№ 102
гр. Б., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И. С. Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20251810200001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на И. Т. З., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от И. Т. З., чрез адв. П. П. от АК-гр. П. е направено
искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Според въззивника са налице нарушения при издаването
на оспорвания фиш, които са основания за неговата отмяна. Претендира
разноски за оказана от него безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява и не се представлява.
Ответната страна ОД на МВР - С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита вх. № 907 от
31.01.2025г. на ОД на МВР- С., чрез гл. юрик. Йоана Георгиева, с която моли
1
Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна
и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда
възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 10.11.2024г. в 13.39 часа, в Софийска област,
община Б., АМ-Х. 41+300 км, посока към гр. В., при ограничение на скоростта
от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ф. п., с регистрационен номер
*, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с мобилна радарна система TFR1-М. При разрешена
стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение на описания
автомобил от 113 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3
%), като превишената стойност на скоростта е 33 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото са налице данни, че електронният фиш е бил връчен на
собственика на автомобила на дата 27.11.2024 година.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M”; заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра
на МВР, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,
2
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на дата 10.11.2024г., протокол от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1М, справка за собственост на МПС, снимков материал;
справка за регистрация на МПС, отговор-справка от ОПУ-С., ведно със схема
за организация на движението на АМ Х. в района на км 41+300 посока гр. В.,
които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява, че към датата
на извършване на нарушението /10.11.2024г./ при км 41+300 пътното платно в
посока гр. В. е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-
висока от означената 80км/, поставен на км 41+220 и с обхват на действие до
км 42+520.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата
е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.08.2024г. с
протоколен номер № 4.40.24. Резултатите от проверката установяват
съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, противно на възраженията на
процесиулания представител на жалбоподателя, автомобилът на
жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е
заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да
било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена
вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
3
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно
жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по
ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
4
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл.
30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет
години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на
одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако
отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.
Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и
последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския
институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на
съответния тип средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал
такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното
средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по
смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TFR1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Същевременно използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
5
техническото средство – АМ Х., км. 41+300 с посока към гр.В., времето на
работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства,
установеният скоростен режим.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложените снимки, в които са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство – 117 км/ч.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено, поради което възраженията на жалбоподателя в обратна
посока се явяват неоснователни.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
В случая правилно е определен и субектът на нарушението.
Според чл. 8 от Наредбата, а именно "При контрол на въведено с пътен
знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя
така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта". В случая в протокола по чл. 10 от
Наредбата е записано, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение
до АТСС е 300 метра. По делото обаче несъмнено е доказано (от справката на
АПИ и трите схеми към нея), че автомобилът е бил позициониран на
разстояние 80 метра след знака за ограничение на скоростта. При така
6
установените изходни факти и при събразяване на обстоятелството, че
разстоянието на действие, или обсегът на радара е от 60 до 120 метра в
зависимост от избрания режим се налага извод, че движението на
жалбоподателя, би могло да е било осъществено извън обхвата на действие на
пътния знак В26. За да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя по посочената правна квалификация, следва
това предположение да бъде интерпретирано в полза на административно-
наказващия орган, което е недопустимо. Нещо повече, то не кореспондира с
представените доказателства. Задължение на административнонаказващият
орган е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на
АТСС е било определено така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Обстоятелството, че в приложения към административнонаказателната
преписка видеоклип са посочени географски координати на измерената
скорост на движение, не променят изводите в тази насока. При наличие
единствено на подобни данни, съдът не е в състояние да прецени дали
скоростта на движение е установена в зоната на въведеното ограничение,
респективно дали нарушението е съставомерно по посочения за нарушен
текст на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което нарушение е самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производствата пред
районен, административен и касационен съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв.
П. П. от АК-гр.П. е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя И. З. на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане
за присъждане на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
възнаграждение в размер от 400 лева, предвиден в чл. 8 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Приложено е и адвокатско пълномощно, от което е видно, че на З. се
предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Правото на адвоката да окаже правна помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
7
е установено със закон и в случаите, когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда. За да упражни правото си,
адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че помощта се осъществява безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА. В конкретния случай посочените
предпоставки са налице и на адв. П. от АК-П. следва да се присъди
възнаграждание в размер на 400 (четиристотин) лева, което представлява
установеният такъв по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 3 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № * издаден от ОДМВР-С., с които
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, на И. Т. З., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. С., да заплати на И. Т. З., ЕГН
********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8