Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявени от „Ю. Б.", - гр.С. ” против адв. Мирослав К. и А. Д. " К. И Н." - гр. В. Т. искове за солидарно заплащане на основание чл.59 и чл.86 ЗЗД общо на сумата 74020,15 лева, в това число 69042,44 лева надвзета без основание сума по подробно посочените в исковата молба фактури за извършени правни услуги и 4977,71 лева лихва за забава за времето от 19.11.2013 година до предявяването на иска по делото. В подадената от нея искова молба „Ю. Б.", твърди, че на 15.02.2006 г. между „Б. П. Б. /БПБ/”, , със сегашно наименование „Ю. Б.", и А. Д. " К. И Н." - гр. В. Т., представлявано от адв. Мирослав К., е бил сключен договор за правно обслужване, съгласно който Адвокатското Д. е приело и се е задължило да извършва текущо правно обслужване на банката. Посочва, че първоначално между страните е било уговорено възнаграждението на адвокатите да се изплаща съгласно Приложение № 3 към договора, определящо хонорарите като процентна ставка в съответствие с материалния интерес по съответното дело. Твърди, че на 27.02.2009 година между банката и Адвокатското Д. е подписан Анекс № 2 към основния договор, съгласно който хонорарите на адвокатите вече не се изплащат съгласно Приложение № 3, а съгласно Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с този анекс страните са изменили чл. 18 от договора и са отменили Приложение № 3 към него. Твърди, че с писмо от 19.10.2012 г., на основание чл. 3 от договора, банката е отправила едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора, като срокът е започнал да тече от датата на получаване на писмото. Посочва в тази връзка, че получаването на предизвестието саморъчно е удостоверено от адв. Мирослав К. на същата дата -19.10.2012 година, като по този начин прекратяването на договора за правно обслужване между банката и ответното Д. е настъпило на 19.11.2012 година. Посочва, че още на същия ден, в който е получил предизвестието, адв. К. е предал на банката лично оригиналите на 2 броя пълномощни, въз основа на които Адвокатското Д. е представлявало банката, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Твърди, че след прекратяване на договора банката е извършила вътрешен одит на плащанията към А. Д. " К. И Н.", от който се е установило, че по 5 изпълнителни дела, подробно описани в искова молба, Адвокатското Д. е представило фактури №№ 104 от 21.08.2009 година; 60 от 27.05.2010 година; 105 от 21.08.2009 година; 4 от 03.09.2009 година; 106 от 21.08.2009 година;59 от 27.05.2010 година; 43 от 02.03.2010 година и 47 от 24.03.2010 година за адвокатски възнаграждения за правни услуги със значително завишени суми . Твърди, че всички недължимо платени суми са надвзети след подписване на Анекс 2 от 27.02.2009 г., т.е. след съгласието между страните да се прилага Наредба № 1. Посочва в тази връзка, че всички фактури, въз основа на които са извършени плащанията, са съставени и подписани от представляващия Адвокатското Д. адв. Мирослав К.. Посочва, че с Нотариална покана за доброволно връщане на недължимо платеното, връчена на 19.11.2013 г. чрез нотариус Дочка Тютюнджиева, банката е потърсила неправомерно получените от ответното Д. суми, като с писмо от 02.12.2014 г. адв. К. е отговорил на Нотариалната покана, като твърди, че тези суми са платени правомерно и че са били преведени изцяло от банката по водените изпълнителни производства, което не отговоря на истината и е неотносимо към обстоятелството, че Адвокатското Д. се е обогатило неправомерно. Посочва, че съгласно договора между страните, адвокатите е следвало да поискат от съда и съдия-изпълнителите да им бъдат присъдени значително по-малки суми от изплатените им от банката. Посочва, че като са завишили значително размера на хонорарите си, адвокатите са нарушили договора за правно обслужване с банката; пренебрегнали са разпоредбите на Наредба № 1 и са затруднили значително събирането на вземанията й. Подробно описва надвзетите от Адвокатското Д. по посочените в искова молба 5 броя изпълнителни дела суми, като уточнява същите по фактури и размер с постъпилата по делото на 21.08.2014 г. уточняваща молба. В първото по делото заседание на 24.03.2015 година процесуалният представител на "Ю. Б.", юрисконсулт Гергана Чернева уточнява, че банката основава претенцията си по делото на чл. 59 ЗЗД, респективно - твърди, че с получените от А. Д. " К. И Н." в повече суми над минималния размер по Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения по описаните от банката в уточняващата молба 9 броя фактури по 5 броя изпълнителни дела , Адвокатското Д. се е обогатило без основание за сметка на обедняването на " Ю. Б.", , поради което е длъжно да върне на банката получената в повече сума, представляваща размера на обедняването на банката. Твърди, че съгласно констатната съдебна практика искът по чл.59 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити по друг начин, какъвто е конкретният случай. В тази връзка твърди и развива съображения, че отношенията между адвокат и клиент се уреждат с договор за правна помощ, който е разновидност на договора за поръчка, при което фактурите нямат характер на такъв договор, а имат значение във връзка с осчетоводяването на приходите и разходите на търговеца, както и са основанието за начисляване на ДДС върху уговорените адвокатски възнаграждения от страна на А. Д. " К. И Н.". Твърди, че получавайки суми в по-висок размер от уговорения съгласно Анекс № 2 от 27.02.2009 година към договора за правно обслужване от 15.02.2006 година , ответното Д. се е обогатило неоснователно, като от друга страна банката е обедняла, при което обедняването й и обогатяването произтичат от недобросъвестното поведение на ответното Д.. Не спори, че заплатените от банката по фактурите суми са й присъдени , респективно - са й заплатени по съответните изпълнителни дела, но фактът, че тези суми са й присъдени от съда, посочва банката, е ирелеван‗ен в случая, защото при разпределението от съдебните изпълнители по изпълнителните дела срещу длъжниците в процесните случаи банката не е получила размера на превишението като част от дълга, събран в процеса на принудителното изпълнение.Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковите й претенции, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска по делото - 04.08.2014 година, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Ответниците А. К. и А. Д. " К. И Н." - гр. В. Т. заемат становище, че предявеният против тях иск по чл.59 ЗЗД е процесуално недопустим, респективно - неоснователен и недоказан. Признават съответно , че между Адвокатското Д. и банката на 15.02.2006 година е бил сключен соченият от нея договор за правно обслужване; подписаният към договора на 27.02.2009 г. анекс; прекратяването на договора от банката едностранно с писмено едномесечно предизвестие, считано от 19.11.2012 г.; предаването на дадените им пълномощни на банката, както и получените суми по описаните от нея 9 броя фактури по 5 броя изпълнителни дела. Спорят обаче, че тези суми са получени без правно основание и подлежат на връщане. В тази връзка твърдят и развиват съображения, че предявеният от " Ю. Б.", иск по чл.59 ЗЗД е недопустим, тъй като банката разполага с друг иск да защити правата си по делото.Твърдят, че всички суми по описаните 9 броя фактури са получени след като фактурите са проверени от служители на ищцовата банка и извършената по фактурите работа, респективно - нейното заплащане е одобрено от тези служители. Твърдят, че становището на ищеца, че е обеднял неоснователно за сметка на ответника, е неоснователно и по съображения, че договорите за процесуално представителство и уговореното в тях възнаграждение не са свързани с резултата от извършената работа, респективно - с процента на събраните от длъжниците вземания на банката , при което присъдените в полза на банката разноски, включително заплатеното от нея по процесните фактури А. възнаграждение, са събрани от длъжника по образуваните пет броя изпълнителни дела.Твърдят, че процесните фактури, освен че са счетоводен документ, имат характер на отделни договори за конкретно възложена поръчка за образуване и водене на дела.Твърдят, че по делото не е установено твърдението на банката за неоснователното им обогатяване за сметка на обедняването на банката. Молят предявените против тях искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. "А. Д. "К. И Н." претендира да му бъдат присъдени направените от него по делото разноски, в това число и заплатено А. възнаграждение. Адв.Веселка Коева, в качеството й на пълномощник на ответника А. К., претендира на основание чл.38,ал.2 ЗАдв да й бъде присъдено съответното А. възнаграждение. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: "Ю. Б. ", - гр.С. основава исковата си претенция по делото съответно на чл.59 и на чл.86 ЗЗД, изрично уточнено от нея в съдебно заседание по делото на 24.03.2015 година, като претендира А. К. и А. Д. " К. И Н." - гр.В. Т. да бъдат осъдени солидарно да й заплатят общо сумата 74020,15 лева, в това число 69042,47 лева надвзети, респективно - получени без основание суми по фактури №№ 104 от 21.08.2009 година; 60 от 27.05.2010 година; 105 от 21.08.2009 година; 4 от 03.09.2009 година; 106 от 21.08.2009 година;59 от 27.05.2010 година; 43 от 02.03.2010 година и 47 от 24.03.2010 година , издадени от ответното Д. за извършено от него на банката правно обслужване въз основа на сключен между тях на 15.02.2006 година договор за правно обслужване и анекс № 2 от 27.02.2009 година към него, с която сума "Ю. Б. ", - гр.С. е обедняла и 4977,71 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 19.11.2013 година до 04.08.2014 година. Така предявеният от "Ю. Б. ", - гр.С. иск по чл.59 ЗЗД е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е неоснователен. Във връзка с предявения по делото от "Ю. Б. ", - гр.С. иск по чл.59 ЗЗД,,следва да се има предвид следното: Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД включва при условията на кумулативност следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка / пряка/ между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. В този смисъл са както чл.59 ЗЗД, така и правната теория, и трайно установената съдебна практика. В конкретния случай по делото е установено и не се спори, че между " Б. П. Б. ", , със сегашно наименование "Ю. Б. ", и А. Д. "К. И Н. " - гр.В. Т. на 15.02.2006 година е сключен договор за правно обслужване, изменен с подписан между тях на 27.02.2009 година анекс № 2 към договора. Не се спори, че извършените от ответното Д. по процесните фактури и заплатени от "Ю. Б. ", - гр.С. правни услуги са извършени от дружеството в изпълнение на сключения между тях договор, което ще рече, че ищцовата банка разполага с друго основание за защита на правата си във връзка с тези фактури и заплатените по тях суми. Освен това по делото не е установена пряка връзка между твърдяното от банката обогатяване на ответното Д. и нейното обедняване, при което такова обедняване по делото изобщо не е доказано. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК, съгласно която "Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. " Редакцията на цитираната разпоредба налага извода, че в тежест на ищцовата банка е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че е обедняла в резултат на твърдяното от нея неоснователно обогатяване на ответното Д...Това по делото банката не е направила и то въпреки дадените и от съда в съдебно заседание по делото на 24.03.2015 година указания в тази насока. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от "Ю. Б. ", - гр.С. иск по чл.59 ЗЗД е неоснователен и недоказан. Като акцесорен, неоснователен и недоказан се явява и искът на банката по чл.86 ЗЗД. С оглед на това и като такива, исковите й претенции по делото следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, "Ю. Б. ", следва да бъде осъдена да заплати на А. Д. " К. И Н. " - гр.В. Т. направените от дружеството разноски по делото в размер на 120 лева, представляващи заплатено от него възнаграждение за вещото лице, изготвило и представило заключение по допуснатата по делото СИЕ. Претендираното от дружеството А. възнаграждение не следва да му бъде присъждано, тъй като от представеното извлечение от банкова сметка / л. 109 от делото/ по какъвто и да било начин не се установява, че внесената от Мирослав К. вноска в размер на 4000 лева представлява именно заплатено от него, в качеството му на управител на дружеството, А. възнаграждение по това дело. На основание чл.38,ал.2 ЗАдв, "Ю. Б. ", следва да бъде осъдена да заплати на адв.Веселка Коева, в качеството й на пълномощник на ответника А. К., А. възнаграждение по делото в размер на 2750,60 лева. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените по делото от "Ю. Б.",, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., 1766,ул. "О. П." № 2., против А. К., с ЕГН * и А. Д. " К. И Н.", с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул."В. Л." № 29,В.БА.6, искове съответно по чл.59 и чл.86 ЗЗД за солидарно заплащане общо на сумата 74020,15 лева, в това число 69042,47 лева надвзети, респективно - получени без основание суми по фактури №№ 104 от 21.08.2009 година; 60 от 27.05.2010 година; 105 от 21.08.2009 година; 4 от 03.09.2009 година; 106 от 21.08.2009 година;59 от 27.05.2010 година; 43 от 02.03.2010 година и 47 от 24.03.2010 година , издадени от А. Д. " К. И Н." - гр.В. Т. за извършени от него на "Ю. Б.",, с предишно наименование " Б. П. Б.", - гр.С. правни услуги въз основа на сключен между тях на 15.02.2006 година договор за правно обслужване и анекс № 2 от 27.02.2009 година към него, с която сума банката е обедняла и 4977,71 лева мораторна лихва върху тази сума за периода от 19.11.2013 година до 04.08.2014 година,заедно със законната лихва върху сумата 69042,47 лева, считано от датата на предявяване на иска по делото - 04.08.2014 година, до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА "Ю. Б.",, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., 1766,ул. "О. П." № 2., да заплати на А. Д. " К. И Н.", с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В. Т.,ул."В. Л." № 29,В.Б, А.6, направените от дружеството разноски по делото в размер на 120 / сто и двадесет / лева, представляващи заплатено от него възнаграждение за вещото лице, изготвило и представило заключение по допуснатата по делото СИЕ. ОСЪЖДА "Ю. Б.",, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., 1766,ул. "О. П." № 2., да заплати на адв.Веселка Илиева Коева от ВТАК, в качеството й на пълномощник на ответника адв. Мирослав К., сумата 2750,60 лева / две хиляди седемстотин и петдесет лева и шестдесет стотинки/,представляваща А. възнаграждение по делото. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |