О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..………../…………...2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в закрито
съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Макариева
частно
гражданско дело № 1013 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадено е възражение по реда на чл.
423 ГПК от М.К.Д. ЕГН ********** *** чрез адв. З.Л. против Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1994/24.02.2011 г. издадена по реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. №
2828/11 г. по описа на Варненския районен съд.
Длъжникът М.Д. твърди, че заповедта за
изпълнение не е надлежно връчена, че е узнала съдържанието на процесната заповед за изпълнение в средата на м. февруари
2019 г. .Твърди ,че от 2010 г. до сега както и в периода на заповедното производство
е имала трайно местоживеене извън България. Ето защо моли съда да установи
наличието на предпоставките по чл.
423, ал.1, т.2 ГПК и да приеме възражението.
Взискателят "Банка ДСК ЕАД счита
възражението за неоснователно, тъй като Заповедта за изпълнение е надлежно
връчена на 28.12.2011 г., а в условията на евентуалност счита , че възражението е попросрочено. т.к. най-късния момент, в който М.Д. е узнала
за издадената срещу нея в качеството й на солидарен длъжник Заповед за изпълнение
е 12.03.2015 г. с подписване на извънсъдебното споразумение с „ОТП Факторинг България” ЕАД. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От представените с отговора на
възражението преписи от документи, представени по изпълнителното дело се
установява, че призовката за доброволно изпълнение е връчена на дъщерята на М.Д.
на 28.12.2011 г. . Не са налице доказателства оспорващи това обстоятелство. Но
дори да се приеме, че длъжницата не е била уведомена на тази дата , то от споразумение с „ОТП Факторинг
България” ЕАД се установява че то е подписано лично от М.Д. на 12.03.2015 г.. Затова
съдът приема, че най – късно на 12.03.2015 г. М.Д. е узнала за издаването на
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1994/24.02.2011 г. издадена по
реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2828/11 г. по описа на
Варненския районен съд 12 състав. Подаденото на 26.02.2018 г. възражение е след срока по чл.
423, ал.1 от ГПК, което означава, че не е налице общата предпоставка за
приемане на възражението – то да е подадено в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Доколкото в процесуалния закон не е предвидено
постановяването на изричен самостоятелен акт по допустимостта на искането до въззивния съд –вж. Опр. №
533/02.12.15 г. на ВКС, І г. о. по ч. гр. д. № 5723/15 г., то щом липсва една
от предпоставките по чл. 423, ал.1, изр. първо от ГПК възражението не следва да
се приеме.
С
оглед изхода на спора длъжницата следва да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сумата 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА възражението подадено от М.К.Д. ЕГН ********** *** чрез адв. З.Л. против
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1994/24.02.2011 г. издадена по
реда на чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 2828/11 г. по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА
М.К.Д. ЕГН ********** *** на „Банка ДСК” ЕАД представлявана от главен
юрисконсулт Б.С.Ч. сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: