РЕШЕНИЕ
№ 1824
гр. Варна, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110110509 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове от ищеца С. Д. М. ЕГН **********, с
адрес: гр.В., жк.“В.“**, вх.*, ет.*, ап.**, срещу ответника „Н.“ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н И., бул./ул.Л. С.(Л. Т.)№*, ет.**, за
постановяване на решение, както следва:
за установяване на нищожност на клаузата за заплащане на неустойка за
непредоставяне на гаранция, съгласно чл.6 от Договор за паричен заем №
202402030230390102 от 03.02.2024г., на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с ответната
страна имат сключен договор за потребителски кредит от 03.02.2024г. В чл.6, ал. 1 от този
договор е предвидено задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на
1080 лева, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.
Излагат се подробни съображения за нищожността на тази клауза от договора, поради
противоречието и с добрите нрави.
Претендира присъждане на извършените съдебно - деловодни разноски.
При тези съображения, ищецът отправя искане за уважаване на предявената искова
претенция.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н.“ООД, е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на претенцията. Оспорва тезата на ищцата за
нищожност на клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, при
непредставяне на обезпечение от кредитополучателя. Възразява, че от ответното дружество
не е претендирано заплащане на неустойка от заемателя.
При изложеното, ответната страна отправя искане за отхвърляне на предявената искова
претенция.
Претендира за присъждане сторените разноски по делото.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните по делото не спорят, че са в облигационни отношения по Договор за
потребителски кредит № 202402030230390102/03.02.2024г. Съгласно договора, кредиторът
предоставя на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на
1000,00 лева, със срок на ползване до 04.02.2025 година.
В чл. 6, ал.1 на договора, е уговорено, че кредитополучателя е длъжен да предостави
гаранция на кредитодателя по чл.4, ал.3 от договора, като в случай че кредитополучателят
не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения
срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи
неустойка в размер на 1/30 от месечната неустойка. Наустойката се начислява на месец,
считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3, видно от разписаното във втората алинея на чл.
6 от договора за кредит.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК следното:
- че на 03.02.2024г. са сключили договор за потребителски кредит № 202402030230390102.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи
от правна страна:
По претенцията на ищеца с правно основание чл.26 от ЗЗД:
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, ищцата следва да установи
твърдяните положителни правнорелевантни факти, на които основава искането си: че с
ответника са страни по договор за потребителски кредит, сключен на 03.02.2024г. с
уговорка за заплащане на неустойка. Съответно в тежест на ответника по делото бе да
установи наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения
по исковата претенция, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно:
наличието на действителна уговорка за плащане на неустойка при неизпълнение на поетите
задължения; както и размер на дължимата неустойка.
Исковата претенция с правно основание чл. 26 ЗЗД, е установителна искова претенция, с
2
която се цели установяване по съдебен ред, че определен договор или клауза на такъв
договор, страда от порок, обосноваващ нищожност. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД ,нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства, а според чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, при които липсва
съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската
закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148
ЗЗП.
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така
изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват
потребителя.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата за заплащане на неустойка за
непредоставяне на гаранция, съгласно чл.6 от Договор за потребителски кредит №
202402030230390102/03.02.2024г., поради накърняване на добрите нрави, съдът намира
следното:
Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция, съгласно разписаното в текста на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 1/2009г. на ОСTK, е
дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка, произтичат от нейните функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/,
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. За
спазването им съдът следва да следи служебно. Съдът приема, че в конкретния случай,
процесната неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит, същата
няма и обезщетителна функция, нито пък може да се приеме, че има санкционна функция.
Начисляването й не е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение
на кредитополучателя за връщане на заетата сума, а има за цел единствено да увеличи
самото главно вземане. Предвиденият в чл. 4, ал. 3 от процесния договор срок от само един
ден, в рамките на който не бъде предоставена гаранция /и то в размер 1263,00лв. –
надхвърлящ размера на чистия заем, предоставен на ищцата/, която от своя страна влече
неустойка по чл. 6, ал. 1 от процесния договор за потребителски кредит, е изключително
кратък, като цели единствено да създаде предпоставки за начисляване на процесната
неустойката и по този начин допълнително да бъде увеличен размера на задълженията по
кредита. По този начин размерът на неустойката не може да бъде включен при формиране
на ГПР. Така уговорена неустойката, прехвърля риска от неизпълнение на задължението на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с
нормата на чл. 16 ЗПК. Клаузата за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
3
представяне на обезпечение съдът намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, същата е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би
следвало да се включат в годишния процент на разходите. Следва да се има предвид начинът
на уговаряне на неустойката (като глобална сума, начислявана след изтичане на деня от
подписването на договора за предоставяне от страна на заемателя на обезпечение на
задълженията му по договора) и обосновано би могло да се приеме, че претендираната
неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя,
а съставлява уговорено отнапред заместване на обещанието за предоставяне на
поръчителство или банкова гаранция с оскъпяване на заема, т.е. компенсира се рискът за
кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
По изложените съображения разглежданата клауза за заплащане на неустойка от договора
противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън
присъщите й по закон функции, което я прави нищожна поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на делото, редовно отправено до съда искане за присъждане на разноски,
представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК/л.88/, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на
50 лева за държавна така.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. В полза на адв.Д. Г., АК-Л., следва да бъде присъдено
адвокатско възнагражденио 480лв. за всеки от предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, клаузата за неустойка на чл. 6 във вр. с чл.4 ал.3 от Договор за паричен заем
№202402030230390102 от 03.02.2024г., сключен между С. Д. М. ЕГН **********, с адрес:
гр.В., жк.“В.“**, вх.*, ет.*, ап.**, в качеството на кредитополучател и „Н.“ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н И., бул./ул.Л. С.(Л. Т.)№*, ет.**, в
качеството на кредитодател, поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Н.“ООД, ЕИК ***, със седалище и
4
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н И., бул./ул.Л. С.(Л. Т.)№*, ет.**, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА С. Д. М. ЕГН **********, с адрес: гр.В., жк.“В.“**, вх.*, ет.*, ап.**, сумата в
общ размер от 50.00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за държавна така.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Н.“ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н И., бул./ул.Л. С.(Л. Т.)№*, ет.**, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА адв.Д. Г., АК-Л., със служебен адрес: гр.Т., ул.“З. С.“, ет.*, сумата в общ
размер от 480.00лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за държавна така.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5