№ 163
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501997 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 3168/29.05.2024 г., постановено по гр. д. № 2006/2023 г.
по описа на СГС, ГО, 1 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на С. Ц. А., на основание чл.2, ал.1, 3
ЗОДОВ, сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.316 вр. с чл.309, ал.1 НК, за което е оправдан с влязло в сила решение по
НАХД № 18561/2017 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, ведно със законната
лихва от 20.02.2020 г. до изплащането, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 30 000 лв., както и искането за законна лихва за периода 15.05.2019
г. – 19.01.1010 г. Ответникът е осъден за заплати на ищеца, на основание чл.10,
ал.3 ЗОДОВ, сумата от 10 лв. – разноски по делото., както и да заплати на адв.
П. Ш., сумата от 406, 67 лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, е депозирана въззивна жалба от С. Ц. А.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон. Счита, че по делото е установено, че
действията на ответника спрямо него, изразяващи се в повдигане и
поддържане на обвинение за умишлено престъпление по чл.316, пр.1 вр. с
чл.309, ал.1 НК, са му се отразили силно негативно. Изпитвал силен страх от
евентуално осъждане и то на напреднала възраст. Накърнено било чувството
му за справедливост. Името и авторитетът в обществото били опетнени.
1
Ищецът бил подложен на силен стрес, който се е отразил в психологичен план
и във физически. Воденото спрямо него наказателно производство станало
достояние на неговите роднини, приятели и познати. В резултат от действията
на ответника е настъпила съществена промяна в личностен, психологически и
социален план. Отражение върху състоянието му дала взетата мярка за
неотклонение „подписка“. След постановяване на оправдателната присъда не
е настъпило пълно възстановяване на ищеца. Счита, че решаващият съд не е
съобразил при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
причинените конкретни негативни изживявания на ищеца, отражението им
върху живота на ищеца и семейните му взаимоотношения, както и в
обществото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи
изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивнта
жалба от ответника ПОРКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Счита, че решаващият съд подробно е анализирал
събраните по делото доказателства, обусловили определянето размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа, че определеното
обезщетение съответства на принципа на справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД
и намира пълна обосновка в установената по делото фактическа обстановка.
Решаващият съд е взел предвид всички релевантни фактически обстоятелства
и доказателства, като задълбочено и подробно е мотивирал волята си за
присъждане на определението на неимуществени вреди. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86
ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо него е образувано ДР ЗМИП № 15136/2018 по
описа на 01-СДВР, пр. пр. № 39570/2015 г. по описа на СР С постановление от
25.09.2017 г. бил привлечен като обвиняем за това, че на 06.10.2014 г., в гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ № 3, в нотариалната кантора на нотариус Р. Д.,
с район на действие СРС, вписан в НК под рег. № ***, съзнателно се е ползвал
пред посочения нотариус от неистински частен документ – договор за покупко
– продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ (отм.), рег. № 130,
том VIII от 21.03.1989 г., с предмет – прехвърляне правото на собственост
върху апартамент, находящ в гр. ***, ж. к. „***“, бл.***, ап.**, сключен между
Главна дирекция за изграждане на София при СГНС и С. Ц. А., на който е
придаден вид, че инкорпорира волеизявление на посочените страни, като от
него ищецът за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност
– престъпление по чл.316, ал.1 вр. с чл.309, ал.1 НК. След проведено
разследване прокурор от СРП е внесъл постановление за освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл.78 А НК от 31.10.2017 г., с което е
предложено ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност като
обвиняем и да му бъде наложено административно наказание по реда на
чл.78а НК за извършено извършено престъпление по чл.316, пр. вр. с чл.309,
ал1 НК. С решение от 10.05.2018 г., постановено по НАХД № 18561/2017 г. по
описа на СРС, НО, 22 състав, е признат за невиновен в горепосоченото
2
престъпление и е оправдан. По протест на СРП е образувано ВАНД №
4858/2018 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав, по което е постановено
решение № 447/15.05.2019 г., с което е потвърдено решението на СРС
Решението на СГС е влязло в сила на 15.05.2019 г., като необжалвано. В
резултат от действията на ответника ищецът е претърпял значителни
неимуществени вреди. Чувствал се много оскърбен, обиден и унизен,
накърнено било неговото човешко достойнство. Доброто му име на честен и
почтен гражданин било непоправимо опетнено сред приятели, близки,
обществото.Чувството му на справедливост било накърнено, тъй като знаел,
че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Изпитвал силно
притеснение, че ще бъде осъден и опозорен в напредналата му възраст.
Воденото спрямо него наказателно производство станало достояние на широк
кръг от хора в малкия град Своге, в който живеел. Това довело до социалната
му самоизолация. Ищецът се затворил в себе си, не смеел да излезе от къщи,
защото изпитвал срам, преустановил срещи с приятели, съседи, познати.
Често плачел, че е опозорен на стари години. Воденото спрямо него
наказателно производство се отразило върху психологическото му състояние –
станал раздразнителен и избухлив спрямо семейството и близките си, често
сменял настроението си, влизал в пререкания с тях за дреболии.
Наказателната репресия се отразила и на физическото му състояние –
постоянно имал високо кръвно налягане, задъхвал се, при леки физически
усилия, периодично получавал сърдечна аритмия, страдал от безсъние.
Твърди, че и след постановяване на оправдателната присъда продължавал да
търпи идо днес неблагоприятни последици от упражнената спрямо него
наказателна репресия – променил се психологически, станал по – затворен, по
– нервен и раздразнителен спрямо околните, приятелите му се отдръпнали,
преустановил някои връзки, все още сънувал кошмари. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019 г. до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло
предявените искове на ищеца е повдигнато обвинение в престъпление, което
не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 ДР на НК, тъй като е наказуеумо с
лишаване от свобода за срок да 2 години. На ищеца е наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“, не са налагани други мерки за процесуална
принуда спрямо него. Наказателното производство е продължило за срок о 1
година и 8 месеца, поради което за ищеца не са настъпили значителни
ограничения и негативни промени в обичайния му начин на живот. Счита, че
заявените в исковата молба неимуществени вреди не са подкрепени с
доказателства, а претендираното обезщетение е прекомерно. Заявено е
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
от ищеца законна лихва да 20.02.2020 г. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 25.09.2017г. на досъдебното производство ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 06.10.2014г. в гр.София, в
кантората на нотариус Р. Д., съзнателно се ползвал пред нотариуса с
3
неистински частен документ[1]договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ (отм.), рег. № 130, том VIIIот 21.03.1989 г., с
предмет прехвърляне правото на собственост върху апартамент в гр. ***, ж. к.
„***“, бл.***, ап.**, сключен между Главна дирекция за изграждане на София
при СГНС, представлявана от инж.В. Ш. - *** и Е. А. -*** „Финансово –
счетоводен“, в качеството на продавач, и С. Ц. А., в качеството на купувач, на
който е придаден вид, че инкорпорира волеизявления на посочените страни по
него, като от С. Ц. А. не може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне на документа - престъпление по чл.316, пр.1 вр. чл.309, ал.1 НК. На
ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление за освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл.78а НК от 31.10.2017 г. СРП е внесла в съда предложение за
освобождаване на ищеца от наказателна отговорност с налагане
административно наказание по чл.78а НК. Въз основа на него това
постановление е образувано на 03.11.2017г. НАХД № 18561/2017 г. по описа
на СРС, 22 състав.
В рамките на производството пред СРС са проведени три открити
съдебни заседания.С решение от 10.05.2018 г., постановено по горепосоченото
дело, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото
обвинение.
Във връзка с протест на СРП е образуваното ВАНД № 4858/2018г. по
описа на СГС. С решение № 447/15.05.2019 г., постановено по посоченото
дело, решението на СРС е потвърдено. Така постановеното съдебно решение е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка С. П. А. –
съпруга на ищеца, се установява, че знае за воденото спрямо ищеца
наказателно производство през 2016 г. – 2017 г. Това производство разстроило
ищеца. Той бил човек с авторитет в квартала. Затворил се в се, изпитвал срам.
Не искал да излиза, да общува с хората. Бил унил, трудно контактувал. В
квартала се разчуло за воденото спрямо него наказателно производство.
Ищецът се притеснявал, че хората ще го възприемат като нечестен, лош човек,
а винаги бил открит с тях, не ги е лъгал. Отслабнал доста, започнал да се
изморява по – бързо, трудно ходел, повишило се кръвното му налягане, за
което му назначили терапия. Имал аритмия, чувствал се зле. Станал по –
сприхав, всичко го дразнело, избухвал за най-малкото нещо, трудно се
общувало с него, защото нямал търпение да изслуша събеседника си. нарушен
бил сънят му. ставал през нощта, ходел напред-назад. Понякога сънувал
кошмари. Ищецът спрял да общува с много хора, тъй като те се отдръпнали от
него. Повече пребивавал в дома си. И понастоящем ищецът бил
раздразнителен, бързо избухвал. Възстановил се психически, но не и
физически - имал болки в краката, изморявал се, имал сърцебиене.
От показанията на свидетеля Н. Й. Ф. се установява, че познавал
ищеца от 50 години, били приятели и съседи. Заел за воденото спрямо него
наказателно производство, разбрал от ищеца за това. Изпитвал притеснение от
воденото наказателно производство. Приятелите му се отдръпнали от него. В
квартала се знаело за воденото спрямо ищеца наказателно производство.
Ищецът спрял да излиза от дома си. Оплаквал се от кръвното си налягане.
Преди започване на наказателното производство ищецът излизал, събирали се
постоянно, през ден. Наказателното производство започнало в началото на
4
2016 г. Идвали полицаи, за да подписва ищеца документи. Това продължило
повече от месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивата жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Жалбоподателят оспорва наличието на основание за ангажиране на
отговорността му.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СРП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137
Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда.
В случая СРП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по чл.316, пр.1 вр. с чл.309, ал.1 НК –
документно престъпление, съзнателно ползване на неистински документ, като
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. За него е
предвидено налагането на наказание „лишаване от свобода до 2 години. С
оглед на това престъплението не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК.
С влязла в сила присъда ищецът е оправдан по повдигнатото
обвинение.
С постановеното решение в необжалваната от страните част са
установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Спори
се във въззивното производство относно обема на отговорността на
ответника.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
5
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. №
4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая досъдебното производство е образувано срещу ищеца на
25.09.2017 г., когато е привлечен като обвиняем. Същевременно
оправдателната присъда е влязла в сила на 15.05.2019 г. С оглед на това
наказателното производство е продължило над 1 година и 7 месеца.
Обвинителният акт е внесен с предложение ищецът да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
по чл.78а НК. Спрямо ищеца е приложена мярка за неотклонение „подписка“.
В производството пред СРС са проведени 3 открити съдебни заседания, а пред
СГС – 2 открити съдебни заседания.
От ангажираните показания на разпитаните по делото свидетели,
ценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната заинтересованост, се установи, че ищецът се
притеснявал от воденото срещу него наказателно производство. Затворил в
себе си, не общувал с приятелския си кръг. Воденото спрямо него наказателно
производство е станало достояние на широк кръг от хора и довело до
отдръпване на част от приятелите му. Засегнато било чувството му за
справедливост. Ищецът станал раздразнителен, нарушен бил съня му,
изпитвал срам. Съдът възприема показанията на разпитаните свидетели с
изключение на влошаване на здравословното състояние на ищеца, в резултат
от воденото спрямо него наказателно производство. Същите имат преки и
непосредствени впечатления относно обстоятелствата, за които са разпитани.
Показанията им са логични и последователни и кореспондират с останалите
ангажирани по делото доказателства.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу
него наказателно производство се е влошило здравословното му състояние. На
основание чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствена тежест да установи
това свое твърдение. Въз основа на показанията на разпитаните свидетели не
би могло да се направи обоснован извод в тази насока, доколкото липсват
медицински документи в тази насока, включително относно назначената на
ищеца терапия. Също така заявеното от ищеца влошаване на здравословното
му състояние подлежи на установяване посредством съдебномедицинска
експертиза, а не чрез свидетелски показания (решение № 50209 от 02.11.2022
г. по гр. д. № 811/2022 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). В хода на производството не
е ангажирана от ищеца седебномедицинска експертиза. Следва да се отчете
обаче обичайното отражение върху общото здравословно състояние на лицето
на воденото спрямо него наказателно поризводство.
6
От значение за отговорността на ответника е и обстоятелството, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди са обичайните такива, свързани
с неоснователно повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение. Не са
налице трайни и необратими последици за ищеца, в резултат на това.
По изложените съображения и с оглед продължителността на
наказателното производство, внасянето на обвинителния акт с мнение за
освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а НК, неблагоприятното отражение върху
емоционалната сфера на ищеца, преживеният от него стрес и безпокойство,
затварянето му в себе си, изпитания срам и съобразявайки принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 4 000 лв.
Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените
от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото производство срещу
него. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на
търпените от ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страна обществено -
икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед
конкретните обстоятелства по делото и липсата на трайни негативни
последици за психичното и физическото състояние на ищеца. Отделно от това
осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване
(решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 60251 от 19.11.2021 г. по гр. д. № 281/2021 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3168/29.09.2024 г., постановено по гр.
д. № 2006/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението в частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7