Определение по дело №1948/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1882
Дата: 7 август 2023 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20237180701948
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1882/7.8.2023г.

гр. ПЛОВДИВ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ състав, в закрито заседание на седми август две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

като разгледа частно административно дело № 1948 по описа за 2023 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното :

Производство по чл. 166, ал.4 вр. с ал.2 АПК вр. с чл. 217, ал.2 вр. ал.1, т.11 от Закона за устройство на територията.

Делото е образувано по жалба на жалба на П.Б.Б. срещу Заповед за премахване на обекти по чл. 56 ЗУТ № 23РД09-315/15.06.2023 г. на кмета на Район „Северен“, Община Пловдив, като е определен 30 дневен срок за доброволно премахване на обект „Временно сглобяемо съоръжение – СПО – Обреден дом в ПИ 56784.509.156, УПИ I  - за гробища, кв.1 по регулационния план на „Гробища Рогошко шосе“ гр.Пловдив“.

В заповедта е определен срок за доброволно изпълнение на - 30/тридесет/ дни от датата на надлежното връчване на П.Б.Б.. Същата е връчена на 21.07.2023 г. видно от приложена към преписката обратна разписка.

В подадената жалба е включено особено искане за спиране изпълнението на заповедта, като в същото се сочи че оспорената заповед е издадена срещу ненадлежен адресат - не срещу актуалния собственик на наредения за премахване обект, а срещу бившия му собственик. Изложени са аргументи за това, че поставеният обект е реализиран въз основа на влезли в сила административни актове - Скица - виза за проектиране, одобрени инвестиционни проекти и Разрешение за поставяне № 37/19.12.2019 г. Сочи се също така, че този обект е бил проверяван многократно за съответствие със законовите изисквания и не са констатирани нарушения. За доказване на това твърдение са приложени протоколи от извършени проверки. Излагат се аргументи за причиняване на до непоправими имуществени вреди за собственика на обекта в размер най-малко на сумата от 561 000 лева на която се оценява инвестицията, към която следва да се прибавят и разходите за премахването. Твърди се, че спирането на изпълнението на оспорената заповед не застрашава живота и здравето на гражданите или особено важни държавни или обществени интереси - в производството по издаването й не са установени обстоятелства, застрашаващи живота и здравето на гражданите и особено важни държавни или обществени интереси. Спирането на изпълнението на оспорената заповед няма да осуети нито сериозно да затрудни изпълнението й - ако жалбата бъде отхвърлена. Приложени са доказателства относно стойността на изграденото съоръжение, както и актуално състояние на  „Фундамент“ ООД, от което се установява, че „Временно сглобяемо съоръжение – СПО – Обреден дом в ПИ 56784.509.156, УПИ I  - за гробища, кв.1 по регулационния план на „Гробища Рогошко шосе“ гр.Пловдив“ е непарична вноска в капитала на дружеството и същата е вписана по заявление 20230307153020.

По делото е изпратена административната преписка, ведно със Заповед № 23РД09-315/15.06.2023 г. на кмета на Район „Северен“, Община Пловдив.

Искането е подадено в рамките на срока за обжалване на заповедта и е включено в обжалването на самата заповед. Констатира се, че подател на искането е лицето адресат на акта – П.Б.Б., като при справка в ТРРЮЛНЦ се констатира, че към датата на издаване на заповедта собственик на обекта за който е наредено премахването е „Фундамент“ ООД, ЕИК ********* и този обект е вписан като непарична вноска в капитала на дружеството по заявление 20230307153020. Независимо от разликата относно собствеността на обекта и разпоредбата на чл.57а, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, които сочат че констативен акт за обстоятелствата по чл.57а, ал.1 от ЗУТ се връчва на собственика на обекта и спрямо същото лице се издава заповед за премахването му, то в конкретния случай следва да се приеме че жалбоподателят П.Б.Б. има правен интерес да иска спиране на изпълнението на издадената заповед. Това е така, тъй като в тежест на П.Б.Б. като физическо лице са възложени разноските по премахване на приетия за незаконен обект: "Временно сглобяемо съоръжение - СПО-Обреден дом в ПИ 56784.509.156, УПИ 1-за гробища, кв. 1 по регулационния план на „Гробища Рогошко шосе” гр.Пловдив. Именно това обстоятелство води на извод, че в правната сфера на жалбоподателят се интервенира и същият има основание да поиска спиране на изпълнението на заповедта, тоест искането му при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, то се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

Издадената заповед е такава по чл.57а, ал.3 от ЗУТ и със същата е прието, че П.Б.Б. е поставил гореописаният обект в нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ. Разпоредено е премахването на същия на П.Б.Б. и е определен срок от 30 дни за доброволното премахване на обекта.

 Съдът приема, че за да се постанови спиране по реда на чл. 217, ал.2 от ЗУТ  на допуснатото по закон предварително изпълнение на актовете по чл. 217, ал.1. т.11 ЗУТ, в тежест на жалбоподателя е да установи наличие на обстоятелства, мотивиращи спиране на изпълнението. Жалбоподателят трябва да докаже, че са налице важни причини, противопоставими на интереса на издателя на акта, презумиран от закона, за да се допусне спиране на изпълнението. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по закон - чл. 217, ал.1, т.11 от ЗУТ, според която разпоредба жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите по чл.57а, ал.3 и ал.9 от ЗУТ. В случаите когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, няколко или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл.

Както волеизявлението, така и мотивите за него, се заместват от съответната законова норма. След като законът презюмира наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60 АПК, по аргумент за противното, в хипотезата на чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът следва да намери по отношение на страната наличие на някое от основанията по чл. 60 АПК, като в тежест на молителя е да представи доказателства за тяхното наличие. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за премахване на незаконно изграден преместваем обект е в държавен и обществен интерес. В тежест на жалбоподателя пред административния съд е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно.

Спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди и може да се спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства.

В конкретният случай, съдът след като прецени в съвкупността им и обусловеността им представените към жалбата и към молбата за спиране изпълнението доказателства и твърденията в жалбата, намира, че премахването на обект „Временно сглобяемо съоръжение – СПО – Обреден дом в ПИ 56784.509.156, УПИ I  - за гробища, кв.1 по регулационния план на „Гробища Рогошко шосе“ гр.Пловдив“ не би причинило непоправими и значителни за жалбоподателя вреди от премахването на обекта. Следва да се отчита обстоятелството, че за П.Б.Б. като физическо лице не биха настъпили вреди, които да са невъзстановими. От приложените към жалбата доказателства и при справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че към момента на издаване на заповедта същият не е собственик на обекта, респективно не би претърпял той имуществени вреди от премахването му. Такива би претърпяло дружеството „Фундамент“ ООД, ЕИК *********. Именно с оглед на това и стойността на обекта не се явява аргумент за значителни вреди, които биха настъпили в правната сфера на физическото лице П.Б.Б.. Не са ангажирани каквито и да било доказателства относно стойността на разноските за премахване на обекта, които в този случай биха се явили преки имуществени вреди за конкретния жалбоподател. Предвид на това няма как да се направи извод за наличието на значителни вреди, които биха настъпили в правната сфера на физическото лице П.Б.Б.. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващият разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди.

На следващо място не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението. Промяната на собствеността на обекта не е такова, доколкото е била налице значително време преди издаването на оспорената заповед, а не са представени доказателства които да водят на извод за други обстоятелства, които биха могли да бъдат преценени като нови обстоятелства.

Ето защо съдът приема искането за неоснователно.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд – Пловдив, състав:

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането за спиране на допуснатото по силата на закона - чл. 217, ал.1, т.11 от ЗУТ предварително изпълнение на Заповед № 23РД09-315/15.06.2023 г. на кмета на Район „Северен“, Община Пловдив до приключване производството по оспорване на административния акт с влязъл в сила съдебен акт, с която е разпоредено на П.Б.Б. доброволно и за своя сметка да премахне незаконен обект : "Временно сглобяемо съоръжение -СПО-Обреден дом в ПИ 56784.509.156,      УПИ 1-за гробища, кв. 1 по регулационния план на „Гробища Рогошко шосе” гр.Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дн. срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :