Решение по дело №4373/2018 на Районен съд - Ямбол

                                                 Р Е Ш Е Н И Е 620/26.9.2019г.

 

№                                                  26.09.2019 г.                            град Ямбол

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд                                                ХV- ти  граждански състав

На 17.09                                                                                                2019 година

В публичното заседание в състав

                                                                                    Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 4373 по описа за 2018 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

                 Производството се води по искова молба на  СНЦ“НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ“ против Х.С.С., с която са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС /евентуално чл. 521,ал.1 от ГПК/, чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

                 С влязло в сила определение от 14.05.2019 год. производството е прекратено в частта относно предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 150 лв. , обезщетение за неизпълнение на чл. 11 от договора.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на мъжки разплодни животни, включително процесното, които раздава на членовете си за реализиране на посочени цели. На 30.05.2012 год. между страните бил сключен договор, по силата на който ответникът получил от ищеца за временно безвъзмездно ползване 1 бр. мъжко разплодно агне, подробно описано. Срокът на действие на договора бил 4 години. Освен, че същият изтекъл, ответникът прекратил членството си при ищеца, поради което и дължал връщане на животното. По силата на чл. 11 от договора ползвателят бил длъжен след получаване на първите приплоди да предостави на собственика един мъжки приплод, ако има такъв. При забава за изпълнение на задължението по чл. 19 от договора се дължала и неустойка – чл. 20. С оглед на изложеното ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху животното, да бъде осъден да му заплати сумата от 150 лв., обезщетение за неизпълнение на чл. 11 от договора, както и да бъде осъден да му заплати сумата от 1193, 40 лв. – неустойка по смисъла на чл. 20 от договора,евентуално и при отхвърляне на претенцията по чл. 108 ЗС се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца равностойността на вещта в размер на 397, 80 лв. Претендира се и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок  ответникът е депозирал отговор, с който посочва, че исковете са  неоснователни и недоказани. Посочва, че не е доказана и цената им, поради което я оспорва. Освен това членственото правоотношение било прекратено след изтичане срока на договора. Посочва се, че мандатът на УС е изтекъл, поради което и неясно било дали новото ръководство поддържа претенциите, включително от кого е подписан договорът. Претендира се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.

Ответникът – лично и чрез упълномощен адвокат оспорва исковете.

            Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба,  събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 30.05.2012 год. между „НАРСПБМ“ и Х.С.С. е подписан договор за предоставяне на 1 бр. мъжко агне. Страните са уговорили описаното агне да бъде предоставено от собственика на ползвателя  за срок от 4 години, считано от датата на подписване на договора, който срок е и продължителността на договора. Уговорени са правата и задълженията на страните, като в чл. 19 е уговорено, че в случай на прекратяване на членството на ползвателя преди изтичане срока на договора, разплодникът следва да бъде върнат, като при неизпълнение на това задължение, ползвателят възстановява на собственика стойността на разплодника в троен размер- чл. 20.Приет е и приемо – предавателен протокол от 30.05.2012 год.В о.с.з. процесуалния представител на ищеца е посочил, че договорът е подписан за собственик от Н. М. – ***, отговарящ за фермата по пълномощие на представляващия сдружението.

Видно от фактура от 04.05.2012 год. ищецът е закупил кочлета за разплод – 60 бр. на обща стойност 23 868  лв., като сумата е заплатена по банков път. На същата дата разплодните животни са предадени на ищеца с приемо – предавателен протокол , в който фигурира и животно с ветеринарен № ***, инд. № ***.

Прие е протокол от проведено ОС на членовете на СНЦ“НАРМОБ“ от 17.03.2018 год., на което е прието да бъде прекратено членството на ответника по негова молба.

Видно от приложеното Удостоверение на ОС – В. Т., с решение от 12.01.2016 год. е вписана промяна в наименованието на „НАРСПБМ“, на „НАРМОБ“, както и че сдружението се представлява от новоизбрания председател С. К.. От същото лице сдружението се е представлявало и към датата на процесния договор.

На 03.11.2016 год. ответникът е подал заявление за прекратяване на членството си в сдружението.

            Приети са и протоколи от проведени ОС на ищеца за 2013 и 2014 год.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. М. посочва, че познава ответника, от 2012 год., когато е подписал договора.Запозната била с предаването на животните. Същата била *** и присъствала  при предаване на агнетата в област Я.Посочва, че подписите на договора и протокола са нейни.Указанията нямала задължение да предава.Знаела и къде се намира животното, т.к.имало решение на ОС животните да не се дават за период повече от 1-2 години, за да се избегне близко родствено кръстосване, затова се решило тези животно да се предоставят от един фермер на друг, но не и на външни лица. Процесното животно се прехвърлило на Х. Н. П., всъщност на баща му, който се занимавал с животни в с. Н. Свидетелката присъствала при това предаване. След това от Н. П. разбрала, че същото животно е предадено на друг член на асоциацията- Ч., а после отново върнато при П.От последния разбрала и че е умряло.Решението се взело на ОС през 2013 год., на което свидетелката твърди да е присъствала. Свидетелката нямала пълномощно да подписва договорите.Заповедта била устна.

По искане на ищеца е назначено и изслушано заключението на СОЕ, вещото лице по която посочва, че към датата на исковата молба стойността на процесното животно е в размер на 420 лв. Посочен е и периода за разплод на животно от породата.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

                 Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС /евентуално чл. 521,ал.1 от ЗС/, и чл. 92 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При този иск ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, предмет на иска, че същата се намира във владение или държане на ответника и че ответникът я владее или държи без основание. Не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен.

В процесния случай според съда от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че ищецът е собственик на мъжко разплодно животно, порода ***, с ветеринарен номер ***, инд. № ***. Доколкото в трайната съдебна практика се приема, че фактурата е доказателство за възникнало договорно правоотношение пo договор за покупко-продажба между страните, ако в нея фигурира описание на стоката пo вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, съдът приема, че при така представените писмени документи /тъй като фактура от 04.05.2012 г. отговаря на горните изисквания и не е оспорена от противната страна/, същата следва да се зачита като доказателство за извършена покупко - продажба. Процесната  данъчна фактура, ведно с приемо-предавател протокол, отговарят на горепосочени изисквания, поради което и следва да се ценят като годни за удостоверяване придобиването на собственостга на процесния коч от СНЦ“ НАРМОБ“.

Безспорно се доказа още, че процесното животно е предадено във владение на ответника ма 30.05.2012 год.В с.з. лично ответникът е потвърдил, че същото животно е било предадено, същото се твърди и от разпитаната свидетелка М. Тук следва да бъде посочено, че за доказване на посочените обстоятелства не е необходимо между страните да бъде сключен писмен договор, т.е. възраженията на ответника касаещи процесния договор от 30.05.2012 год. са неотносими. Не се установи обаче последната предпоставка за уважаване на претенцията, а именно животното да се намира във владение на ответника. Освен, че ищецът, чиято е доказателствената тежест да установи посочения факт, не е ангажирал доказателства в тази насока, от ангажираните такива от ответната страна се установи, че ответникът е предал животното на трето лице,като към настоящия момент е неизвестно местоханождението му, евентуално същото е починало.

С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесното животно и отхвърлено искането му за предаване на владението върху последното.

По иска с правно основание  чл. 521,ал.1 от ГПК.

Отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС 

в осъдителната му част налага разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за присъждане на сумата 397, 80  лв., представляваща равностойността на процесното животно, която се претендира в случай, че същото е отчуждено, умряло или по друга причина е невъзможно предаването му.Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК (решение № 60 от 25. 03. 2010 г. по гр. д. № 394/2009 г., IV г.о., решение № 22 от 09. 02. 2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г., Iг.о.) и според приетото в ТР № 114/63 г. по гр. д. № 95/63 г. на ОСГК, защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК (чл. 414 ГПК отм. ) е допустима и във фазата на исковото производство, чрез съединяване при условията на евентуалност на иск за собственост на движими вещи, с иск за заплащане равностойността им в случай, че същите не са налице или са развалени изцяло или отчасти.

Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2 ГПК 

е предпоставено от установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване на ищеца на движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата не се намира у него. Без значение е причината, поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена грижа за опазването. Следва да се установи и равностойността на вещите.

В процесния случай съдът приема, че между страните е сключен валиден договор. Действително не се спори, че същият не  е подписан от представляващия дружеството. От показанията на св. М. се установява, че утвърдената в Асоциацията практика е била на *** да се възлага организацията пo предаването на кочовете на членовете на сдружението и подписване на документите от зооинженерите като пълномощници на собственика.  Още повече тoвa е станало със знанието и без противопоставянето на председателя на Сдружението. Освен това ответникът не  е оспорил своя подпис, положен както върху договора, така и върху приемо –предавателния протокол. Дори и да бъде възприета тезата на ответника, че процесното животно е предадено на друг член на асоциацията, липсват каквито и да е доказателства това да е станало по договрка между страните, за предаването да са съставени каквито и да е документи, както и същото да е станало по решение на ОС на ищеца. Както беше посочено,  ирелевантна  е причината поради която вещта не се намира у ответника. Oт заключението на изготвената пo делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на процесния коч е в размер на 420 лв. Заключението e прието от съда, не е оспорено от страните и не се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и съдът намира, че следва да бъде изцяло кредитирано.

Искът е основателен и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер, а именно 397, 80 лв.

По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца почива на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от чл. 19 и чл.20 от сключен между страните договор от 30.05.2012 год.

Както беше посочено по-горе договорът е бил сключен за период от 4 години, т.е. има действие до 30.05.2016 год., като в чл. 19 е уговорено, че в случай на прекратяване на членството на ползвателя преди изтичане срока на договора, разплодникът следва да бъде върнат, като при неизпълнение на това задължение, ползвателят възстановява на собственика стойността на разплодника в троен размер- чл. 20. Не се спори, че заявлението за прекратяване членството на ответника в ищцовото сдружение е подадено през м. ноември 2016 год./след изтичане срока на договора/, а самото изключване е гласувано на ОС, проведено през 2017 год. С оглед на изложеното и съдът приема, че в срока на действие на договора липсва твърдяното неизпълнение,което да доведе до влизане в сила на клаузата за неустойка.

       Претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

       По разноските:

       Предвид изхода на спора и уважаване на част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. На осн. чл. 78,ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски в размер на 300 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

 

Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

                                                        

                                                           Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.С.С., ЕГН ********** , че СНЦ“НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ“, *** е собственик на мъжко разплодно животно – агне, порода *** с вет. № *** инд. № *** като ОТХВЪРЛЯ искането за предаване владението върху животното.

ОСЪЖДА на осн. чл. 521,ал.2 от ГПК Х.С.С., ЕГН ********** да заплати на СНЦ“НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***сумата от 397, 80 лв. , представляваща равностойността на мъжко разплодно животно – агне, порода ***, с вет. № ***, инд. № ***

ОТХВЪРЛЯ предявеният от СНЦ“НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *** против Х.С.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 1193, 40 лв.

 

ОСЪЖДА  Х.С.С., ЕГН ********** да заплати на  СНЦ“НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ***разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА СНЦ“НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВЪЖДАНЕ НА МЛЕЧНИ ОВЦЕ В БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *** да заплати на Х.С.С., ЕГН **********  разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.

 

Решението може да се обжалва пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :