Решение по дело №2335/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.88 и следващите от ДОПК, вр. чл.20 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на С.С.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. Д.П., против Отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо рег.№ МД-Т22010478ВН_001ВН/10.10.2023г. за издаване на данъчна оценка на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „Боровец-юг“, с идентификатор 10135.5406.2243, по подадено от лицето Искане рег.№ МД-Т22010478ВН от 07.10.2023г.

В жалбата се поддържа незаконосъобразност на отказа за издаване на данъчна оценка. Твърди се, че същата следва да се издаде и на лице, което макар и да не се легитимира като собственик, твърди, че е такъв и че относно неговото право е в ход производство /съдебно или нотариално/ по констатиране и установяване на твърдяното принадлежащо му право на собственост върху имота. В този смисъл исканият документ се явява от значение за признаване и упражняване на законни права на жалбоподателката, а неиздаването му води до невъзможност последващите правоотношения да се развият законосъобразно. На изложените основания се моли отмяна на отказа и връщане на преписката на органа за издаване на исканото удостоверение. В писмена защита с.д. 17390/04.12.2023г. от пълномощника на жалбоподателката, жалбата се поддържа с подробни аргументи в подкрепа на доводите в същата. Моли се нейното уважаване като се отмени оспореният отказ и съдът даде задължителни указания на административния орган да издаде исканото удостоверение за данъчна оценка. Претендират се разноски по делото съобразно приложен списък в общ размер на 610 лв. – адвокатско възнаграждение от 600 лв. и 10 лв. държавна такса.

Ответникът – Директор Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител – гл. ю.к. В., оспорва жалбата. В хода по същество сочи, че от водената писмена кореспонденция с ОД “Земеделие“-Варна, като собственик на процесния имот се идентифицира Министерство на земеделието. Излага, че органът по приходите е действал съобразно закона и правилно е преценил, че не следва да издаде исканото удостоверение за данъчна оценка. Предвид изложеното моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Предмет на съдебното оспорване е Отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо рег.№ МД-Т22010478ВН_001ВН/10.10.2023г. за издаване на данъчна оценка на недвижим имот. Издаването на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот е част от производствата по административно обслужване на данъчните субекти от общината по смисъла на чл. 88, ал. 1 от ДОПК. Отказът за издаване на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения е индивидуален административен акт съобразно легалната дефиниция на чл. 21, ал. 3 от АПК, а в § 8 от ПЗР на АПК изрично е указано, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, (какъвто е и настоящият случай), както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Уреденото в глава дванадесета от ДОПК производство е точно такова - по извършване на административни услуги, главата е озаглавена „Административно обслужване“, като в чл.88, ал.1 от ДОПК изрично се сочи, че обслужването по смисъла на тази глава се извършва чрез издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. В чл.92, ал.1 и чл.95 от ДОПК са разписани специфични правила за оспорване по административен и съдебен ред на отказа за издаване на документ по реда на глава дванадесета.

Разпоредбата на чл.95, ал.3 от ДОПК предвижда, че жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред. В случая жалбата до съда е подадена чрез административния орган, който е компетентен да я разгледа съобразно правилата на чл.95, ал.1 от ДОПК, до административният съд по постоянния адрес или седалището на оспорващия. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в законоустановения срок. От изложеното следва, че жалбата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Производството започнало по подадено от С.С.С. искане рег. № МД-Т22010478ВН/07.10.2022г. до Община Варна за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот – земя с ид. 10135.5406.2243, находящ се в гр. Варна, кв. Аспарухово, м-ст „Боровец-юг“ за представяне пред нотариус във връзка с обстоятелствена проверка. На 29.04.2022г. заявителката е подала данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за гореописания имот, в която в т. 4 е описала като начин на придобиване – по давност от 1999г., вид документ за собственост – обстоятелствена проверка.

В хода на производството от ответника е направена справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър, в която като собственик на имота е посочен Министерство на земеделието, с документ за собственост Решение на ПК №725 от 26.07.2000г, издадено от ПК-Варна. С писмо рег. №МД-Т22001585ВН­­-001ВН/14.02.2022г. директорът на ОДЗ –Варна е информирал административния орган, че имот с идентификатор 10135.5406.2243 попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която има одобрен План на новообразуваните имоти /ПНИ/ на Селищно образувание „Боровец-юг“, кв.Галата, Район „Аспарухово“, гр.Варна. Съгласно Решение №725/26.07.2000г. на Поземлена комисия - Варна е признато право на собственост на ДПФ в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по плана на стари имотни граници на местност „Боровец-юг“, изготвен 1996г. /имоти стари номера 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070/, което към настоящия момент е документа за собственост на Министерството на земеделието. За новообразувания имот с идентификатор 10135.5406.2243 с площ 1608 кв.м. няма издадена Заповед на Кмета на Община Варна за възстановяване на ДПФ или на правоимащ ползвател по реда на параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което информация следва да бъде предоставена от Дирекция „Собственост и стопанство“, отдел „Земеделие“ при Община Варна тъй като същата се явява компетентния орган по процедурата.

Искането на жалбоподателката не е уважено и удостоверение за данъчна оценка на имота не е издадено, а е постановено Писмо рег.№ МД-Т22010478ВН_001ВН/10.10.2023г. от Директор на дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, с което се уведомява С.С.С., че исканата от нея данъчна оценка не може да бъде предоставена, тъй като за имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „Боровец-юг“, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.5406.2243, няма формирана партида. В писмото е посочено и, че подадената декларация с вх. №**********/29.04.2022г. е оставена без последствие.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи:

Обжалваният акт представлява отказ за издаване на документ, който е от значение за признаване и упражняване на права по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В глава дванадесета „Административно обслужване“ на ДОПК е дадена регламентацията на издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, какъвто е удостоверението по чл. 264, ал. 1 от кодекса. Съгласно чл.7 от ДОПК органите по приходите притежават компетентност да издават административни актове в производствата, регламентирани в същия закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. В чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ са посочени материално и териториално компетентните органи за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти, а именно служителите на общинската администрация по местонахождение на имота.

В случая финализиращия производството по искането за извършване на административната услуга акт, е обжалваният отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имот с идентификатор 10135.5406.2243, издаден от Началник отдел „Местни данъци“ при Община Варна. По силата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ Директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи в съответната община изпълнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите. С оглед на това отказът да бъде извършена административната услуга по конкретното заявление, обективиран в писмото се явява издаден от материално и териториално компетентния административен орган.

Съгласно чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по ГПК, както и в други предвидени от закона случаи. По силата на ал.1 на цитираната разпоредба данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в петдневен срок от подаване на искането. А ал.3 от същата разпоредба предвижда, че когато не е подадена декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти или са настъпили промени в декларираните характеристики, с искането се подава и декларация по образец.

В конкретния случай жалбоподателката е подала искане и декларация по чл.14 от ЗМДТ, като изрично е посочила, че данъчната оценка й е необходима за пред нотариус за извършване на обстоятелствена проверка по ГПК за придобиване на имота по давност.

Решаващият орган е издал отказът като писмо, което не отговаря на изискванията за форма. Той е издаден като уведомително писмо, в което е изложено едно единствено съображение, а именно – липсата на формирана партида за имота, поради което се отказва да се извърши исканата от С.С. услуга. В писмото не са обсъдени представените документи от жалбоподателката, както и другите доказателства, събрани в хода на административното производство по инициатива на органа, не е формиран изричен диспозитив за отказ да се издаде поисканата данъчна оценка за имота и няма указания за реда и сроковете за оспорването му. Поради това е налице основание за отмяната му по чл.146, т.2 от АПК.

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т.е. да бъде мотивиран. Формата и мотивите на акта имат ключово значение за неговата действителност, а наличието им е условие за изискваната от закона пълнота на последващата съдебна проверка на издадения акт или изричен отказ. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа съвсем конкретни съобръжения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни тези съобръжения следва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Когато актът се издава по искане на адресата, както е в настоящия случай, мотивите трябва да кореспондират с искането, от който трябва да личи ясно становището на административния орган по неговата основателност от фактическа и правна страна. Мотивите следва да сочат и какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства.

Изискването за мотиви, изведено от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност. Следователно изискването за мотивиране на акта обезпечава правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

Съдът намира, че в случая оспореният акт е постановен при липса на мотиви, тъй като не са изложени фактически и правни основания, въз основа на които административния орган е отказал издаването на исканата данъчна оценка, което препятства упражняването на съдебен контрол. Наличието на едно изречение, касаещо липсата на имотна партида съдът приравнява на пълна липса на мотиви, доколкото същите и не кореспондират с приложими правни норми. Това по аргумент от чл.59, ал.2, т.4 от АПК /като неотменим реквизит на административния акт/, представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения отказ като постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

В обобщение на изложеното отказът обективиран в писмо рег.№ МД-Т22010478ВН_001ВН/10.10.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна следва да бъде отменен на основание чл.146, т.2 и т.3 от АПК и преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне с оглед дадените указания по прилагането на закона.

При този изход на спора и по аргумент от чл.143, ал.1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл.78, ал.8 от ГПК, административният орган следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски. Съобразно представен списък по чл.80 от ГПК същите се претендират и са доказани по делото в размер на 610 лв., от които 10 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатски хонорар, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023 г. Ответната страна е направила в срок възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно поради факта, че заплатеното адвокатско възнаграждение е под минимума определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на С.С.С., ЕГН **********,*** Отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективиран в писмо рег.№ МД-Т22010478ВН_001ВН/10.10.2023г. за издаване на данъчна оценка на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „Боровец-юг“, с идентификатор 10135.5406.2243, по подадено от лицето Искане рег.№ МД-Т22010478ВН от 07.10.2023г.

ВРЪЩА преписката на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ за ново произнасяне по подадено Искане рег.№ МД-Т22010478ВН от 07.10.2023г., съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.

Решението е окончателно на осн. чл.97 от ДОПК.

Съдия: