Р Е Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 881 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 500289 от 03.10.2018 г.,
постановено по гр. д. № 85235/2017 г., по описа на СРС, 62-ти състав, „**-ро Основно
училище *****“ с адрес гр.София, ул.******** е осъдено да заплати на Д.Н.Д., ЕГН **********
с адрес гр.София, ж.к.Банишора, ******* със съдебен адрес ***-ти април, 19,
ет.2, на основание чл.
128, т. 2 от КТ вр. с. чл. 12 от НСОРЗ и
чл.26 КТД от 26.06.2014 г. в системата на народната просвета сумата от 110.00
лв.-главница, представляваща
брутен размер на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит за периода от 28.08.2017
г.-31.08.2017 г., ведно със
законната лихва от 23.11.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД сумата 20.00 лева - обезщетение за забава за плащането на същите
главници за периода от 28.08.2017 г. до 05.12.2017 г., вкл., като
съдът е отхвърлил исковете по
чл. 128, т. 2 от КТ за горницата над уважения размер от 110.00
лева до пълния предявен размер от 4800.65
лв.-главница за периода 01.09.2014 г. до 31.08.2017 г., а иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за горницата над 20.00
лева до пълния предявен размер от 1029.80 лева.
С решението си
районният съд се е произнесъл и по искането на страните за присъждане на
разноски, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сума в размер на 871.14 лева.
С определение № 526228/06.11.2018 г. е
оставена без уважение молбата на ищеца по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното
решение в частта на разноските.
В законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от
ищеца срещу решението в
частта му, в която исковете са отхвърлени. Излага доводи,
за това че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано; постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Поддържа се, че към момента на постъпване на работа при ответника в
нарушение на закона и сключения в системата на народната просвета КТД на ищеца
е било определено единствено основно трудово възнаграждение, а не и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. С постановеното решение не е обсъдена представената от
ищеца трудова книжка, в която бил отразен трудовия стаж на ищеца –
педагогически и друг трудов стаж, въз основа на което работодателя е бил длъжен
да зачете и определи допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в процент върху основната работна заплата. Излага
доводи, че плащането му е било задължително по силата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. От своя страна в чл.26 от
КТД от 26.06.2014 г. в системата на
народната просвета било предвидено, че работодателите зачитат изцяло придобития
трудов стаж преди 01.07.2007 г., а този придобит след 01.07.2007 г. зачитат
само в случаите, когато служителят е работил в друго предприятие на сходна или
със същия характер длъжност. Поддържа, че КТД е приложим в случая, доколкото е
сключен за отрасъл образование, в което ищецът е бил зает. Поддържа, че е бил
синдикален член, за което е представил доказателства пред първата инстанция. Работодателят
е следвало да изясни какъв трудов стаж и професионален опит има ищецът и да
изпълни задължението си да определи, начисли и заплати допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от въззиваемия, в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Излагат се съображения за правилност на постановеното от Софийски районен съд
решение в обжалваната част с твърдение, че сумите, които се претендират са недължими и не е налице основание за
определянето, начисляването и изплащането им на ищеца. Излага правни и фактически
доводи, че цитираният КТД е неприложим по отношение въпроса за зачитане на
придобития преди 01.07.2007 г. трудов стаж в друго предприятие на длъжност,
която не е сходна или еднаква с изпълняваната такава. Заявява, че приемането на
подобни клаузи в КТД, за които няма изрична законова делегация представлява
заобикаляне на закона. Освен това, по твърдение този КТД не е имал действие по
отношение на ответното училище, като работодател, тъй като не е сключен от
представителна организация на работодателите, в която директорът на ответното
училище членува по арг. от разпоредбата на чл.51б, ал.1 и ал.4 КТ. Освен това,
по твърдение, действието на КТД в отрасъл „Образование“ за процесния период не
е разпростирано с акт на министъра на труда и социалната политика към всички
предприятия в отрасъла.
Така, според указаното в чл.12, ал.7 от Наредбата и
чл.18, ал.1 от Вътрешните правила за работна заплата, утвърдени от директора на
ответното училище, за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита
стажът, признат по КТ за времето, през което работникът или служителят е
работил в предприятието, както и трудовият стаж и професионалния опит,
придобити от работника или служителя в друго предприятие по см. на §1, т.2 от
ДР на КТ на същата, сходна или със същия характер, работа, длъжност или
професия. За такава, съобразно Вътрешните правила – чл.19, ал.3 по отношение на
педагогически персонал е определена работата съобразно указаното в чл.19,
ал.1-ал.4 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, а именно- учителски стаж,
положен на учителска или възпитателска длъжност, стажа като директор или
зам.директор на учебно или възпитателно заведение и друг подобен стаж. В
съответствие с тези разпоредби и така посочената нормативна уредба е и постигнатото
индивидуално договаряне между страните, като допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит е определено в процент върху основната работна заплата
според трудовия стаж и професионален опит придобит на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия.
Поради това, счита че правилно е
определил размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на ищеца.
Освен това, ищецът не доказва по
установения от закона ред наличие на трудов стаж в посочения в исковата молба
размер – 30 години към момента на постъпването му на работа при ответника –
17.06.2013 г. по арг. от чл.347 КТ единствения официален документ за
удостоверяване на трудов стаж е трудовата книжка, а представените в хода на
производството удостоверения по образец са относими към наличието и
продължителността на осигурителния стаж на лицето. Освен това приложеното
удостоверение от 17.11.2008 г. е абсолютно нечетливо, а на това от 25.11.2018
г. липсва подпис на ръководител, в който смисъл е направено и оспорване на
документа.
В допълнение заявява, че съобразно
указаното в чл.19, ал.5 от Вътрешните правила за работна заплата, утвърдени от
директора на ответното дружество, при настъпване на основание за промяна на
размера на допълнителното трудово възнаграждение /извън случаите на настъпване
на промяна всяка следваща година от действието на трудовия договор/ работникът
или служителят е длъжен писмено да уведоми работодателя, да представи
съответните доказателства удостоверяващи промяната съобразно действащото
законодателство и да заяви волята си за това изменение, което в случая не е
сторено. Последното, при съобразяване, че в представената от ищеца трудова
книжка не е отбелязан целия му трудов стаж /каквито твърдения са били изложени
в процеса/. Едва със свое заявление от
28.08.2017 г. ищецът е представил документи удостоверяващи допълнителен трудов
стаж и професионален опит. За претенцията от 01.09.2014 г. до 05.12.2014 г.
/три години преди датата на подаване на исковата молба – 05.12.2017 г./
поддържа направеното възражение за погасяване по давност на вземането по силата
на чл.358, ал.1, т.3 КТ.
По отношение претенцията за
акцесорното вземане заявява правни и фактически доводи, че е неоснователна,
погасена по давност. При условията на евентуалност същата би била основателна
за времето след 28.08.2017 г. при формиране на изводи за основателност на
претенцията за основното вземане.
Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Срещу решението в частта, в която исковете са уважени е подадена въззивна жалба от ответника „**-ро Основно училище *****“ с адрес
гр.София, ул.*****, в която са изложени доводи, за това че същото е неправилно. Излага подробни правни и фактически доводи,
за това че претенциите са изцяло неоснователни. При условията на евентуалност
излага съображения, че размерът на уважената претенция за главното вземане е
неправилно определена, тъй като при наличие на констатации на приета в
производството СИЕ размерът на допълнителното трудово възнаграждение, което се
дължи от ответника е следвало да бъде определено по посочения начин. При
основно трудово възнаграждение на ищеца за м.08.2017 г. - **0 лв. и заплатено
допълнително трудово възнаграждение за 13% при преценка за основателност на
иска за 34% дължимо би било допълнително трудово възнаграждение за разликата
или общо 151.20 лв. за м.08.2017 г. Посочената сума следва да бъде разделена на
броя на работните дни за м.08.2017 г. или за 23 дни като се получи 6.57 лв. на
ден. Така за четирите дни, за които е уважена претенцията от 28.08.2017
г.-31.08.2017 г. дължимо би било допълнително трудово възнаграждение за сумата
26.28 лв. Поради това, спорен ответника, неправилно е бил определен и размера
на акцесорната претенция, която е уважена с постановеното решение.
Моли за отмяна на постановеното
решение в обжалваната част и претендира разноски.
Срещу постановеното определение по
реда на чл.248 ГПК е подадена частна жалба от ищеца с искане за отмяната му
като неправилно и уважаване на подадената молба за изменение на решението в
частта на разноските с присъждане на по-нисък размер разноски за ответника при
съобразяване действителната правна и фактическа сложност на спора.
В срока за отговор на частната жалба
е подадено становище от ответника, с което е изразено становище, че същата е
неоснователна, а определението на СРС – правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по наличието
на противоречия с императивните правни норми, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваната
част – допустимо. Във връзка с доводите в подадените жалби, съдът намира че постановеното решение е неправилно в една
част. Съображения:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ
вр. с чл. 12 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и чл.128, т.2 КТ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен
предявения осъдителен иск по чл. 128, т. 2 от КТ, следва да бъде установено
наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1./ валидно
трудово правоотношение между страните по делото през процесния период с
договорено възнаграждение в претендирания размер 2./ полагане на труд от страна
на ищеца при ответника в процесния период и 3./ неизпълнение от страна на
работодателя на задължението му за заплащане на дължимо трудово възнаграждение-основно и допълнително според указанията на чл.242-чл.245 КТ.
За да възникне право на допълнително
трудово възнаграждение над уговореното основно трудово възнаграждение на
работника или служителя /чл.12 НСОРЗ/, следва той да има
трудов страж, не по-малко от една година - арг. чл. 12, ал. 9 НСОРЗ. Съгласно
чл. 12, ал. 1 НСОРЗ за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците
и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху
основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит, според ал.2
на същия текст, се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за
времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи
в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности.
По отношение
съществуването на задължение на ответника за заплащане на допълнително трудово възнаграждение,
настоящият състав намира следното:
Обстоятелствата, че в
трудовия договор, сключен между страните по делото, е посочено, че ищецът няма
предходен трудов стаж и професионален опит и че на са представени документи,
въз основа на които работодателят да установи наличието на такъв, както и
въобще липсата на знание у работодателя за тези факти, са ирелевантни за
възникването на задължението на ответното дружество за заплащане на
допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от НСОРЗ.
При определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго предприятие по смисъла
на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1
НСОРЗ. Според указанията на чл.12, ал.5 от НСОРЗ, условията, при които се
зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл.12, ал. 4
НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с
вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Минималният размер на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се
определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с
представителните организации на работниците и служителите и на работодателите
на национално ниво /ал.6/. С колективен трудов договор на браншово равнище се
определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя
в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор /ал.7/ Допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително
отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното
време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време -
по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна продължителност
на работното време /ал.8/ Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит се изменя на период, не по-малък от една
година придобит трудов стаж и професионален опит /ал.10/.
В производството не е спорно и се
установява чрез представените писмени доказателства, че по силата на трудов
договор № 239/17.06.2013 г. сключен за неопределено време при пълно работно
време от осем часа дневно ищецът заема длъжността „учител по физическо
възпитание“ при ответника „**-ро Основно
училище *****“ с адрес гр.София, ул.*****.
Установява се чрез представената в
производството трудова книжка, удостоверение обр. УП-2 изх.№ 196/14.11.2005 г.,
удостоверение образец В, изх.№ АУ-1877/25.11.2018 г., удостоверение обр.В,
изх.№ 5115/01.03.1985 г., удостоверение обр.УП-№30/339/06.12.1991 г., удостоверение
обр.УП-№30/1253/1983 г., че към момента на постъпване на работа при ответника ищецът
е имал 9 години, 35 месеца и 89 дни педагогически стаж и 18 години, 0 месеца и
16 дни непедагогически стаж, който е посочен и от приетата пред първата
инстанция СИЕ, чийто констатации настоящия състав изцяло възприема по реда на
чл.202 ГПК. Въпреки това с ДС № 8/16.09.2013 г. към трудовия договор на ищеца е
било определено, начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит 9% върху осноза всяка година съгласно т.2 от ДС, а не 30% като процент върху основната работна
заплата.
Съгласно чл.12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка
и трудовия стаж трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова,
осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз
основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи,
удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл.354 от КТ. В случая представените по делото удостоверения, издадени от съответните компетентни органи представляват именно такива документи, тъй като в тях
е удостоверено от работодателя мястото и времето, през което ищецът е полагал
труд при него. С тях ищецът е доказал наличието на трудов стаж и неговата
продължителност, доколкото под трудов стаж съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ следва
да се разбира времето, през което служителят е работил по трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен
служител. Изложените доводи от ответника в
обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
Настоящия състав намира, че от тълкуването на посочените норми може да се изведе като краен извод, че знанието
на работодателя за наличието на такъв професионален
опит не е елемент от фактическия
състав пораждащ правото на допълнително трудово възнаграждение. В този смисъл е
и практика на ВКС, съгласно която допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 6,
ал. 1 от НСОРЗ има задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща
винаги, когато са налице законоустановените условия за получаването му, като за
уважаването на иска по чл. 12 от НСОРЗ ищецът следва да докаже, че е изпълнявал
при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата,
съобразно приетите от работодателя условия. Следователно, знанието на
работодателя за наличието предходен стаж не е предпоставка за възникване на
задължението за заплащане на допълнително възнаграждение. Дори липсата
на клауза за заплащане на допълнително възнаграждение, когато са налице
основанията за изплащането му, не е основание за лишаване на работника от това
допълнително възнаграждение. От изложеното следва, че правото на допълнително
възнаграждение възниква по силата на закона, като е поставено единствено в
зависимост от наличието на трудов стаж или профисионален опит.
Именно поради това с разпоредбата на
чл.24 от Колективен трудов договор за системата на народната просвета от
19.06.2016 г., сключен на основание чл.51 „б“ КТ между Министерство на
образованието и науката /Министерство/, СРСНПБ /Съюз на работодателите в
системата на народната просвета в България/, СДСОРБ /Сдружение на директорите в
средното образование в Република България/- Работодатели и Синдикат на
българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа и
Независим учителски синдикат към КНСБ /Синдикати/, е предвидено, че
Министерството и Работодателите при определяне продължителността на трудовия
стаж и професионален опит, за които се заплаща допълнително трудово
възнаграждение зачитат изцяло за придобит трудов стаж и професионален опит по
см. на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно правоотношение.
Съответно, с разпоредбата на чл.25 от същия КТД е предвидено, че Министерството
и Работодателите зачитат трудовия стаж придобит след 01.07.2007 г. в друго
предприятие на сходна или със
същия характер работа или професия,
съгласно чл.12, ал.4 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, както следва: 1. За педагогическия персонал- в съответствие с чл.19,
ал.1-4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и в други отрасли и
дейности по специалността от висшето образование с придобита
образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“, която ползва
като учител.
Възраженията на ответника, че КТД не
е приложим в случая, съдът намира за неоснователни. При сключване на колективен
трудов договор на отраслово и браншово равнище по реда на чл.51 „б“ КТ,
работодателят се представлява от представителна организация на работодателите
по споразумение между националните им организации. Според указаното в чл.57,
ал.1 КТ, КТД има действие спрямо ответника, като член на Синдикат на
българските учители /СБУ/ към КНСБ видно от представените пред първата
инстанция членска карта с доказателства а заплатен членски внос от ищеца, който
синдикат е страна по сключения КТД на браншово равнище.
Освен това, в представените пред
първата инстанция уведомителни писма на ответника до ищеца от 26.09.2017 г.
/л.25/ и от 30.10.2017 г. /л.26/ работодателят е признал неизгоден факт- че
начисленото и изплатено допълнително възнаграждение за професионален опит е
неправилно определено. Посочено е, че за периода преди 01.07.2007 г. ищецът има
20 г. 5 м. и 1 ден непедагогически стаж, поради което същият ще получи
допълнително 20% освен определения, начислен и изплатен за педагогическия стаж.
С оглед указаното в разпоредбите на чл.178 -180 ГПК, настоящият състав следва
да зачете извънсъдебното признание на неизгодния факт от ответника при разрешаване
на спора по същество.
Страните не спорят и се установява,
чрез приетата в производството пред първата инстанция СИЕ, че за периода
01.09.2014 г.-01.09.2017 г. работодателят е начислявал и изплащал по-малко
допълнително трудово възнаграждение, като дължи допълнително и сумата 4326.78
лв. /отчетено е 10% ЗДДФЛ/.
Предвид изложеното,
въззивната инстанция счита, че по делото е безспорно установено, че за ответника е
възникнало задължение да заплаща на ищеца допълнително трудово възнаграждение съобразно общия му трудов
стаж преди 01.07.2007 г., а след тази дата, съобразно
педагогическия му трудов стаж- на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
С оглед това, съдът намира, че
неправилно при постановяване на обжалваното решение СРС е отхвърлил предявените
искове за разликата над присъдената сума 110.00 лв. до посочения размер.
Възражението за погасяване по
давност на претенциите за времето от 01.09.2014 г. до 14.12.2014 г. /три години
преди подаване на исковата молба 05.12.2017 г./, съдът намира за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 358,
ал.1, т.3 КТ, вземанията на работника за трудови възнаграждения се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането /арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД/, като при срочните
задължения /каквито са процесните за възнаграждения/, давността тече от деня на
падежа. Задълженията на ответника за плащането на допълнителни трудови
възнаграждения са възникнали като срочни- дължими са били заедно с основните
трудови възнаграждения, платими- според клаузата на т. 7 от трудовия договор
"на 30- то число на месеца". Следователно срокът за плащане на
допълнителното възнаграждение за първия месец от исковия период- м.09.2014 г.,
е изтекъл на 30.09.2014 г. /арг. от чл. 270, ал. 2, изр. последно КТ/, поради
което и към датата на подаване на исковата молба на 05.12.2017 г. както първото
по време вземане на ищеца, платимо до 30.09.2014 г., така и следващите по време
до м.11.2014 г. вкл. са били погасени по давност. При съобразяване
констатациите на приетата в производството СИЕ съдът намира че претенциите за
периода м.09.2014 г. до м.11.2014 г. възлизат на сумата 354.06 лв. /118.02
лв./разлика между получено допълнително трудово възнаграждение 10% и полагащото
се 31%/ х 3 = 354.06 лв. Поради това, като основателни следва да бъдат
уважени исковете за заплащане на сумата 39**.** лв. При съобразяване, че с
постановеното от СРС са били уважени исковете за сумата 110.00 лв., съдът
намира че на ищеца следва да бъде присъдена допълнително сумата 3862.** лв.
Поради несъвпадане в една част на
крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде отменено
в частта, в която са били отхвърлени исковете за посочения размер 3862.** лв.
/над сумата 110.00 лв. до сумата 39**.** лв., като вместо него бъде постановено
друго по същество на спора, с което претенциите се уважат за посочената
стойност. В останалата част, в която исковете са били отхвърлени за разликата
над сумата
Тъй като по силата на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец на два пъти, работодателят
изпада в забава в първия ден след изтичане на месеца, за който се дължи
заплащането на трудовото възнаграждение. За всяко неизпълнено месечно трудово
възнаграждение работодателят изпада в забава в последния ден на месеца, за
който то се дължи, в конкретния случай за възнаграждението за м.12.2014 г.,
най-късно на 02.01.2015 г.
При съобразяване дадените от СИЕ
констатации, съдът намира че претенцията за заплащане на законна мораторна
лихва е основателна за времето от 02.01.2015 г. до 04.12.2017 г., чийто размер
възлиза на сумата 993.74 лв. /1031.36 лв. по СИЕ – 37.62 лв. /дължимо за
периода от 30.09.2014 г. до 30.12.2014 г./ до който размер исковете следва да
бъдат уважени като основателни и доказани.
При отчитане, че с атакуваното
решение СРС е присъдил сумата 20.00 лв., настоящия състав намира че следва да
присъди допълнително сумата 973.74 лв. Решението на СРС следва да бъде отменено
в частта, в която исковете са били отхвърлени за разликата над присъдения
размер 20.00 лв. до сумата 993.74 лв. /973.74 лв./ и се потвърди в останалата
част до размера на сумата 1029.80 лв.
Решението на СРС следва да бъде
отменено и в частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
е била присъдена сумата 738.14 лв. /над сумата 133.00 лв. до сумата 871.14
лв./.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата
536.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция. На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата 55.00 лв.-разноски за настоящата инстанция.
С оглед цената на
исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 500289 от 03.10.2018 г., постановено по гр. д. № 85235/2017 г.,
по описа на СРС, 62-ти състав, в
частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес
гр.София, ж.к.*****със съдебен адрес ***-ти април, 19, ет.2 срещу „**-ро Основно училище *****“ с адрес
гр.София, ул.*****, искове по чл.
128, т. 2 от КТ вр. с. чл. 12 от НСОРЗ и
чл.26 КТД от 26.06.2014 г. в системата на народната просвета за заплащане на
сумата 3862.** лв. /над сумата
110.00 лв. до сумата 39**.** лв./, представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
за периода от 15.12.2014 г.-31.08.2017 г., ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до окончателното плащане, и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 973.74 лв.
/над сумата 20.00 лв. до сумата 993.74 лв./ за времето от 02.01.2015 г. до
04.12.2017 г., както и в частта, в която на основание чл.78, ал.3 ГПК Д.Н.Д., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Основно училище *****“ с
адрес гр.София, ул.***** сумата 738.14 лв. /над сумата 133.00 лв. до сумата
871.14 лв./ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „**-ро Основно училище *****“ с адрес гр.София, ул.***** да заплати
на Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес
гр.София, ж.к.*****със съдебен адрес ***-ти април, 19, ет.2, на основание чл. 128, т. 2 от КТ вр. с. чл. 12 от НСОРЗ и чл.26 КТД от 26.06.2014 г. в системата на народната
просвета сумата 3862.** лв. /над
сумата 110.00 лв. до сумата 39**.** лв./, представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
за периода от 15.12.2014 г.-31.08.2017 г., ведно със законната лихва от 05.12.2017 г. до окончателното плащане, и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 973.74
лв. /над сумата 20.00 лв. до сумата 993.74 лв./ за времето от 02.01.2015 г.
до 04.12.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
500289 от 03.10.2018 г., постановено по гр. д. № 85235/2017 г., по описа на
СРС, 62-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „**-ро Основно училище *****“ с адрес гр.София, ул.***** да заплати
на Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес
гр.София, ж.к.*****със съдебен адрес ***-ти април, 19, ет.2, на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 536.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН ********** с адрес гр.София, ж.к.*****със съдебен
адрес ***-ти април, 19, ет.2, да заплати на „**-ро Основно училище *****“ с адрес гр.София, ул.*****, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 55.00 лв.-разноски за настоящата инстанция за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.