Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260032
Гр. Елхово, 11.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публичното съдебно
заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря Н. З., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 53 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на А.С.М. ***, депозирана чрез
пълномощник – адв. Пл. М., против Наказателно
постановление № 19 – 0261 – 000483 от 29.11.2019 година на Началник РУ - Елхово,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В депозираната
жалба против НП се твърди, че същото е незаконосъобразно и се желае неговата
отмяна. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на АУАН и НП, довели до ограничаване правота на защита
на наказаното лице – липсата на конкретно, ясно и недвусмислено посочване на
мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата, при които то е
извършено; несъответствие на обстоятелствена и диспозитивна част на НП,
несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация; липсата на произнасяне от страна на АНО относно наличието на
предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Представлява се от пълномощник – адвокат, който поддържа жалбата. В хода на
делото по същество доводите за незаконосъобразност на наказателното
постановление се доразвиват от пълномощника, като се твърди несъответствие в
датата а извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази посочена в НП;
противоречия в двата акта в описанието на автомобила, управляван от
жалбоподателя в неговия регистрационен номер. Като основание за отмяна на НП се
сочи и липсата на конкретизация при описанието на нарушението, като се твърди,
че разпоредбата на чл.103 от ЗДвП съдържа две хипотези на административно
нарушение- не спира плавно на посоченото място и не спира в най – дясната част
на платното за движение, като в конкретния случай жалбоподателят е бил
санкциониран и за двете форми на изпълнителното деяние, посочени в разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП.
Въззиваемата страна - ОД на МВР Ямбол, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
РП – Ямбол, ТО - Елхово, редовно
призована, не взема становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно
заседание.
Въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.09.2019
година служители в Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Бургас към ВТУ при АПИ –
свидетелите Р.В. и Н.П. изпълнявали служебните си задължения на път I -7, км. 287+300. Около 11.45 часа в този участък от
пътя се движил товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № РА2543АТ, оранжев на цвят,
по отношение на който монтираната в служебния автомобил на Агенция
„Пътна инфраструктура“ система за контрол отчела, че няма заплатена винетна
такса за движение по РПМ. Св. В. подала на водача на автомобила, движещ се в
посока от гр. Елхово към гр. Ямбол сигнал за спиране със „стоп палка“, като му
било посочено мястото, на което да спре. Водачът на автомобила не изпълнил
разпореждането на контролния орган, като не спрял на посоченото му място и
продължил движението си по пътя. За случая св. В. изготвила докладна записка до Началника на Сектор „Контрол и правоприлагане” – гр.
Бургас в Националното ТОЛ управление, в която изложила описаните по-горе
обстоятелства и посочила регистрационния номер на МПС, чиито водач не се
подчинил на подадения сигнал. За случая бил уведомен и началника на РУ –
Елхово, който възложил извършване на проверка на св. Г.А. на длъжност
„полицейски инспектор“ в РУ – Елхово. В хода на извършената по случая проверка
св. А. установил, че към 01.09.2019 година, както и към датата на извършване на
проверката, собственик на автомобила е А.С.М.. По отношение на автомобила св. А.
установил, че е бил пререгистриран, като от изисканите и представени от Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Ямбол доказателства се установява, че датата на
пререгистрация на автомобила е 17.09.2019г. и новият регистрационен номер на
автомобила е У7144АХ. Св. А. поканил собственикът на автомобила – А.М. да се
яви в РУ – Елхово на 21.11.2019г. На същата дата М. попълнил декларация по чл.
188 от ЗДвП, приложена към АНП, в която посочил, че не управлява автомобила, но
не помни кой го е управлявал на 01.09.2019г.
На 21.11.2019г. св. А., в присъствието на А.М. и свидетелите
Р.В. и Н.П., съставил акт за установяване на административно нарушение против
жалбоподателя. Актосъставителят приел, че след като на 01.09.2019г. в 11.45
часа, на път I
-7, км. 287+300 /Кириловска чешма/, в посока от гр. Елхово към гр. Ямбол, като
собственик на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № У7144АХ, при подаден сигнал
за спиране от контролен орган, не спира плавно в най – дясната част на платното
за движение на посоченото от представителя на службата за контрол място, жалбоподателя
е осъществил състава на административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. АУАН е
бил предявен на жалбоподателя, подписан от него, като в АУАН жалбоподателят
посочил, че има възражения. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетелите по
акта, които са свидетели по установяване на нарушението и бил връчен на
нарушителя.
