№ 528
гр. Бургас, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500486 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна
жалба подадена от Л. А. А. с ЕГН: **********, чрез адв. Невена Чайпек
против Решение № 232/02.02.2023 г. по гр.д. № 6807 по описа на БРС за
2022 г., с което съдът е уважил молбата подадена от М. Д. К. с ЕГН
********** за издаване на заповед за незабавна защита срещу осъществено по
отношение на молителя домашно насилие от страна на Л. А. А., ЕГН
**********, като са наложени мерки за защита за осъществено спрямо
молителя домашно насилие на 15.10.2022г., 19.10.2022г., 22.10.2022г. и
23.10.2022г. от страна на Л. А. А., като последната е задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Д. К. и на
ответницата е наложена глоба в размер на 200 лв. Отхвърлено е искането за
задължаване на ответницата да посещава специализирани програми за
превенция на насилието и са присъдени разноските в полза на молителя.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно,
тъй като първоинстанционния съд е нарушил материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди се, че декларацията трябва да
съдържа изричен текст в който на декларатора му е известно, че носи
наказателна отговорност за изложеното от него. Застъпено е становището, че
преференциалният режим за доказване на актовете на домашно насилие с
документи по чл. 13, ал. 2 ЗЗДН касаело само изрично посочените в този
нормативен текст документи и е на разположение на молителя само ако са
1
спазени разпоредбите, които го регламентират. Без всички изискуеми
реквизити тази декларация следвало да носи доказателствена стойност като на
обяснения на страна. На следващо място се твърди, че има съществено
разминаване между изложеното в декларацията и показанията на двамата
свидетели, като думите на ответницата, чрез които е осъществен актът на
домашно насилие в декларацията са записани по един начин, а свидетелите
твърдят за други изрази. По делото се съдържало сведение от майката на
ответницата, в което тя е разказала какво се е случило и че К. е следял
бившата си съпруга, което обстоятелство не било взето предвид от
първостепенния съд. Аргументиран е извод за необоснованост на
фактическите изводи на първата инстанция и се твърди че доказателствената
сила на декларацията е оборена. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и отхвърляне на молбата за защита. Не се сочат доказателства.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба подаден от
въззиваемата страна.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба,
подадена от подадена от М. Д. К., за издаване на заповед за незабавна защита
срещу осъществено по отношение на молителя домашно насилие от страна на
Л. А. А.. В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: страните са
бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно дете. След развода
молителят бил подложен на психически тормоз от страна на ответницата. На
15.10.2022г. тя му се обадила по телефона и поискала от него да подпише
декларация, че е съгласен детето им да бъде изведено в чужбина. Когато
молителят отговорил, че не желае, тя му казала “Сигурен ли си, че няма да ми
дадеш съгласие, пак си помисли“, след което затворила телефона. На
19.10.2022г. ответницата отново се обадила на молителя и му казала “Ти се
мислиш за много умен ли?! Ти ще разпишеш тази декларация. Бъди умен.“ На
22.10.2022г. ответницата отново позвънила, като казала на молителя, че
колкото и да я моли няма да му даде да вижда детето докато не й разпише
декларацията за чужбина, като го подканила да си помисли добре. На
23.10.2022г. когато молителят предавал детето на майката, след осъществен
режим на свиждане, тя грубо издърпала детето от ръцете му и казала “Дай
детето, то няма нужда от теб, с теб има кой да се разправя, ще ти стане града
тесен“. След като се разделили, ответницата звъннала на молителя по
телефона и му казала “Ти май ме следиш с колата, внимавай много! Ще стане
много лошо, ще ти стане тесен града! Пази се!“. Молителят твърди, че по-
рано, на 07.10.2022г. ответницата му пратила съобщение по повод столчето на
детето за колата, което гласяло “Ако утре не си ми докарал столчето, ще
2
пусна сведение, че е откраднато от теб“. Молителят счита, че ответницата
спазва тенденцията да го тормози и да му създава проблеми, като го
отчуждава от детето му.
Ответницата оспорва молбата.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалбата,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка е правилно установена и се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН представлява доказателствено средство за нуждите на производството
по ЗЗДН. Специфичната доказателствената стойност на декларацията е
предвидена в закона, защото в много от случаите актът на домашно насилие е
осъществен в присъствието единствено на страните по делото, поради което
други преки доказателства няма как да съществуват. Съдът не е длъжен да
кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в случаите, в които за
изложените от молителя факти в този документ липсват други косвени и
непреки доказателства. Настоящия случай не е такъв. Достоверността на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се подкрепя непротиворечиво от целия
събран доказателствен материал. Анализът извършен от първоинстанционния
съд е логически обоснован и настоящата инстанция напълно споделя и
препраща към него на основание чл. 272 ГПК.
Законът не изисква декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН да съдържа
указание за наказателната отговорност, която се носи при невярно
деклариране. В този смисъл не е налице задължителен реквизит, който в
настоящия случай да липсва и да води до отпадане на доказателственото
значение на декларацията.
Доколкото въззивната инстанция при проверката на правилността на
първоинстанционното решение е ограничена само до заявените възражения
във въззивната жалба съобразно чл. 269 ГПК, по настоящото не следва да се
обсъжда въпроса дали описаните в молбата деяния действително имат
характер на актове на домашно насилие, тъй като такива оплаквания във
въззивната жалба.
С тези съображения настоящия въззивен състав намира
първоинстанционния съдебен акт за правилен, а възраженията във въззивната
жалба за неоснователни. Районния съд е мотивирал достатъчно подробно
мерките за защита, които следва да бъдат наложени на ответника, като
липсват оплаквания във въззивната жалба относно техния вид и срок
определен от първостепенния съд.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите изложени в
обжалвания съдебен акт, поради което последният следва да бъде потвърден в
цялост.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 232/02.02.2023 г. по гр.д. № 6807 по
описа на БРС за 2022 г.
ОСЪЖДА Л. А. А., ЕГН ********** от гр.*** ул."***" ** вх.* ет.* ап.*
да заплати на М. Д. К., ЕГН ********** от гр.*** жк. "***" бл.* вх.* ет.* ап.*
сумата от 700 лева /седемстотин лева/ разноски по въззивното дело.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4