Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….../05.03.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
pри участието на секретаря М.
Маркова,
като разгледа докладваното
от съдията
гр. дело № 4625 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от Д.П.К. срещу „Б.с.“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 128 КТ, вр. чл. 150 КТ, чл. 128 КТ, вр.
чл. 261 КТ, чл. 128 КТ, вр. чл. 262 КТ, чл. 285, ал. 1 КТ, вр.
чл. 2, ал. 2, т. 2 вр. чл. 5 от Наредба № 11 от
21.12.2005 г. за определяне
на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, както и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1)
сумата от 7976,19 лв., представляваща сбор от неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от 28.08.2015 г. до 31.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 2) сумата от 2614,16 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (30-то
число на месеца следващ този, в който положен труда) до 25.03.2019 г.; 3)
сумата от 290 лв., представляваща сбор от неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода м. 08.2015 г. до м. 03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 4)
сумата от 95,48 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко
от дължимите трудови възнаграждения за нощен труд, начислено считано от падежа
на всяко от задълженията (1-во число на месеца следващ този, в който е следвало
да се извърши плащането) до 25.03.2019 г.; 5) сумата от 1653,77 лв.,
представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода м. 08.2015 г. до м. 03.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 6) сумата от 550,04
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения за извънреден труд, начислено считано от падежа на всяко
от задълженията (30-то число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането) до 25.03.2019 г.; 7) сумата от 402,70 лв., представляваща
сбор от незаплатено възнаграждение за положен труд на официални празници за периода от м. 09.2015 г. до 05.2016 г., в съда – 26.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 8) сумата от 147,50 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху дължимото възнаграждение за труд на
официални празници, за периода 01.02.2016г. до
02.07.2018г., начислено считано от падежа на всяко от задълженията (1-во число
на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането) до
25.03.2019 г.; 9) сумата от 582 лв., представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода за периода
от м. 08.2015 г. до м. 03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 10) сумата от 295,17, представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите суми за безплатна храна,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 25.03.2019 г.; 11)
сумата от 13,32 лв., представляваща сбор от допълнителни трудови възнаграждения
за придобит трудов стаж и професионален опит, дължими за периода за периода м.
11.2016 г. до м. 03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; 12) сумата от 6,65 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите допълнителни трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (30-то
число на месеца следващ този, в който положен труда) до 25.03.2019 г.
С влязло в сила
определение от 15.11.2019 г., производството по делото е прекратено, поради оттегляне на предявените искове, на основание чл. 232, ал.1 ГПК, В ЧАСТИТЕ, както следва: 1) за сумата от 4156,19 лв., представляваща сбор от неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от м.08.2015 г. до м.12.2015 г., периода от м.09.2016
г. до м.12.2016 г. и за м. 01.2017г. и за м. 03.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 2) за сумата от 1339,96 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията (01.10.2015 г.,
01.11.2015г., 01.12.2015г. 01.01.2016г., 01.02.2016
г., 01.11.2016 г., 01.12.2016 г., 01.01.2017г., 01.02.2017г., 01.03.2017 г. и за 01.05.2017 г.) до подаване на исковата молба до 25.03.2019
г.;3) за сумата от 156 лв.,
представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за положен нощен
труд за периода м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., за периода от 09.2016 г. м.
12.2016 г., за м. 01.2017 г. и м. 03.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; 4) за сумата от 51,06
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения за нощен труд, начислено считано от падежа на всяко от
задълженията (1-во число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането), а именно от 01.10.2015 г., 01.11.2015г., 01.12.2015 г., 01.01.2016г., 01.02.2016г., 01.11.2016г., 01.12.2016г., 01.01.2017г., 01.02.2017 г., 01.03.2017., 01.05.2017 г.; до подаване на исковата молба 25.03.2019
г.; 5) за сумата от 184,26 лв.,
представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода м. 08.2015 г. до м. 12.2015г., за периода от м.
09.2016 г. до м. 12.2016 г. и за м. 01.2017 г. и за м. 03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 6) за
сумата от 45,95 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения
за извънреден труд, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (30-то
число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането), а
именно 01.10.2015 г., 01.11.2015г., 01.12.2015г., 01.01.2016
г. , 01.02.2016 г., 01.11.2016 г., 01.12.2016 г., 01.01.2017
г. , 01.02.2017 г. 01.03.2017 г. 01.05.2017 г.,
до подаване на исковата
молба 25.03.2019 г.; 7) за сумата от
162,87 лв., представляваща сбор от незаплатено възнаграждение за
положен труд на официални празници за м. 09.2015 г., м. 11.2015 г. и м. 12.2015 г.; 8) за сумата от 65,33 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху дължимото възнаграждение за труд на официални
празници, начислено считано от падежа на
всяко от задълженията (1-во число на месеца следващ този, в който е следвало да
се извърши плащането), а именно 01.11.2015 г., 01.01.2016г.,
01.02.2016 г., до подаване на исковата молба 25.03.2019 г.; 9) за сумата от 312 лв., представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода за периода
от м. 08.2015 г. до м. 12.2015г., за м. 09.2016 г., м.10.2016г.,м. 11.2016г.,
м.12.2016 г., м.01.2017 г., м. 03.2017 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019
г. до окончателното изплащане на задължението; 10) за сумата от 157,73лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите суми за безплатна храна,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията( 01.10.2015 г., 01.11.2015г., 01.12.2015г.,
01.01.2016 г., 01.02.2016 г., 01.11.2016 г.,
01.12.2016 г., 01.01.2017 г. , 01.02.2017 г.,
01.03.2017 г. 01.05.2017 г.), до 25.03.2019 г.; 11) за сумата от 10,56 лв., представляваща сбор от
допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален
опит, дължими за периода за периода м. 11.2016 г., 12.2016, 01.2017 г. и м.
03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 12) за сумата от 5,28 лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
допълнителни трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от
задълженията (30-то число на месеца следващ този, в който положен труда) – 01.01.2017г, 01.02.2017 г., 01.03.2017 г., 01.05.2017 г., до 25.03.2019 г.
С оглед на това предмет на
производството е заплащането на следните суми:1) за сумата от 3820 лв., представляваща сбор от неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от м.01.2016 г. до м.08.2016 г., за м. 02.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; 2) за сумата от 1274,20
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (01.03.2016
г. - 01.10.2016 г., 01.04.2017 г.) до
подаване на исковата молба до 25.03.2019 г.;3) за сумата от 134 лв., представляваща сбор от
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода м. 01.2016
г. до м. 08.2016 г., за м. 02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; 4) за сумата от 44,78
лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите
трудови възнаграждения за нощен труд, начислено считано от падежа на всяко от
задълженията (1-во число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането), а именно от 01.03.2016г. -01.10.2016г. и 01.04.2017г., до
подаване на исковата молба 25.03.2019 г.; 5) за сумата от 1469,51 лв., представляваща сбор от
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода
м. 01.2016 г. до м. 08.2016г., за периода от м. и за м. 02.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 6) за
сумата от 504,09 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения
за извънреден труд, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (30-то
число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането), а
именно 01.03.2016 г.,- 1.10.2016 г. и 01.04.2017 г., до
подаване на исковата молба 25.03.2019 г.;
7) за сумата от 239,88 лв.,
представляваща сбор от незаплатено възнаграждение за
положен труд на официални празници за м. 04.2016 г. и м. 05.2016 г.; 8) за сумата от 82,17лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху
дължимото възнаграждение за труд на официални празници, начислено считано от падежа на всяко от
задълженията (1-во число на месеца следващ този, в който е следвало да се
извърши плащането), т. Е. От 01.06.2016 г. и 01.07.2016г. до подаване на исковата молба
25.03.2019 г.; 9) за сумата от 270
лв., представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода за периода от м. 01.2016 г. до м. 08.2016г.,
за м.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; 10) за сумата от 137,44лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите суми за
безплатна храна, начислено считано от падежа на всяко от задълженията( 01.03.2016г. – 01.10.2016 г., и 01.04.2017 г..), до 25.03.2019
г.; 11) за сумата от 2,76 лв.,
представляваща сбор от допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов
стаж и професионален опит, дължими за м. 02.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 12) за сумата от 1,37 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите допълнителни трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на задължението от 01.04.2017 г. до 25.03.2019 г.
Твърди се в исковата
молба, че страните са били в трудови правоотношения от 26.08.2015 г. до
01.04.2017 г., като ищецът е полагал труд на длъжност „сътрудник охрана“ на две
смени по 12 часа от 07,00 часа до 19,00 часа дневна смяна и от 19,00 часа до
07,00 часа на следващия ден нощна смяна при месечно сумирано изчисляване на
работното време. Излага се, че трудът е полаган в обект, намиращ се на спирка „*, описван като „двора на Перота“
(бивш детски лагер на военните). Подробно се описват дните и часовете, в които
ищецът е престирал труд за ответника. Излага се, че
на ищецът, в качеството на работник по съществувалото трудово правоотношение,
на всяко 30-то число от месеца, следващ месеца, в който е престиран
труд, е следвало да се заплаща дължимото му се брутно трудово възнаграждение,
при изплащането на което работодателят е следвало да удържа своите публични
задължения и да ги внася от името и за сметка на работника. Поддържа се, че на
ищеца се дължи възнаграждение в размер не по-малко от минималната работна
заплата за страната. Навежда се довод, че работодателят с бездействието на
съответни длъжностни лица е ограничил основно право на ищеца, каквото е правото
на труд, част от което е трудовото възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Б.с.“ ЕООД, в
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се
оспорва фактът, че в процесния период ищецът се е
намирал в трудовоправни отношения с ответното
дружество, като същият е заемал длъжността „сътрудник охрана“, с място на
работа - обекти на територията на гр. Варна, работно време - пълно 8 часа и
сумирано изчисляване на работното време на 6 месеца и основното и допълнителни
трудови възнаграждения се изплащали на един път до края на втория месец след
изработения, съгласно Допълнително споразумение към трудовия договор, подписано
лично от ищеца. Поддържа се, че работодателят
стриктно е изпълнил законовите
си задължение към служителя
и е изплатил в пълен размер
дължимите работни заплати на ищеца.
Навежда се довод, че в периода от август 2016 г. до януари 2017 г. включително, ищецът не е бил на работа поради болест, като за съответния период е получил дължимото му
се обезщетение при временна неработоспособност, съгласно
разпоредбите на КСО и Наредбата
за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО). Твърди се, че ответното дружество е изпълнило и
законовите разпоредби за отчитане отработения от ищеца нощен труд, като същият,
съгласно отработените по график смени, е посочен и начислен във ведомостите за
заплати, а ищецът собственоръчно се е подписал за получаването на съответното
възнаграждение. Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът предявява искане
за заплащане на нощен и извънреден труд включително за времето, в което е бил в
няколко месечен отпуск по болест. Излага се, че на основание чл. 142 КТ е
въведено сумирано изчисляване на работното време на всеки шест месеца, за което
законът не изисква съгласие на работника или служителя. Сочи се, че въз основа
на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от
преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди. При
сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните
работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден
труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния
период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се
спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време, в
случая 6 месеца. Поддържа се, че дружеството стриктно е спазило разпоредбите на
КТ за максималната продължителност на работните смени, както и
продължителността на работната седмица, която не може да бъде повече от 56
часа. От представените графици за дежурства, фишове за начисления и удръжки и
ведомости за заплати безспорно било видно, че ищецът не е работил повече от
допустимата по КТ норма и следователно не е полагал извънреден труд, поради
което и не му се дължи заплащане за такъв. Оспорва се ищецът да е полагал труд
на празнични дни, като се твърди, че част от посочените дати не попадат в кръга
на посочените от чл. 154 от КТ празнични дни, а се явяват почивни дни. При
сумираното изчисляване продължителността на работното заедно със заповедта
работодателят утвърждава и графици за работното и свободното време на
работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното
време. Излага се, че при сумирано изчисляване на работното време, когато
работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи
трудово възнаграждение в по-голям размер, поради което претенцията за заплащане
на възнаграждение за работа в празнични дни за дните 1.11.2015 г. и 15.03.2015
г. е неоснователна. За неоснователна се счита претенцията и поради факта, че
съгласно утвърдените графици за работа в нито един от посочените в исковата
молба като празнични дни ищецът не е бил по график на работа. Навежда се довод,
че не са налице кумулативните предпоставки по Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за
определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки
към нея - да е налице работа в предприятие със специфичен характер и
организацията на работа да е специфична, тъй като работата като „сътрудник
охрана“ не попада в кръга на работа със специфичен характер на труд. Твърди се,
че дължимото на ищеца допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит е надлежно начислявано и изплащано в пълно съответствие с
изискванията на съответните нормативни документи. Релевира
се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички искови
претенции, които превишават 3-годишния давностен
срок, определен от разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Поддържа се, че за
периода, в който се е намирал в трудово правни отношения с дружество на ищеца в
срок са начислени и изплатени дължимите трудови възнаграждения и са заплатени
дължимите осигуровки. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна
преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от представените
писмени доказателства се установява, че в периода от 26.08.2015
г. до 01.04.2017 г., ищецът е полагал
труд при ответника на длъжност „сътрудник охрана“ в обект, намиращ се на спирка
„*, описван като „*“ (бивш детски лагер на военните).
Съобразно сключения между страните трудов договор
от 26.08.2015 г. ищецът К. се е съгласил да полага труд при пълно работно време
от 8 часа и сумарно изчисляване на работното време на шест месеца. Договорено е
основно месечно възнаграждение в размер на 380 лева и допълнително – за трудов
стаж и професионален опит 0,6% и положен нощен труд 0,25лв./час.
С допълнително споразумение е постигнато съгласие
от 26.08.2015 г. трудовото възнагрждание да се изплаща
на един път до края на втория месец на изработения.
Съгласно заповед от 29.12.2010 г. в предприятието
на работодателя е наредено сумарно отчитане на работното време на всеки 6
месеца на две изравнявания.
Видно от вътршните
правила за организация на работната заплата в „Б.с.“ЕООД основната месечна
заплата на сътрудници по охрана, работещи при пълно работно време в минимален
размер от 310 лв., но не по-нисък от нормативно определения размер на МРЗ за
текущата година.
От представените болнични листове се установява, че
в периода 08.01.2016 г. до 17.01.2016 г., в периода от 07.08.2016 г. до
26.08.2016 г. , в периода от 16.08.2016 г. до 18.09.2016 г., от 19.09.2016 г.
до 18.10.2016 г., от 19.10.2016 г. до 17.11.2016 г. , от 18.11.2016 г. до
17.12. 2016 г. , от 18.12.2016 г. до 16.01.2017 г. , от 17.01.2017 г. до
03.02.2017 г., от 04.02.2017 г. до 19.02.2017 г. е ползвал отпуск, поради временна
неработоспособност.
Видно от представените заявления ищецът е ползвал
платен годишен отпуск в периода от 20.02.2017 г. до 28.02.2017г., както и за
периода 01.03.2017 г. до 31.03.2017 г.
Не е спорно между страните, а и от представената
заповед №ЧР-02-574/01.04.2017 г. се установява, че страните са прекратили по
взаимно съгласие трудовото правоотношение, считано от 01.04.2017 г.
На 07.07.2017 г. ищецът Д.К.
е декларирал, че е получил до датата на прекратяване на трудовото
правоотношения дължимите възнаграждения,
както и дължимите обезщетения по чл.224 от КТ от ответника.
Представени са ведомости за заплати и графици за
работното време/ отчетна форма на работа за процесния
период.
От назначената по делото СГрЕ
се установява, че подписът положен под ведомости за заплати за м. май 2016 г.,
м. юни 2016, м. август 2016 г. и квитанция връчване на заповед 28.02.2017 г. са
положени от Д.К., а върху ведомост за заплати от м. 07.2016 г. вероятно не е
положен от К..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че основното трудово възнаграждение за периода за 2016г. -420лв./мес, което е в брутен размер. Вещото лице сочи, че общо
неначислени допълнителни възнаграждения - 288.76лв., лихва за забава - 81.37лв.