При съставянето на акта пред св. А. жалбоподателят дал
противоречиви обяснения, като първо посочил, че не е сигурен дали на
01.09.2019г. той лично или негови работници са управлявали автомобила,
впоследствие обяснил, че не е видял служителите на А „ПИ“ на посоченото в АУАН
място.
В
тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, нарушителят не е депозирал писмени възражения.
Въз основа на
съставеният АУАН на 29.11.2019 година Началникът на РУ – Елхово Г. Вълев издал
против А.С.М. Наказателно постановление 19 – 0261 – 000483, с което на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложил административно наказание
глоба в размер на 100.00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от
два месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, извършено на 21.11.2019 година в
11.45 часа на път I -7, км.287+300 /Кириловска чешма/, изразяващо се в това, че при
управление на собственият си товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № У7144АХ,
предишен рег. № РА2543АТ, при движение в посока от гр. Елхово към гр. Ямбол, не
спира на подаден сигнал за спиране от контролен орган и не спира плавно в най –
дясната част на платното за движение, на посоченото от представителя на
службата за контрол място.
Наказателното
постановление е връчено на наказаното лице на 02.02.2020г., видно от
разписката, приложена към него.
Жалбата против
наказателното постановление е входирана пред АНО на 04.02.2020 година.
От приложената и
приета като доказателство по делото справка за жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС, се установява, че същият е правоспособен водач на МПС, на който многократно
са налагани административни наказания глоби с фишове и влезли в сила наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП и КЗ.
Материалната компетентност на св. А. да
съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, а на Началник РУ – Елхово да издава
наказателни постановления за такива нарушения, се установява от приложената към
АНП Заповед № 8121з -825 от 19.07.2019
година на Министъра на МВР.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез показанията на разпитаните по
делото свидетели Г.А., Р.В. и Н. П., първият от които актосъставител, а вторият
и третият свидетели по установяване на административното нарушение, както и въз основа приетите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са конкретни,
ясни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и
последователни, възпроизвеждат в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с установените от тях нарушения по ЗДвП, като освен това по делото няма
данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на
тези свидетели. В подкрепа на гласните доказателства са и събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалба е с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима.
Жалбата е
основателна по следните съображения:
При
служебната проверка за законосъобразност на НП включително и такава относно
съставянето на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът
обсъди актовете първо от процесуално правна страна, като в резултат на това
констатира съществени процесуални нарушения на императивните правила,
произтичащи от разпоредбите на ЗАНН, които процесуални нарушения в съвкупност
са достатъчно основание за отмяна на НП без да се разглежда материалноправната
законосъобразност на НП, тъй като се квалифицират като особено съществени,
довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН съдържа общо десет точки, които регламентират какво трябва да съдържа АУАН. Съгласно чл.42, т.2 и т.3 от ЗАНН
АУАН трябва да съдържа дата и място на съставянето му, както и дата и място на
извършване на нарушението. Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на
съдържанието на наказателното постановление- чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От
приложените по делото АУАН и НП се установява, че АУАН е съставен на 21.11.2019
г. за нарушение, което е извършено от жалбоподателя на 01.09.2019г. В
наказателното постановление, издадено въз основа на този АУАН като дата на
извършване на нарушението е посочена 21.11.2019г. По този начин се е стигнало до несъответствие между датата на извършване на
нарушението, вписана в АУАН и в НП. В тази връзка следва да се посочи, че
датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му
страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които
наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното
нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации
очертават рамките, в които се развива административно наказателното производство
и се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е
нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е
виновно. С оглед на това следва да е налице пълна идентичност между акта,
поставящ началото на административно наказателната процедура и финализиращият я
такъв, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.
Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението,
различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на
наказаното лице ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от
описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения
за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно
защитата си. Не може част от нарушението, каквото е датата, съответно мястото
на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателните постановления. Безспорно в НП и в
АУАН следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението,
следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат
точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да е налице разминаване,
тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на
доказване по делото. Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да
е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните
постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на
присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за
привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни,
допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното
лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.
За неоснователни се намират
останалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното
постановление на процесуално основание, изложени в жалбата и в хода на делото
по същество, като в хода на извършената проверка на АУАН и НП съдът не установи
да са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на разпоредбите на ЗАНН по
при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не
следва да се обсъждат доводите по същество, тъй като въпросите има ли извършено
нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани
само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване, но не и
когато самото производство е водено и завършило порочно.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19 – 0261 – 000483 от 29.11.2019 година на Началник РУ - Елхово, с което на А.С.М., с ЕГН ********** ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд Ямбол чрез РС – Елхово по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: