РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Русе, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500178 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. Х. Д., в качеството й на майка и
законен представител на малолетната И. И. В., чрез адв.М. Р. М. от АК-Русе,
против Решение № 1634 от 02.12.2024 г., постановено по гр.дело № 379/ 2024
г. по описа на РРС, в частта му, с която искът срещу Община-Русе е бил
отхвърлен и в нейна тежест са били присъдени направените от насрещната
страна разноски за производството. Счита, че обжалваният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Иска се отмяна на решението в атакуваната част, като
Община-Русе бъде осъдена солидарно заедно с другия ответник да заплати
обезщетение за претърпените от детето болки и страдания от ухапване от
куче. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Община-Русе, представлявана от кмета П. М., чрез
юр.Г. Д., своевременно са подали отговор на въззивната жалба. Считат същата
за неоснователна.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като им се присъдят разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
1
страна:
Производството пред районния съд е било образувано по молба на П. Х.
Д., в качеството й на майка и законен представител на малолетната И. И. В.,
срещу В. И. И. и Община-Русе солидарно да заплатят на ищцата сумата от
2 000 лева, частично предявена от 12 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от детето неимуществени вреди на 31.05.2023 г., изразяващи се в
психически и физически болки и страдания, причинени от ухапване от куче /
Питбул, порода “Стафордширски териер“/, оставено без надзор от първия
ответник, ведно със законната лихва от датата на деликта.
С отговора на исковата молба Община-Русе са направили възражение,
поддържано и пред тази инстанция, че липсват предпоставки да бъде
ангажирана отговорността им по чл.50 от ЗЗД, тъй като кучето не е
безстопанствено.
С обжалваното решение основният съд е възприел тези доводи и е
отхвърлил иска срещу въззиваемата страна, приемайки, че кучето, причинило
травми на детето, не е безстопанствено, а собственост на сестрата на другия
ответник и отглеждано от последния в домашна среда. Посочено е, че
надзорникът е този, който следва да пуска животното без повод или
намордник само на специално заградени места, определени от съответната
община и именно негова е отговорността за евентуалните негативни
последствия при неспазване на това задължение. При анализиране на
събраните в производството гласни и писмени доказателства районният съдия
е приел, че фактическият състав по чл.50 от ЗЗД е налице само по отношение
на В. И. и е уважил иска срещу него. В тази част решението е влязло в законна
сила.
Настоящият състав намира на правилни изводите на първата инстанция,
че съгласно че чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността за
вреди от животни по чл.50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е
носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност.Отговорността за вреди по смисъла на посочената правна норма, не
зависи от поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го,
както и от това къде е настъпил инцидентът. В аспекта на изложеното, когато
се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл.50 ЗЗД,
е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто
надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца и че животното е
причинило тези вреди. Нито една от тези предпоставки не е налице по
отношение на Община-Русе.По делото няма спор, че кучето не е
безстопанствено, но то не принадлежи на въззиваемата страна, нито се касае
до животно, което е под надзор на Община-Русе. При това положение липсва
основание да бъде ангажирана отговорността на последната за процесния
инцидент. Обстоятелството, че този ответник има задължение по смисъла на
чл.172 и чл.178 от Закон за ветеринарномедицинската дейност, да организира
и контролира отглеждането на домашни любимци на нейна територия, не
2
превръща Община-Русе в съдеец на всеки собственик на такова животно,
който не се е съобразил с въведения от административния орган режим за
притежание, отглеждане и контрол на домашния любимец. В изпълнение на
тези свои правомощия, Община-Русе е във възможност да санкционира
съответния нарушител, но не е отговорно наравно с него за настъпилите вреди
от неупражнения надзор над вещта.Като е достигнал до същия извод,
първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение,
което следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивната страна трябва да се възложат направените от
Община-Русе разноски за тази инстанция, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1634 от 02.12.2024 г., постановено по
гр.дело № 379/2024 г. по описа на Районен съд-Русе.
ОСЪЖДА П. Х. Д., ЕГН **********, от *******, майка и законен
представител на И. И. В., ЕГН **********, да заплати на Община-Русе,
представлявана от кмета П. М., сумата от 190 лв., представляваща разноски
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3