Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 12.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на петнадесети
декември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1833 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО по иск за делба по член 69 от
Закона за наследството в първата му фаза, съединен с инцидентен установителен иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от Закона за собствеността.
Ищцата В.П.К. с ЕГН **********,*** твърди,
че с ответниците са наследници на П. Т.Г. с ЕГН **********,***, починал на
25.03.2004 г. и на В.П.Г., съпруга на П. Т.Г., бивш жител ***, починала на
27.06.1995 г. По наследство от общия им наследодател притежавали в
съсобственост следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ
дворно място със застроена и незастроена площ от 1780 кв.метра, находящо се в
село В., област П., община К., съставляващо по ПУП на село В., одобрен със
заповед №187/1979 г., имот планоснимачен номер 599
(петстотин деветдесет и девети), за който са отредени парцели с номера:
VIII–599 (осми за петстотин деветдесет и девети) и XXV-599 (двадесет и пети за
петстотин деветдесет и девети) в квартал 44 (четиридесет и четвърти), ВЕДНО с
построените върху имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
100 кв.метра, с два отделни входа за всеки един от етажите и двуетажна масивна
плевня със застроена площ от 40 кв. метра, и двете сгради попадащи върху парцел
XXV-599. От баща си П. Т.Г. ищцата знаела, че той имал процесния
имот от неговия баща Т.Г.. Дядо й Т.Г., който починал през 1954 година, дал
имота на бащата на ищцата, след като последният сключил граждански брак с майка
й В.Г., за да построи баща й за семейството си къща. Къщата била построена по
време на брака на родителите й П. и В.Г.. Ищцата и покойната й сестра П.П.П. били родени и израснали в процесния
имот. От наследствения недвижим имот ищцата притежавала ½ (една втора)
идеална част, а ответниците общо притежавали останалата ½ (една втора)
идеална част. Неколкократно канила ответниците да се
поделят доброволно и да уредят взаимоотношенията си във връзка с процесния недвижим имот, но до краен резултат - извършване
на доброволна делба, или друго уреждане на взаимоотношенията им не се стигнало.
МОЛИ съда да допусне и извърши съдебна
делба на следния съсобствен наследствен недвижими имоти, а именно:
Поземлен имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО
със застроена и незастроена площ от 1780 (хиляда седемстотин и осемдесет)
кв.метра, находящо се в село В., област П., община К., съставляващо по ПУП на
село В., одобрен със заповед № 187/1979 г. имот планоснимачен
номер 599 (петстотин деветдесет и девети), за който са отредени парцели с
номера: VIII – 599 (осми за петстотин деветдесет и девети) и XXV-599 (двадесет
и пети за петстотин деветдесет и девети) в квартал 44 (четиридесет и четвърти),
ВЕДНО с построените върху имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 100 кв.метра, с два отделни входа за всеки един от етажите и ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ПЛЕВНЯ със застроена площ от 40 кв.метра, и двете сгради попадащи върху
парцел XXV-599, при квоти: за В.П.К. - 5/10 ид.части;
за В.П.А. - 1/10 ид.част; за М.П.Б. - 1/10 ид.част; за П.П.П. - 1/10 ид.част; за Ц.П. - 1/10 ид.част и
за В.П.П. - 1/10 ид.част.
Ответниците В.П.А. с ЕГН **********,***, М.П.Б. с ЕГН **********,***,
П.П.П. с ЕГН **********,***, Ц.П.П.
с ЕГН **********,***, В.П.П. с ЕГН **********,***
оспорват иска за делба.
С ОТГОВОРА на исковата молба, на основание
чл. 212 от ГПК е предявен инцидентен установителен
иск, предявен от В.П.А. с ЕГН **********,***, М.П.Б. с ЕГН **********,***, П.П.П. с ЕГН **********,***, Ц.П.П.
с ЕГН **********,***, В.П.П. с ЕГН **********,***
против от В.П.К. с ЕГН **********,***, като моли съда да постанови решение, с
което
ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на В.П.К.,
че са собственици по наследство от техните родители - П.П.П.,
починала на 08.04.2019 г. и П.А.П., починал на 16.12.2019 г., и давностно
владение, първоначално осъществено от родителите им, а считано от 2019 г. и от
тях, продължило 30 години, считано от 1984 г. до настоящия момент, на следния
недвижим имот: на новопостроената ДВУЕТАЖНА КЪЩА със застроена площ от 100
(сто) кв.м в дворното място в село В., съставляващо поземлен имот 599 с площ от
1 780 кв.м. в квартал 44 по плана селото, при граници УПИ XXIV-598, УПИ
VI1-598. УПИ IX -600, УПИ XXVI-600 и улици с осови
точки 140-141 и 137-138-136, за който по одобрения план на селото със Заповед
№187/1979г.. са отредени УПИ VІII-599 с площ от 775 кв.м и УПИ XXV-599 с площ
от 900 кв.м, с неприложена регулация, като новопостроената къща се намира в
отредения УПИ XXV-599 с площ от 900 кв.м с права за всеки от ищците по 1/5
(една пета) идеална част.
ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на В.П.К.,
че са собственици по силата на наследство и давностно владение продължило 15
години, като владението им е присъединено с това на техните родители, считано
от 2004 г. и до настоящия момент на дворното място в село В., съставляващо
поземлен имот № 599 с площ от 1 780 кв.м, в квартал 44 по плана селото, при
граници УПИ XXІV-598, УПИ VIІ-598, УПИ IX -600, УПИ XXVI-600 и улици с осови точки 140-141 и 137-138-136, за който по одобрения
план на селото със Заповед №187/1979г.. са отредени УПИ VIIІ-599 с площ от 775
кв.м и УПИ XXV-599 с площ от 900 кв.м, с неприложена регулация, ведно с
намиращите се в него стопанска постройка, с права за всеки от ищците по 1/5
(една пета) идеална част.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, на които се основават
признанията и възраженията на ответниците по иска за делба и ищци по ИУИ
(еднакви в отговора на исковата молба по иска за делба и в исковата молба по
инцидентния установителен иск), са следните:
І. Оспорват твърдението, че с ищцата са
съсобственици на процесния недвижим имот.
Оспорват твърдението, че двуетажната
жилищна сграда, построена в имота е принадлежала на общия наследодател П. Т.Г..
ІІ. Твърдят, че са наследници по закон на
своите родители - П.П.П., починала на 08.04.2019 г. и
П.А.П., починал на 16.12.2019 г. От сключване на гражданския им брак през 1972
г. и до тяхната смърт през 2019 г., родителите им живели и стопанисвали дворно
място в село В., с площ от 1780 кв.м в квартал 44 по плана селото, при граници
от две страни улици и УПИ XXIV-598, УПИ VІІ-598, УПИ IX -600, УПИ XXVI-600. В
този двор живели баба им и дядо им - В.Г. и П. Г., родители на майка им и
ответницата по ИУИ. В югоизточната част на двора имало построена малка стара
двуетажна къща с площ от около 30 кв.м, в която на първия етаж живели баба им и
дядо им, техните родители и родените към онзи момент ищци - В., М. и П.. На
първия етаж на старата къща имало две стаи, Б. и коридор, а на втория етаж
имало две стаи и коридор, като първият и вторият етаж се свързвали с външно
стълбище. В старата къща, която била до новопостроената, продължили да живеят
баба им и дядо им, като през 1983 г. вторият етаж от старата къща, а именно
двете стаи и коридора били съборени. В двора имало построена и стопанска
постройка - плевня. През 1980 г. родителите на ищците П. и П. П., с
разрешението на дядо им и баба им започнали да строят до съществуващата стара
къща, нова двуетажна къща, която дядо им казвал, че ще бъде само тяхна, тъй
като били по-голямо семейство от това на леля им и е невъзможно да живеят
всички в старата къща, която била много малка. Строежът на къщата бил осъществен
изцяло от техните родители, с техни средства, родителите им взели заем (каса),
за да могат да построят къщата. За построяването на къщата им помагали и техни
приятели с труд. През 1983 г. родителите на ищците довършили окончателно
строежа на къщата и семейството се нанесло да живее в нея. Поради недостиг на
средства, тъй като почти цялата част от заплатите си родителите им отделяли за
построяването на къщата, се наложило за период от около една година ищците да
спят в къщата, на дюшеци на земята. Родителите им положили изключителни усилия,
средства и труд, за да могат да изградят тази къща, и да им осигурят нормален
живот. До смъртта на майка им през април 2019 г., ответницата, която била тяхна
леля, никога не проявила претенции за новопостроената къща от родителите на
ищците, не се противопоставяла по какъвто и да е начин на построяването й, нито
водила каквито и да е преговори за делба нито с техните родители, нито с тях.
Леля им нямала ключ за къщата и никога не е имала, нито имала своя стая в нея. Дядо
им винаги казвал, че дава право на майка им и баща им да построят тази къща,
която да бъде само тяхна, тъй като на леля им помогнали с труд и средства, за
да построяването на къщата й в град Б.. Баба им и дядо им казвали, че тъй като
са дали право на родителите на ищците да си построят къща в двора, то разчитат
на грижите на майка им за тях. Тези изявления били правени и пред леля им, и тя
не възразявала срещу волята на родителите си. Баба им получила инсулт и до
смъртта й през 1995 г., единствено майка им полагала грижи за нея. Дядо им П. Т.Г.
починал през 2004 г., като за него отново единствено и само майка им полагала
грижи. Майка им дори напуснала работа, за да се грижи за него, тъй като същият
бил на легло. За баба й и дядо й се грижели единствено и само техните родители.
Леля им не посещавала къщата им, не предявявала претенции за нея спрямо тях до
предявяване на иск за делба през 2019 г. От построяването на къщата, до момента
леля им ходила само веднъж през 2007 г. - по покана да гостува за бала на Ц.П..
Винаги знаели, че тази къща е на техните родители. Те построили къщата в имота
през 1983 г. с разрешението на дядо им, с техен собствен труд и средства, и
оттогава до смъртта им през 2019 г., владели, ползвали и поддържали къщата като
своя, без никой да е оспорвал собствеността им. След тяхната смърт, ищците
продължили да ползват къщата. Всички в селото знаели, че тази къща е построена
от родителите им и е тяхна. До смъртта на майка им през април 2019 г.,
ответницата, никога не предявила претенции за построената от техните родители
къща, нито водила каквито и да е преговори за делба, нито с родителите им, нито
с ищците. Владеели явно, спокойно и непрекъснато новопостроената в имота къща
от своите родители като своя в продължение на 30 години, считано от 1983г. тъй
като къщата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, то
родителите им са я придобили по силата на давностно владение още преди смъртта
на баба им и дядо им, които доброволно и на собствено основание са се лишили от
владението върху вещ, построена в собственото им дворно място. Ето защо считат,
че двуетажната масивна жилищна сграда - новопостроена през 1983 г. никога не е
ставала част от наследството, оставено от баба им и дядо им. По изложеното,
искът за делба на двуетажната масивна жилищна сграда следва да се отхвърли като
неоснователен, тъй като родителите им са придобили правото на собственост по
силата на давностно владение - спокойно и несмущавано за период от 10 години и
то преди смъртта на праводателите на майка им и
ищцата, и в период, в който къщата не е била съсобствена.
Дворното място, в което била построената двуетажната къща, представлявало един
голям двор от около 1800 кв.м. За този имот знаели, че бил на техния дядо - П. Т.Г..
До смъртта на дядо им през 2004 г., родителите им ползвали и обработвали
дворното място, засаждали различни култури като продукцията, която произвеждали
се ползвала единствено и само от техните родители и от тях. Леля им никога не
ходила в имота нито да участва в поддържането на същия, нито изразявала
несъгласие с ползването от техните родители на дворното място, нито предявявала
претенции за продукцията, произведена от техните родители. Волята на баба им и
дядо им била целият имот да остане за семейството на майка им. Дори не
предполагали, че е възможно процесния имот да е
наследствен, тъй като винаги знаели от дядо им, че това е имот на техните
родителите, а леля им си имала къща в Б., за чийто строеж той помогнал със
средства и труд, тоест още приживе дядо им извършил, макар и неформално делба
на наследството си. През миналата година, няколко месеца след смъртта на майка
им, за първи път леля им предявила претенции за имота. Тогава разбрали след
посещение в Община К., че този имот по разписна книга се води на техния дядо - П.
Т.Г., и че за дворното място по плана на село В. от 1979 г. са отредени два
имота - УПИ XXV -599 с площ от 900 кв.м и УПИ VІІІ -599 с площ от 775 кв.м, с
неприложена регулация. Процесното дворно място винаги
ползвали като един цял имот. Родителите им притежавали дворното място от техния
дядо П. Т.Г., който починал през 2004 г. След смъртта на дядо им през 2004 г.
дворното място се владеело спокойно, явно, непрекъснато и несмущавано от техните
родители като тяхно от 2004 г., до смъртта им през 2019 г. и до настоящият
момент, само от техните родители. Ищците, след тяхната смърт през 2019 г.,
ползвали и стопанисвали и дворното място, за което винаги знаели от дядо си, че е на техните родители. Никой
не оспорвал собствеността на дворното място на родителите им до настоящият
момент. Владението на дворното място присъединено с това на наследодателите им,
било в продължение на 15 години, считано от 2004 г. и до настоящия момент.
Родителите им през целият си живот от женитбата им демонстрирали собственически
права върху този имот с оглед изрично заявеното от дядо им, който макар да
живеел в старата къща, още тогава се лишил от владението му в полза на дъщеря
си – майката на ищците и нейния съпруг. Считат, че с владението на дворното
място, родителите им явно са отблъснали ищцата и същите са демонстрирали
собственическите права върху имота, включително чрез юридически действия. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността считат, че са собственици на
новопостроената в описания имот двуетажна жилищна сграда с площ от 100 кв.м по
силата на наследяване от техните родители и давностно владение, което те
осъществявали в продължение на 30 години, като владението им е присъединено с
това на наследодателите им, считано от 1983 г. и до настоящия момент, и
собственици на основание давностно владение на дворното място и подобренията в
него, като владението им е присъединено с това на техните родители, с начало от
2004 г. и до настоящия момент, и продължило 15 години.
Ответницата по ИУИ оспорва иска.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, на които се основават
признанията и възраженията на ответницата по инцидентния установителен
иск са следните:
Ищците по инцидентния установителен
иск твърдели, че са собственици на имота, предмет на делбата на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност и твърдели,
че ответницата не се интересувала от имота, както и че била съгласна с
твърдението на общия им наследодател П. Т.Г. с ЕГН **********,***, починал на
25.03.2004 г., който бил техен дядо и баща на ответницата, че целият имот
остава на сестра й и тяхна майка П.П.П., починала на
08.04.2019 г. Тези твърдения не отговаряли на истината. Такива разговори никога
не били водени. До смъртта си нейните родители живеели и стопанисвали описаните
в исковата молба недвижими имоти, а именно; дворно място със застроена и
незастроена площ от 1780 кв.метра, ВЕДНО е построените върху имота двуетажна
масивна жилищни страда със застроена площ от 100 кв. метра с два отделни входа
за всеки един от етажите и двуетажна масивна плевня със застроена площ от 40
кв. метра, и двете сгради находящи се върху парнел
XXV-599. В годините преди, на гърба на новопостроената къща имало стара, двуфамилна двуетажна къща, с два отделни входа с четири
стаи, широк коридор и два килера с обща площ от около 60 кв.метра. Родителите й
ползвали западната част на къщата, а сестра й и нейното семейство ползвали
източната част на къщата от 1972 година, когато сестра й се омъжила за П.А.П..
След сключването на брака си, сестра й и съпругът й останали да живеят в къщата
на родителите й. Ответницата и нейното семейство винаги ползвали стая на втория
етаж в старата сграда, като ходили почти всяка събота и неделя в село В. да
помагат на моите родители по грижите за имота. След 1972 година продължили да
ходят в село В., както било преди сестра й да се омъжи. След раждането на племенниците й В., М. и П., техният баща П.А.П., починал па
10.12.2019 г., започнал да предявява претенции върху процесния
имот и да иска да бъде прехвърлен имота на негово име. Родителите й категорично
отказали. Тъй като с времето претенциите на зет й нараснали, същият създавал проблеми
на родителите й, и за да не се влошат окончателно отношенията, през 1980 година
родителите на ответницата взели решение да построят нова двуфамилна,
двуетажна къща с два отделни входа, която била предмет на делба в настоящото
производство. Родителите й със собствени средства построили къщата. През този
период баща й работел на две места - в ТКЗС и в местната ракиджийница. Майка й
също работела. Искали къщата да бъде на два етажа, за да може единия етаж да е
на сестра й, за да я подсигурят и осигурят спокойствие, а другия - за тях и за
ответницата и нейното семейство. Предоставили втория етаж на сестра й и
семейството й, а ответницата заедно с родителите й ползвали първия етаж. Баща й
никога не делил децата си. Винаги казвал, че каквото има ще го дели поравно на
двете си дъщери. Затова и предприели строеж на къщата през 1980 година, за да
няма проблеми и неприятности, и за да може спокойно да ги посещават и да
остават при тях. Ответницата и нейният съпруг Н.К., който починал, помагали с
труд за изграждането на новата къща. Независимо от това проблемите, които
създавал съпругът на сестра й не намалели. Покойният вече П.П.
се опитвал непрекъснато да я гони от родната й къща. Тормозел сестра й заради
посещенията на ответницата, и затова, че ходела да помага на родителите си. С
времето започнал да тормози и родителите й да му прехвърлят собствеността върху
целия имот. Баща й категорично отказвал. Ако искал да остави имота единствено и
само на сестра й, би го сторил. След смъртта на баща й през 2004 г, достъпът й
до родния й дом в село В. бил забранен. Когато и да поискала да отиде в нейната
си част от имота – не била допускана от бащата на племенниците
й. Покойният П.П. тормозел и родителите й. Приживе и
двамата й родители изразили поотделно последната си воля, ответницата да не се
поддава на тормоза и да знае, че половината от техния имот е неин след тяхната
смърт. Докато били живи родителите й, тя и покойният й съпруг, както и дъщеря
им Д.К.се грижили за тях. Майка й починала рано, през 1995 година. След нейната
смърт, тормозът върху баща й да прехвърли имота се засилил още повече. Неколкократно баща й се обаждал да ги вика във В., за да
могат да го защитят. Много пъти го вземала при нея в Б., за да може да изкара
няколко дни на спокойствие. През 2004 г. баща й получил инсулт. За него се
грижели ищцата и покойната й сестра. Никои друг. Когато баща й пребивавал в
болница, тя била тази, която била при него. След смъртта на баща им,
разговаряла със сестра си доброволно да си поделят имота, поравно, каквато била
волята на родителите им. Поискала да си ползва и стопанисва своята част, но под
натиска на съпруга си, сестра й отказвала и я гонела от родния й дом. Даже
получавала заплахи кракът й да не стъпва
там. През 2009г. декларирала пред НАП собствената си една втора идеална част от
процесния имот и оттогава редовно заплащала полагащия
се данък. През 2011 г.. племенникът й, ищецът П.П.П.
отишъл при нея в дома й в град Б. и поискал ответницата да му прехвърли своята
наследствена част от имота, но тя отказала. Няколко път е разговарял с нея, за
да я убеди. След смъртта на сестра й, отишли и другите племенници
при нея за да я заплашват да се откаже от нейния дял. Заплашили я, че дори и да
спечели делото, ако заведе такова, няма да има достъп до тази къща. Всички тези
обстоятелства я принудили да се обърне към районния съд с иск за делба на
наследствения им имот. Ищците и техните наследодатели никога не осъществявали
необезпокоявани владението върху този имот. Ответницата винаги търсила правата
си. Фактът, че те не са я допускали до имота не означавал, че са го владели с
нейно съгласие. Всеки един от тях знаел, че имала претенции към наследствената
си част от имота.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли ИУИ като неоснователен и допусне делба на процесния
имот при посочените квоти.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В.П. *** е починала на 27.06.1995 г. като е
оставила наследници по закон съпруга си П. Т.Г. и двете си деца – В.П.К. и П.П.П., установено с представеното удостоверение за
наследници изх. № 109 от 02.08.2019 г. на Кметство В.. П. Т.Г., бивш жител ***
е починал на 25.03.2004 г. като е оставил наследници по закон двете си деца – В.П.К.
и П.П.П.. П.П. *** е починала
на 08.04.2019 г. като е оставила
наследници по закон съпруга си П.А.П. и петте си деца – ответниците в процеса.
Горните факти се установяват от представеното удостоверение за наследници изх.
№ 108 от 02.08.2019 г. на Кметство В.. В хода на процеса, на 16.12.2019 г. е
починал ответникът П.А.П., бивш жител ***, като е оставил наследници по закон
петте си деца, ответници понастоящем в процеса, установено с представеното
удостоверение за наследници изх. № 3 от 28.01.2020 г. на Кметство В.. От
представения разписен лист се установява, че по разписна книга имот № 599 в кв.
44, за който са отредели парцели VІІІ и ХХV по плана на село В., е записан на П.
Т.Г., придобит по наследство. Горният факт е отразен и в издадената скица № 607
от 25.09.2019 г.на Община К.. Установява се от представения протокол, че на
наследодателя на страните П. Т.Г. е дадена строителна линия и ниво, за строеж в
парцел ХХV-599 кв. 44 по плана на село В., за построяване на масивна жилищна
сграда. Представени са по делото удостоверения за декларирани данни от петимата
ответници.
В показанията си св. Т.сочи, че познава
страните, били съседи в село В.. Имотът им бил двуетажна къща с площ от около
100 кв.м. Имали и около един декар двор. Когато им станала съседка през 1968 г.
имали само стара къща и плевня. Тогава там живеели баба В.и дядо П., П.и П.. П.била дъщеря на дядо П.. Старата къща стояла до
към 1972 г. – 1973 г. Един ден дядо П. й казал, че техните деца и те искали да
си правят нова къща. Казал също, че на една пенсия не може да им помага. П.и П.
започнали новата къща и я правили около 5-6 години. Цялото домакинство се
ангажирало, всеки помагал кой с каквото може. П.и П. работели ТКЗС. П. била
готвачка в стола, а П. - тракторист, комбайнер, кранист, балировач. Средствата
за строежа на къщата били техни. Със свидетелката били близки приятели и връстници, със съпруга й помагали при стоежа от основите до
покрива. Никога не казали, че къщата я прави дядо П., казвали че си я правят
сами, правят я по-голяма, за да има и за децата. При строежа помагали и други
техни приятели, тогава всичко се правело на ръка. П. си събирал целия набор, наливали
се плочи с по 50 - 60 човека, качвали се керемиди на ръка. Къщата била на два
етажа. На първия етаж имало бомбена стая, гараж и една голяма стая. На втория
етаж - три спални. Това било едно цяло жилище, от старата къща останала една
част и се застъпили двете къщи. В старата къща за кратко останали да живеят бабата и дядото, после се преместили
в новата къща. Били много възрастни и свидетелката не помнела кога са починали,
но минали повече от 10 години.Свидетелката не знаела някой да е имал претенции
към новата къща, дядо П. нито веднъж не казал, че тя е и на двете му дъщери. Радвал
се, че младите си построили нова къща, защото в махалата само те останали със
стара. Свидетелката добре познавала другата дъщеря на дядо П.,***. Когато се
омъжила, живеела със свекър си и свекърва си. Със семейството й си направили
нова къща и отишли да живеят там. Направили си нова къща и отишли със
семейството си да живеят в нея. Свидетелката чувала дядо П. да казва, че не
може да прави къщи, но ще помага на двете си дъщери с каквото може. Ищцата В.
не посещавала много често имота във В. и не се грижила за двора. Първите години
ги със съпруга й идвали на събирания и общи тържества. С годините започнали все
по-рядко да идват, може би веднъж в годината я виждала. Свидетелката ходела в
град Б. на почивка, виждала дъщерята на ищцата, която нито веднъж не споделила,
че майка й не ходи във В., защото не я искат. Свидетелката не знаела какви са
взаимоотношенията между страните. След смъртта на бабата и дядото с двора се
занимавали П.и П.. Другата им дъщеря не идвала да помага, не знаела да е искал
част от продукцията. Свидетелката помагала при строежа на къщата от основите до
керемидите и не видяла В. и мъжа й да ходят
да помагат. Не знаела В. да се е противопоставяла на строежа на къщата. Строежът
започнал, доколкото си спомняла, около 1973 г. Били в строеж, когато им се родили
децата през 1974г. Когато свидетелката и съпругът й отишли на своята нова къща през
1972 г., П.и П. вече били женени. Когато се омъжила през 1968 г. с ответниците
и техните родители не били съседи, това станало през 1972 г. Наблюдения, че
ищцата и съпругът й не са ходили да оказват помощ при стоежа свидетелката имала
заради разградените дворове на имотите по онова време. В. ходела първите години
при родителите си, след това престанала. Свидетелката не знаела ищцата да е
водила децата си във В., ако са ходили, на нея не й направило впечатление. Баба
В.получила инсулт и много набързо починала. Дядо П. също получил инсулт и бил в
болница. Там свидетелката не го посетила, но после го посетила в дома му.
Разплакал се, но не казал нищо, защото не можел да говори от инсулта. През това
време за него се грижели П.и П., другата му дъщеря не я виждала да ходи. Не знаел
П. да е забранявал на балдъзата си да ходи в имота или да са имали някакви
пререкания. Ищцата работела в дома между Б. и В., и свидетелката я виждала понякога
да ходи по обяд. Никога не е чувала П.и П. да казват, че къщата е спорна или че
не е тяхна. След смъртта на възрастните продължили да си ходят на гости. П.никога
не споменала, че В. има претенции към къщата. Свидетелката била категорична, че
дядо П. не е живял в Б., не минало и ден без да го види. П. и П. се разбирали
добре с бабата и дядото. Имали едно домакинство, хранели се заедно, на външен
вид взаимоотношенията им изглеждали добри.
В показанията си св. М.сочи, че познава
дядо П. и баба В., комшии сме. Баба В.имала две дъщери - П.и В.. В двора на
дядо П. имало стара къща, след това в този двор се построила нова къща. Новата
къща била на два етажа, на първия имало две стаи - бомбено и кухня, на втория
етаж - четири стаи. На всеки етаж имало Б. и тоалетна. От старата къща имало
само една стая за багаж и другото било бутнато, за да правят новата къща. Дворът
бил доста голям - повече от един декар. Новата къща се построила към 1977 г.-1978
г. П., зетят на П. и В. и мъж на П., бил тракторист и помагал за къщата. Карал
баластра. Къщата била строена от П. и Пена, дядо П. помагал, защото живеели в
една къща. В новата къща останали да живеят всички. Не е чувала В. да се е
възпротивила за строежа на тази къща, идвала на гости и си отивала. Като била
по млада ходела, но откакто починали родителите й, спряла. Свидетелката я
видяла когато сестра й починала. Дворът на баба В.и дядо П. се обработвал и си
отглеждали неща за вкъщи. Свидетелката не виждала В. да помага на двора, не знаела
да е искала от продукцията. Не знаела на кого се води новата къща, но знаела,
че П. помагал доста. Тогава В. нямала претенции за къщата. Не знаела дали П.и П.
по някакъв начин са показвали на В., че това е тяхна къща. Не знаела В. да има
ключ и стая от къщата. Не е чувала някой да спори с П.и П., че тази къща не е
тяхна. Според свидетелката, къщата била на П., защото най-много работил, дядо П.
бил на възраст вече. Не помнела кога са починали дядото и бабата. Дядо П. бил в
болница, после го докарали вкъщи и там си починал. Залежал се и дъщеря му П.се
грижела за него. Не виждала В. да е ходила и да е сменяла сестра си в грижите
за баща им. Не е чувала дядо П. и зетя П. да са били в лоши отношения. Не знаела
и да са гонили В. и мъжа й от къщата. Не чувала внукът П. да е искал от баба си
и дядо си да му приписват къщата. Когато се стояла новата къща, баба В.и дядо П.
били пенсионери. Помагаха при строежа.
Дядо П. работел в ракиджийницата, но не помнела дали бил пенсионер. Не помня
дали бяха спрели да работят в ТКЗС-то, когато строяха къщата. В.трябвало да
отиде да си иска къщата докато баща й бил жив, не сега.
В показанията си св. К., дъщеря на ищцата
сочи, че имотът на баба й и дядо й в село В. бил двуетажна къща с два отделни
входа. Всъщност дворът бил два парцела, в единия се намирала къщата, а в другия
се намирала плевнята с дворно място около 1,8 - 2 дка. Майката й отраснала в
старата къща, която била стара масивна постройка с два отделни входа, с две
стълбища и четири стаи – две долу и две горе, с две мазета. Старата къща била
съборена. От нея съществувала част, която била Б. и била допряна до новата
къща. Частично била съборена старата къща и частично върху нея била построена
новата. Строежът на новата къща започнал през 1980 г., свидетелката била на 15
години. Дядо й и баба й строили новата къща. Дядо й работел на две работи, в
ТКЗС и в ракиджийницата. Баба й работела и тя в ТКЗС. Леля й била в майчинство.
Калеко й малко работил в ТКЗС, взеха му книжката за
алкохол и след това не работел. Родителите на ищцата не участвали финансово в
строежа на къщата, но участвали с труд и доставка на материали, понеже баща й
работел като шофьор в ДАП. Свидетелката била 66-ти набор, доста по-голяма от
братовчедите си. При стоежа на къщата, леля й била майчинство и си гледала
децата, а калеко й участвал с труд, колкото и
родителите на свидетелката. Приятели и роднини участвали в наливането на
плочите. Къщата била завършена през 1983 г. Свидетелката била всяко лято на
бригада при баба си и дядо си. На бригади ходила от 1981 г. до 1984 г.
включително. Спомняла си, че когато завършили къщата, била в десети клас, а
през 1984 г. завършила училище. Живеела в Б., а при баба си и дядо си ходела
през ваканциите, и всяка събота и неделя. Отношенията им с тях били добри. Като
ги повикали по спешност, в извънредни ситуации, когато имало побоища и скандали,
също ходили. Свидетелката имала бра, роден през 1969 г. Прекарвали летните ваканции във В..
Когато ходили в старата къща, на първия етаж били баба й и дядо й, а те спели
на втория етаж. Леля й и калеко й живеели долу в
едната стая, ползвали и горе. В новата къща също ходели, свидетелката нощувала
и на двата етажа. В новата къща кухнята на леля й и калеко
й била на първия етаж, на втория имало малка ниша, която не се ползвала. Всичко
им било общо с баба й и дядо й. В двора засаждали зеленчуци в едната част, а
частта зад къщата била ливада. Докато можел, дядо си я косял, след това калеко й, защото гледали животни. Новата къща се водеше на
дядо й и той не искал да я приписва, защото била на двете му деца – леля й и
майка й. Баба й и дядо й цял живот търпели тормоз от калеко
й, защото не му прехвърлят къщата. Имало случай да тръгне за бие дядо й, който
в момента си правел метли и наръгал бащата на ответниците с шилото. Това
станало преди баба й да почине през 1994 година. Баба й много се притеснила,
след това получила инсулт и починала за около една седмица. След смъртта на
баба й, имало и други случаи. Като се сбиели и скарали, дядо й ходел у тях в Б.
с автобуса. Била вкъщи, когато дядо й ходел. Това се случвало поне всеки месец,
докато бил жив. Имало ежедневни тормози за тази прословута къща, че не била
приписана на калеко й, но дядо й бил категоричен, че
няма да му я припише. Разговаряли с майка й след смъртта на родителите си,
майка й да не си отстъпва дела от къщата. Ищцата нямала ключ за къщата, родителите
й не й дали ключ, защото си ходели свободно там. Дядо й починал на 25.03.2004 г.
След това ходели три години поред, правили помени. Свидетелката ходила там на
кампании да бере рози, само по тези поводи ходили. Майка й искала част от двора,
за да си сади нещо, но те категорично й отказали. Когато ходили на помените,
нощували на първия етаж, в стаята на дядо
й. След като починал дядо й леля й отишла у тях, защото водата не била
плащана много дълго време, сумата била около 1000 лева. Леля й казала буквално,
че ще се обеси, защото имало задължения, тормоз, калеко
й не работел повече от 10 – 15 години. Лично свидетелката с майка си и брат си
отишли да разсрочат задължението за вода. Свидетелката ходила при дядо си в
болницата, след като се разболял. Дядо й искал сестрите да направят доброволна
делба на имота, но леля й казала, че ще има голям скандал и съпругът й ще я
пребие. Майка й спряла да ходи окончателно във В., когато пет години не бил
плащан данък на къщата. Ходили за последно през 2008 г. с брат й, да помолят
леля й още веднъж да разделят къщата доброволно. Тогава ги изгонили
окончателно, но майка й платила глобата от данъчното и до ден днешен си плащала
данъка. Ответниците В. и М. отдавна не живеели в имота, били омъжени. Братовчед й няколко
години след смъртта на баба им отишъл да живее при приятелката си. В къщата
живели само най-малките – Ц. и В.. Те престанали да живеят там няколко години
след като завършили. Братовчед й П.П. ходил през
2011г. у свидетелката с приятелката си и с детенцето, за да поискат майка й
доброволно да си припише нейната ½ ид. част.
Тогава майка й попитала дали останалите знаят затова, П. отговорил, че не знаят
и иска от леля си да прехвърли собствеността си на него. След това още два пъти ходил със същото
искане. Единия път говорила с него по телефона. През 2008 г. майка й била
изхвърлена от сестра си и мъжа на сестра си от имота. Като почина лелята на
свидетелката починала, всички отишли в Б. да говорят за къщата. Майка й отишла
на погребението на сестра си, на зет си не отишла. Леля й починала през месец
април, а роднините й отишли да разговарят през октомври или ноември. Искали да им
отстъпят частта от къщата и двора. Всичките й петима братовчеди и сина на М.били
тогава. Родителите на майка й помогнали с труд при строежа на жилището, в което
в монета живеела майка й с брата на свидетелката, но не са помагали със
средства. Твърди, че за дядо й се грижели двете му дъщери, редували се, майка й
оставала да нощува във В.. В двора садели картофи, първоначално баба й, после
дядо й и леля й. От новата къща нямали ключ в момента, нямало кой да им даде,
при положение, че има скандали там. ходели свободно, докато дядо й бил жив. След
като леля й, и калеко й им казали да напуснат, повече
не ходили в имота. декларирали го през 2009 г., а не през 2004 г., защото леля й
казала първо да минат трите години на
дядо й, и тогава щели да мислят как да делят имота. Впоследствие казала, че
няма да го делят, защото имала непрекъснат тормоз и П. непрекъснато я
притеснявал. Глобили майката на свидетелката, защото не си спазила 6-месечния
срок да декларира имота. Имотът се водел на дядо й и никой не подал декларация.
Дядо й не разделил къщата, защото ежедневно бил подлаган на физически и
психически тормоз.
В показанията си св. Филипова сочи, че е
родена в село В. и познава ищцата. Ответниците – деца на сестрата на ищцата
познавала в детските им години, понастоящем – не. Понастоящем свидетелката
живеела в град Б., напуснала В. през 1959 година. ходила си през ваканциите,
защото учела другаде. През 1965 година се омъжила и посещавала родителите си,
но не живяла в селото. С ищцата се познавали от детски и ученически години.
По-късно родителите на свидетелката си построили къща в съседство до тях, през
1962 г. и тогава общували по-често. Към онзи момент в имота във В. имало стара
къща, в която живеели родителите на ищцата, и сестра й със семейството си.
После построили нова къща, семейна, свидетелката не знаела кой точно я е
строил. По това време ищцата вече била семейна и живеела в Б.. Понякога
свидетелката и съпругът й карали със своята кола В. и съпруга й във В.. За
новата къща споменавали, че са помагали с труд, В.казвала: „Нашите строят къща
и отиваме да помогнем“. Свидетелката не помнела кога са починали родителите на В..
Майка й починала първа, в средата на 90-те години, ищцата била разстроена от
смъртта на майка си. Баща й по-късно починал. Докато били живи родителите на
ищцата, знаела, че В.е ходела във В.. После разредили срещите си и не знаела. Не
споделяла да е имала има проблеми с бащината си къща. В.живеела в Б., в къща,
която си строили със съпруга й, парцелът бил собственост на съпруга й. Не знаела
от родителите им, кой с какво им е помагал. Свидетелката познавала дядо П. и
баба В.. Не се оплаквали, докато били живи, нямали проблем с дъщерите си. Не
знаела и със зетьовете си да са имали проблеми. Дядо П. го виждал в Б. по
семейни празници. когато бащата на ищцата се разболял, нямало директен
транспорт до В. и свидетелката и синът й закарали ищцата до селото, оставили я
пред пътната врата.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО приетия за съвместно разглеждане
инцидентен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК:
С инцидентния установителен
иск се цели да се установи със сила на пресъдено нещо
съществуването или несъществуването на преюдициално
правоотношение, от което зависи правилното разрешаване на обусловеното спорно
право – предмет на главния или насрещния иск. С него се променя предметът на
делото като наред с обусловеното право - предмет на първоначалния или насрещния
иск се добавя обуславящото правоотношение и така се постига последващо
кумулативно обективно съединяване на искове.
Основен елемент на фактическия състав на придобивната давност е владението. То се дефинира от чл. 68
ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като
своя лично или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между
гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата
власт върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само
на обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на
правото да си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно с
двата признака - упражняване фактическа власт върху вещ (обективен) и това, че
лицето което държи вещта, я държи като своя (субективен).
Съдът е сезиран с иск за придобиване право
на собственост по силата на изтекла в полза на съсобствениците придобивна давност върху ½ ид.
част от имота, която давност сочат да е започнала да тече, според тях, още през
1983г., след построяване на къщата, приживе на баба им и дядо им, които са
предали владението на техните родители, и до настоящия момент.
В конкретния случай, безспорни са следните
факти: Наследодателят на страните П. Г. е притежавал по наследство имот пл.
599, от който са образувани парцели VІІІ и ХХV в кв. 44 по плана на село В. и
безспорно, дворът е ползван като общ имот, независимо, че са отредени два
парцела от него. Другите безспорни факти са, че през периода от 1980-1983
година в имота е построена масивна жилищна сграда, че ищцата е омъжена и живее
в друго наследено място, че с родителите на ищцата е живяла нейната сестра със
семейството си, че след смъртта на родителите, в имота е останала да живее
отново П.П. със семейството си. Така, безспорно, след
смъртта на В.Г. и П. Г., двете им дъщери са ги наследили с равни права по
½ ид. част за имуществото, което е останало
след смъртта им. Спорен по делото е въпроса дали родителите на ищците по ИУИ са
придобили жилищната сграда и дворното място по давност, още приживе на
родителите на В.К. и П.П., и дали в действителност,
родителите на двете сестра са предали на дъщеря си П.П.
е нейния съпруг, владението върху целия имот. Според съда тези твърдения
останаха недоказани в процеса. Строителните книжа са издадени на името на П. Г.,
показанията на двете групи свидетели са противоречиви, като включително св. М.сочи,
че дядо П. е строил къща, отделно от това праводателите
на страните са живели в имота, включително в новопостроената сграда, т.е. не са
изгубвали фактическа власт върху него. Така, според съда недоказан остана
факта, че родителите на ищците по ИУИ са своили имота
още приживе на праводателите на страните. Безспорен също
е факта, че за П.П. и семейството й процесният имот е бил единствено жилище. Ищците обаче основават
правото си на собственост върху частта, над наследствената на П.П., на давностно владение,
осъществено от техните родители и продължило смъртта на всеки от тях през 2019
г., и до момента на предявяване на ИУИ, при това положение съдът следва да се
произнесе дали ищците или техните праводатели са
придобили имота по давност през някаква част от целия заявен период.
По делото е доказан и безспорен обективния
елемент на владението за П. и П. П.. Те са осъществявали фактическа власт върху
целия имот – живели са в жилището и са обработвали дворното място, и тези факти
се установяват от показанията и на двете групи свидетели. Да се държи вещта
като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е
установена в полза на владелеца, но тя е оборима и
оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че владелецът
не държи вещта за себе си, т.е. презумпцията размества тежестта на доказване. В
същото време, трайната съдебна практика, включително задължителната такава (Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на
ОСГК на ВКС, Решение № 302 от 24.06.2011г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, I
г. о., Решение № 566 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1053/2009г. на ВКС, I г.о.) приема,
че когато един имот е съснаследствен и само някой от
наследниците упражнява фактическата власт спрямо останал в наследство недвижим
имот, то този наследник е владелец само на притежаваните от него идеални части
по наследство и се явява държател по отношение на идеалните части по наследство
на останалите наследници. Самият факт на ползване на имота от един от
съсобствениците, включително и сънаследниците, или на
извършване на ремонти и подобрения в него не означава, че той е установил
владение за себе си предвид нормите на чл. 30, ал.2 и на чл. 31, ал.1 ЗС. За да
се приеме, че този наследник е установил владение и по отношение на чуждите
наследствени части, не е достатъчно да е упражнена фактическа власт на целия
недвижим имот, но и е необходимо да са налице установени факти на активно
поведение, с което се демонстрира, че упражняването на собственически
правомощия е в пълен обем, че с тях се демонстрира промененото отношение и
превръщането на държането във владение за себе си. Тогава сънаследникът може да
придобие по давност и частите на останалите сънаследници
след изтичане на предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, ако в този период упражнява фактическа
власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато (Решение № 5 от 25.1.2010
г по гр.дело № 2728/2008 г на ВКС, ГК, ІІ г.о.). Според съда, по делото са
събрани и категорични доказателства, че П. и П. П. са своили
имота над размера на наследствената част на П.П. след
смъртта на праводателите П. и В.Г.. Промяната в
намерението на родителите на ищците се установява от показанията на св. К., която
недвусмислено заяви, че майка й е била изгонена от имота, т.е. недопускана, че
не притежава ключ за него и не го е посещавала от 2008 г. Отделно от това
самата ответница в отговора на исковата молба признава този факт, който за нея
се явява неизгоден. В показанията си тази свидетелка установи също, че приживе
майката на ищците неколкократно е отказала въпросът с
делбата на имота да бъде уреден доброволно между сестрите, т.е. демонстрирала е
собственически права върху целия имот. При това положение твърденията на
ищците, че техните родители, и в частност – майка им са държали имота със
съзнанието, че са собственици се явяват основателни и доказани. Без правно
значение са разговорите между ответницата и нейния племенник за прехвърляне на
имота в негова полза, тъй като се сочи да са били осъществени приживе на
сестрата на ответницата, която единствено към онзи момент е притежавала права
по наследство от баща си и е владяла частта над наследствената си, заедно със
съпруга си. П. Г. е починал през 2004 г. от когато П.П.
упражнява заедно със съпруга си фактическа власт върху целия недвижим имот. Владението
на В.К. е отблъснато през 2008 г. и до смъртта на П.П.
последната го е отблъсквала с отказа си въпросът за делба на къщата да бъде
решен доброволно.
С ТР № 4/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че
позоваването на придобивна давност е процесуално
средство за защита на материално правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент от фактическия
състав за придобиване правото на собственост, че правото на собственост по
давност се придобива автоматично при упражняване на владение с изтичане на
законовия срок независимо дали се касае за владение на съсобственик, или за
владение на имот от трето лице, което не е съсобственик. С решение №
484/04.02.2013 г. по гр.д. № 740/2011 г. на ВКС, І г.о. е прието, че в
отношенията между сънаследници, когато след смъртта на
общ наследодател един от сънаследниците живее
постоянно в съсобствения (сънаследствен) имот, той е
единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко
се възприема от другите сънаследници, които не се
противопоставят в период от 10 години – такива действия показват промяна на
намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот. Владението на ответницата В.К. е било
отблъснато през 2008 г., като родителите на ищците са придобили имота в края на
2018 г. с изтичането на 10 години, с оглед изискването на чл. 79, ал.1 от ЗС.
С оглед изложеното инцидентния установителен иск следва да се уважи и съдът да признае за
установено по отношение на ответницата, че ищците са придобили правото на
собственост върху процесния имот.
ОТНОСНО иска за делба:
С оглед приетото по инцидентния установителен иск, искът за делба се явява неоснователен и
съдът следва да го отхвърли. Процесния имот е изгубил
наследствения си характер, тъй като е придобит от ответниците по иска за делба
по наследство от техните родители, които пък от своя страна са го придобили по силата на давностно владение,
продължило повече от 10 години.
ОТНОСНО разноските по делото:
Разноски от ответниците по иска за делба и
ищци по инцидентния установителен иск не са претендирани и не се присъждат такива.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.П.К. с ЕГН **********,***, че В.П.А. с ЕГН **********,***, М.П.Б. с
ЕГН **********,***, П.П.П. с ЕГН **********,***, Ц.П.П. с ЕГН **********,***, В.П.П. с
ЕГН **********,*** са собственици с равни права – по 1/5 ид.
част за всеки от тях, по наследство от техните родители - П.П.П.,
починала на 08.04.2019 г. и П.А.П., починал на 16.12.2019 г., и давностно
владение, продължило повече от 10 години, на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено с площ от 1 780 (хиляда
седемстотин и осемдесет) кв.м, находящо се в село В., област П., община К.,
съставляващо по ПУП на село В., одобрен със заповед № 187/1979 г. имот планоснимачен номер 599 (петстотин деветдесет и девети), за
който са отредени парцели с номера: VIII – 599 (осми за петстотин деветдесет и
девети) и XXV-599 (двадесет и пети за петстотин деветдесет и девети) в квартал
44 (четиридесет и четвърти), ВЕДНО с построените върху имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 100 (сто) кв.метра, с два отделни входа за
всеки един от етажите и ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ПЛЕВНЯ със застроена площ от 40 (четиридесет)
кв.метра, и двете сгради попадащи върху парцел XXV-599.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 69 от ЗН, предявен от В.П.К. с ЕГН **********,*** против В.П.А. с
ЕГН **********,***, М.П.Б. с ЕГН **********,***, П.П.П.
с ЕГН **********,***, Ц.П.П. с ЕГН **********,***, В.П.П. с ЕГН **********,***, за допускане до делба на следните
недвижими имоти:
ДВОРНО МЯСТО със застроена и незастроена
площ от 1780 (хиляда седемстотин и осемдесет) кв.метра, находящо се в село В.,
област П., община К., съставляващо по ПУП на село В., одобрен със заповед №
187/1979 г. имот планоснимачен номер 599 (петстотин
деветдесет и девети), за който са отредени парцели с номера: VIII – 599 (осми
за петстотин деветдесет и девети) и XXV-599 (двадесет и пети за петстотин
деветдесет и девети) в квартал 44 (четиридесет и четвърти), ВЕДНО с построените
върху имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 100 (сто)
кв.метра, с два отделни входа за всеки един от етажите и ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ПЛЕВНЯ със застроена площ от 40 (четиридесет) кв.метра, и двете сгради попадащи
върху парцел XXV-599, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: