представя доказателства и претендира
разноски, за извършването на които също представя доказателства.(л. 36 – 37; л.
115 - 118)
С Молба вх. № 844/
28.02.2022 г. (л. 124) жалбоподателката оспорва истинността на представените
доказателства.
С Отговор вх. № 913 от
04.03.2022 г. адв. Р., като пълномощник на ответника, оспорва наличието на
правен интерес от съдебно обжалване в лицето на жалбоподателката, както и
оспорва наличието на формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 21 от АПК.
С вх. № 1167/ 21.03.2022
г. е получена Молба от процесуалния представител на ответника, към която
прилага надлежно заверени копия на действащите за периода 16.06.2021 г. –
15.12.2021 г. вътрешни актове на ВУМ, представени с отговор вх. № 619 от
14.02.2022 г. по настоящото дело, с екземпляр за ответника под опис. Изразява
становище по вързраженията на жалбоподателката срещу вътрешните актове, като
изтъква, че по своята същност те не представляват нормативни актове по смисъла
на чл. 1а от Закона за нормативните актове и с оглед тяхната характеристика не
съществува изискване за публикуването или обявяването им, като се позовава на
посоченото от жалбоподателката Определение № 3274 по адм. дело № 2640/ 2018 г.
по описа на ВАС, Седмо отделение. Добавя, че е необосновано и недоказано
твърдението, че вътрешните актове не са влезли в сила, тъй като в тях е
посочена дата на приемане, като поддържа, че са влезли в сила на датата на
приемането им. Възразява срещу оспорване истинността на актовете и обяснява
причината за различие в приложените. Поддържа искането за прекратяване на
производството.
Съдът, след преценка
оплакванията и доводите на жалбоподателката, представените доказателства,
становищата на лицата, срещу които е подадена жалбата, относимите норми, намира
жалбата за недопустима по следните съображения:
На първо място,
жалбоподателката обосновава правния си интерес с това, че исканите от нея
произнасяния и документи са свързани с подадени срещу нея сигнали за
плагиатство и нарушени нейни права по повод издадени от нея/написани от нея
статии и други произведения. Дори да се счете, че е налице правен интерес, то
производството е недопустимо поради липса на предмет:
Заявление с вх. №
V00088/ 15.12.2021 г. до Зам. - ректора по НИД на Висше училище по мениджмънт,
Варна, съдържа съдържа 6 (шест) броя искания, а именно, както са формулирани от
г-жа Д.:
1.Да ми бъдат представени заверени преписи на сигнали за плагиатство, в
тяхната цялост и пълнота.
2] Да ми бъдат представени
надлежни доказателства удостоверяващи, че сигналите са проверени за допустимост
съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за дейността на КЕАЕ.
3] Да ми бъдат предоставени
преписи от писмени доказателства, че сигналите не са в нарушение на чл. 16 и
чл. 20 от Правилника за дейността на КЕАЕ, че са спазени всички процедури по
чл. 8 от Правилника за предотвратяване, установяване и санкциониране на
плагиатство и други неетични практики във ВУМ и че не е налице КОНФЛИКТ НА
ИНТЕРЕСИ според вътрешната нормативна уредба на ВУМ.
4] Да ми бъдат представени
заверени преписи на писмени доказателства: протоколи от заседания, рецензии,
становища на ръководител Катедра, резолюция/утвърждаване на Издателски съвет и
други съотносими документи и веществени доказателства, които доказват спазване
на процедурите според чл. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 16, 20 и 21 от Правилника за
издателска дейност на ВУМ за всяка една от свързаните със Сигналите мои
публикации.
5} Да ми бъдат представени договори, уреждащи авторски права върху
издадените и публикувани от ВУМ материали, както и документи, подписани от мен
и удостоверяващи мое изрично съгласие трите мои статии/доклади и учебно
помагало, които са обект на Сигналите за плагиатство да се публикуват от ВУМ и
да се разпространяват от ВУМ на свободен достъп на следните интернет адреси …
6] Да ми бъдат
представени писмени обяснения, защо в случая с трите, изпратени от доц. Донев
(председател на Комисия по етика и академично единство (КЕАЕ) сигнала, има явно
нарушение на процедурата според чл. 8 на Правилника за предотвратяване,
установяване и санкциониране на плагиатство и други неетични практики (ППУСПНП)
във ВУМ. Доц. д-р Донев в придружително писмо и към трите сигнала, заявява
следното: „... същият (сигналът) е изпратен за мнение до Зам. Ректора по
учебната част, Зам. Ректора по качеството и Зам. Ректора по НИД.
По така цитираните
искания следва да бъде съобразено следното:
ВУМ е недържавно висше
училище със статут на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5 от Закона
за висшето образование (ЗВО) и чл. 1 от Правилника за устройството и дейността
на ВУМ. Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО частните висши училища могат да имат и
друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при
условие че с това не се нарушават академичните свободи. Съгласно чл. 16 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ органи на управление на ВУМ са:
а/ Събрание на Учредителите и Донорите (СУД); б/ Президент (Председател на
СУД); в/ Висш Академичен Борд (ВАБ); г/ Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан
на Стопанския факултет; ж/Директор на Департамент за модерни обучителни методи;
з/ Директор на Научноизследователски институт; и/ Директор на Международен
колеж – Добрич; й/ Ръководители на катедри, академични школи,
библиотечно-информационен комплекс, секции, центрове, административни звена и
отдели и др.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗВО предвижда възможност за съдебно обжалване
на актовете на органите на управление на висшето училище. В случая, видно от
изложеното по – горе, процесното ВУМ е частно висше училище, което по силата на
чл. 36, ал. 1 от ЗВО има собствени органи на управление, определени в чл. 16 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ, сред които е и Заместник –
ректорът, в случая Заместник – ректор по научноизследователската дейност (НИД).
Фактът, че така посоченият ответник е сред изброените органи за
управление на ВУМ, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице годен
за обжалване акт по смисъла на чл. 38 от ЗВО.
Непроизнасянето на
сезирания орган се приравнява на такъв акт, когато за него съществува законово
основание за изпълнение на искането. Ето защо, за съществуването на мълчалив
отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК следва да се съди по това, какво точно
е поискано в подаденото заявление и дали органът, до когото е подадено
искането, е задължен да се произнесе по него.
В случая по първо, второ
и трето искане от заявлението се касае за производство по сигнали и жалби,
свързани със съмнения за извършено плагиатство. От вътрешните актове това
производство е уредено с Правилника за предотвратяване, установяване и
санкциониране на плагиатство и други неетични практики, Правилника за дейността
на комисията за академично единство и академична етика на ВУМ. В АПК, глава
Осма е разписана процедурата по произнасяне по сигнали, уведомяване за
решенията по тях на заинтересованите лица и обжалваемостта на тези решения.
Според чл. 35 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ (л. 51 - 52) заместник – ректорът
по НИД отговаря за развитието на научните изследвания във ВУМ, ръководи
дейността на научноизследователския институт, ръководи издаването на научните
списания и следи за качеството на разработките на академичния състав, отговаря
за работата на Академичната школа за следдипломни изследвания, ръководи
дейността по осигуряване публичност на НИД на преподавателите, ръководи
издателската дейност на ВУМ и дейността на Библиотечно – информационния
комплекс, ръководи НИД на студенти и докторанти, при необходимост може да
изпълнява задълженията на заместник – ректор по учебната дейност и качество,
описани в чл. 33 и надлежно вписани в длъжностната му характеристика. Никъде в
приложените вътрешни документи няма разписано задължение за ответника да
предостави препис от сигнала на лицето, срещу което е насочен.
Освен това, съгласно чл.
8, ал. 2 от Правилника за предотвратяване,
установяване и санкциониране на плагиатство и други неетични практики сигналите
и жалбите за предполагаеми неетични практики от страна на преподаватели и
служители на ВУМ се подават до Председателя на КЕАЕ или на Ректора, който
сезира КЕАЕ, като предоставя всички налични доказателства по етичния казус.
Съобразно чл. 9, ал. 1 от същия Правилник КЕАЕ провежда заседание и взима
решение по докладваните предполагаеми неетични практики, като на основание чл.
9, ал. 2 от този Правилник КЕАЕ уведомява заинтересованите страни за взетото
решение, което те могат да обжалват пред ректора или Председателя на КЕАЕ.
Така разписаните правила не съдържат никакви задължения или правомощия
за Заместник – ректора по НИД. В този смисъл няма как да е налице формиран
мълчалив отказ при липса на задължение за произнасяне от негова страна. Ако се
съобрази нормата на чл. 38 от ЗВО, съгласно която актовете на органите за
управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, т.е. органите за управление се възприемат
като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, то следва да
се съобрази и, че на основание чл. 124, ал. 2 от АПК Решението, постановено по
подаден сигнал, не подлежи на обжалване.
Искането по т. 4 е свързано с производството
по сигналите, поради което относимо към него е гореизложеното.
По искането по т. 5 – „Да
ми бъдат представени договори, уреждащи авторски права върху издадените и
публикувани от ВУМ материали, както и документи, подписани от мен и
удостоверяващи мое изрично съгласие трите мои статии/доклади и учебно помагало,
които са обект на Сигналите за плагиатство, да се публикуват от ВУМ и да се
разпространяват от ВУМ на свободен достъп на следните интернет адреси…“ също
няма произнасяне. Така формулирано то може да се тълкува като оспорване наличието
на съгласие за това и правото на ВУМ да публикува статии/ доклади, учебно
помагало, написани от жалбоподателката. По
делото няма спор, че жалбоподателката е била на трудов договор във ВУМ на
длъжност „главен асистент“ към момента на подаване на Заявлението. Съгласно чл.
41, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП)
работодателят или органът по назначаването има изключително право без
разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение, доколкото в трудовия
договор или в акта за назначаване не е уговорено друго, да използва така
създаденото произведение (ако в случая резултатът от дейността може да се
определи като такова) за свои цели. Работодателят или органът по назначаването
може да упражнява това право по начин и до степен, съответстващи на обичайната
му дейност. В този смисъл няма задължение да дава отчет как използва това
произведение. Когато възнаграждението на автора по времето, през което е създал
произведението по ал. 1 се окаже явно несъразмерно на приходите, реализирани от
използването на произведението, авторът може да поиска допълнително
възнаграждение. Ако не се постигне съгласие между страните, спорът се решава от
съда по справедливост. Исковете се предявяват пред гражданския съд. Съгласно
чл. 95б от ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава
единадесета "а" се използват в нарушение на разпоредбите на този закон,
носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за
използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението;
преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на
дейността, която ще съставлява неправомерно използване и други.
Относно точка 6 от
Заявлението настоящият състав счита, че не е налице разписано задължение за
Заместник – ректора по НИД да дава писмени обяснения на служител на ВУМ. Дори
да имаше такова задължение даването или недаването на писмени обяснения не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, за
да е налице формиран мълчалив отказ при липсата им.
При така изложеното, според
настоящия състав в случая не е налице формиран мълчалив отказ за издаване на
индивидуален административен акт по подаденото до Заместник – ректора по НИД
във ВУМ Заявление от 15.12.2021 г.
За допустимостта на жалбата съдът следи служебно и като намира жалбата
изцяло за недопустима поради липса на
предмет на обжалване , следва да остави същата без разглеждане, като прекрати
производството по делото.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът
има право на разноски по делото. По делото са представени доказателства за
заплатено от ВУМ адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 720 лв.
с ДДС. Основателно е възражението на жалбоподателката за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с
оглед на обема на извършената правна защита, без явяване в открито съдебно
заседание, съдът намира, че следва да намали размера на адвокатския хонорар до
нормативноустановения минимум от 600 лева с ДДС съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените
съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
вх. № 180/ 17.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания,
предявени със Заявление с вх. № V00088/ 15.12.2021 г. до Зам. - ректора по НИД
на Висше училище по мениджмънт, Варна.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на Висше училище по мениджмънт – Варна, гр.
Варна, ул. „***“ № 13а, ЕИК *********, представлявяно от ***, сумата от 600 лв.
(шестстотин лева), съставляваща съдебно - деловодни разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 35/ 2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез Административен
съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: