Р
Е Ш Е
Н И Е
№
516
гр.
Хасково, 26.07.2012год.
Том VІ, стр.27-28
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският районен съд
в публичното заседание на дванадесети юли
през две хиляди и дванадесета година в състав :
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Марияна Стоянова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.дело № 585 по
описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са от И.В.Х.,*** против „ГФГ ГРУП” ЕООД-гр.Хасково обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за
времето, през което ищцата е останала без работа за периода
23.02.2012г. – 28.06.2012г. в размер на 900 лева /след допуснато
изменение на иска в съдебно заседание от 28.06.2012г./. Претендира и разноски.
В исковата молба се твърди, че съгласно сключен между страните по делото Трудов договор № 2/06.02.2012год. ищцата работела в ответното дружество на длъжност „помощник кухня
бързо хранене”. На 01.03.2012 год. й била връчена Заповед № 1/23.02.2012
год., с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 207, т. 2 от Кодекса на труда й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” с мотив
„неявяване на работа в течение на два последователни работни дни”. Заедно с тази заповед й била връчена и
друга - № 2/23.02.2012 год., с която на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда трудовото й правоотношение
се прекратявало, считано от 23.02.2012год. Като причина за прекратяването
отново било посочено „неявяване на работа”. Счита, че и двете заповеди - за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото й правоотношение,
са незаконосъобразни като издадени в противоречие с разпоредбите на Кодекса на
труда. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда
предвиждала определени изисквания към съдржанието на заповедта за
уволнение. Касаело се за задължителни реквизити - сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, на което се налага дисциплинарното
наказание. Липсата само на един реквизит от посочените по-горе била достатъчна да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 от
Кодекса на труда е императивна. Изискването за мотивиране било продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Липсата на мотиви или
онази част от тях поставяла работника или служителя в
положение на изненада. Той трябвало
да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
уволнението, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им
оспорване пред съда. Липсата на реквизити била
толкова съществено, че не можела
да бъде санирана в хода на съдебния спор,
тъй като се касаело до задължително спазване
на предвидена от закона форма. Липсата на мотиви правела невъзможен и съдебния контрол при оспорване на уволнението,
като този пропуск не можел да бъде преодолян дори и в
случай, че са поискани обяснения от работника.
Твърди също така, че видно от описанието на
дисциплинарното нарушение в заповедите за уволнение, безспорно било, че работодателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от
цитираната по-горе разпоредба. Доколкото цитираната разпоредба чл. 190, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на труда предвиждала
възможност за работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” за неявяване на работа в течение на два последователни работни
дни, уточняването на обстоятелството през кои дни ищцата не се е явила безпричинно на работа било необходимо, за да може ефикасно да бъде осъществен съдебния
контрол на законосъобразността на уволнението. Сочи
още, че съгласно чл. 193 от Кодекса на труда работодателят бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства. В разглеждания случай ответникът не спазил това
си задължение, като съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, съдът следвало да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението за незаконно и отмени Заповеди
№ 1/23.02.2012 год. и № 2/23.02.2012 год., да
възстанови ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „помощник
кухня заведение за бързо хранене”,
както и да осъди ответника да й заплати обезщетение за
времето, през което е останала без работа в
размер на 900 лева за периода 23.02.2012 год. – 28.06.2012год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва
изцяло така предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че
са били в трудовоправни отношения, по силата на сключения между тях
Трудов договор № 2/06.02.2012г.. Според същия ищцата е заела длъжността
„помощник кухня бързо хранене”, считано от 10.02.2012г., при 4 часов работен
ден и трудово възнаграждение в размер на 225 лева.
Със Заповед №
1/23.02.2012г. работодателят е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ във вр.
с чл.207, т.2 от КТ. В заповедта е посочил, че мотивите за дисциплинарното
уволнение са неявяването на работа в течение на два последователни дни.
Заповедта е връчена на работника на 01.03.2012г. лично, срещу подпис, от която дата следва да
се приеме, че е породила своето действие. Работодателят е издал и Заповед №
2/23.02.2012г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.190 , ал.1, т.1
от КТ е прекратил трудовия договор с ищцата, поради наложено наказание
„уволнение”. Тази заповед също е мотивирана с неявяването на работника на
работа, като е връчена също на 01.03.2012г.
От казаното се налага извод
за незаконосъобразност на извършеното уволнение на посоченото в процесната
заповед основание. На първо място съдът следва да посочи, че и двете заповеди,
които се атакуват, на практика уреждат едни и същи отношения между страните. С първата от
тях работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение”, което според
съда е било достатъчно, за да се приеме, че трудовият договор се прекратява, но
явно за по-голяма яснота е била издадена втората заповед, с която изрично е
прекратено трудовото правоотношение поради наложено наказание „уволнение”. Ето
защо, двете заповеди следва да се разглеждат като неразривно свързани
едностранни актове на носителя на дисциплинарната власт. Така разгледани,
същите са незаконосъобразни. Според нормата на чл.195 от КТ, работодателят е
длъжен да мотивира своята заповед, с която налага дисциплинарно наказание. В
случая това не е било сторено. Посочването като причина само „неявяване на
работа в течение на два последователни дни” не е било достатъчно. Следвало е да
се посочат точно, по дати, кои са тези дни. В противен случай се отнема правото
на наказания работник да се защити, т.к. той не знае в кои дни според своя
работодател е отсъствал от работа безпричинно.
Обжалваната заповед
страда от още един съществен процесуален порок, даващ основание да бъде
отменена. Работодателят не е спазил изискването на чл.193 от КТ да поиска
писмени обяснения на работника или да го изслуша, да събере доказателства и ги
обсъди. Видно от доказателства по делото е, че работодателят не е спазил тази
императивна норма, което дава основание на съда да отмени заповедта на
посоченото процесуално основание, без да разглежда спора по същество – чл.193,
ал.2 от КТ.
Следва да се посочи, че
работодателят представи Заповед № 1/23.02.2012г. с посочени дати на неявяване
на работа – 21.02. и 22.02., но съдът счита, че тази заповед не е оригиналът и
дори може да се мисли в насока допълването й с оглед нуждите на производството,
т.к. на самия работник не е връчен такъв екземпляр. Представи се и Протокол на
„ГФГ ГРУП” ЕООД за поискано обяснение от служителя /л.46/. И двете доказателства
обаче не могат да санират допуснатите от работадателя пороци, т.к. същите бяха
представени допълнително с оглед дадената възможност от съда. Независимо от
това съдът не ги цени, т.к. според нормата на чл.193 от КТ, образувайки
дисциплинарно производство, работодателят е длъжен да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, като покани работника, каквито доказателства за
отправена покана няма. Освен това съставеният протокол, удостоверяващ
неявяването на работника на работа, е съставен в деня, в който са били връчени
и двете заповеди – 01.03.2012г., а самите заповеди са издадени на 23.02.2012г.,
което сочи недвусмислено, че обяснения не са били изискани своевременно.
По
делото бяха представени и други писмени доказателства, а именно – Опис за
извършена инвентаризация на ГРИЛ 2 с материално отговорно лице ищцата,
Рекапитулация за закупена стока, отчетени пари, за наличности и липси на същия
обект, които обаче съдът намира за несъотносими към спора, тъй като ищцата е
уволнена за неявяване на работа, а не по причини, свързани с
материално-отчетническите й задължения. В същия смисъл е и Заповед № 1/2012г.
за провеждане на инвентаризация. Представения Рапорт от свидетеля Б.З. до
управителя на ответното дружество-работодател, в който се посочва кои точно са
дните на отсъствие на ищцата, не може да санира допуснатия пропуск на
уволнителната заповед. Работодателят е бил длъжен да мотивира своята заповед,
като посочи точно допуснатото дисциплинарно нарушение, времето и мястото на
неговото извършване, както и всички други обстоятелства. Съдът счита, че както
тези писмени доказателства, така и събраните гласни такива, не могат да санират
допуснатото съществено процесуално нарушение при издаване на процесната
заповед, поради което същата като незаконосъобразна следва да се отмени с
произтичащите от това последици – възстановяване на ищцата на предишната работа
и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ. По делото се събраха
доказателства – Трудова книжка, от която се
установи, че ищцата, след като е
била уволнена, не е започнала работа по
друго трудово правоотношение, поради което
работодателят й дължи обезщетение за времето, през
което същата е останала без работа. В
тази насока и за точното определяне размера на този иск по
чл.
225, ал.1 от КТ, съдът се
позовава на
изготвеното по делото заключение от вещо лице. Видно от същото е, че
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 23.02.2012г. – 23.08.2012г.
е в размер на 1 350 лева. Доколкото обаче в съдебно заседание от 28.06.21012г.
бе допуснато изменение на този иск, като същият се счита предявен за сумата от
900 лева за периода от 23.02.2012г. до 28.06.2012г., то съдът следва да присъди обезщетението в така поискания размер
от 900 лева / БТВ 225 лева х
С оглед
изхода на делото, на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса в размер на 150 лева и разноски за вещо лице в
размер на 80 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
УВАЖАВА предявените от И.В.Х., ЕГН **********,***,
съдебен адрес-гр.Хасково, ул.”Хр. Ботев” № 1, „Бизнесцентър-
ПРИЗНАВА за незаконно
извършеното със Заповед № 1/23.02.2012год. дисциплинарно
уволнение на основание чл.190, ал.1, т.2 вр. с чл.207, т.2 от КТ и със Заповед
№ 2/23.02.2012г. прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330,
ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.1 от КТ.
ОТМЕНЯ Заповед № 1/23.02.2012год. за
дисциплинарно уволнение и Заповед № 2/23.02.2012г. за прекратяване на трудовото
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.В.Х. на заеманата
от нея преди уволнението длъжност „помощник
кухня бързо хранене” в „ГФГ ГРУП” ЕООД.
ОСЪЖДА „ГФГ ГРУП” ЕООД, със
седалище и адрес на управление – гр.Хасково, бул. ”Г.С.Раковски” № 26 А, офис
412, БУЛСТАТ *********, да заплати на И.В.Х., ЕГН **********,
сумата
900 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконното й уволнение – 23.02.2012г. –
28.06.2012г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2012год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ГФГ ГРУП” ЕООД, със
седалище и адрес на управление – гр.Хасково, бул. ”Г.С.Раковски” № 26 А, офис
412, БУЛСТАТ *********, да заплати на И.В.Х., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 200 лева, а по сметка на Районен
съд-Хасково
държавна такса в размер на 150 лева и
разноски за вещо лице в размер на 80 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок, считано от датата
на обявяването му – 26.07.2012год.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.