Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1257 гр.Пловдив, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в
публичното заседание на 03.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа докладваното от съдията АНД №4123/2020г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №507919-F539710/23.04.2020г.
на Директор на
дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.В.Т., ЕГН ********** от гр.**,
на основание чл.178 от Закон за данък
върху добавената стойност от /ЗДДС/, е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 132, ал.6 вр. с ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Релевира единствено доводи за
наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и подържа
жалбата на основанията посочени в нея, като се представлява от адв.К., който
претендира за разноски в полза на доверителя му.
В съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт, който счита
наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.02.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение с номер F539710 за това, че в срок до 20.11.2018г. не
е подал декларация за регистрация по ЗДДС, като представител на ДЗЗД „Н.-О. за
м. п.-ф. и з.“, създадено с дружествен договор на 13.11.2018г.Нарушението било
извършено на 21.11.2018г. в гр.Пловдив.Задължението на управителя произтичало
от разпоредбата на чл.132, ал.6 от ЗДДС, която вменява на представителя на
дружеството, че регистрацията по ал. 5 се
извършва с подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от датата на
създаване на неперсонифицираното дружество, която се смята за дата на
регистрация на дружеството по този закон. Когато съдружникът се регистрира по
този закон след датата на създаване на неперсонифицираното дружество,
заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на регистрацията на съдружника,
която се смята за дата на регистрация на дружеството по този закон.Съгласно
чл.132, ал.5 от ЗДДС задължително се регистрира по този закон неперсонифицирано
дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон
лице.Дружествения договор за създаване на горецитираното обединение бил сключен
на основание чл.357 от ЗЗД.Ето защо било сметнато, че самото дружество не може
да бъде субект на отговорност и под такава е подведен представителя Т..Действително
дружеството се представлява и от други лица, но за тях не е реализирана
административно наказателна отговорност със съставяне на НП.
Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път и е установено
през февруари 2020г.За гореописаното нарушение е издаден от актосъставителя И.
горецитирания АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителя
И., която потвърди констатациите в АУАН и че дружеството е било задължено да
подаде декларация за регистрация по ЗДДС в срок до 20.11.2018г.Съдът кредитира
показанията на актосъставителя, като ясни и логични кореспондиращи изцяло с
писмените материали по делото, които не се оспориха от жалбоподателя, които не
оспорва и факта на нарушението, но твърди че случаят е маловажен.
При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля И. и приложените към преписката писмени
доказателства. Жалбоподателя е представител на ДЗЗД „Н.О.М.- Ф.З“, създадено с дружествен
договор на 13.11.2018г.Същото е следвало съгласно чл.132, ал.5 от ЗДДС в
7-дневен срок от създаването си да се регистрира по ЗДДС и това е следвало да
стори представителя на дружеството Т..
Формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и
правна страна са обосновани и правилни, поради което и законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от обективна
страна изчерпва състава на нарушението.Правилно е приложена и санкционната
норма по чл.178 от ЗДДС, според която данъчно
задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за
регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 5000 лв.Правилно наказващия орган е определил санкция на
законовия минимум, тъй като няма реални фискални загуби за бюджета и е
съобразил, че нарушението е извършено за
първи път.
Според съда не са налице основание за да се
приеме, че налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете отстраняване на нарушението, но
това е сторено повече от година след момента в който е следвало да бъде
сторено.
Следва да се отбележи, че при
служебния контрол за законосъобразност съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство процесуални нарушения, които да
влекат незаконосъобразност на наказателното постановление или да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице.Относно допълнително изложено
твърдение в жалбата, че дружеството се представлявало съвместно от всички
съдружници според съда няма пречка всеки от тях поотделно да извърши действия
по представляване на дружеството и да носи отделно административно наказателна
отговорност.
По изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална
агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120лева.Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №507919-F539710/23.04.2020г.
на Директор на дирекция
„Обслужване“ на ТД на НАП-Пловдив, с което на С.В.Т., ЕГН ********** от гр.**, на основание чл.178 от Закон за данък върху добавената
стойност от /ЗДДС/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 132, ал.6 вр. с ал.5 от ЗДДС.Макар и в
жалбата да има грешки в номера на цитираното НП, именно то касае жалбоподателя Т.
и съдът прие, че жалбата е насочена именно към него.
ОСЪЖДА С.В.Т., ЕГН ********** от гр.** да заплати на Национална агенция
по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала:
И.П.