№ 542
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501834 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. К. С. срещу решението на СГС, І – 6 състав от
06.11.2020г. по гр.д. № 15675/2017г., с което е отхвърлен искът му срещу “Юробанк
България“ АД по чл. 439, ал.2 ГПК за установяване несъществуването, поради изтекла
погасителна давност, на вземанията на банката по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 10.01.2012г., издадени по ч.гр.д.№ 55934/2020г. по описа на СРС, 63
ти и са присъдени разноски.
Въззивникът С. иска отмяна на решението и уважаване на иска му, като възразява
срещу изводите на първата инстанция, че в периода 16.02.2012г.-13.09.2014г. не е текла
погасителна давност, а с молбата на взискателя от 10.04.2017г. била прекъснато течението
на давността.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно като краен извод, по
следните съображения:
По делото няма спор по фактите, а те са следните:
Със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.01.2012г., издадена по ч.гр.д.№
55934/2020г. по описа на СРС, 63 ти е постановено незабавно изпълнение от ищеца на
паричните му задължения към праводателя на ответника - Банка Пиреос България АД,
възникнали от неизпълнение на договор за ипотечен кредит от 08.03.2006г. и анекси към
него.
Образувано е изпълнително дело през 2012г. по описа на ЧСИ А. Б., по което на
1
ищеца е връчена ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение, на 29.02.2012г.
Ищецът не е възразил по реда на чл. 414 ГПК ( в редакцията преди изменението от
ДВ бр.100/2019) срещу заповедта за изпълнение и същата е стабилизирана, считано от
15.03.2012г.
Последното извършено от взискателя действие преди перемирането на изпълнително
дело № 20128500400124 е искането от 27.06.2012г. за извършване на нова публична продан
на описания недвижим имот на длъжника.
На 10.04.2017г. кредиторът е подал молба по чл.426 ГПК за образуване на ново
изпълнително дело срещу ищеца за изпълнение вземанията по заповедта от 10.01.2012г., в
която е посочил конкретни изпълнителни способи, които иска да бъдат приложени. В хода
на новообразуваното изпълнително дело №2017850040045 по описа на ЧСИ Б. е наложена
възбрана върху недвижимия имот на 06.07.2017г. и са насрочени опис и оценка на същия,
по молба на взискателя от 19.07.2017г., първоначално за 10.08.2017г., а впоследствие
пренасрочвани неколкократно, последният път за 08.02.2018г.
На 10.01.2018г. е спряно изпълнението по изпълнителното дело, като обезпечителна
мярка по настоящото исково производство.
При тези факти, имащият основанието си в чл. 439, ал.2 ГПК отрицателен
установителен иск е неоснователен. Признатото с тази разпоредба право на длъжника в
изпълнителното производство да оспори вземането по изпълнението е средство за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, допустима да
бъде основана единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или в случая след
стабилизиране на заповедта за изпълнение. В тази връзка оспорването на вземането чрез
позоваване на факти, настъпили преди 15.03.2012г. , е недопустимо. Всички настъпили до
този момент известни на ищеца факти е следвало да бъдат посочени в срока за възражение
по чл. 414 ГПК и не подлежат на обсъждане, като преклудирани, в настоящото
производство.
От влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече петгодишната давност
по чл. 117, ал.2 ЗЗД за вземанията по нея. От всяко предприето след 15.03.2012г.
изпълнително действие, годно да прекъсне новата петгодишна давност по чл. 117, ал.2 ЗЗД,
започва да тече нова петгодишна давност или от 27.06.2012г.( когато взискателят е поискал
извършване на нова публична продан) тече нов петгодишен срок, който на 10.04.2017г. (
когато е подадена молбата по чл. 426 ГПК за образуване на ново изпълнително дело с
посочване на конкретни изпълнителни способи) е прекъснат и от 10.04.2017г. е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок. Явно е, че към момента на подаване на исковата молба
- 01.12.2017г. последният петгодишен срок не е изтекъл, поради което и вземанията по
заповедта за изпълнение не са погасени по давност.
Предвид гореизложеното, при неоснователност на оплакванията по жалбата и
различни правни изводи по установената от първата инстанция фактическа обстановка,
въззивният съд достига до същия краен извод за неоснователност на иска и следва да
потвърди обжалваното решение.
На въззиваемия се следват сторените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 5023 лева. Възражението за прекомерността му е
основателно. При липса на фактическа сложност на спора и разглеждането му от въззивния
съд в едно съдебно заседание, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
минимума по НМРАВ, който е 3745, 12 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І – 6 състав от 06.11.2020г. по гр.д. №
2
15675/2017г.
ОСЪЖДА К. К. С. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Т.С., гр.***, бул.*** бл.5,
вх.Г, ет.5, ап.20 да плати на „Юробанк България“ АД, съдебен адрес адв. А.М., гр.София,
бул. Евлоги Георгиев № 65, ет.3, ап.7, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 3745,12 лева -
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3