Р Е
Ш Е Н
И Е №515
гр.Стара Загора, 15.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІІI състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 315 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на Д.Т.Б., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Б.“***,
срещу Ревизионен акт (РА) №Р-16001618003360-091-001/23.01.2019г., поправен с РА
№Р-16002419028390-003-001/25.02.2019г., в частта му потвърдена и изменена с
Решение на № 221/08.04.2019г. на Директор Дирекция ОДОП при ТД на НАП
гр.Пловдив В жалбата се сочи, че при извършване на ревизионното производство са
нарушени основни принципи на ДОПК, което е довело до незаконосъобразност на
издадения административен акт. Обосновава се, че основният довод ревизиращите
да не кредитират представените в ревизионното производство от жалбоподателя
доказателства е, че резултатите от преоценката не кореспондират със записите по
счетоводни сметки, като според жалбоподателя този аргумент е неправилен и
незаконосъобразен. Заявява се, че правилата за отчитане на преоценката на
наличните стоки са спазени, като в хода на ревизионното производство са
представени необходимите документи в тази връзка. Излагат се доводи, че не
отговаря на истината твърдението на ревизиращите органи, че не са отчетени счетоводните
приходи и разходи по повод на обезценените стоки. Според жалбоподателя не може
да бъде споделена тезата на ревизиращите, че само с факта на намаляването на
част от отчетената стойност на стоките като преоценка, е доказано, че с тях е
извършена облагаема доставка. Сочи се също, че убедителни доказателства за
реално осъществени стопански операции, послужили като основание за облагане не
са събрани в хода на ревизията. Изложени са съображения, че като не е установен
ясно моментът на реализация на стоките, не може да се приеме, че облагаемият
оборот е достигнат точно на датата, посочена в РА. По подробно изложени в
жалбата съображения се иска отмяната на ревизионния акт в частта, потвърдена с
Решението на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят не
се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище сочи,
че изводите на ревизиращите органи не
отговарят на реалната действителност предвид представените от ЕТ ,Д.Б.“
протоколи за преоценка, инвентаризационни описи, справка за извършена преоценка
на стоките по години. Заявява, че в настоящия случай се касае за преоценка на
стоки, попадащи в категорията на стоково-материалните запаси, като отчитането
им е уредено със СС №2 „Отчитане на стоково-материални ценности“, който
определя и редът за оценка на стоките и счетоводното им отчитане. Твърди се, че
правилата за отчитане на преоценката на наличните стоки по този счетоводен
стандарт са спазени от жалбоподателя. Издадени са заповеди за извършване на
годишни инвентаризации за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. с инвентаризационни
описи и доклади от комисията по инвентаризация, в които е отразено, че
наличните стоки, отразени в инвентаризационния опис подлежат на обезценка, тъй
като са залежали и трудно би могло да се реализират, освен ако цените им не
бъдат занижени. За преоценката е съставена сравнителна ведомост, като в
инвентаризационния опис е посочен процента на преоценката, различен при
различните артикули и вариращ от 10% до 50 %. За всеки от процентите на
обезценката в инвентаризационния опис е предвидена отделна колона и всеки от
артикулите е отнесен в тази от колоните, която съответства на процента, с който
съответния артикул е обезценен. Представени са протоколи от извършените
инвентаризации, в които наличните стоки към 31.12. на съответния период са
преоценявани с 50%, 30%, 20% , 10 % и без преоценка. Гореописаните документи
противно на изложеното в РА и в Решението на ОДОП са представени в хода на
ревизията и са описани в ревизионния доклад, а редовността на извършената
обезценка е потвърдена и от констатациите на приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Освен това при проверка на счетоводната документация на ЕТ „Д.Б.“
вещото лице е установило, че по данни от счетоводната й отчетност в периода
2013г. – 2016г., максималният оборот за задължителна регистрация по смисъла на
ЗДДС е достигнат от жалбоподателката не към момента посочен в РА – 14.01.2014г.,
а в доста по-късен момент през м.08.2016г. Видно от констатациите в РА,
жалбоподателката е подала Заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на
02.12.2016г. и дори се приеме, че преоценката на процесиите стоки не е
извършената по надлежния ред, това не означава, че същите са продадени, а че са
налични без да са преоценени. Излагат се съображения, че макар ревизията да се е развила по особения ред, не може да
се счита за основание за отклонение от принципните положения за наличие на
реално извършена доставка, респективно настъпване на данъчно събитие, като
основание за изискуемост и начисляване на ДДС и формиране на оборота за
задължителната регистрация. Обосновава се, че не може да се направи категорична
констатация за извършени продажби и възникване на основание за начисляване на
ДДС, при липса на безспорни данни за реалност на доставките. При липсата или
непълнота на доказване на обстоятелствата, послужили на приходната
администрация да определи основата за облагане по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК,
фактическите констатации на ревизионния акт в тази му част не се ползват с
доказателствена сила, установяването на фактите относно наличието на укрити
приходи от продажби, като условие за прилагането на особения ред за облагане
трябва да се докаже от ревизиращия орган, а не от ревизираното лице. Преценката
за законосъобразността на оспорения акт зависи от установяването на
предпоставките по чл.96, ал.1 от ЗДДС за задължителна регистрация на лицето,
включително и наличието на доставки формиращи облагаемия оборот. Сочи се, че
обстоятелството, че стоките не са налични в края на отчетния период, не
означава че са реализирани и подлежат на облагане с ДДС, тъй като е възможно
същите да не са налични, защото са станали предмет на освободени сделки или са
унищожени, при които хипотези не се дължи ДДС и не се формира облагаем оборот.
Като не е установен ясно момента на реализация на стоките, не може да се
приеме, че облагаемия оборот е достигнат точно на датата, посочена в РА. Счита
се, че горепосоченото се отнася и по отношение на задълженията за ДОД по ЗДДФЛ.
В заключение се обосновава, че годишният осигурителен доход се определя като
разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по
ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от
доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, като не може в
едно и също производство, в което е установен облагаем доход по реда на чл.
122-124 от ДОПК, на същата база да се определят и задълженията за ЗОВ върху
окончателния размер на осигурителния доход, защото разпоредбата на чл.6, ал.8
от КСО изисква ревизионният акт да е влязъл в сила. Органите по приходите
следва първо да докажат, че констатираният от тях укрит доход е от трудова
дейност и едва след това да пристъпят към определяне на нов размер на дължимите
ЗОВ.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представител – гл. юрисконсулт С., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Сочи, че в
случая по безспорен начин и с надлежни доказателства, неоспорени в хода на
производството пред първа инстанция, е установено, че жалбоподателката не е
отчела приходи от продажбата на стоки, като твърдяното от жалбоподателката
наличие на обезценка на стоки не намира потвърждение в събраните и приложени по
делото доказателства и дори влиза в противоречие с тях. Твърди се, че в
подадените от ЕТ „Д.Б.“ годишни отчети за приходите и разходите за 2014г.,
2015г. и 2016г. не са отчетени разходи за обезценка на текущи /краткотрайни/
активи, каквито се явяват процесните стоки. Излагат се съображения, че
фактическата обстановка не се променя и от събраните в хода на делото
доказателства, като приетото по делото заключение на ССЕ е оспорено, тъй като
вещото лице е работило само и единствено по документи, представени от
жалбоподателя, които представляват частни писмени документи, непритежаващи
достоверна дата за трети лица. Поради това се счита, че заключението на вещото
лице по никакъв начин не може да обори подкрепените с надлежни доказателства
констатации на органите по приходите. Обосновава се, че обжалвания РА е
законосъобразен и правилен, и предвид подробно изложените мотиви в Решение №
221/08.04.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, където подробно и
мотивирано е взето становище по отношение всички възражения на жалбоподателя,
се моли съда да отхвърли жалбата на Д.Т.. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
Със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16001618003360-020-001/12.06.2018г. на Началник
сектор при ТД на НАП Г.П.Й.(л.78) е възложена ревизия с ръководител Ц.С.Д.(старши
инспектор по приходите) и В.В.Д.(главен инспектор по приходите) на Д.Т.Б., с
регистрация като ЕТ „Д.Б.“, с обхват: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Данък върху добавената стойност за
периода от 28.01.2014г. до 31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г. Определен е срок за
извършване на ревизията три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е
подписана с електронен подпис от Г.П.Й.на 12.06.2018г., в 09:42 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронните подписи от диска, приложен по делото се установява, че това е електронния подпис
на Г.П.Й., издаден от „В-Trust Operational Qualified CA“, като срокът за
валидност на подписа е от 28.05.2018г. до 28.05.2019г. ЗВР
№Р-16001618003360-020-001/12.06.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена по електронен път на ревизираното лице Д.Т.Б. на 14.06.2018г. (л.85).
На 04.09.2018г. е изготвено Уведомление
по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №16001618003360-139-001 (л.145), което е връчено
на ревизираното лице по електронен път на 04.09.2018г. (л.147).
На 04.09.2018г. е изготвено и
Уведомление №16001618003360-113-001 на основание чл.124,
ал.1 от ДОПК (л.143), с което Б. е уведомена, че са установени обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, като е определен
срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на
връчване на уведомлението. Уведомлението е връчено на ревизираното лице по
електронен път на 04.09.2018г. (л.144).
На 14.09.2018г. е
изготвена Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР)
№Р-16001618003360-020-002 на началник сектор при ТД на НАП Г.П.Й., с която
обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е
определен срок на завършването й до 14.11.2018г. (л.80). Заповедта е подписана
с електронен подпис от Г.П.Й.на 14.09.2018г., в 11:44 часа.
На 28.11.2018г. е изготвен Ревизионният
доклад (РД) №Р-16001618003360-092-001 (л.32-46), който е връчен на ревизираното
лице по електронен път на 28.11.2018г. (л.47). РД е подписан на 28.11.2018г., в
15:32 часа, с електронен подпис от В.В.Д.и от Ц.С.Д.на 28.11.2018г., в 15:31. При зареждане на удостоверението към файла с
електронните подписи от диска, приложен по делото се установява, че електронният подпис
на Д. е издаден от „В-Trust Operational Qualified CA“ и е валиден от
28.05.2018г. до 28.05.2019г., а електронният подпис на Д. е издаден от
„В-Trust Operational Qualified CA“ и е
валиден от 29.08.2018г. до 29.08.2019г.
При извършване на
ревизията е установено следното:
Съгласно представени счетоводни
регистри - оборотни ведомости, за ревизираните периоди ЕТ „Д.Б.“ е отразила
следното движение по с/ка 304 „Стоки“:
1.
2013г. – начално салдо – 4 369,28лв;
обороти дебит – 61 987лв; обороти кредит
– 50 364,67лв; крайно салдо 15 992,00лв;
2.
2014г. – начално салдо – 15 992,00лв;
обороти дебит – 67 894,84лв; обороти кредит – 63 603,23лв; крайно салдо – 20
283,61лв;
3.
2015г. – начално салдо – 20 283,61лв;
обороти дебит – 71 083,26лв; обороти кредит – 62 961,95лв; крайно салдо – 28
404,92лв;
4.
2016г. – начално салдо – 28 404,92лв;
обороти дебит – 73 225лв; обороти кредит
– 65 305,20лв; крайно салдо – 36 325,54лв.
Съгласно подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ, ревизираното лице отчита следните приходи от търговска дейност по
Приложение № 7 - доходи, подлежащи на облагане с окончателен годишен патентен
данък:
1. 2013г. – 43 982,04лв при
изписани стоки с отчетна стойност 50 364,67лв;
2. 2014г. – 38 96лв 599, при изписани стоки с
отчетна стойност 63 603,23лв;
3. 2015г. – 48 916,14лв при
изписани стоки с отчетна стойност 62 961,95лв;
4. 2016г. – 50 877,02лв при
изписани стоки с отчетна стойност 65305,20лв.
Съгласно извършените записвания
по главна книга в с/ка 304 е установено следното:
1.
2013г. – от изписаната отчетна стойност
на продадените стоки – общо в размер на 50 364,67лв – 9 123,16лв са отнесени по
с/ка 107 – сметка на собственика;
2.
2014г. – от изписаната отчетна стойност
на продадените стоки общо в размер на 63 603,23лв – 28 254,12лв са отнесени по
с/ка 107 – сметка на собственика;
3.
2015г. – от изписаната отчетна стойност
на продадените стоки общо в размер на 62 961,95лв – 15 511,62лв са отнесени по
с/ка 107 – Сметка на собственика;
4.
2016г. – от изписаната отчетна стойност
на продадените стоки общо в размер на 63 305,23лв – 16 800,00лв са отнесени по
с/ка 107 – Сметка на собственика;
Към 01.01.2013г. с/ка 107 е с
начално кредитно салдо – 24 038,90лв, което към 31.12.2013г. е 24 514,23лв – нарастване
от 475,33лв. за годината.
Към 31.12.2014г. салдото е
кредитно – 27 109,71лв, нарастване от 2 595,48лв за годината.
Към 31.12.2015г. салдото е
кредитно – 35 492,03лв, нарастване от 8 382,32лв за годината.
Към 31.12.2016г. салдото е
кредитно – 41 192,03лв, нарастване от 5 700,00лв за годината.
Причината за отразяване на част
от отчетната стойност на продадените стоки в с/ка 107 е извършена обезценка на
част от стоките, които са били реализирани на занижени цени или на цени под
доставните.
Ревизираното лице, в качеството
си на местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание
чл.6 и чл.12 от същия закон е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен
през данъчната година от източници в България и от чужбина. В съответствие с чл.17
от ЗДДФЛ общата годишна данъчната основа е сумата от годишните данъчни основи
по чл.25, чл.30, чл.32, чл.34 и чл.36, намалена с предвидените в този закон
данъчни облекчения. Констатирано е, че през периода 01.01.2013г.
– 31.12.2016г. Д.Т.Б. в качеството си на ЕТ „Д.Б.“ е отписала стоки от
патримониума на фирмата, осчетоводени по кредита на сметка 304, от реализацията
на които не е отчела и декларирала приходи, не е декларирала достигнат облагаем
оборот за регистрация по ЗДДС и не е начислила дължимия ДДС при продажбите на
тези стоки. Органите по приходите приемат, че изписаните стоки от сметка 304 и
отнесени по сметката на собственика, за които лицето твърди, че представляват
стойността на извършената обезценка на стоките, са продадени, а приходите от
реализацията на тези стоки са укрити от търговеца. Според ревизиращия екип установеното
представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, като на основание
чл.122, ал.2 от ДОПК е установен размера на неотчетените приходи от ЕТ „Д.Б.“
за ревизираните периоди и е определена данъчна основа за облагане с годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г.
При определяне на размера на
неотчетените приходи на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, са взети предвид размера на неосчетоводените разходи – отчетната
стойност на стоките, от реализацията на които не е отчетен приход, установена
като разлика между отчетената от лицето в ГДД и отразената по К/та на с/ка 304
и средната надценка, която е
установена като коефициент, отразяващ съотношението между отчетната стойност на
продадените стоки и отчетените приходите от продажби, съгласно годишни оборотни
ведомости – 2013г. – коефициент 1.066; 2014г.
– коефициент 1.08; 2015г. –
коефициент 1.11; 2016г. –
коефициент 1.05. Въз основа на
тези данни на основание чл.122,ал.2 от ДОПК е определен размера на
неотченетите приходи от ЕТ „Д.Б.“, както следва: за 2013г. неотчетени разходи –
9 123,16лв, коефициент 1.07, неотчетени
приходи – 9 761,78; за 2014г. неотчетени разходи – 28 010,62лв, коефициент
1.08, неотчетени приходи –
30 251,47лв; за 2015г. – неотчетени разходи 19 177,68лв, коефициент
1.11, неотчетени приходи –
21 287,22лв; за 2016г. – неотчетени разходи 16 832,86лв, коефициент
1.05, неотчетени приходи –
17 674,50лв.
С оглед установеното
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, на основание чл.122, ал.2 от ДОПК е
установен размера на неотчетените приходи от ЕТ „Д.Б.“ за ревизираните периоди,
като след анализ на всяко от относимите към ревизираното лице обстоятелство е
определена данъчна основа за облагане с годишен авансов данък по ЗДДФЛ за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2016г. както следва:
За 2013 година
С Годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ с вх.2400И0078757/29.04.2014г. Д.Т.Б. с ЕТ „Д.Б.“ е декларирала
доходи от трудови правоотношения в размер на 6 446,69лв, удържани ЗОВ 831,62лв,
годишна данъчна основа от доходи по трудови правоотношения 5 615,07лв, дължим и
авансово удържан данък през годината в размер на 561,52лв. В подаденото
приложение са декларирани общо приходи – 43 982,04лв, общо разходи – 41
383,55лв, облагаем доход – 2 598,49лв. С декларация по чл.61н от ЗМДТ лицето е
декларирало извършване на патентна дейност – търговия на дребно в гр.Казанлък и
дължим окончателен годишен патентен данък за 2013г. 132,00лв, който е внесен в
община Казанлък. След анализ на всяко от относимите към ревизираното лице
обстоятелства по чл.122, ал.2 от Кодекса са определени неотчетени приходи от
дейност търговия с хранителни добавки и др. за 2013г. в размер на 9 761,78лв и
съответни разходи /също неотчетени/ в размер на 9 123,16лв. Счетоводен финансов
резултат /печалба/ - 2 598,49лв; неотчетени разходи, установени по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК – 9 123,16лв; неосчетоводени приходи, установени по реда
на чл.122, ал.2 от ДОПК – 9 761,78лв; Данъчен финансов резултат – 3 237,11лв. През 2013г. ревизираното
лице извършва патентна дейност и облагането на дохода е в съответствие с
разпоредбите на чл.61з от ЗМДТ. На 31.12.2013г. ЕТ „Д.Б.“ достига оборот над 50
000 лв. и съгласно разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2014г., същевременно да премине към
облагане по общия ред на ЗДДФЛ. От
гореизложените констатации е прието, че през 2013г. за ЕТ „Д.Б.“ не отпадат
основанията за облагане с патентен данък, съгласно чл.61 „з“ от ЗМДТ и РЛ не
дължи данък по чл.48 от ЗДДФЛ.
За 2014 година
С Годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№2400И0114487/30.04.2015г. Д.Т.Б. с ЕТ „Д.Б.“ е подала
Приложение №1 – доходи от трудови правоотношения в размер на 8 422,28лв,
удържани ЗОВ 1 086,48лв, годишна данъчна основа от доходи по трудови
правоотношения 7 335,80лв, дължим и авансово удържан данък през годината в
размер на 7 33,58лв Приложение №7 – доходи, подлежащи на облагане с окончателен
годишен патентен данък. В подаденото приложение са декларирани общо приходи –
38 599,96лв, общо разходи – 35 750,36лв, облагаем доход – 2 849,60лв. С
декларация по чл.61н от ЗМДТ лицето е декларирало извършване на патентна
дейност – търговия на дребно в гр.Казанлък и дължим окончателен годишен
патентен данък за 2014г. 132,00лв, който е внесен в община Казанлък. След
анализ на всяко от относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122,
ал.2 от Кодекса ревизията определила неотчетени приходи от дейност търговия с
хранителни добавки и др. за 2014г. в размер на 30 251,47лв и съответни разходи
/също неотчетени/ в размер на 28 010,62лв. Във връзка с констатираните
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и прилагането на чл.122, ал.2 от ДОПК е
установено, че за РЛ са възникнали основания за задължителна регистрация по
ЗДДС през 2014г., тъй като ЕТ „Д.Б.“ е формирала изискуемия оборот за задължителна
регистрация по ЗЗДС към 31.12.2013г. С оглед на тези обстоятелства и след
анализ на всяко от относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122,
ал.2 от Кодекса е определена годишна данъчна основа от стопанска дейност като
ЕТ за облагане по чл.48 от ЗДДФЛ за 2014г. както следва: Счетоводен финансов
резултат /печалба/ – 2 849,60лв; неотчетени разходи, установени по реда на
чл.122, ал.2 от ДОПК – 28 010,62лв; Неосчетоводени приходи, установени по реда
на чл.122, ал.2 от ДОПК – 30 251,47лв; Данъчен финансов резултат - 5
090,45лв; Внесени ЗОВ – 1 476,72лв; Дължими изравнителни вноски за ЗОВ –
13,02лв; Годишна данъчна основа за доходи като ЕТ – 3600,71лв. Данък върху
годишната данъчна основа 15% - 540,10лв; Внесен патентен данък – 132,00лв;
Дължим данък за довнасяне за 2014г. – 408,10лв.
За 2015 година
С Годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№2400И0159022/29.04.2016г. Д.Т.Б. с ЕТ „Д.Б.“ е подала
Приложение №7 – доходи , подлежащи на облагане с окончателен годишен патентен
данък. В подаденото приложение са декларирани общо приходи – 48 916,14лв, общо
разходи 43 856,14 и облагаем доход – 5 060,00лв. С декларация по чл.61н от ЗМДТ
лицето е декларирало извършване на патентна дейност – търговия на дребно в
гр.Казанлък и дължим окончателен годишен патентен данък за 2015г. 132,00лв,
който е внесен в община Казанлък. След анализ на всяко от относимите към
ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от Кодекса ревизията са
определени неотчетени приходи от дейност търговия с хранителни добавки и др. за
2015г. в размер на 21 287,22лв и съответни разходи /също неотчетени/ в размер
на 19 177,68лв. След анализ на всяко от относимите към ревизираното лице
обстоятелства по чл.122, ал.2 от Кодекса ревизията е определила годишна данъчна
основа от стопанска дейност като ЕТ за облагане по чл.48 от ЗДДФЛ за 2015г.
както следва: Счетоводен финансов резултат /печалба/ – 5 060,00лв; неотчетени
разходи, установени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК – 19 177,68лв;
неосчетоводени приходи, установени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК – 21
287,22лв; Данъчен финансов резултат – 7
169,54лв; Внесени ЗОВ – 1 476,72лв; Дължими изравнителни вноски за ЗОВ –
549,42лв; Годишна данъчна основа за доходи като ЕТ – 5 143,40лв; Данък върху
годишната данъчна основа 15% – 771,51лв; Внесен патентен данък – 132,00лв;
Дължим данък за довнасяне – 639,51лв; за 2015г. Д.Б., в качеството си на
самоосигуряващо се лице е начислила и внесла задължителни осигурителни вноски –
общо 1 476,72лв. върху минималния осиг.доход 5040лв. В хода на ревизията на основание
чл.124-124 „а“ от ДОПК във вр с чл.122, ал.1, т.2 от същия кодекс са установени
ЗОВ за внасяне общо в размер на 549,42лв. След достигане прага за регистрация
по ЗДДС през м.12/2013г. лицето е следвало да премине към облагане по общия ред
на ЗДДФЛ, а платените суми за патентен данък се признати като авансови вноски
за ДДФЛ.
За 2016 година
С Годишна данъчна декларация по
чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№2400И0212182/02.05.2017г. Д.Т.Б. с ЕТ „Д.Б.“ е подала
Приложение №7 – доходи, подлежащи на облагане с окончателен годишен патентен
данък. В подаденото приложение са декларирани общо приходи – 50 877,02лв, общо
разходи 48 572,40лв и облагаем доход – 2 304,62лв. С декларация по чл.61н от ЗМДТ лицето е декларирало извършване на патентна дейност – търговия на дребно в
гр.Казанлък и дължим окончателен годишен патентен данък за 2016г. 132,00лв.,
който е внесен в община Казанлък. След анализ на всяко от относимите към
ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от Кодекса ревизията е
определила неотчетени приходи от дейност търговия с хранителни добавки и др. за
2016г. в размер на 17 674,50лв и съответни разходи /също неотчетени/ в
размер на 16 832,86лв. След анализ на всяко от относимите към ревизираното
лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от Кодекса е определена годишна данъчна
основа от стопанска дейност като ЕТ за облагане по чл.48 от ЗДДФЛ за 2016г.
както следва: счетоводен финансов резултат /печалба/ – 2 304,62лв; неотчетени
разходи, установени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК – 16 832,86лв;
неосчетоводени приходи, установени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК – 17
674,50лв; Данъчен финансов резултат – 3
146,26лв; внесени ЗОВ – 1 476,72лв; Дължими изравнителни вноски за ЗОВ –
0,00лв; годишна данъчна основа за доходи като ЕТ – 1 669,54лв; данък върху
годишната данъчна основа 15% - 250,43лв; Внесен патентен данък – 132,00лв;
Дължим данък за довнасяне – 118,43лв. За 2016г. Д.Б., в качеството си на
самоосигуряващо се лице е начислила и внесла задължителни осигурителни вноски –
общо 1 476,72лв върху минималния осигурителен доход 5040лв. Установения
осигурителен доход за 2016г. е в размер на 3 146,26лв. и е по-нисък от
минималния осигурителен доход, поради което не подлежи на годишно изравняване.
За определяне на облагаемия
оборот на ЕТ „Д.Б.“ във връзка със задължението за регистрация по ЗДДС,
съгласно чл.96 , ал.1 от ЗДДС са взети в предвид регистрираните приходи с ЕКАФП
в размер на 43 982,04лв. и допълнително установените при ревизията неотчетени
приходи към 31.12.2013г. в размер на 9 761.78лв. При тези данни ревизиращите
органи са приели, че към 31.12.2013г. е достигнат оборот с натрупване за
последните 12 месеца в размер на 53 743,83лв, която сума представлява
облагаем оборот над 50 000лв, но не е подадено заявление в 14 – дневния
срок от изтичане на данъчния период – до 14.01.2014г. В връзка с тези
обстоятелства и след прибавяне на приетите за неотчетени за 2013г. –
9 761,78лв приходи към отчетения за 12.2013г. оборот, 2014г. – 30 251,57
лева приходи към отчетения за 12.2014г. оборот, на приетите за неотчетени за
2015г. – 21 287,22лв приходи към отчетения за 12.2015г. оборот и на
приетите за неотчетени за 2016г. 17 674,50лв приходи към отчетения за
12.2016г. оборот, е определена основа за облагане с ДДС за всеки от месеците
през периода 01.2014г. – 11.2016г.
За данъчния период 02.12.2016г. –
31.12.2016г. е установено, че е подадена е СД вх.№24001861648/16.01.2017г. с
резултат – ДДС за възстановяване в размер на 51,34лв. Декларирания данък за
възстановяване е прихванат от дължимият ДДС за внасяне, деклариран в СД за
м.01.2017г. Въз основа на установените обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и
на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС е установена данъчна основа за облагане с
ДДС, която не е декларирана от ревизираното лице общо в размер на 17 789,70лв.
(115,20лв.+17674,50лв), върху която е изчислен допълнително данък в размер на 2
964,95лв. В подадената СД за м.12.2016г. ЕТ „Д.Б.“ декларира данъчна основа на
облагаемите доставки в размер на 2 988,29лв, за които е начислен ДДС в размер
на 597,64лв. Вследствие на направените констатации, данните в СД за м.12.2016г.
са променени, както следва: деклариран ДДС 597,64лв и установен ДДС 3 562,59лв;
деклариран данъчен кредит 648,98лв, установен данъчен кредит 648,98лв; деклариран
ДДС за възстановяване 51,34лв,
установен ДДС за възстановяване 0,00; деклариран ДДС за внасяне 0,00, установен
ДДС за внасяне 2 913,61лв.
В хода на ревизията е
констатирано, че през 2014г. Д.Т.Б. е реализирала облагаем доход от стопанска
дейност като ЕТ „Д.Б.“ общо в размер на 5 090,45лв. Лицето не е преизчислило
дължимите ЗОВ като самоосигуряващо се лице в съответствие с придобития по-висок
осигурителен доход за годината. След анализ на всяко от относимите към
ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от Кодекса е определен
осигурителен доход за установяване на задължителни осигурителни вноски – ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за 2014г. както следва: установен при
ревизията годишен осигурителен доход в размер на 5 090,45лв; Максималния
осигурителен доход за 2014г., определен със ЗБДОО е 28 800лв, като в случая
установения годишен осигурителен доход е по-нисък от максималния; осигурителния
доход върху който са направени осигурителни вноски/минимален осиг.доход е 5
040лв, а доходът, върху който ревизираното лице следва да довнесе осиг. вноски
за 2014г. е 50,45лв. Въз основа на тези данни е определена изравнителна вноска
за 2014г. за ДОО – 12.8% - 6,46лв.,
за ДЗПО – 5% - 2,52лв и за ЗО – 8% - 4,04лв.
През 2015г. Д.Т.Б. е реализирала
облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ „Д.Б.“ общо в размер на 7 169,54лв.
Лицето не е преизчислило дължимите ЗОВ като самоосигуряващо се лице в
съответствие с придобития по-висок осигурителен доход за годината. След анализ
на всяко от относимите към ревизираното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от
Кодекса ревизията е определен осигурителен доход за установяване на
задължителни осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за самоосигуряващи се
лица за 2014г. както следва: Установен при ревизията годишен осигурителен доход
в размер на 7 169,54лв; Максималния осигурителен доход за 2014г, определен със
ЗБДОО е 31 200лв, като в случая установения годишен осигурителен доход е по-нисък
от максималния; осигурителния доход върху който са направени осигурителни
вноски/минимален осиг.доход е 5 040лв, а доходът, върху който ревизираното лице
следва да довнесе осиг. вноски за 2015г е 2 129,54лв. Въз основа на тези данни
е определена изравнителна вноска за 2015г. за ДОО – 12.8% – 272,58лв, за ДЗПО – 5% - 106,48лв и за
ЗО – 8% - 170,36 лв.
С оглед приетото
от ревизиращият екип за наличие на предпоставките за приложението на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за определяне на
данъчната основа с облагане на данъци, са взети предвид относимите към
съответното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и е направено
предложение да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 28.11.2018г. както следва:
•
Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 408,10 лева и лихва в
размер на 148,10 лева;
•
Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 639,51 лева и лихва в
размер на 167,36 лева;
•
Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. в размер на 118,43 лева и лихва в
размер на 18,98 лева;
•
ДДС за 01/2014г. в размер на 70,67 лева
и лихва в размер на 34,35 лева;
•
ДДС за 02/2014г. в размер на 345,81 лева
и лихва в размер на 165,37 лева;
•
ДДС за 03/2014г. в размер на 1030,75
лева и лихва в размер на 484,03 лева;
•
ДДС за 04/2014г. в размер на 584,48 лева
и лихва в размер на 269,59 лева;
•
ДДС за 05/2014г. в размер на 841,04 лева
и лихва в размер на 380,67 лева;
•
ДДС за 06/2014г. в размер на 438,77 лева
и лихва в размер на 194,93 лева;
•
ДДС за 07/2014г. в размер на 359,46 лева
и лихва в размер на 156,59 лева;
•
ДДС за 08/2014г. в размер на 798,40 лева
и лихва в размер на 340,91 лева;
•
ДДС за 09/2014г. в размер на 564,33 лева
и лихва в размер на 236,25 лева;
•
ДДС за 10/2014г. в размер на 385,88 лева
и лихва в размер на 158,21 лева;
•
ДДС за 11/2014г. в размер на 414,36 лева
и лихва в размер на 166,42 лева;
•
ДДС за 12/2014г. в размер на 5684,44
лева и лихва в размер на 2234,02 лева;
•
ДДС за 01/2015г. в размер на 661,99 лева
и лихва в размер на 254,46 лева;
•
ДДС за 02/2015г. в размер на 624,63 лева
и лихва в размер на 235,23 лева;
•
ДДС за 03/2015г. в размер на 579,77 лева
и лихва в размер на 213,34 лева;
•
ДДС за 04/2015г. в размер на 614,59 лева
и лихва в размер на 221,03 лева;
•
ДДС за 05/2015г. в размер на 590,84 лева
и лихва в размер на 207,39 лева;
•
ДДС за 06/2015г. в размер на 615,32 лева
и лихва в размер на 201,85 лева;
•
ДДС за 07/2015г. в размер на 579,76 лева
и лихва в размер на 193,66 лева;
•
ДДС за 08/2015г. в размер на 641,14 лева
и лихва в размер на 208,63 лева;
•
ДДС за 09/2015г. в размер на 679,56 лева
и лихва в размер на 215,46 лева;
•
ДДС за 10/2015г. в размер на 737,50 лева
и лихва в размер на 227,47 лева;
•
ДДС за 11/2015г. в размер на 729,89 лева
и лихва в размер на 219,03 лева;
•
ДДС за 12/2015г. в размер на 4199,90
лева и лихва в размер на 1224,11 лева;
•
ДДС за 01/2016г. в размер на 846,28 лева
и лихва в размер на 239,36 лева;
•
ДДС за 02/2016г. в размер на 754,24 лева
и лихва в размер на 207,25 лева;
•
ДДС за 03/2016г. в размер на 676,43 лева
и лихва в размер на 180,04 лева;
•
ДДС за 04/2016г. в размер на 645,55 лева
и лихва в размер на 166,43 лева;
•
ДДС за 05/2016г. в размер на 651,09 лева
и лихва в размер на 162,25 лева;
•
ДДС за 06/2016г. в размер на 614,13 лева
и лихва в размер на 147,91 лева;
•
ДДС за 07/2016г. в размер на 586,46 лева
и лихва в размер на 136,20 лева;
•
ДДС за 08/2016г. в размер на 1129,33
лева и лихва в размер на 252,55 лева;
•
ДДС за 09/2016г. в размер на 767,08 лева
и лихва в размер на 165,15 лева;
•
ДДС за 10/2016г. в размер на 758,46 лева
и лихва в размер на 156,76 лева;
•
ДДС за 11/2016г. в размер на 566,71 лева
и лихва в размер на 112,41 лева;
•
ДДС за 12/2016г. в размер на 2913,61
лева и лихва в размер на 552,82 лева;
•
КСО за 2014г. в размер на 6,46 лева и лихва
в размер на 2,35 лева;
•
КСО за 2015г. в размер на 272,58 лева и
лихва в размер на 71,34 лева;
•
ЗО за 2014г. в размер на 4,04 лева и
лихва в размер на 1,47 лева;
•
ЗО за 2015г. в размер на 170,36 лева и
лихва в размер на 44,58 лева;
•
ДЗПО – УПФ за 2014г. в размер на 2,52
лева и лихва в размер на 0,92 лева;
•
ДЗПО – УПФ за 2015г. в размер на 106,48
лева и лихва в размер на 27,87 лева,
или всичко
46 825,49 лева.
След връчване на РД на ревизираното
лице, в определения срок е подадено възражение и са представени допълнителни
доказателства срещу констатациите изложени в него.
На 23.01.2019г. е изготвен РА
№Р-16001618003360-091-001 (л.12-л.22), който е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 25.02.2019г. (л.29-гръб). РА е подписан с електронни подписи
от Г.П.Й.на 23.01.2019г., в 14:48 часа и от Ц.С.Д.на същата дата в 14:23 часа.
При зареждане на удостоверенията към файла с електрони подписи от диска,
приложен по делото, се установява, че електронните подписи са на Й. и Д. и са
издадени от „В-Trust Operational Qualified CA“, като срокът на валидност на
електронния подпис на Й. е от 28.05.2018г. до 28.05.2019г., а на Д. е със срок
на валидност от 29.08.2018г. до 29.08.2019г.
На 25.02.2019г.
е изготвен РА за поправка на ревизионен акт №П-16002419028390-003-001 (л.23 –
л.29), който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 25.02.2019г.
(л.31). РА за поправка е подписан с електронни подписи от Г.П.Й.на 02.02.2019г,
в 10:40 часа и от Ц.С.Д.на същата дата в 10:38 часа.
С РА
са приети за неоснователни възраженията срещу РД. В РА за поправка е посочено,
че в
констативната част на РА погрешно са посочени декларираните данни, дължимия и
внесен данък от Д.Б. в ГДД за 2016г., тъй като са взети посочените данни в
декларацията която е анулирана, а не е взета предвид подадената от лицето
корекционна декларация, в резултат на което с горецитирания акт на ревизираното
лице са определени задължения за внасяне по ЗДДФЛ и дължими лихви в по–голям
размер, поради което размера на годишния авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016г. е коригиран, като са установени задължения и лихви върху тях,
както следва:
•
Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер на 408,10 лева и лихва в
размер на 154,70 лева;
•
Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015г. в размер на 639,51 лева и лихва в
размер на 177,31 лева;
•
ДДС за 01/2014г. в размер на 70,67 лева
и лихва в размер на 35,45 лева;
•
ДДС за 02/2014г. в размер на 345,81 лева
и лихва в размер на 170,75 лева;
•
ДДС за 03/2014г. в размер на 1030,75
лева и лихва в размер на 500,07 лева;
•
ДДС за 04/2014г. в размер на 584,48 лева
и лихва в размер на 278,68 лева;
•
ДДС за 05/2014г. в размер на 841,04 лева
и лихва в размер на 393,75 лева;
•
ДДС за 06/2014г. в размер на 438,77 лева
и лихва в размер на 201,75 лева;
•
ДДС за 07/2014г. в размер на 359,46 лева
и лихва в размер на 162,18 лева;
•
ДДС за 08/2014г. в размер на 798,40 лева
и лихва в размер на 353,33 лева;
•
ДДС за 09/2014г. в размер на 564,33 лева
и лихва в размер на 245,02 лева;
•
ДДС за 10/2014г. в размер на 385,88 лева
и лихва в размер на 164,21 лева;
•
ДДС за 11/2014г. в размер на 414,36 лева
и лихва в размер на 172,87 лева;
•
ДДС за 12/2014г. в размер на 5 684,44
лева и лихва в размер на 2 322,45 лева;
•
ДДС за 01/2015г. в размер на 661,99 лева
и лихва в размер на 264,76 лева;
•
ДДС за 02/2015г. в размер на 624,63 лева
и лихва в размер на 244,95 лева;
•
ДДС за 03/2015г. в размер на 579,77 лева
и лихва в размер на 222,36 лева;
•
ДДС за 04/2015г. в размер на 614,59 лева
и лихва в размер на 230,59 лева;
•
ДДС за 05/2015г. в размер на 590,84 лева
и лихва в размер на 216,58 лева;
•
ДДС за 06/2015г. в размер на 615,32 лева
и лихва в размер на 220,42 лева;
•
ДДС за 07/2015г. в размер на 579,76 лева
и лихва в размер на 202,42 лева;
•
ДДС за 08/2015г. в размер на 641,14 лева
и лихва в размер на 218,61 лева;
•
ДДС за 09/2015г. в размер на 679,56 лева
и лихва в размер на 226,04 лева;
•
ДДС за 10/2015г. в размер на 737,50 лева
и лихва в размер на 238,94 лева;
•
ДДС за 11/2015г. в размер на 729,89 лева
и лихва в размер на 230,39 лева;
•
ДДС за 12/2015г. в размер на 4 199,90
лева и лихва в размер на 1 289,45 лева;
•
ДДС за 01/2016г. в размер на 846,28 лева
и лихва в размер на 252,53 лева;
•
ДДС за 02/2016г. в размер на 754,24 лева
и лихва в размер на 218,98 лева;
•
ДДС за 03/2016г. в размер на 676,43 лева
и лихва в размер на 190,56 лева;
•
ДДС за 04/2016г. в размер на 645,55 лева
и лихва в размер на 176,47 лева;
•
ДДС за 05/2016г. в размер на 651,09 лева
и лихва в размер на 172,37 лева;
•
ДДС за 06/2016г. в размер на 614,13 лева
и лихва в размер на 157,47 лева;
•
ДДС за 07/2016г. в размер на 586,46 лева
и лихва в размер на 145,32 лева;
•
ДДС за 08/2016г. в размер на 1 129,33
лева и лихва в размер на 270,12 лева;
•
ДДС за 09/2016г. в размер на 767,08 лева
и лихва в размер на 177,08 лева;
•
ДДС за 10/2016г. в размер на 758,46 лева
и лихва в размер на 168,56 лева;
•
ДДС за 11/2016г. в размер на 566,71 лева
и лихва в размер на 121,22 лева;
•
ДДС за 12/2016г. в размер на 2 913,61
лева и лихва в размер на 598,15 лева;
•
КСО за 2014г. в размер на 6,46 лева и
лихва в размер на 2,45 лева;
•
КСО за 2015г. в размер на 272,58 лева и
лихва в размер на 75,58 лева;
•
ЗО за 2014г. в размер на 4,04 лева и
лихва в размер на 1,53 лева;
•
ЗО за 2015г. в размер на 170,36 лева и
лихва в размер на 47,23 лева;
•
ДЗПО – УПФ за 2014г. в размер на 2,52
лева и лихва в размер на 0,96 лева;
•
ДЗПО – УПФ за 2015г. в размер на 106,48
лева и лихва в размер на 29,52 лева,
или всичко
47 237,09 лева.
РА е
обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, който
с Решение № 221/08.04.2019г. е потвърдил РА в едната му част, изменил го е в
друга и е отменил РА за част от установените задължения (л.55-63). С решението
е прието, че във връзка с определяне на облагаемия оборот
за задължителна регистрация по ЗДДС, органите по приходите правилно
са установили, че ЕТ „Д.Б.“ е следвало да подаде заявление за регистрация по
чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 14.01.2014г., предвид обстоятелството, че към
31.12.2013г. е достигнат облагаем оборот от 53 743,83лв, но не го е направила.
Същевременно органите по приходите са пропуснали да изследват облагаемия оборот
по месеци след тази дата. При извършените изчисления на облагаемия оборот по
месеци от горестоящият орган е установил, че към 31.01.2014г. облагаемият
оборот спада под 50 000лв /49 943,83лв/ и задължението за регистрация по ЗДДС
отпада. Повторно РЛ достига облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС
към 31.03.2014г. в размер на 51 791,00 лв. и най-късно до 14.04.2014г. ЕТ „Д.Б.“
е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, но не го
е направила. Жалбоподателката поддържа оборот над 50 000 до края на
м.10.2014г., след което към 30.11.2014г. облагаемият оборот спада под 50 000
/48 778,38лв/ и основанието за задължителна регистрация по ЗДДС отпада.
Отново РЛ достига облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към
31.12.2014г. в размер на 69 108,42лв и най-късно до 14.01.2015г. ЕТ „Д.Б.“ е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, но не го е
направила. Жалбоподателката поддържа оборот над 50 000 до края на м.12.2016г.,
/до края на ревизираният период/. Прието е, че така допуснатата грешка от
органите по приходите е довела до неправилно и незаконосъобразно определяне на
задължения по ЗДДС, поради което РА е частично отменен и изменен за следните
данъчни периоди:
- за м.02.2014г. в размер на 345,81лв, за м.03.2014г.
в размер на 1 030,75лв и за м.12.2014г. размер 5 684,44лв, с прилежащи лихви
съответно в размера 170,75лв, 500,07лв и 2 322,45лв – са отменени с решението
на Директора на ОДОП;
- за м.04.2014г.
в размер на 548,48лв с прилежащи лихви 278,68 лв. – е изменен на 60,70лв с
прилежащи лихви 28,94 лв., изчислени на база регистрирани продажби от ЕКФП за
периода 29.04.2014г. – 30.04.2014г. в размер на 365,39лв.
- за м.01.2015г. в размер на 661,99лв с
прилежащи лихви 264,76лв – е изменен на 73,08лв с прилежащи лихви 29,23лв,
изчислени на база регистрирани продажби от ЕКФП за периода 29.01.2015г. –
31.01.2015г. в размер на 438,50 лв.
С
Решението констатациите на органите по приходите са приети за правилни и
обосновани в останалата част, като са обсъдени и възраженията на ревизираното
лице, които са приети за неоснователни.
За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната, изпълнена и приета
съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
съгласно предоставените оборотни ведомости и
мемориални ордери от страна на жалбоподателя, експертизата заключава, че за периода
2013 – 2016г. в счетоводството на ЕТ „Д.Б.“ има
осчетоводени обезценки на налични стоки. Предвид факта, че на експертизата са
предоставени всички Заповеди и протоколи от инвентаризациите по години за
периода 2013 – 2016г., вещото лице прави заключението, че видно от
горепосочената документация преоценената стока е подробно описана по вид и
количество. Задължението за регистрация по ЗДДС, съгласно нормата на чл.96,
ал.1 от ЗДДС по отношение на ЕТ „Д.Б.“ съгласно предоставените данни за
облагаемия оборот, е настъпило през м.08.2016г. Според вещото лице в
административната преписка по делото НЕ фигурират и НЕ са приложени актове и
протоколи за извършена инвентаризация от органите на НАП, с които да е
установена липса на стоки в търговски обект на ЕТ „Д.Б.“. Съгласно разпоредбите
на чл.22 от Закона за счетоводството, инвентаризацията трябва да се извършва от
управляващите органи на дружеството, а задачата на ревизиращия орган е да
констатира достоверността на поместеното в инвентаризационните описи.
От така установената фактическа
обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се
съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността
на оспорения ревизионен акт на основанията предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК,
съдът направи следните правни изводи:
Решение
№ 221/08.04.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на Д.Б.
на 09.04.2019г. (л.10), а жалбата срещу него е заведена в ТД на НАП Пловдив на
17.04.2019г., следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни
задължения за оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването
на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна
проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на
възможността за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с
решение на горестоящия административен орган, с което РА е потвърден и изменен
в една част и отменен – в друга. Предвид обстоятелството, че седалището на
жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на
данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, е в гр.Казанлък, на основание
чл.156, ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане пред
Административен съд Стара Загора. Поради
това и след като е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния
съд и в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което е налице
правен интерес за оспорването, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК
РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В
конкретния случай ЗВР е издадена от Г.П.Й., а автори на обжалваното произнасяне
са възложителя на ревизията и Ц.С.Д.– ръководител на ревизията, поради което
следва да се приеме, че това нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения
акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Постановеният РА,
чиято неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден
РА, обективират не само фактическите основания на органите по приходите във
връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се
посочват и правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект.
Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА.
Съдържа се информация за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред
който може да се обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите
по ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на
удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. По определението на чл.13, ал.1 от Закона за
електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно
чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря
на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За
установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо
съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между
автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством
устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен
подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността
на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен
подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока
на действие на тези удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и РД
и ЗВР) е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели,
с КЕП и в периода на действие на удостоверенията.
При тези данни съдът намира, че
оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.
В подадената до съда
жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не констатира
подобен порок на протеклото административно производство. Със заповед на
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив Г.П.Й.(л.88) от 12.06.2018г. е възложена ревизия с
ръководител Ц.С.Д.– Старши
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В.В.Д.– Главен инспектор по приходите (инспектор по приходите) на Д.Т.Б. с регистрация като едноличен търговец,
самоосигуряващо се лице или осигурител Д.Б. с обхват: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Данък върху добавената стойност за периода от
28.01.2014г. до 31.12.2016г.; ДОО – за самоосигуряващи се за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.; Универсален пенсионен фонд – са
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г.
Срокът на ревизията
е три месеца от връчване на заповедта, извършено на 14.06.2018г. и впоследствие е бил удължен със заповед от 14.09.2018г. на същия административен орган до 14.11.2018г. Спазен е срока по чл.114 от ДОПК.
На 28.11.2018г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на
ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1 от ДОПК.
РД е връчен на ревизираното лице на 28.11.2018г. и срещу него е подадено възражение на 10.01.2019г. Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение или
от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 23.01.2019г.
при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК. В обобщение съдът не
констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура,
рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът намира, че ревизионният акт е издаден при неправилно приложение на
материалния закон, при определяне на данъчните и осигурителни задължения за
2014г., 2015г. и 2016г., което е предпоставено от неправилна оценка на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Ревизията е
извършена, като органът по приходите е намерил за доказани предпоставките на
чл.122, ал.1, т.2 ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи. Съгласно
разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл.122 от ДОПК,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност
на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест е за
жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА,
издаден по реда на чл.122 ДОПК,
в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче
презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по
приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл.122, ал.1,
т.1 – 8 от ДОПК. Определянето на данъчната основа за
облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и
следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1
от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2
и ал.4, ДОПК,
законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от
съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта,
основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за доказване,
както бе посочено, е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане
по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти,
обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1
от ДОПК.
В случая, органът по
приходите не е доказал факти, даващи основание да се приеме, че е реализирана
хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, при определяне на задълженията за 2014г.,
2015г. и 2016г. При наличие на изискване на закона основанието за прилагане на
особения ред за облагане да бъде доказано от органа по приходите при условията
на пълно доказване, установяването само на вероятност да са извършени всички
посочени РА продажби на стоки, от които да е формиран доход, без този доход да
е установен с надлежно ангажирани доказателства, не е достатъчно, за да се
приеме доказано наличие на укрити доходи, като основание по чл.122, ал.1, т.2
от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. При установяване
на данъчно или осигурително задължение по този ред е недопустимо определянето
им само на предполагаеми основания за това. За да е налице презумптивната
доказателствена сила на фактическите констатации на РА по смисъла на чл.124,
ал.2 от ДОПК и тежестта на оборването им
да се възложи на ревизираното лице, следва фактическите констатации в
ревизионния акт са подкрепени с достатъчно доказателства, което в случая не
налице. Това е така, защото за наличие на предпоставките
на чл.96, ал.2 от ЗДДС, следва да бъде установен фактът на получаване на
стоките, при продажба на които впоследствие е реализиран твърденият оборот. При
липса на установена реалност на спорните доставки на стоки, не са налице
предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК (в този смисъл Р №15412 по адм.дело
№1061/2013г. на ВАС, VIII отд.).
В случая
ревизиращият орган е приел, че стойността на преоценката, която ЕТ „Д.Б.“
отразява по с/ка 107, всъщност е стойността на изписаната стока, от
реализацията на която фирмата не е отчела проходи от продажби. Действително издадените заповеди за извършване на годишни
инвентаризации за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. с инвентаризационни описи и
доклади от комисията по инвентаризация, в които е отразено, че наличните стоки,
отразени в инвентаризационния опис подлежат на обезценка, не доказват по
безспорен начин извършването на такава, тъй като ако
ревизираното лице наистина е извършвало преоценки, то резултатите от тези
преоценки е следвало да намерят отражение в счетоводните регистри и отчета за
приходи и разходи на търговеца. Но от тези обстоятелства не може да се направи
категорична констатация за извършени продажби на посочените за преоценени
стоки, при липса на безспорни данни за реалност на
доставките. Тези съображения сочат за недоказаност на
основанията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Доводите на ревизиращите органи за
наличие на основания по този законов текст са необосновани, немотивирани и
неподкрепени от необходимите доказателства, от които да се установи, че
стойността на извършената обезценка на стоките, изписани по сметка 304 и
отнесени по сметката на собственика, са продадени, а приходите от реализацията
на тези стоки са укрити от търговеца. При липса на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК и на основание чл.124, ал.2 ДОПК, РА не се ползва с презумптивна
доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически
установявания.
С оглед изложеното,
съдът намира, че поради липса на основание за определяне на основата за
облагане с данъци по реда на чл.122 ДОПК, то същата следва да бъде определена
по предвидения съответен материален закон. В този смисъл приетия за неотчетен
от ревизиращите органи оборот в размер на 9 761,78лв за месец 12.2013г., в
размер на 30 251,47лв за месец 12.2014г., в размер на 21 287,22лв за
месец 12.2015г. и в размер на 17 674,50лв за месец 12.2016г. не следва да
се взема предвид при определяне на размера на оборота с натрупване за
последните 12 месеца, а следва да бъдат приети изчисленията на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, според които максималния оборот за
задължителна регистрация по смисъла на ЗДДС
е достигнат през месец 08.2016г. Също така следва да се има предвид, че от
ЕТ „Д.Б.“ е подадено заявление за регистрация по ЗДДС едва на 02.12.2016г.,
т.е. 3 месеца след настъпване на задължението за това, което налага определяне
на ДДС за този период. С оглед регистрираните приходи през този период с ЕКАФП
се определят следните задължения за ДДС: за месец 09.2016г. при месечен
оборот 4602,49лв – ДДС в размер на
767,08лв; за месец 10.2016г. при месечен оборот от 4 550,76лв – ДДС в
размер на 758,46лв; за месец 11.2016г. при месечен оборот от 3400,26лв – ДДС в размер на 566,71лв; за
месец 12.2016г. при месечен оборот 115,20лв – ДДС в размер на 19,20лв.
В аспекта на
гореизложеното съдът намира за незаконосъобразно и предприетото облагане по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, доколкото са налице основанията по чл.61з, ал.1, т.1 от ЗМДТ за прилагане на патентен данък, тъй като в текущата данъчна година
(2014, 2015г. и 2016г.) оборотът на лицето не е превишил 50 000,00 лева. Щом не
е достигнат от търговеца регистрационен праг по чл.96, ал.1 от ЗДДС, не е
налице отрицателната материална предпоставка на чл.61з, ал.1, т.1 от ЗМДТ за
облагане с годишен патентен данък на доходите от патентни дейности. Това прави
приложимо изключението на чл.61з, ал.2 от ЗМДТ за облагането на този доход
по ЗДДФЛ и представлява пречка по чл.26, ал.2, т.2 от ЗДДФЛ за включването
на доходите от патентна дейност в облагаемия доход по чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. С
оглед на това не се налага определянето на допълнителни задължения по ЗДДФЛ за
2014г., 2015г. и 2016г., както и на годишни изравнителни осигурителни вноски по
КСО и ЗО за 2014г. и 2015 година.
Всичко гореизложено налага съдът да:
Отмени РА в частта, с
която са определени задължения по:
·
Данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 408,10лв главница и 154,70лв лихви;
·
Данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015г.
в размер на 639,51лв главница и 177,31лв лихви;
·
Вноски по ДОО за 2014г. в размер на
6,46лв главница и 2,45лв лихви;
·
Вноски по ДОО за 2015г. в размер на
272,58лв главница и 75,58лв лихви;
·
Вноски по ЗО за 2014г. в размер на
4,04лв главница и 1,53лв лихви;
·
Вноски по ЗО за 2015г. в размер на
170,36лв главница и 47,23лв лихви;
·
Вноски по ДЗПО – УПФ 2014г. в размер на
2,52лв главница и 0,96лв лихви;
·
Вноски по ДЗПО – УПФ 2015г. в размер на
106,48лв главница и 29,52лв лихви;
·
ДДС за 01/2014г. в размер на 70,67 лева
и лихва в размер на 35,45 лева;
·
ДДС за 02/2014г. в размер на 60,70 лева
и лихва в размер на 28,94 лева;
·
ДДС за 04/2014г. в размер на 584,48 лева
и лихва в размер на 278,68 лева;
·
ДДС за 05/2014г. в размер на 841,04 лева
и лихва в размер на 393,75 лева;
·
ДДС за 06/2014г. в размер на 438,77 лева
и лихва в размер на 201,75 лева;
·
ДДС за 07/2014г. в размер на 359,46 лева
и лихва в размер на 162,18 лева;
·
ДДС за 08/2014г. в размер на 798,40 лева
и лихва в размер на 353,33 лева;
·
ДДС за 09/2014г. в размер на 564,33 лева
и лихва в размер на 245,02 лева;
·
ДДС за 10/2014г. в размер на 385,88 лева
и лихва в размер на 164,21 лева;
·
ДДС за 11/2014г. в размер на 414,36 лева
и лихва в размер на 172,87 лева;
·
ДДС за 01/2015г. в размер на 73,08 лева
и лихва в размер на 29,23 лева;
·
ДДС за 02/2015г. в размер на 624,63 лева
и лихва в размер на 244,95 лева;
·
ДДС за 03/2015г. в размер на 579,77 лева
и лихва в размер на 222,36 лева;
·
ДДС за 04/2015г. в размер на 614,59 лева
и лихва в размер на 230,59 лева;
·
ДДС за 05/2015г. в размер на 590,84 лева
и лихва в размер на 216,58 лева;
·
ДДС за 06/2015г. в размер на 615,32 лева
и лихва в размер на 220,42 лева;
·
ДДС за 07/2015г. в размер на 579,76 лева
и лихва в размер на 202,42 лева;
·
ДДС за 08/2015г. в размер на 641,14 лева
и лихва в размер на 218,61 лева;
·
ДДС за 09/2015г. в размер на 679,56 лева
и лихва в размер на 226,04 лева;
·
ДДС за 10/2015г. в размер на 737,50 лева
и лихва в размер на 238,94 лева;
·
ДДС за 11/2015г. в размер на 729,89 лева
и лихва в размер на 230,39 лева;
·
ДДС за 12/2015г. в размер на 4 199,90
лева и лихва в размер на 1 289,45 лева;
·
ДДС за 01/2016г. в размер на 846,28 лева
и лихва в размер на 252,53 лева;
·
ДДС за 02/2016г. в размер на 754,24 лева
и лихва в размер на 218,98 лева;
·
ДДС за 03/2016г. в размер на 676,43 лева
и лихва в размер на 190,56 лева;
·
ДДС за 04/2016г. в размер на 645,55 лева
и лихва в размер на 176,47 лева;
·
ДДС за 05/2016г. в размер на 651,09 лева
и лихва в размер на 172,37 лева;
·
ДДС за 06/2016г. в размер на 614,13 лева
и лихва в размер на 157,47 лева;
·
ДДС за 07/2016г. в размер на 586,46 лева
и лихва в размер на 145,32 лева;
·
ДДС за 08/2016г. в размер на 1 129,33
лева и лихва в размер на 270,12 лева,
Измени
РА
в частта му, с която е определен ДДС за 12/2016г. в размер на 2 913,61 лева и
лихва в размер на 598,15 лева, като определи
размер на задълженията за същия период в размер на 19,20лв главница и лихва
в размер на 4,02 лева,
Отхвърли
жалбата срещу РА в частта му, с която са
определени задължения за:
·
ДДС за 09/2016г. в размер на 767,08 лева
и лихва в размер на 177,08 лева;
·
ДДС за 10/2016г. в размер на 758,46 лева
и лихва в размер на 168,56 лева;
·
ДДС за 11/2016г. в размер на 566,71 лева
и лихва в размер на 121,22 лева.
Жалбата се явява частично
основателна, доколкото с настоящото решение РА частично се отменя и изменя.
Така очертаният изход на съдебния спор определя като частично основателна,
съразмерно на уважената част от жалбата и заявената от жалбоподателката
претенция за присъждане на разноски, изразяващи се във внесена държавна такса
от 50 лева и възнаграждение за вещо лице – 369,60 лева. Адвокатско
възнаграждение не се претендира и няма данни такова да е заплатено. На
основание чл.161, ал.1, изр. първо от ДОПК ответникът дължи да възстанови на
оспорващия търговец разноски по делото, в размер на 389,87 лева.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.160, ал.1, ал.2 от ДОПК и чл.161, ал.1, изр.
Първо от ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата Д.Т.Б.,
регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Б.“***, Ревизионен акт
№Р-16001618003360-091-001/23.01.2019г., издаден от Директор Дирекция ОДОП при
ТД на НАП гр.Пловдив, в частта му потвърдена и изменана с Решение на Дирекция
ОДОП № 221/08.04.2019г., в частта му,
с която са определени задължения както следва: Данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за
2014г. в размер на 408,10лв главница и 154,70лв лихви; Данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 639,51лв главница и 177,31лв лихви; Вноски по ДОО за 2014г. в размер на 6,46лв главница и
2,45лв лихви; Вноски по ДОО за 2015г. в размер на 272,58лв главница и 75,58лв
лихви; Вноски по ЗО за 2014г. в размер на 4,04лв
главница и 1,53лв лихви; Вноски по ЗО за 2015г. в размер на 170,36лв главница и
47,23лв лихви; Вноски по ДЗПО – УПФ 2014г. в размер на 2,52лв главница и 0,96лв
лихви; Вноски по ДЗПО – УПФ 2015г. в размер на
106,48лв главница и 29,52лв лихви; ДДС за
01/2014г. в размер на 70,67 лева и лихва в размер на 35,45 лева; ДДС за 02/2014г. в размер на 60,70 лева и лихва в
размер на 28,94 лева; ДДС за 04/2014г. в размер
на 584,48 лева и лихва в размер на 278,68 лева; ДДС за 05/2014г. в размер на 841,04 лева и лихва в
размер на 393,75 лева; ДДС за 06/2014г. в размер
на 438,77 лева и лихва в размер на 201,75 лева; ДДС за 07/2014г. в размер на 359,46 лева и лихва в
размер на 162,18 лева; ДДС за 08/2014г. в размер
на 798,40 лева и лихва в размер на 353,33 лева; ДДС за 09/2014г. в размер на 564,33 лева и лихва в
размер на 245,02 лева; ДДС за 10/2014г. в размер
на 385,88 лева и лихва в размер на 164,21 лева; ДДС за 11/2014г. в размер на 414,36 лева и лихва в
размер на 172,87 лева; ДДС за 01/2015г. в размер
на 73,08 лева и лихва в размер на 29,23 лева; ДДС за 02/2015г. в размер на 624,63 лева и лихва в
размер на 244,95 лева; ДДС за 03/2015г. в размер
на 579,77 лева и лихва в размер на 222,36 лева; ДДС за 04/2015г. в размер на 614,59 лева и лихва в
размер на 230,59 лева; ДДС за 05/2015г. в размер
на 590,84 лева и лихва в размер на 216,58 лева; ДДС за 06/2015г. в размер на 615,32 лева и лихва в
размер на 220,42 лева; ДДС за 07/2015г. в размер
на 579,76 лева и лихва в размер на 202,42 лева; ДДС за 08/2015г. в размер на 641,14 лева и лихва в
размер на 218,61 лева; ДДС за 09/2015г. в размер
на 679,56 лева и лихва в размер на 226,04 лева; ДДС за 10/2015г. в размер на 737,50 лева и лихва в
размер на 238,94 лева; ДДС за 11/2015г. в размер
на 729,89 лева и лихва в размер на 230,39 лева; ДДС за 12/2015г. в размер на 4 199,90 лева и лихва в
размер на 1 289,45 лева; ДДС за
01/2016г. в размер на 846,28 лева и лихва в размер на 252,53 лева; ДДС за 02/2016г. в размер на 754,24 лева и лихва в
размер на 218,98 лева; ДДС за 03/2016г. в размер
на 676,43 лева и лихва в размер на 190,56 лева; ДДС за 04/2016г. в размер на 645,55 лева и лихва в размер
на 176,47 лева; ДДС за 05/2016г. в размер
на 651,09 лева и лихва в размер на 172,37 лева; ДДС за 06/2016г. в размер на 614,13 лева и лихва в
размер на 157,47 лева; ДДС за 07/2016г. в размер
на 586,46 лева и лихва в размер на 145,32 лева; ДДС за 08/2016г. в размер на 1 129,33 лева и лихва в
размер на 270,12 лева,
или всичко задължения в общ размер на
30 376,89
(тридесет хиляди триста седемдесет и шест и 89 ст.) лева главница и лихви общо.
ИЗМЕНЯ по жалбата Д.Т.Б., регистрирана като едноличен
търговец с фирма „Д.Б.“***, Ревизионен акт
№Р-16001618003360-091-001/23.01.2019г., издаден от Директор Дирекция ОДОП при
ТД на НАП гр.Пловдив, в частта му потвърдена и изменена с Решение на Дирекция
ОДОП № 221/08.04.2019г., в частта му,
с която са определени задължения за ДДС за 12/2016г. в размер на 2 913,61 лева
и лихва в размер на 598,15 лева, като определя
размер на задълженията за същия период в размер на 19,20лв главница и лихва в размер на 4,02 лева,
или всичко задължения в общ размер на
23,22 (двадесет и три лева и 22 ст.) лева главница и лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.Т.Б., регистрирана като едноличен
търговец с фирма „Д.Б.“***, срещу Ревизионен акт
№Р-16001618003360-091-001/23.01.2019г., издаден от Директор Дирекция ОДОП при
ТД на НАП гр.Пловдив, в частта му потвърдена и изменена с Решение на Дирекция
ОДОП № 221/08.04.2019г. в останалата
част, с която са определени задължения за: ДДС за 09/2016г. в размер на
767,08 лева и лихва в размер на 177,08 лева; ДДС за 10/2016г. в размер на
758,46 лева и лихва в размер на 168,56 лева; ДДС за 11/2016г. в размер на
566,71 лева и лихва в размер на 121,22 лева, или всичко задължения в общ размер
на 2 559,11 (две хиляди
петстотин петдесет и девет лева и 11 ст.)
лева главница и лихви.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на Д.Т.Б., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Б.“***, ЕИК:
*********, направените по делото разноски в размер на 389,87 (триста осемдесет и девет лева и 87ст.) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: