Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12
485 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.Г.С., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 1482,34 лв. /хиляда
четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/, главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2013 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 410 от ГПК, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9098/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът
излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № 9098/2018г.
по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 11.12.2013г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***
между „П.К.Б." ЕООД като кредитор и Н.Г.С. при следните параметри:
-Сума на кредита: 1400 лв.;
-Срок на
кредита: 48 месеца;
-Размер на вноска:
117.60 лв.;
-Дата на погасяване: 5 ден от
месеца;
-Годишен процент на разходите (ГПР %): 157.75;
- Годишен лихвен процент: 98.52;
-Лихвен процент на ден:
0.27;
Ищецът „П.К.Б." ЕООД излага, че
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 11.12.2013г. превел парична сума в размер на 1400.00 лв. по посочена от длъжника Н.Г.С.
банкова сметка (*** № 6852987 с референция: ***: 11.12.2013г.). Ответникът поел задължение по
Договор за потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 48 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 117,60 лв. и падежна дата всяко 5-то число на месеца.
Ищецът
твърди, че на 30.09.2014г. между страните е сключен Анекс № 2 за отлагане на вноски, с което се
отлагат вноски № 15, 16 и 17, поради което задължението следва да
се погасява по нов погасителен план на 55 вноски.
Тъй като,
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 28 пълни погасителни вноски,
последната от които с дата 20.10.2016г., като след изпадането в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите
условия към договора за потребителски кредит, ищецът обявил неговата предсрочна
изискуемост, без да изпраща покана. Ищецът твърди, че на 08.02.2017г. на длъжника е изпратено
уведомително писмо, за едностранно прекратяване на договор и обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо.
Излага, че
съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от
Общите условия, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план. Сочи, че размерът на погасеното задължение е в общ размер на 1482,34 лв., от които 851.88 лв. представлява
отпуснатата сума по заема, а сумата от 630.46 лв. е договореното
възнаграждение.
В едномесечния срок за отговор ответника,
чрез назначения от съда особен представител, изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Счита, че ответникът не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди, че договорът за кредит е сключен в отклонение от
императивни изисквания на ЗПК. Твърди, че не е изготвен и подписан от
кредитополучателя погасителен план. Тарифата за такси и разноски не е
предоставена на заемателя, не е разписана от него и не го обвързва. Общите
условия не обвързват кредитополучателя, тъй като не са му били предоставени и
той не са е съгласил с тях. Ответникът счита, че те са предварително и
едностранно формулирани от кредитора за сключването на множество еднотипни
договори с различни лица поради което стават задължителни само ако бъдат
писмено приети и са предадени на потребителя - арг. чл. 298, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПКчл. 11, ал. 2 ЗПК.
Ответникът прави възражение, че по разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ответникът прави възражение за нищожност на
осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК, всички клаузи
относно вземания, образуващи ГЛП, в това число и за възнаградителната
лихва, се явяват нищожни.
Счита, че ГПР по
заема, в нарушение на ЗПК, е предоговорен на 126,83%, а ГЛП на 84,76%.
Възразява, че уговорките касаещи размера на ГПР и ГЛП
са нищожни поради накърняване на добрите нрави. Излага, че в конкретния случай
ищцовото дружество е предоставило на Н.С. кредит в размер на 1400,00 лв., като след приключване на
договорните отношения между страните
кредитополучателят следва да върне сума в размер на 5644,80 лв., която сума надвишава повече от
четири пъти сумата, която е предоставена по кредита. Ответникът, счита че
определени по този начин, ГПР и годишната лихва се явяват уговорени в нарушение
на добрите нрави, което представлява основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Твърди,
че уговорена възнаградителната
лихва, излиза извън присъщите й функции
по чл. 430, ал.
2 от ТЗ и чл.
240, ал.
2 от ЗЗД, като
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което
представлява противоречие с добрите нрави. Счита, че клаузите в договора и
общите условия определящи размера на годишната лихва, ГПР, санкции и неустойки
при неизпълнение на заемателя, заплащане на такси за услуги съгласно тарифа, са
неравноправни и нищожни ,определени във вреда на заемателя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя. Клаузите не са уговорени
индивидуално. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
По частно
гражданско дело № 9098/2018 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** сумата 1482,34 лв.
/хиляда четиристотин осемдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/,
главница по Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2013 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 79,65 лв.
/седемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ – разноски за държавна
такса и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Предявеният
иск е при условията на чл.418 1л.1,т.2 от ГПК, когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл.410 и сл. от
ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които
е издадена заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото
и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор за
потребителски кредит № *** от 11.12.2013 г., по които
ответника се е задължи да заплаща сумата от по 117,60 лв.
На 11.12.2013
г между „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: *** и Н.С. бил сключен Договор за потребителски кредит *** от 11.12.2013 г. при уговорена
лихва в размер на 157,75% и ГПР 98,5249 %. С последния анекс № 2 от
29.05.2015г. страните са предоговорили условията по кредита, като са приели нов
погасителен план с дължима месечна вноска от по 117.60 лв. с последна дължима
вноска на 05.05.2017г.
От заключението по назначената и
приета от съда неоспорена от страните ССЕ се установява, че размерът на
преодставения заем е 1 400 лв. Заплатени са общо 4 495.85 лв. Уговорената възнаградителна лихва е 4 278.02
лв. Ако се приеме сумата от 1 601.98 лв. за главница, то остатъка за плащане е
851.88 лв. към датата на предсрочна изискуемост на кредита 07.02.2017г.
дължимата възнаградителна лихва е 66.08лв., при извършеното плащане на
07.02.2017г.
Съдът намира, че тъй
като "П.К.Б." ЕООД, като финансова институция отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Трайната съдебна
практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК за вземане по договор
за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.
Липсват доказателства
за редовно връчване на представеното по делото уведомително писмо от
08.02.2017г. за предсрочна изискуемост на вземането по Договор за потребителски
кредит № *** от 11.12.2013 г.
Срокът на Договор за потребителски кредит *** от 11.12.2013 г. е 48 месеца, т.е
крайния падеж на договора е 11.12.2017 г. Предвид коригиран погасителен план от
29.05.2015г. е уговорена последна погасителна вноска дължима на 05.08.2018г.
или към датата на подаване заявлението в съда 08.06.2018г. не е била настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане.
В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 9098/2018 г. на РС Варна, ищецът
е посочил, че претендира непогасена главница по кредита, посочена като глобална
сума, като е основал искането си на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредитния дълг на основание ОУ към ДПК. Предсрочната изискуемост
на кредита е наведена като основание за възникване на вземането и в исковата
молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал.1 от ГПК и която съдържа
петитум за установяване със сила на присъдено нещо на дължимостта на сумата от
общо 1482,34 лева.
Независимо от
гореизложеното следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, в какъвто смисъл е задължителната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 1 от ТР № 8/2017 г.
от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая се касае за
различни вземания, всяко от които следва да бъде посочено отделно и надлежно
индивидуализирано (по основание, размер и падеж). Установителният иск, предявен
по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за изпълнение,
поради което предметът на делото е обвързан от основанието и размера на
вземането, заявени в заповедното производство. И тъй като в случая както в
заявлението, така и в издадената заповед за изпълнение главното вземане в
размер на 1482,34 лева е с посочено основание главница по договор за потребителски
кредит *** липсва възможност
за установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания с други
основания (договорни
лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.). Ето защо са извън предмета на
настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Съответно
производството следва да се прекрати за сумата от 630,46 лв., предвид направеното
уточнение с молба от 10.10.2018г., че тази сума се отнася до договорно
възнаграждение, за каквото липсва издадена заповед за изпълнение.
Предвид т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС
на ОСГТК, настоящият състав следва да обезсили заповедта за изпълнение в тази
част, издадена по чл.410 от ГПК, предвид прекратяване на производството по
настоящото дело.
От доказателствата по делото се установява,
че страните са договорили сума на одобрен и отпуснат заем в размер на 1400 лв.
От представените по делото преводни нареждания безспорно се установява, че
именно това е сумата, която е преведена по сметката на ответника /л.13 от
делото/. С Договор за потребителски кредит ***
от 11.12.2013 г. между страните е уговорено заплащането на договорно
възнаграждение за ползване на предоставената парична сума. Ответникът е
направил възражение за нищожност на договора в тази част поради противоречие с
добрите нрави с оглед уговорения размер на ГПР от 157,75 % и ГЛП 98,524% променен
с анекс №1 от 30.09.2014г. на ГПР от 126,83 % и ГЛП 84,76 % ,като противоречащ
на добрите нрави. Действително се установява, че с процесния договор е уговорен
годишен лихвен процент от 157,75 % и ГЛП 98,524% . След Анекс № 1 към договора
размерът на ГПР е намален на 126,83 % за оставащите след този анекс вноски.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, а съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Размерът на ГЛП и ГПР
по процесния договор многократно надвишават размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с оглед на което
клаузата за заплащане на претендираното договорно възнаграждение се явява
изцяло нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
С оглед
нищожността на клаузата за договорно възнаграждение дължима по процесния
договор се явява единствено главницата по кредита. Предвид че се установи, че същата
е в размер на 1400 лева, а от кредитополучателя са заплатени общо 4495,85 лева,
то задължението за главница се явява изцяло погасено.
Ето защо,
настоящият състав намира, че сумата от 851,88
лв. не е дължима на ищцовото дружество от страна на длъжника.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски на ответника не се пирсъждат, тъй като липсват доказателства за
извършването на такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:*** иск за приемане на установено в отношенията
между страните,че
Н.Г.С., ЕГН **********, му дължи
сумата от
сумата от 851,88 лева (осемстотин петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й
изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9098/2018г.
на ВРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** иск за приемане на установено в отношенията
между страните,че
Н.Г.С., ЕГН **********, му дължи сумата от 630,46 лева, явяваща се горницата над 851,88
лева до 1482,34 лева, претендирана като главница по
Договор за потребителски кредит № *** от 11.12.2013 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018 г. до окончателното й
изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
9098/2018г. на ВРС, като обезсилва
издадената Заповед № 4614 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
в тази част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: