Р Е Ш Е Н И Е №
394
гр. Хасково, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Хасково, ГО, въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от младши съдия Мария
Иванова-Георгиева в. гр. д. № 550 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 177 от 20.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 129 по описа за 2019г. на Районен съд – Свиленград е
отхвърлен предявения от Ю.С.Н. против Т.С.Т. иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от 6 360
(шест хиляди триста и шестдесет) лева, представляваща част от заем в размер на
общо 8 000 (осем хиляди) лева, дължима по договор за заем от 15.10.2012г.,
обезпечен с нередовен запис на заповед, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до пълното й изплащане.
Присъдени са направените съдебно деловодни разноски в полза на ответницата.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от Ю.Н., депозирана чрез процесуалния му представител
адвокат А.Й.. Счита постановеното решение за неправилно и необосновано.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за недоказано осъществяването на
фактическия състав на договора за заем и по-конкретно на предаването на
заеманата парична сума. Изразява несъгласие със заключението, че представеният
и приет по делото като писмено доказателство запис на заповед не се е конвентирал
в разписка, доколкото това не съответства на фактическата обстановка. В тази
връзка въззивникът посочва, че първоинстанционният съд е постановил един
необоснован акт, тъй като не е обсъдил в пълнота цялата доказателствена
съвкупност по делото. Аргумент в тази насока е липсата на анализ на
доказателствената стойност на записа на заповед като частен документ, не
оспорен от издалата го страна. Допълва, че първоинстанционният съд неправилно е
дал вяра на показанията на свидетеля, воден от ответницата по делото. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения
иск. Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции. Представя
списък с направените разноски пред въззивната инстанция по реда на чл. 80 от ГПК.
В хода на устните състезания се допълват
доводите подкрепящи основателността на въззивната жалба като се акцентира в
представените разписки за извършени плащания от страна на въззиваемата към
въззивника. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
подаден отговор на въззивна жалба. В съдебно заседание въззиваемата страна се
представлява от адвокат К., която оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Подробни съображения за правилността на обжалваното решение излага в
представените по делото писмени бележки. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение и претендира направените разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в предвидения в чл.
259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Предмет на настоящия правен спор е иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, срещу задължението на заемателя да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Основателността на предявения иск се
обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: 1) възникването на
валидно облигационно правоотношение между страните по делото и 2) неизпълнение
на задължението на заемателя да върне заетата сума. В тежест на ищеца е да
докаже съществуването на облигацинно отношение, а в тежест на ответника –
изпълнението на договорното му задължение да върне заетата сума.
Доколкото договорът за заем за
потребление е реален договор, същият се счита за сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. За осъществяването на фактическия състав е
необходимо реално предаване на паричната сума.
Следователно за основателността на
предявения иск е нужно ищецът да докаже предаването на паричната сума и основанието
за това. В настоящия случай основен спорен въпрос по делото е именно
предаването на процесната сума. Въззивникът, ищец в първоинстанционното
производство, твърди, че на 15.10.2012г. между него и въззиваемата страна е бил
сключен договор за заем за сумата от 8 000 (осем хиляда) лева, обезпечен със
запис на заповед от същата дата с падеж 15.10.2018г., като между страните било
уговорена възможност за плащане на вноски. От общата сума предмет на договора
за заем била изплатена сума в размер на 1640 (хиляда шестстотин и четиридесет)
лева, поради което бил предявен иск за неизплатения остатък.
В тази връзка следва да се посочи, че
неправилно първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е било основано на записа на заповед, а паричното
притезание, което се претендира с настоящия иск се твърди да е възникнало на
друго основание – договор за заем. Доколкото промяната в правната квалификация не
води до различно разпределение на доказателствената тежест не е налице порок на
обжалваното решение, водещ до неговата отмяна.
От приложеното ч.гр.д. № 881 по описа за
2018г. на РС-Свиленград се установява, че Ю.Н. е подал заявление по чл. 417, т.
10 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на основание запис на заповед. С разпореждане № 4651 от
03.12.2018г. постановено по ч.гр.д. № 881 по описа за 2018г. на РС-Свиленград
подаденото заявление е било отхвърлено, тъй като представеният запис на заповед
не е отговарял на изискванията на чл. 535, т. 1 от ГПК (в съдържанието му
липсвал изразът „запис на заповед“). Цитираното разпореждане е потвърдено с
определение № 40 от 14.01.2019г., постановено по в.ч.гр.д. № 3 по описа за
2019г. на Окръжен съд – Хасково.
Поставя се въпросът дали записа на
заповед доказва сключването на договора за заем от 15.10.2012г., а именно
реалното предаване на сума в размер на 8 000 (осем хиляди) лева и то на
твърдяното основание.
Първоинстанционният съд последователно е
изложил аргументи, свързани с възможността нередовния запис на заповед да се
конвентира в разписка. Настоящият въззивен състав споделя частично същите.
Действително конвентирането на запис на
заповед, който не отговаря на изискванията на чл. 535 от ТЗ, в разписка,
удостоверяваща сключването на договор за заем за потребление, не е безусловно.
В тежест на страната, ползваща се от нередовната ценна книга на заповед, е да
докаже връзката между издаването му и договора за заем. Не би стоял така
въпросът за доказването, ако в записа на заповед беше посочено каузалното
правоотношение, което обезпечава. Правилно първоинстанционният съд е изложил
аргументи в тази насока, но крайните му изводи, че връзката между нередовния
запис на заповед и облигационното отношение, на което се основава
претендираното паричното притезание, е недоказана, са необосновани и не
кореспондират със събраните доказателства по делото.
В хода на първоинстанционното
производство са представени и приети следните писмени доказателства:
горепосочения запис на заповед, както и 14 (четиринадесет) броя вносни бележки
на Пощенска банка, направени от Т.Т. в полза на Ю.Н., издадени на дати
09.11.2012г. за сума в размер на 120 лева, на 06.12.2012г. за сума в размер на
120 лева, на 10.02.2014г. за сума в размер на 180 лева, на 27.02.2014г. за сума
в размер на 120 лева, на 31.03.2014г. за сума в размер на 120 лева, на
09.05.2014г. за сума в размер на 100 лева, на 05.08.3014г. за сума в размер на
130 лева, на 04.11.2014г. за сума в размер на 100 лева, на 15.08.2016г. за сума
в размер на 100 лева, на 19.09.2016г. за сума в размер на 100 лева, на
09.01.2017г. за сума в размер на 100 лева, на 13.02.2017г. за сума в размер на
100 лева, на 20.12.2017г. за сума в размер на 120 лева и на 13.03.2018г. за
сума в размер на 130 лева.
В открито съдебно заседание, провело се
на 07.05.2019г., са събрани показанията на Х.Х.Н. и на Е.С. Г. Свидетелят Х.Н.,
разказва, че страните по делото са живеели при условията на съвместно
съжителство, като това продължило в период от 2009г. до раздялата им в началото
на 2011г. След това през 2012г. пак се срещнали за подписването на документ във
връзка с дадени пари на заем. Уточнява, че е виждала документът, но не към
момента на съставянето му. Свидетелката обяснява на съда, че Ю. е в добро
финансово положение, имало е случаи, в които на нея е помагал с парични
средства. Същият имал собствен бизнес, свързан с поправяне на мотори. Допълва,
че Ю. и Т. са се виждали два пъти след раздялата им – веднъж за подписване на
посочения документ и втори път във връзка със съдебното производство, а именно
молба на Т.Т. за оттегляне на иска и предоставяне на допълнителен срок за
изпълнение.
В същото съдебно заседание свидетелят Е.Г.
посочва, че страните по делото са живеели заедно, но в период от 2011г. до
април месец 2013г. Причина за раздялата им била запознанството на въззиваемата Т.Т.
с друг мъж, от който има дете. Посочва, че още при съвместното съжителство на
страните Т. помагала финансово на Ю. като му превеждала парични суми по
сметката. Това продължило и след раздялата им, като паричните преводи тогава
били провокирани от заплахи от страна на Ю. по отношение на Т.. С парични
средства въззиваемата разполага от трудовото си правоотношение (работила в
казино).
На основание чл. 176 от ГПК въззиваемата,
ответник в първоинстанционното производство, е била изслушана. Същата посочва,
че действително между нея и Ю.Н. е осъществена среща на 08.03.2019г.
При анализа на всяко едно доказателство
по отделно и в тяхната съвкупност настоящата въззивна инстанция достига до
различен извод относно доказването на основание, на което е издаден записа на
заповед, и възможността му да се конвентира в разписка. На първо място следва
да се посочи, че записът на заповед представлява частен документ. Като такъв има
формална доказателствена сила, изразяваща се в доказването на изявлението, но и
че същото е направено от лицето, посочено за негов автор. Издател на този
частен документ е въззиваемата, Т.Т.. Същата в преклузивните срокове не е
оспорила автентичността на представения от насрещната страна документ. Освен с
формална доказателствена стойност частните документи имат особено значение в
процеса на доказване досежно удостоверяването на неизгодни факти за автора му.
В настоящия случай записът на заповед удостоверява получаването на сума в
размер на 8 000 (осем хиляди) лева със задължението да бъде върната. Това
представлява неизгоден факт за въззиваемата страна, която възразява срещу
твърдението за сключен договор за заем.
В подкрепа на твърдението, че между
страните е бил сключен договор за заем и нередовният запис на заповед е издаден
като обезпечение именно по този договор са и свидетелските показания на Х.Н.,
която посочва, че знае за подписването на запис на заповед, виждала е този документ
и подписването му е свързано с предоставяне на парична сума в заем от Ю.Н. на Т.Т..
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като преценени по правилата на чл. 172 от ГПК са последователни, вътрешно
непротиворечиви и логични. Действително между свидетеля Н. и страната по делото
Ю.Н. съществуват родствени отношения същата е съпруга на брата на въззивника,
но наличието на роднинска връзка със страна по делото не може изначално да изключи
възможността свидетелят да дава достоверни показания. Единствено при преценката
на дадените показания съдът следва да подходи с повишено внимание и критичност.
В настоящия случай обаче анализираните свидетелски показания са отличават с
висока степен на достоверност, кореспондират с останалите събрани доказателства
по делото, с изключение на показанията на другия свидетел и липсва индиция, че
показанията са дадени при заинтересованост от крайни изход на правния спор.
Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля Г., тъй като същите са правно и житейски нелогични. От тях също се
извежда, че въззиваемата е подписала записа на заповед, но се твърди, че
парична сума не е предоставяна. Тези показания са житейски нелогични и не
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. С подписването на
запис на заповед издателят се задължава да заплати паричната сума, уговорена в
него, на поемателя. Противоречи на житейската логика сключването такава правна
сделка между лица, които се твърди, че към датата на подписване на записа на
заповед се намират в близки отношения (съвместно съжителство). Същевременно
като причина за направените плащания от страна на въззиваемата в полза на
въззивника в периода след тяхната раздяла се посочва, че Ю.Н. отправял заплахи
с цел получаване на имуществена облага от Т.Т.. Това твърдение противоречи на
правилата на логическото мислене и останалите доказателства по делото.
Твърденията за заплащането на суми с цел финансова помощ между лица, които не
са поддържали никакви контакти (свидетелката посочва, че след раздялата
страните не са се виждали), при създаването на ново семейство и необходимостта
от издръжката му, са нелогични и съдът не им дава вяра.
Следва да се отбележи, че правилно
първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателства, тъй като
забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК се отнася до доказването на
съществуването на договори на стойност над 5 000 лева, а допуснатите свидетели
са разкрили обстоятелства, свързани с основанието за подписване на запис на
заповед, чието съществуване не се оспорва от страните.
Фактическите
изводи за подписването на нередовния запис на заповед като обезпечение именно
на договора за заем, чието изпълнение се търси се основават и на представените от
въззиваемата страна вносни бележки. Първото плащане от въззиваемата страна е
извършено след датата на подписване на записа на заповед (15.10.2012г.), а
именно на 09.11.2012г., което разколебава тезата, че плащанията представляват
дарения, още повече, че страните са били в близки отношения и преди тази дата.
Същевременно прави впечатление регулярността на извършваните плащания и
близките по размер суми. Всички вносни бележки са за суми в размер на 100 (сто)
лева до 180 (сто и осемдесет) лева. Твърденията на свидетеля Г., че основанието
за извършване на тези плащания е отправена една заплаха през 2014г. се
опровергават от посочените писмени доказателства, тъй като представените вносни
бележки включват период и след 2014г., а именно такива са правени и през 2016
г., 2017 г. и 2018 г.
Настоящата въззивна инстанция не споделя
възражението на въззиваемата страна, че съдържанието на вносните бележки
подкрепя твърдяното от нея различно основание за извършените плащания.
Посочването на основанието за извършване на плащането не обвързва съда. Съдът
счита, че анализът на доказателства по делото, макар и косвени, разгледани в
тяхната взаимна връзка, водят до извод за съществуване на твърдяното
облигационно отношение и съответно, че представените вносни бележки,
представляват документите, удостоверяващи частичното изпълнение по него.
В
допълнение на изложението следва да се посочи, че представените снимки, на
които въззивникът основава част от твърденията си, правилно не са приети от
първоинстанционния съд, тъй като те не са годно доказателство по смисъл на ГПК.
С оглед изложеното настоящата въззивна
инстанция намира, че от представените по делото доказателства при техния
съвкупен анализ се установява издаването на записа на заповед във връзка със
сключване на договор за заем между страните, поради което нередовният запис на
заповед се е конвентирал в разписка, която доказва предаването на паричната
сума, което е елемент от фактическия състав на договора за заем. Предвид
установяването на предаването на процесната сума чрез записа на заповед и
основанието за предаване на същата, а именно - договор за заем, както и липсата
на възражения на въззиваемата страна, ответник в първоинстанционното
производство, че е изпълнила задължението си по договора за заем за потребление
да върне заетата парична сума, се прави извод за основателността на предявения
иск. С оглед на това първоинстанционното решение се явява неправилно и следва
да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззивника. Същият е
представил списък с направените разноски пред въззивна инстанция, включващ
единствено сумата от 127,20 лева, представляваща платена държавна такса за
настоящото производство.
Предвид отмяната на първоинстанционното
решение настоящата инстанция дължи произнасяне по исканията за разноски и пред
първостепенния съд. В представеният списък на направените разноски по смисъла
на чл. 80 от ГПК са включени сумите за платени държавни такси в общ размер на
254,40 лева (127,20 лева за първоинстанционното производство и 127,20 лева за
заповедното), адвокатско възнаграждение в размер на 680 лева за
първоинстанционното разглеждане на делото и 290 лева за образуването на частно
гражданско дело по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Предвид крайният изход на делото, направеното още пред първата инстанция
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения настоящата въззивна инстанция намира, че
направените разноски за първоинстанционното производство от Ю.Н. са в размер на
807,20 (осемстотин и седем лева и двадесет стотинки) лева.
Настоящата въззивна инстанция счита, че
претендираните разноски в заповедното производство не следва да се присъждат,
тъй като заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение се
основавало на запис на заповед, а настоящата искова претенция е за изпълнение
на задължение по договор за заем. В тази връзка неправилно първоинстанционният
съд е събрал половината от дължимата държавна такса за разглеждане на
предявения иск, поради което и на основание чл. 77 от ГПК следва да бъде
заплатена сума в размер на 127,20 (сто двадесет и седем лева и двадесет
стотинки) лева, представляваща неплатена държавна такса за разглеждане на иска
пред първа инстанция.
С оглед цената на предявения иск,
настоящото решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – арг. чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 177
от 20.06.2019г., постановено по гр. д. № 129 по описа за 2019г. на Районен съд
– Свиленград като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********
да заплати на Ю.С.Н., ЕГН ********** на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
538, ал. 1 от ТЗ сума в размер на 6 360 (шест хиляди триста и шестдесет)
лева, представляваща част от заем в
размер на общо 8 000 (осем хиляди) лева, дължима по договор за заем от
15.10.2012г., обезпечен с нередовен запис на заповед, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(22.02.2019г.) до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********
да заплати на Ю.С.Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 934,40 (деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет стотинки)
лева, представляващи направените разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА Т.С.Т., ЕГН **********
на основание чл. 77 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград
сума в размер на 127,20 (сто двадесет и седем лева и двадесет стотинки) лева,
представляваща дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: Членове:
1.
2.