Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2021
година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВАРНА, І-ви касационен
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми януари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Добринка Долчинкова и
прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 2481/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл.72 ал.4 от ЗМВР.
Образувано
е по касационна жалба на В.И.И., ЕГН **********,*** срещу Решение
№810/15.06.2020г. по НАХД № 1680/2020 г. на Районен съд–Варна, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 439зз-427 от
27.04.2020г., издадена от М.Г.В.– старши полицай в Трето РУ – Варна, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
Жалбоподателят оспорва
решението с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се
искане за отмяна на решението на Районен съд – Варна и постановяване на друго такова,
с което да се отмени Заповед рег. №439зз-427/27.04.2020г. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа жалбата. Сочи се, че първоинстанционният съд не е съобразил принципите
предвидени в чл. 22 от ЗАНН. Излага твърдения за липса на достатъчно данни за
извършено престъпление. Моли решението да се отмени и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Ответникът – Старши полицай в III РУ на ОД на МВР - Варна, оспорва жалбата в представено писмено
становище. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждание.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи
и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалбата на В.И.И.,
ЕГН **********,*** срещу Заповед за задържане на лице рег. № 439зз-427 от
27.04.2020г., издадена от М.Г.В.– старши полицай в Трето РУ – Варна, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
Районен съд-Варна е приел от
фактическа страна, че на 27.04.2020 г. в 16:30 ч. старши полицай в
Трето РУ – Варна е издал Заповед за задържане на лице рег. № 439зз-427 от
27.04.2020 г., с която е разпоредено задържането на В.И.И. за срок до 24 часа
на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заповедта е подписана от нейния издател
и от задържаното лице. Непосредствено преди издаване на заповедта, И. е
подписал декларация, с която е удостоверил, че е запознат с посочените в нея
права. След задържането е образувано досъдебно производство №533/2020г. по
описа на Трето РУ – Варна. От свидетелските показания се установява, че на 27.04.2020 г. в 13:45 ч.
полицейският служител П.Г.спира за проверка специален автомобил „И.Д.“ с рег. № ** ** **на паркинга
на РТК. При проверката установил
като водач на автомобила В.И., който го придружил до сградата на Трето РУ –
Варна, за да се провери статуса на автомобила. След проверката се установило,
че автомобилът е служебно спрян от движение, а регистрационните табели са
обявени за изземване. След като Г.уведомил И., че идва екип за вземане на отношение по случая. В този
момент жалбоподателят казал на Г., че и той ще умре, а след пристигането на
екип от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна заявил, че полицейският
служител И. бил искал пари, подкуп и като не са му дали, ги спрял и написал
акт. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение
по 140, ал.1, пр.1 ЗДвП. При връчването на акта жалбоподателят заявил на
полицейският служител Г., че ще умре, лично той щял да се саморазправи с него,
като го хванел някъде без униформата, нарекъл го мръсно, гадно ченге.
За да потвърди процесната заповед от правна
страна, Районен съд-Варна е приел, че същата е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на
административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.
74, ал. 2 от ЗМВР. Заповед реф. № 439зз-427/27.04.2020 г. е издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия, които произтичат пряко от
закона и са осъществени в съответния териториален обхват. Съдът е приел също,
че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В мотивите си първоинстанционният съд сочи, че
към момента на издаване на оспорения акт са били налице данни за извършено
престъпление. За да се приложи нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е достатъчно
наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за съпричастност на
задържаното лице с това престъпление. Районен съд – Варна приема, че оспорената
ПАМ се явява приложена по отношение на И. при спазване на принципа на
законността, нормативен израз, на който е разпоредбата на чл. 4, ал. 3 АПК. В
конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на извършените
от него действия. ВРС сочи още, че не е нарушен и принципа за съразмерност,
регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради
което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях.
Съдът
намира наведените с касационната жалба възражения за неоснователни. Правилно
районният съд е приел, че заповедта съдържа необходимите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително фактически и
правни основания за издаването й. Съгласно установената и трайна съдебна
практика , е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ, част от
административната преписка. Правилно съдът е приел, че в настоящия случай
фактическите основания се съдържат в материалите по образуваното досъдебно
производство, в които подробно са описани фактите и обстоятелствата, дали повод
лицето да бъде задържано.
Настоящата
инстанция споделя и извода на районния съд, че заповедта за задържането на И. е
издадена в съответствие с целта на закона. Целта на задържането е да се даде
възможност на органите на МВР да попречат на едно лице да се отклони от
наказателно преследване или да разкрият извършено престъпление. Правилно ВРС
приема, че в конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване
на извършваните от него действия.
Правилно първоинстанционният съд в решението
си приема, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за
извършено престъпление. За да бъде законосъобразна наложената принудителна
административна мярка, към административната преписка трябва да има данни, от които да се направи
предположение, че лицето може да е извършило престъпление и в конкретния случай
правилно е прието, че такива са налице. От фактическите обстоятелства по
административната преписка е видно, че полицейският орган е разполагал с
достатъчно обективни данни, водещи до
предполагаемо инкриминирано поведение на касатора. За
прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да
са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин инкриминираното
деяние и неговия извършител. Достатъчно е да съществува достоверна индиция за
съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите,
предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на
задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено участието на лицето в
престъплението. В случая са били налице данни,
обосноваващи преценката на полицейския орган, че е вероятно жалбоподателят да е
извършил престъпление, за което е било необходимо да бъде задържан.
Районен съд-Варна е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.
Разноски се присъждат на ответната страна, на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 100 лв.,
платими от жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, Административният съд, І-ви
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 810/15.06.2020 г. постановено по
НАХД № 1680/2020 г. по описа на Районен
съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на В.И.И. срещу Заповед за задържане на
лице рег. № 439зз-427/27.04.2020г., издадена от Старши полицай в Трето РПУ при
ОД на МВР – Варна, с която е разпоредено задържане на лицето за срок от 24
часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на МВР - Варна
сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.