за периода 01.2016-08.2016 г. и м. 02.2017 г., от които 16лв. за часове в
празнични дни, 270 лева за безплатна храна и 2,76 лева – трудов стаж. Брутното трудово възнаграждение за периода
01.2016-08.2016 г. и 02.2017 г. възлиза на сума в общ размер на 3161,72лв.
Установява се, че сумата от 1897,03 лева е платена заедно с внесените публични задължения за сметка на работника. Вещото
лице е посочило, че разликата между гарантираните 60% и начислените суми в брутен
размер е общо 1 264.79лв. Заключава също, че начислено
възнаграждение за нощен труд - 56.10лв., от които: м.01.2016г. - 44.10лв.,
м.02.2016г. - 12.00лв., като не са начислени възнаграждения за извънреден труд
и такъв, положен през официални празници, както и дължимото възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за процесния
период и няма данни такива да са заплащани. В о.с.з. вещото лице уточнява, че в
графиците липсва нощен труд, полаган от ищеца, както и извънреден труд. Ищецът
през процесния период е отработвал по-малко часове от
законоустновените – във всички останали месеци има
по-малко отработени часове и не зависимо по какъв начин се формира шестмесения период няма нито един, от който да се изведе
наличие на полаган извънреден труд.
От ангажираните по делото гласни доказателства на
свидетеля * се установява, че заедно с ищеца са полагали труд при ответника, като е
било отразявано 12-часов работен ден. Същите били на постоянни служители и
често идвали външни лица, които да ги заместват. Установява се, че са
получавали възнагражденията си, подписвайки доброволно на разходни-касови
ордери.
По исковете с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа (чл. 124 от КТ и чл. 128 от КТ). Съобразно чл.242 от КТ положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден. По силата
на закона минималното трудово
възнаграждение за 8-часов работен
ден е не по-ниско от минималната работна заплата за страната. /по арг. от ТР № 2/12.12.2013 год., ОСГК, ВКС/.
Безспорно се
установи наличието на трудово
правоотношение между ищеца и ответника,
което е прекратено на
основание чл.325, ал. 1, т.1 от КТ.
Фактът на неизплащане дължимото трудово възнаграждение за процесния период се оспорва от ответника, в чиято тежест беше да докаже възраженията си за недължимост поради плащане.
От събраните по делото доказателства – представените от ответника писмени доказателства и заключението на вещото лице по допусната съдебно-графологична
експертиза се установи, че в полза на работника са извършвани плащания в
уговорения размер. Оспорената неавтентичност на подписа на
ищеца, комуто е доказателствена тежест за
установяването ѝ, не е проведена успешно. Съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено заключението на съдебно-графологичната
експертиза, от което се установява, че положените на ведомостите на заплати от м. май 2016 г., м. юни 2016,
м. август 2016 г. и квитанция връчване на заповед 28.02.2017 г., принадлежат на
Д.К.. Вещото лице е ползвал сравнителен материал от приложените и неоспорени
подписани от ищеца документи, поради което съдът кредитира заключението като
пълно и обективно. Страните не са поискали допълнителна или повторна експертиза
като оспорването на допълнителния сравнителен материал въз основа на който е
работил екперта, не опровергава доказателствената
стойност на експертното заключение. Досежно ведомост за заплати от м. 07.2016 г., която съгласно експертното
заключение вероятно не е положен от К., съдът намира, че не е доказано пълно и
главно, че подписът не принадлежи на ищеца.
Отделно от това, съдът цени депозираната декларация
от 07.07.2017 г. от Д.К. като извънсъдебно признание
за липса на задължение на работодателя за изплащане на трудово възнаграждение.
Автентичността на тази декларация не е
опровергана, а като частен документ, същата съдържа неизгодни за
издателя ѝ факти, поради което съдът приема, че има доказателствена
стойност за удостворените в нея обстоятелства.
Възражението на ищеца, че не следва да се цени като извънсъдебно признание,
доколкото не съдържа конкретна сума, е неоснователно. С извънпроцесуалното
си поведение ищецът изрично е заявил, че е получил възнагражденията си за
положения труд, поради което съдът приема това обстоятелство за доказано.
По тези съображения съдът преценява, че искът на ищеца
по чл.128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за забава плащането на дължимото възнаграждение, следва да се отхвърлят като неоснователни.
При тези
доводи не следва да се обсъжда възражението на ответника
за погасяване по давност на претенцията
за заплащане на основно трудово възнаграждение и обезщетение за забава върху
неизплатеното основно трудово възнаграждение, считано от деня следващ падежа на
всяко задължение, още повече, че същото е и неоснователно, тъй като
тригодишният давностен срок за това възнаграждение,
не е изтекъл до датата на депозиране на исковата молба.
По исковете с правно основание чл.
285, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съобразно чл.
285, ал. 1 КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със
специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна
храна и /или добавки към храната, а условията и редът, при които те се
осигуряват са определени в НАРЕДБА № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
В чл. 4, ал.
2 вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че право
да получат безплатна храна и /или добавки към нея имат работниците работещи на
12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време за дните, през
които са полагали труд /чл. 4, ал. 1 от Наредба 11/21.12.2005г./.
Редакцията
на чл. 285, ал. 3 КТ за времето от 1986г. до 2005г. е забранявала замяната на
определените видове безплатна предпазна храна, противоотрови и лични предпазни
средства, както и заплащането на тяхната равностойност. Разпоредбите на чл.
285, ал. 1 и ал. 2 КТ, са допълнени през 2001г., а разпоредбата на ал. 3
отменена ДВ, бр. 25 от 2001 г.
Съдът, като
съобрази представените графици, които отразяват дванадесет часова смяна (от
08-20:00ч.), както и гласните доказателства, посредством разпита на свидетеля *, които съдът кредитира в частта
относно релевантни за спора факти, от които се установява, че през процесния период заедно с ищеца са работили на смени, при
което са надвишавали 12-часов работен ден, намира че работникът е работил на
12-часов работен ден през процесния период при
сумирано изчисляване на работното време. Работодателят не е ангажирал
доказателства да е изпълнил задължението си да заплати това задължение, поради
което съдът намира, че Д.К. има право да получи съобразно чл. 5, ал. 1 от
НАРЕДБА № 11 от 21 декември 2005 г. стойността на безплатната храна, която не
може да бъде по-малко от два лева на ден.
Следва да се
подчертае, че в случая работодателят не отрича, че не е заплащал такова възнаграждение,
тъй като счита, че такова не се дължи. Поради това и декларацията на работника
от 07.07.2017 г. не следва да се цени като
извънсъдебно признание за получаване на тези суми, доколкото самият ответник
твърди, че не е начислявал и принципно заплащал такива.
Съгласно
заключението на ССчЕ стойността на безплатната храна
възлиза на сумата от 270лв., за периода от 01. 2016г. до месец 08.2016г /вкл./,
и обезщетение за забава в размер 76,08лв., от което за времето от месец 01.2016г.
до 03. 2016г. е общ размер на 60 лева (табл.3), а обезщетението за забава за
този период е 19,04лв.
Възражението за погасяване
по давност е основателно за сумата от 60 лева за периода от м. 01.2016 г. до
03.2016 г. и 19,04лв. обезщетение за забава за същия период, тъй като предвиденият тригодишен давностен срок до датата на исковата молба, е изтекъл.
По тези съображения
искът е основателен за сумата от 210 лева, представляваща стойността на безплатната храна възлиза на за периода от м.04. 2016г. до месец 08.2016г /вкл./, и обезщетение за забава в размер 57,04лв. обезщетението за забава върху сумата.
По исковете с правно основание чл. 262 вр.
чл. 150 КТ и чл. 86 ЗЗД, по искове с правно основание чл.
261 КТ и чл. 86 ЗЗД и по искове с правно основание чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД и за
заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, съдът намира следното:
Съгласно чл.
142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на
работното време - седмично, месечно или за друг календарен период. Максималната
продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до
1 час над намаленото им работно време /чл. 142, ал. 4 КТ/. Когато нормата
работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. При
сумарно определеното работно време също следва да се осигуряват задължителните
междинни и седмични почивки. Работникът има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по малко от 12
часа /чл. 152 КТ/. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата
седмична почивка е не по-малко от 36 часа /чл. 153, ал. 2 КТ/. Следователно,
когато нормата работно време за въведения период на сумирано изчисляване на
работното време, е превишена ще бъде налице извънреден труд. Положеният труд в
събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се пада на дадения
работник или служител да бъде на работа през тези дни.
Работодателят е оспорил изложените в
исковата молба твърдения, че работникът К. е полагал нощен и извънреден труд.
Според експерта по допуснатата ССчЕ за нощен труд м. 01.2016 г. е дължима сума от 44,10
лева, а за м. 02.2016 г.-12лева.
От анализа
на приобщените по делото доказателства се заключва, че през останалия процесен период ищецът не е полагал нощен и извънреден
труд. Това се потвърждава, както от изслушаното в о.с.з. заключение на вещото
лице по приетата по делото ССчЕ, така и от
представените графици, видно от които К. е работил дневни смени. Отработените
от ищеца часове през процесния период от шест месеца
са под установения минимум, поради което не може да се приеме, че на ищеца се
дължи възнаградение за нощен и извънреден труд.
Установените
от експертизата задължения за нощен труд м. 01.2016 г. е дължима сума от 44,10
лева, а за м. 02.2016 г.-12лева са погасени по давност съобразно релевенираното от ответника възражение, тъй като са предявени извън срока по чл. 358 от КТ.
По
изложените съображения исковете за присъждане на извънреден и нощен труд и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Според
експерта не са начислявани възнаграждения през официани
празници и няма данни такива суми да са изплащани.
Съобразно
заключението в периода 01.2016г. до 08.2016 г. и 02.2017 г. допълнително
възнаграждение за часове в празнични дни възлиза на сумата от 16 лева, които за
периода 01.-03.2016 г. възлиза на 5 лв. Ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че е полагал труд през време на други такива и че
същите не са съвпадали с установените му смени на работа по график.
Декларацията за признание на ищеца също не следва да се цени при разрешаване на
въпроса за дължимостта на тези суми, доколкото се
установи, че такива не са начислявани и изпалщани от
работодателя.
Ето защо, искът е основателен за периода
04.2016 г. до 08.2016 г. за сумата от 11 лева и 3,92 лева обезщетение за забава
за този период.
Искът за
заплащането им над този размер до пълния предявен размер от 239,88 лв. за
допълнително възнаграждение за полагане на труд в официалните празници и до
82,17 лв., обезщетение за забава и следва да бъдат отхвърлени.
Искът за
заплащане на допълнително възнгараждение за трудов стаж
и профисионален опит е основателен за сумата от 2,76
лева за 02.2017 г., съобразно експертното заключение, и 1,37 лева, обезщетение
за забава, поради което следва да се уважи изцяло. Няма доказателства тези суми
да са заплатени от работодателя, поради което се явяват дължими.
При
този изход на спора на ищеца се следва разноски съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е претендирал разноски и е представил доказателства
за оказана безплатна адвокатска
защита по реда на чл. 38 от ЗА от адвокат П.Т.. Ето
защо на основание чл. 78,ал.
1 от ГПК в полза на адвоката следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на 21,51 лева съобразно уважената част от исковете.
Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК на отвеника се следват
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.359
от КТ, производството по трудови
дела е безплатно за работниците
или служителите и се отнася
за всички видове
производства и независимо от това дали те са ищци или ответници
по предявен от работодателя им иск. Те обаче дължат заплащане на разходите на работодателя за заплатено
адвокатско възнаграждение
(в този смисъл Решение
№448/17.06.2010 г. по гр.д. №21/2009 г. на ВКС,
Определение 101/24.02.2011 г. по ч.г.р.д. № 555/2010
г. на ВКС, Решение № 67 от
03.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2944/ 2013 г., ІV г.о.). Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника, което се преценява за неоснователно.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове,
проведените съдебни заседания и обстоятелството, че възнаграждението не
надвишава значително предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер, съдът
намира, че възнаграждението на адвоката от 960 лева съобразно представенирте доказателства (л. 124 и 219) не следва да се
редуцира. Неоснователно е обаче е искането за присъждане на самолетни билети.
