Решение по дело №1525/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 143
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Ели Каменова
Дело: 20205220201525
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Пазарджик , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201525 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. И. Я., ЕГН: **********, от гр. ****, обл.
Пазарджик, ул. „****“ № **, против Наказателно постановление № 2019-340-
08 №3 от 16.04.2020 г., издадено от Началник към РУ – **** при ОДМВР -
Пазарджик, с което на жалбоподателя, за нарушение на пар. 11 от ЗОБВВПИ
на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено наказание „глоба“ в размер на
500 лв.
В жалбата се моли за отмяна на издаденото наказателно постановление
или за намаляване на размера на глобата, поради невъзможност да бъде
заплатена.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган /АНО/ - РУ – **** при ОДМВР –
Пазарджик не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на
жалбата заедно с материалите по административнонаказателната преписка с
1
писмо с вх. № 17069 от 20.10.2020 г. АНО е изложил становище по същество
на спора с искане за потвърждаване на издаденото НП
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на
страните и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.04.2020 г. около 10.30 ч. в сградата на РУ – **** свидетелят А. Н.
К., заемащ длъжност „младши полицейски инспектор КОС“ извършил
проверка на притежаваното от жалбоподателя неогнестрелно оръжие –
предупредителен пистолет „***“ кал. 9мм с № ЕР890243, като установил, че
жалбоподателят е придобил същото преди повече от 20 години, като не е
уведомил началника на РУ МВР по постоянния си адрес.
Свид. К. преценил, че с деянието си жалбоподателят е извършил
нарушение на разпоредбата на параграф 11 от ЗОБВВПИ, поради което му
съставил АУАН с бл. номер 427274/07.04.2020 г. в който описал извършеното
нарушение, обстоятелствата около извършването му и нарушената разпоредба
и който бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис. При
връчване на акта не били направени възражения от страна на нарушителя.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното Наказателно
постановление, което било редовно връчено на Д.Я. на 13.10.2020 г., видно от
разписката, инкорпорирана в съдържанието на самото наказателно
постановление. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице
до АНО на 15.10.20 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и
насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства -
показанията на актосъставителя А.К., разпитан в качеството на свидетел,
както и от писмените доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. От показанията на свидетеля става
ясно, че жалбоподателят е бил докаран в сградата на полицейското районно
управление в гр. ****, където е била извършена проверка на притежаваното
2
от него неогнестрелно оръжие, при която проверка свидетелят установил, че
същото не е регистрирано. Жалбоподателят бил закупил оръжието преди
години без да уведоми началника на РУ – Пазарджик за това. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Следва да се отбележи, че изложената в акта и НП фактическа обстановка
не се оспорва принципно от страните, като жалбоподателят признава, че
преди около 20 години е закупил оръжието, но не е уведомил полицията, тъй
като не е знаел, че трябва.
В хода на извършената служебна проверка за законосъобразност на
АУАН и НП, настоящата инстанция констатира, че в развилото се
административнонаказателно производство са допуснати съществени
процесуални нарушения накърняващи правото на защита на санкционираното
лице до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
В АУАН и НП е посочена за нарушена разпоредбата на § 11 от
ЗОБВВПИ, която предвижда, че лицата, придобили неогнестрелни оръжия
(газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над
24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му
в сила. Тъй като законът е влязъл в сила на 17.09.2010 г., то срокът за
изпълнение на посоченото задължение за деклариране е изтекъл на 17.09.2011
г.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е възприето обаче, че
нарушението е извършено на 07.04.2020 г., като едновременно с това е
посочено, че жалбоподателят е придобил неогнестрелното оръжие преди
около 20 години, но не е уведомил за това началника на РУ МВР по
постоянния си адрес. При положение, че задължението за деклариране на този
3
вид оръжия не е действало към 2000 г. /годината на придобиване на
оръжието/ и лицата придобили такова оръжие на са били длъжни по закон да
го декларират пред началника на съответното РУ на МВР, то това е следвало
да стане едва когато е въведен уведомителният режим и е започнала да
действа посочената за нарушена разпоредба, а именно след влизането на
ЗОБВВПИ в сила. Същевременно нито актосъставителят, нито наказващият
орган са посочили до коя дата е следвало жалбоподателят да декларира
оръжието си, като предвид определената от тях за нарушена разпоредба на §
11 от ЗОБВВПИ това е следвало да стане до 17.09.2011 г. Доколкото се касае
за нарушение, изразяващо се в бездействие – недеклариране пред съответния
началник на РУ на МВР на придобито неогнестрелно оръжие в нормативно
определения за това срок, то нарушението следва да се счита за извършено в
първия ден след изтичане на срока за изпълнение на задължението, който в
процесния случай се явява 18.09.2011 г. Тоест, след като жалбоподателят е
придобил оръжието си преди влизане в сила на ЗОБВВПИ, същият е следвало
да го регистрира най-късно до 17.09.2011 г., когато е изтекъл 1-годишния
срок от влизането в сила на закона. Предвид изложеното дотук следва, че
няма как нарушението, вменено на жалбоподателя, да е извършено на
посочената в АУАН и НП дата – 07.04.2020 г., тъй като това е датата, на която
контролният орган при изпълнение на правомощията си по ЗОБВВПИ, е
констатирал, че жалбоподателят не е уведомил съответния началник на РУ
МВР за придобитото от него неогнестрелно оръжие – предупредителен
пистолет, но не и датата, на която нарушението реално е било извършено.
По този начин остава недоказан съществен елемент от обективната страна
на нарушението, а именно датата на извършване на същото, доколкото както
вече се посочи по-горе на взприетата от АНО дата – 07.04.2020 г.
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Датата на
извършване на нарушението е елемент от фактическия му състав и когато тя
не е ясно и недвусмислено посочена, то това се приравнява на липса на дата
на извършване на нарушението, с което се засяга правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Посоченото нарушение е неостранимо във въззивната фаза на процеса,
доколкото в рамките на правомощията по чл. 63 от ЗАНН съдът упражнява
контрол върху законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление така, както е издадено и не може да променя съществени
4
елементи от фактическата обстановка, зададена от АНО в издаденото от него
НП.
Освен това съдът констатира, че е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, която предвижда, че не се образува
административнонаказателно производсво, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. В процесния случай
производството е било образувано с надлежен акт – АУАН, съставен от
компетентен орган, в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но
много след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.
Както беше посочено по-горе вмененото на жалбоподателя нарушение следва
да се счита за извършено на 18.11.2011 г., поради което следва, че от датата
на неговото извършване до констатирането му на 07.04.2020 г. са изтекли
близо девет години. При това положение изобщо не е следвало да се образува
административнонаказателно производство, тъй като след изтичане на
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове се преклудира възможността на АНО
законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя за извършеното от него административно нарушение.
Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по
налагане на административно наказание съставлява винаги съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на съответния акт, с който такова
е било наложено, а действията по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице в
развилото се произвдство са винаги незаконосъобразни. Посоченото
нарушение е съществено, неотстранимо от съда и достатъчно основание за
отмяна на обжалваното НП, без да е необходимо да се излагат доводи по
същество на спора, а именно налице ли е извършено административно
нарушение виновно ли е извършено, правилна ли е дадената правна
квалификация, съставлява ли това нарушение маловажен случай по смисъла
на 28 от ЗАНН и др.
Освен всичко изложено дотук съдът констатира, че за посоченото в НП
нарушение е изтекла и погасителната давност за наказателно преследване на
дееца. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за
5
обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, като в този
смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК императивно предвижда, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с
изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича
и давността за адмнистративнонаказателно преследване. Доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК /4 години и 6
месеца/, то тези институти са напълно приложими и при
административнонаказателните производства. Институтът на чл. 82 от ЗАНН
регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено
наказание с влязло в сила НП.
Давността за наказателно преследване в процесния случай е започнала да
тече от момента на извършване на нарушението – 18.11.2011 г., като
доколкото не са налице данни същата да е била спирана или прекъсвана, то
тригодишната давност е изтекла още на 18.11.2014 г., а абсолютната
погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3 от НК е изтекла на 18.05.2016
г. или още преди съставянето на АУАН и последващото връчване на
наказателното постановление на жалбоподателя. Доколкото давността за
наказателно преследване е период от време определен в закона, с изтичането
на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване,
то на основание чл. 81, ал. 3 от НК, процесното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно и на това основание.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено искане за
присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за
разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
6
съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2019-340-08 №3 от 16.04.2020 г.,
издадено от Началник към РУ – **** при ОДМВР - Пазарджик, с което на Д.
И. Я., ЕГН: **********, от гр. ****, обл. Пазарджик, ул. „****“ № **, за
нарушение на пар. 11 от ЗОБВВПИ на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е
наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7