№ 172
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601939 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С разпореждане от 05.01.2021 г. по НЧХД № 7691/2020г., Районен съд-
Пловдив, 26 н.с. е прекратил наказателното производство по делото,
образувано по тъжба на Н. В. В. срещу В.К. на основание чл.24, ал.1, т.3 и
ал.5, т.2 от НПК.
Срещу разпореждането е депозирана частна жалба от тъжителката, в
която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния акт, поради
неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на обжалваното
разпореждане с указание за отпочване на съдопроизводствени действия по
делото.
В производството пред ПОС, тъжителката В. поддържа въззивната си
жалба, като обосновава претенцията си, че разпореждането на
първостепенния съд следва да бъде отменено, претендирайки, че в случая се
касае за продължавана престъпна дейност, която все още не била
приключила.
Подсъдимият В.К., редовно призован, не се явява и не е изразил в
писмен вид позицията си по делото. За него се явява адвокат А., който
аргументира тезата, че първостепенният съдебен акт е законосъобразен и
1
обоснован, и като такъв подлежи на потвърждаване от въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата
инстанция и провери атакуваното разпореждане изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок от
лице, което има процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт,
поради което жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнявайки задължението си за цялостна преценка правилността на
атакуваното разпореждане, Пловдивският окръжен съд осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, както и
нормите от материалноправен характер.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира
следното:
Наказателното производство е образувано въз основа на частна тъжба
на Н. В. В. срещу В.К. с оглед престъпление по Глава 2, Раздел 7 /чл.146 и сл./
от НК, депозирана на 08.12.20г. в ПРС.
С разпореждане от 10.12.20г. първостепенният съд е дал срок на
тъжителката да отстрани редица същностни нередовности в тъжбата си, като
с молба от 30.12.20г., В. е представила документ за заплащане на държавната
такса, като е поискала удължаване на дадения от съда срок с оглед снабдяване
с пълни установъчни данни за лицето, което претендира да е осъществило
инкриминираното деяние. Тъжителката не е отстранила останалите, указани
от съда пороци, несвързани със самоличността на претендирания извършител,
като е посочила, че това ще стори в удължения срок.
С обжалваното по настоящото производство разпореждане от
05.01.2021 г. съдията докладчик е прекратил наказателното производство,
отчитайки, че дори към момента на депозиране на тъжбата е бил изтекъл не
само 6-месечният срок по чл.81, ал.3 от НПК, но най-вече абсолютната
погасителна давност, изключваща наказателното преследване за
престъпление по Глава 2, Раздел 7 /чл.146 и сл./ от НК, осъществено според
тъжбата на 05.05.2016г. Този извод на първостепенния съд е заканосъобразен
и поради това споделим и от настоящата съдебна инстанция. С оглед
предвидените дори за квалифицираните състави на престъпленията по Глава
2, Раздел 7 /чл.146 и сл./ от НК санкции, приложима е 3-годишната
относителна погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК, която, считано от
05.05.2016г., е изтекла на 05.05.2019г. Изтекла е към 05.11.2020г. /няколко
дни преди депозиране на тъжбата/ и абсолютната погасителна давност от 4
години и 6 месеца, при все, че данни за спиране или прекъсване на давността
не са налични. Неоснователни са претенциите на жалбоподателката В., че в
2
случая се касае за продължавана престъпна дейност, която към момента все
още не била преустановена, доколкото с тъжбата се инкриминира една
единствена публикация от конкретна дата-05.05.2016г. С други думи,
понастоящем е налице абсолютно процесуално препятствие, изключващо
възможността за наказателно преследване на К., поради което прав е бил
съдията докладчик от ПРС, прекратил наказателното производство по делото.
Ето защо Пловдивският окръжен съд намира атакуваното определение,
с което е прекратено наказателното производство по делото за
законосъобразно и обосновано. Не са налице основания за неговата отмяна,
поради което трябва да бъде потвърдено. Жалбата срещу него като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото пред въззивната инстнация бе направено изрично искане от
страна на защитата в лицето на адв.А. за присъждане на разноски в полза на
подс.К., направени за заплащане на адвокатски хонорар, то съдът следва да се
произнесе по това искане. Видно от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие, подсъдимият е заплатил сумата от 600 лева договорено
възнаграждение. По отношение на разноските предписанията на НПК са ясни
и са във функционална връзка с реализираната наказателна отговорност-
чл.189 и 190 НПК. Погасяването на същата трябва да бъде съобразено с
приетото по фактологията на престъпната дейност и нейната правна
интерпретация. Според разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК-когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител. В конкретния случай наказателното
производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност. С оглед
гореизложеното и в съобразие със законовата уредба, направените от частния
тъжител разноски следва да останат за негова сметка, а що се отнася до
подсъдимия, в съответствие с повелята на чл.190, ал.1 НПК, нему се дължат
заплатените по делото разноски, в т. ч. за адвокатско възнаграждение. Тази
претенция се поддържа в съдебно заседание от страна на защитата и като
основателна следва да се уважи, като направените от подсъдимия разноски в
размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение следва да се възложат на
частната тъжителка В..
По изложените съображения и на основание чл.289, ал.4, вр. чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 05.01.2021 г. на Районен съд-
Пловдив, 26 н.с., с което е прекратено наказателното производство по по
НЧХД № 7691/2020г. , образувано по тъжба на Н. В. В. срещу В.К..
ВЪЗЛАГА заплащането на направените от подсъдимия разноски в
размер на 600 лева /за адвокатско възнаграждение/-на частната тъжителка Н.
3
В. В..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4