Транспортните транспортни разходи, не са разход сторени в производството и
същите следва да бъдат калкулирани към адвокастското
възнаграждение. Страната не е дала повод за направата им, поради което същите
не следва да се съобразяват. В заключение на работодателя следва да бъде
присъдена сумата от 925,58 лева.
Работодателят следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– Варна сумата от 47,05 лева съобразно уважената част от обективно съединените
искове за държавната такса, депозити за изготвяне
на ССчЕ и СГрЕ, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 11 лева (единадесет лева), представляваща сбор от незаплатено възнаграждение за
положен труд на официални празници за м. 04.2016 г. и м. 05.2016 г., както и сумата от 3,92 лева (три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху дължимото възнаграждение за труд на
официални празници, начислено считано от падежа на всяко от задълженията до
подаване на исковата молба 25.03.2019
г., на основание чл.264 КТ и чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до претендираната
сума от 239,88 лв. за положен труд на официални празници за м. 04.2016 г. и м. 05.2016 г., и
за разликата до 82,17лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху дължимото възнаграждение за
труд на официални празници.
ОСЪЖДА „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от 210 лв. (двеста и десет лева),
представляваща сбор от незаплатена стойност на безплатна храна за периода за периода от м. 04.2016 г. до м.
08.2016г., за м.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 57,04лв. (петдесет и седем лева и четири стотинки), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите суми за безплатна храна,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 25.03.2019 г., на основание чл.285, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до претендираната
сума от 270 лева, незаплатена стойност на безплатна храна и
за периода от м.01.2016 г. от м. 04.2016 г., както и за разликата до претендираната
сума от 137,44 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко
от дължимите суми за безплатна храна.
ОСЪЖДА „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2,76 лв. (два лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
сбор от допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален
опит, дължими за м. 02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 1,37 лв. (един лев и тридесет и седем стотинки), представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите допълнителни трудови
възнаграждения, начислено считано от падежа на
задължението от 01.04.2017 г. до 25.03.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.П.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на
следните суми:
1)
за сумата от 3820лв., представляваща сбор от неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от м.01.2016 г. до м.08.2016 г., за м. 02.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, и за сумата от 1274,20лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху
всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко
от задълженията (01.03.2016 г. - 01.10.2016 г., 01.04.2017 г.) до подаване на
исковата молба до 25.03.2019 г., на основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД;
2)
за сумата от 134 лв., представляваща сбор от неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода м. 01.2016 г. до м. 08.2016 г.,
за м. 02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; и за
сумата от 44,78 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения
за нощен труд, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (1-во число
на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането), а именно
от 01.03.2016г. -01.10.2016г. и 01.04.2017г.,
до подаване на исковата молба 25.03.2019 г., на основание чл.261 КТ и чл.86 ЗЗД;
3)
за сумата от 1469,51 лв., представляваща сбор от неплатено брутно трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода м. 01.2016 г. до м.
08.2016г., за периода от м. и за м. 02.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2019
г. до окончателното изплащане на задължението; и за сумата от 504,09 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения за
извънреден труд, начислено считано от падежа на всяко от задълженията (30-то
число на месеца следващ този, в който е следвало да се извърши плащането), а
именно 01.03.2016 г.,- 1.10.2016 г. и 01.04.2017 г., до подаване на исковата молба 25.03.2019 г., на основание чл.262 вр. чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат П.Т.Т., с адрес: ***. * *, сумата от 21,51лв.
/двадесет и един лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38
от ЗА.
ОСЪЖДА Д.П.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 925,58 лева (деветстотин двадесет и пет лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Б.с.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата от 47,05
лева (четиридесет и седем лева и пет стотинки), съобразно уважената част исковете за държавната такса, депозити за изготвяне
на ССчЕ и СГрЕ, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жаллба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: