Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                     06.07. 2020 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На двадесет и девети юни                              2020 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 126,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Предмет на проверка е решение№ 121 от 18.03. 2020 г., по гр.д. № 1441/ 2020 г. на РС-Търговище, с което  е признато съществуването на вземането  на „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, гр. София, против И.С.С.,***, за сумата от  2000 лв. –  главница по договор за  заем CrediHome, № 1181-00028232/  15.11. 2017 г., сумата от 302,56 лв. – договорна лихва по договора за заем от 28.11. 2017 г. до 31.07. 2018 г.,  сумата от 115,93 лв. –  лихва за забава по същия договор, за периода 29.11. 2017 г. до 06.03. 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед  за изпълнение на  парично задължение по чл. 410 от ГПК №  263/07.03. 2019 г. по ч.гр.д. № 421/ 2019 г. по описа на РС–Търговище,  като са отхвърлени исковете в останалата част по договора за допълнителни услуги и за застраховка. Присъдени са разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу решението в уважената част на иска е постъпила жалба от назначения особен представител на ответника, адвокат Сл. С. ***. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението, което е довело и до неговата неправилност. Основно се набляга на изводите на съда относно уведомлението за извършената цесия в полза на ищеца, от страна на първоначалния кредитор. Такова уведомление липсвало. Посочва се, че липсвало и изискуемост на кредита. В съд. зас. адв. С. поддържа жалбата.

Ищецът е подал отговор на тази жалба, чрез ю.к. Б.. В нея се оспорват съображенията по жалбата, цитира се практика на ВКС по въпросите за цесията. Моли се за решение, с което обжалваният акт да бъде потвърден. Да се присъди ю.к. възнаграждение от 350 лв. за втора инстанция. Не се явява представител в съд. зас., но жалбата се поддържа в писмено становище.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния  по отношение на установените факти и правните изводи.

Изложените в жалбата доводи за неправилност, са по отношение на това, че искът е  неоснователен, защото цесията не е съобщена по надлежния начин на самия длъжник. В това отношение въззивният съд споделя тезата, че съобщаването на цесията на длъжника не влияе върху действителността на правоприемството в лицето на кредитора, не влияе върху самото задължение на длъжника. Т.е. договорните задължения за изплащане си остават и задължението следва да се изплаща. Съобщаването има за цел да защити интересите на длъжника и новия кредитор, за да не се стигне до неточно изпълнение, в лицето на стария кредитор. Въпросът за съобщаването може да възникне, само тогава, когато длъжникът твърди, че е изпълнил задължението си спрямо първоначалния кредитор. В случая няма каквито и да било индикации – твърдения, а какво остава и за доказателства, че длъжникът е изпълнил задълженията си към първоначалния кредитор. Затова и възраженията в тази насока са неотносими към действителността на договора и към валидността на задълженията на длъжника. Не са изложени други доводи от особения представител и съдът счита, че няма основания, които да водят до служебно произнасяне по правилността на решението.

Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Тъй като жалбата е подадена от особения представител, държавната такса предвид изхода от делото следва да бъде за сметка на ответника – 48,40 лв.

На въззиваемата страна следва да се изплатят направените по делото разноски. В случая се търси ю.к. от 350 лв. На първо място, този размер не е съобразен с нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 37 от ЗПП и НЗПП. Съдът определя под средна сложност на делото и според цената на иска, ю.к. възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лв. Следва да бъдат заплатени и средствата, които са внесени за хонорар на особения представител.

По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 121 от 18.03. 2020 г., по гр.д. № 1441/ 2020 г. на РС–Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,***- постоянен адрес ***-настоящ адрес, на който не пребивава, с назначен особен представител по делото, да заплати следните суми:

По сметка на ОС–Търговище, сумата от 48,40 лв. държавна такса за обжалване на решението;

На ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата от 250 лв., направени разноски по делото, от които 100 лв. ю.к. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                      2.