РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Харманли, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно
наказателно дело № 20225630200302 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. М. К., ЕГН **********, с адрес община Харманли, село
Шишманово против Наказателно постановление № 22-0271-000398 от 09.05.2022г., издадено
от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от С. К., чрез адвокат А. Г., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича
да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП
фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложените му наказания
незаконосъобразни и несправедливи. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят С.
К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения по делото адвокат Г.. Въз основа
на доказателствената съвкупност пледира за отмяна на наказателното постановление. Счита,
че от събраните по делото доказателства не се установявали всички елементи от състава на
процесното административно нарушение. Акцентира върху липсата на убедителни
доказателства за субективното отношение на дееца. В предоставения от съда срок представя
писмени бележки.
Въззиваемата страна началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.04.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 616970 от свидетеля Ж. П. Ж. на длъжност
младши автоконтрольор при ОДМВР Хасково, РУ Харманли в присъствието на свидетелите
В. Г. Г. и Х. А. А., за това, че в гр. Харманли по бул. „България“ до казино „Голд Гейминг“
по посока към ул. „Никола Петков“ управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес
Ц220 ЦДИ“ с рег. №*****, като не използвал пътя отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари като при движение в
права посока подавал рязко газ, превишавал оборотите на двигателя като превъртал
задвижващите задни колела и преднамерено извеждал автомобила извън контрол.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения.
На същата дата – 28.04.2022г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000398 от
09.05.2022г. от Пламен Димитров Петков на длъжност Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя Ж. П. Ж., на свидетелите по АУАН В. Г. Г. и Х. А.
А. и на свидетеля А. М. М.. Изложените от свидетелите факти и обстоятелства не следва да
бъдат преповтаряни, а ще бъдат обсъдени при преценка за осъществяване на процесното
административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 06.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 06.06.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат младшите
автоконтрольори в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните
постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на
обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица,
2
притежаващи съответната материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 28.04.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на 28.04.2022г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 09.05.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели
присъствали на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетелите,
посочени в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за
запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 28.04.2022г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Ж. П. Ж.
– младши автоконтрольор в ОДМВР Хасково, РУ Харманли), датата на съставяне на АУАН
(28.04.2022г.) и датата и мястото на извършване на нарушението (28.04.2022г. в гр.
Харманли по бул. „България“ до казино Голд Гейминг по посока към улица „Никола
Петков“). В него е описано, че жалбоподателят С. М. К., ЕГН **********, с адрес община
Харманли, село Шишманово – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП (законните разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в
присъствието на свидетелите В. Г. Г., роден на 18.09.1985г. и Х. А. А., роден на
12.02.1981г., (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, без възражения на нарушителя (чл.
42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от Пламен
Димитров Петков –началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 09.05.2022г. с
номер № 22-0271-000398, въз основа на АУАН № GA616970 от 28.04.2022г., издаден от Ж.
П. Ж. – арг. чл. 57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на С. М. К., ЕГН **********, с адрес община Харманли, село
Шишманово (чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3000
3
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН) за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на
наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е
посочено, че същото подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от връчването му
по реда на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
Aдминистративнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършване на нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда
забрана за водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което
управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесните АУАН
и НП е описано, че на 28.04.2022г. в 12:20 часа в в гр. Харманли по бул. „България“ до
казино Голд Гейминг по посока към улица „Никола Петков“ жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № ****, тоест посочен е първият
елемент от обективна страна на нарушението – жалбоподателят да има качеството на водач
на пътно превозно средство. В съдържанието на процесните АУАН и НП е описано
поведението на водача на лекия автомобил – подаването рязко на газ, повишаване на
оборотите на двигателя, превъртане на задвижващите колела на автомобила и
преднамереното му извеждане извън контрол. Това описание на движението и начинът на
управление на лекия автомобил изпълва състава на административното нарушение от
обективна страна. Подобно поведение не може да се цени като използване на пътищата
отворени за обществено ползване с цел превоз на хора и товари.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Административнонаказателната отговорност може да се ангажира само при
установяване по категоричен и безспорен начин на извършване на деяние, съставляващо
административно нарушение, и неговото авторство.
В процесния случай от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се
установяват елементите от обективна страна на процесното административно нарушение.
Всъщност рязкото подаване на газ и извеждането на автомобила извън контрол не се
оспорват от жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал
притежавания от него лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № **** в
4
гр. Харманли, както и че бул. „България“ е път, отворен за обществено ползване. Не се
оспорва, а и от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че лицето,
което е управлявало лекия автомобил е именно жалбоподателят.
От показанията на свидетеля Ж. Ж. безспорно се установява извършване на
процесното нарушение. Свидетелят е възприел движението на лекия автомобил и
извършените от жалбоподателя действия, а именно при извършване на маневра завой отляво
на ул. „Балкан“ по бул. „България“ в посока център жалбоподателят след като влязъл на бул.
„България“ и автомобилът бил изправен подал рязко газ и започнал да върти гуми, като
задната част на превозното средство тръгнала ту наляво, ту надясно, лекият автомобил
поднесъл и жалбоподателят изгубил контрол над управлението му. Тези действия на
жалбоподателя били съпроводени със силен звук от двигател, пищене на гумите на
автомобила и силен пушек. Съгласно показанията на свидетеля Ж. тези действия на
жалбоподателя били възприети от минувачите по тротоара, които изразили силното си
възмущение от извършеното. Всички възприели звуците от форсиране на двигател.
Свидетелят Ж. уточнява, че на процесната дата пътната настилка била суха, тъй като
времето било топло, а деянието било извършено на обяд.
От обективно установените факти превъртането на гумите, придружено със звука от
триението им, форсирането на двигателя, занасянето на задната част на автомобила може да
се направи извод, че от обективна страна е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят
е използвал път за обществено ползване не по предназначение - за превоз на хора и товари, а
за извършване на „дрифт“.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на дееца, е
необходимо от събраните в хода на съдебното следствие доказателства да се установяват и
елементите от субективна страна на нарушението, а именно същото да е извършено
виновно.
За разлика от събраните по делото доказателства по отношение на елементите от
обективна страна на деянието тези за субективната страна не са еднопосочни. Всъщност се
оформят две групи свидетелски показания. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите
Ж. П. Ж., В. Г. Г. и Х. А. А.. Техните показания са последователни,
вътрешнонепротиворечиви и най-вече житейски логични.
Съгласно показанията на посочените свидетели жалбоподателят е признал вината си,
като е потвърдил пред полицейските служители, че умишлено е предприел тези действия по
извеждане на автомобила извън контрол, така че да доведе до загуба сцеплението на задните
гуми. Единственото обяснение, което жалбоподателят дал за действията си по рязко
подаване на газ били, че не е видял полицейския служител и патрулната кола.
Свидетелят Х. А. изрично посочва, че жалбоподателят е потвърдил и пред него
вината си, а именно, че умишлено е подал газ и гумите на управлявания от него автомобил
превъртели.
Житейски нелогични са показанията на свидетеля А. М.. Свидетелят М. разказва, че
на процесната дата бил заедно с жалбоподателя, за да вземат фураж. Първоначално
свидетелят М. в показанията си посочва, че причината за рязкото подаване на газ от
жалбоподателя била повреда на лекия автомобил, тъй като двигателят изгасвал, когато
работел на ниски обороти. Поради тази причина жалбоподателят бил подавал повече газ, за
да не угасва двигателят. Въпреки тази повреда на лекия автомобил жалбоподателят и
свидетелят успели да разтоварят фуража и да продължат да вършат други задачи отново с
лекия автомобил, като едва тогава ги спрели полицаи. Впоследствие свидетелят М. въвежда
нова причина за рязкото подаване на газ от жалбоподателя, а именно, че автомобилът бил
натоварен с 3-4 чувала всеки от около 50 кг., а когато бил натоварен трябвало да се дава
повече газ. Като до преди това свидетелят М. твърди, че проверката е била осъществена след
разтоварването на фуража. Освен тези неточности и противоречия в показанията на
свидетеля М., които представляват индиции за недостоверност, същите са и житейски
5
нелогични.
Свидетелят М. при поставен въпрос изрично отговаря, че нито той, нито
жалбоподателят са обяснили на спрелия ги полицай за причините за подаването на повече
газ при управление на лекия автомобил. Това поведение е лишено от житейска логика. При
спиране за проверка по повод действие, което е неправомерно и в разрез с правилата за
движение по пътищата, чието извършване признаваш пред проверяващия орган, но не
посочваш причината за неправомерното си поведение нито официално чрез вписване на
възражение, нито неофициално. Нито един от останалите свидетели не разказва за наличието
на някаква повреда по лекия автомобил, още повече, че жалбоподателят е управлявал лекия
автомобил до РУ Харманли и такова повишаване на оборотите на колата с подаване на рязко
газ не се е налагало за движението му. Лишено е от разум при наличието на обективна
причина, налагаща за движението на автомобила да се повишават оборотите на двигателя
чрез подаването на газ, тя да не бъде дадена като обяснения пред проверяващите органи, а
даденото такова да бъде, че не е видял патрулната кола и полицая. Поради тази причина
съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ж., А. и Г. още повече, че за техните
показанията съдът няма съмнение за пристрастност. По друг начин стои въпросът с
показанията на свидетеля М. предвид приятелските им отношения, обстоятелството, че са
израснали заедно и видимите противоречия в показанията му.
Предвид установеното чрез гласните показания съдът намира, че извършването на
нарушението и виновното отношение на жалбоподателя към него се установява по
безспорен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Съгласно чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, който организира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване или ги ползва
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се
наказва с административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца и административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 лв. Приложената от
административнонаказващият орган санкционна норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП
съответства на установеното нарушение.
Административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
посочените размери. Правна възможност за намаляване на наложените административни
наказания не съществува, предвид фиксирания размер на санкциите, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания за процесното нарушение, съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
гражданите.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливи и съответни на нарушението наказания съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Такива обаче не
6
са били поискани от административнонаказващия орган, поради което не следва да му се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0271-000398 от 09.05.2022г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на С. М. К.,
ЕГН **********, с адрес община Харманли, село Шишманово на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7