№ 10002
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:РАДОС. Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110157334 по описа за 2024 годИ.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес -
ревандикационен иск за собственост)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023
г. от
1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,
2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*,
3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*,
4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република
**********с паспорт № * г.,
5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*,
всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „И*
срещу
1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „*,
2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*
3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Со*,
с която са предявени следните искове с правна квалификация:
1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с
1
идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР)
на гр. София, с искане да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния
имот, както следва:
1.
1.
В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупко-
продажба от Столична общИ., в режим на съпружеска
имуществена общност (СИО)
Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* В.
Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от
Столична общИ.
В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З*
както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на
посочените идеални части.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на
идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор *, при
квоти, както следва:
ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11
% ид. ч.,
ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч.,
ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч.
и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.
Твърди се, че ищците са учредили на „Б*” АД право на строеж за имота
с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за
самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.
Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото
дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № 114, том. VIII,
peг. № 13 917, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите:
заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч.
от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била
въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.
Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място,
2
твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б*” АД,
въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради
това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от
процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат
владението върху гореописания имот на ищците.
Претендират разноски в производството.
С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява
иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части
от терена, върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.
Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на
основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на
основание наследство от съпруга П* В.; Н. В. Б. - на основание покупко-
продажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от З*;
Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част
от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ
УПИ с идентификатор *, като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на
ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект,
а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената
част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би
означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите
60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.
Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.
С втора уточнителна молба с вх. № 66491/25.02.2025 г. ищецът
посочва, че ответниците са се снабдили с н.а. за тераса с площ от 68.71 лева.
Твърдят, че тази тераса не е част от сградата, а от УПИ. Правният спор е
именно за част от дворното място, върху което е построената терасата.
Твърдят, че тази тераса е част от терена и ищците са собственици на тази част.
Формулират следния петитум: да бъдат признати за собственици на
съответните идеални части от УПИ с идентификатор * г., както и ответниците
да бъдат осъдени да предаден владението върху целия УПИ.
Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и
3
доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2.
Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4.
Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6.
Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.;
8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.
Нотариален акт № 114 от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.
Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните
площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на
сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия
имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за
озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и
строителните разпоредби.
Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза
(СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение
за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място,
които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява
размерът на присъжданите обезщетения.
Моли ВЛ да изчисли размера на обезщетението, дължимо на всеки един
от ищците, на база техните квоти от притежанието на идеалните части от
терена.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от
страните, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
По процесуалното представителство
Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „И*, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).
Ответниците на този етап не се представляват.
По държавната такса
По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:
При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от
процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на
4
претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в
Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви
състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване
с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в
Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г.
о., ГК.
Данъчната оценка на УПИ с идентификатор * е 53539.20 лева, съгласно
Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № **********/16.05.2024 г.
На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към
недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. –
тераса с площ от 68.71 кв.м.
Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса,
която е която е 1 % от цената на иска, който се определя съобразно данъчната
оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от ПИ с
идентификатор * (в случай че претендират да са собственици на идеални
части от ПИ с идентификатор *), или съобразно данъчната оценка на сбора
на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към недвижим
имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че претендират да са
собственици на прилежаща част към недвижим имот – тераса).
Данъчната оценка на терена е 53 539.20 лева. Площта на терена 650 кв.
м. Площта на спорната „тераса” е 68.71 кв. м., тоест, данъчната оценка е 6
188.05 лева (68.71/650 х 53 539.20). Държавната таса е 61.88 лева (1 % от 6
188.05).
С молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът представя документ в
размер на 61.88 лева за ревандикационния иск.
По редовността на ИМ
Съдът приема, че ищецът не успял да отстрани нередовностите на
исковата молба, въпреки втория път дадени указания, съгласно указанията на
въззивния съд по чл.278, ал.3 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че
спорната част от имота и именно тересата, която се разполага върху терена и
твърди, че тя е от терена т.е. УПИ, а не от сградата. Ето защо ответниците
няма как да са придобили тази тераса от техния праводател, тъй като същият
5
не е собственик на терасата, тъй като е част от терена, който е общ.
Същевременно формулира петитум за ид.ч. от УПИ.
Налице е противоречие между обстоятелствена част и петитум. В
обстоятелствената част се очертава проблема – реална част от УПИ, която
представлява терена, върху който се намира терасата. Докато в петитума се
иска върху целия терен – ид. от целия имот, а не от оспорената от ответниците
част. Ищецът не е отстранил противоречието между обстоятелствена част и
петитум, поради което исковата молба следва да се върне, на основание
чл.129, ал.3 ГПК.
На следващо място, съдът приема, че ищецът няма интерес да води
настоящото дело. Това е така, тъй като в обстоятелствената част извежда
интерес от спорната част – реална част от УПИ. Следователно няма правен
интерес да води дело за ид. ч. от целия УПИ. Това е така, тъй като лицата не
спорят за притежаваните от тях идеални части. Тези идеални части са
нормативно или договорно установени и съдът няма да реши правен спорен с
настоящото решение. Спорен е въпросът дали терасата е част от УПИ, от
сградата, представлява ли приращение към терена или към строежа.
Следователно спорна е реална част от УПИ. Ето защо правен интерес от
водене на настоящото дело ищецът има за реалната част от УПИ, но не и за
идеална част, така както е формиран петитума. Това е така, защото съдът ще
изследва въпроса дали тази реална част е част от терена или не. Ако се
продължи производството, така както е предявен иска – ид.ч. от УПИ, то
съдът няма да изследва дали терасата е част от УПИ или от сградата, а ще
изследва само представените документи и как се разпределя УПИ съгласно
титулите за собственост. При този вид дело съдът ще разгледа притежаваните
от съсобствениците идеални част от суперфицията, но не и правото на строеж
върху построеното – самият строеж. Ето защо в настоящото производство не
може да се реши проблема за собствеността на терасата – реални части от
УПИ. Това следва да стане в ново дело, чиито предмет е чл.108 ЗС или чл.124
ГПК за реална част от УПИ.
Правният интерес и средство за защита на положителна процесуална
предпоставка, отсъствието на които определя производството като
недопустимо. Ето защо исковата молба подлежи на връщане и на отва
основание.
6
Трето, ищецът е имал достатъчно време да представи доказателства за
вписване на искова молба с вх. № 1334955/22.10.2025 г., докато тече процеса
на администриране на ЧЖ и на постановяване на акт от въззивния съд.
Указанията за вписване са връчени на ищеца на 17.02.2025 г., поради което
срокът изтича на 24.02.2025 г. До 28.02.2025 г. ищецът не е представи
доказателства за вписване на исковата молба. Едноседмичният срок е
достатъчен да се подаде молбата за вписване в АВ. Ето защо ищецът не е
отстранил в срок нередовности.
Следва да се отбележи, че ищецът може да се подаде нова исковата
молба като насочи иска за реална част, а не за идеална.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 304200/27.09.20234 г., уточнена с молба с
вх. № 365721/13.11.2024 г., уточнена с молба с вх. № 66491/25.02.2025 г.,
поради неостраняване в срок на нередовности, на основание чл.129, ал.3 и
липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №
57334/2024 г. по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците чрез техния общ
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7