Решение по дело №18/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3714
Дата: 2 август 2023 г.
Съдия: Елена Димитрова Розалинова
Дело: 20231110200018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3714
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110200018 по описа за 2023 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Ц. Б. чрез адвокат А. И. срещу електронен фиш серия К №
4210205 от 27.11.2020 година, с който на В. Ц. Б., е наложено административно наказание
глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на член 21, ал.1 от ЗДвП. Адвокат И. претендира
адвокатско възнаграждение и представя доказателства за тяхното извършване.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Оспорва жалбата в
изложени в писмен вид съображения. Претендира юрисдконсултско възнаграждение.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Видно от справка на АИС на КАТ товарен автомобил „Ситроен Ц 5“, рег. № НОМЕР, е
собственост на В. Ц. Б.. На 27.11.2020 година около 12.27 часа автомобилът се движел в
град София, бул. “Асен Йорданов“ срещу зала „Арена Армеец“ с посока на движение от
бул.“Цариградско шосе“ към бул.“Шипченски проход“ с 78 км/ч при ограничение на
скоростта 50 км/ч за населено място. Нарушението е установено с АТСС CORDON №
MD1192. Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно
марката и регистрационния номер на процесното МПС.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложената справка от Български институт по
метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към датата на
1
констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 78 км/ч
(след приспадане на 3 км/ч толеранс в полза на нарушителя като възможна техническа
грешка). Възражението в жалбата, че липса приспадане на толеранс при възможна
техническа грешка е неоснователно, тъй като видно от снимковия материял МПС се е
движило с 81 километра в час преди приспадането на толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя при възможна техническа грешка.
Служебно е изискан и снимков материал относно местонахождението на АТСС в момента
на установяване на нарушението съгласно член 10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата на движение по пътищата.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни и
необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна
страна следното:
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство,
съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата спецификация на
стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш е приспаднат в полза на
нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната стационарна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3
% при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 78 км/ч, което е повече
от максимално позволената скорост от 50 км/ч в населено място.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е
управлявала процесния лек автомобил със скорост от 78 км/ч при ограничение 50 км/ч за
населено място.
Извършеното деяние е съставомерно и от субективна страна, като същото е извършено при
форма на вина пряк умисъл.
Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя възражения относно
незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш. В тази връзка електронният фиш
съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително
2
време и място на извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на
закона. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в населено място, като
към същия е приложен и снимковия материал, въз основа на който е издаден, където ясно се
вижда марката и регистрационния номер на автомобила и точното му местоположение
посредством посочените GPS координати.
Съгласно член 188, ал.1, изречение второ от ЗДвП, когато МПС е предоставено за
управление на друго лице и собственикът не посочи кому е предоставил МПС
административното наказание да се налага на собственика на МПС. По реда на член 189,
ал.5 от ЗДвП собственикът разполага с възможност да посочи лицето, което фактически е
управлявало МПС и е извършило нарушението като предостави копие от неговото СУМПС,
от която възможност жалбоподателят не се е възползвал. В такъв случай, член 188, ал.2 от
ЗДвП предвижда, че наказанието се налага на законния представител на дружеството.
Използването на АТСС за установяване на нарушения на скоростния режим априори
изключва установяване на самоличността на водача, тъй като установяването на
нарушението е без водачът да бъде спиран от полицейски служители, поради което
законодателят е предвидил оборима презумпция, че наказанието се налага на собственика,
която може да бъде оборена с подаване на декларация с посочване на конкретно лице,
управлявало автомобила и осъществило нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП при превишаване на максимално
допустимата скорост с от 21 км/ч до 30 км/ч предвиденото административно наказание е
"глоба" в размер на 100 лева. В случая наказанието "глоба" за извършеното
административно нарушение е определено в законоустановения му размер от 100 лева,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата
хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл.
93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява
ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с
управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни
последици – причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Допълнителен аргумент е и изричната разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 година, съгласно който член 28 от ЗАНН не се прилага за нарушения на ЗДвП.
На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззивамета страна следва
3
да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, тъй като делото
не се отличава с фактическа и правна сложност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4210205 от 27.11.2020 година, с който на В.
Ц. Б., е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на
член 21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Ц. Б., ЕГН **********, да заплати на СДВР разноски в размер на 80,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4