Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 234/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Постъпила
е жалба срещу Наказателно постановление
№952/14.04.2020г. на Директора на РДГ София, с което на основание чл. 266, ал. 2, вр. ал. 1, предложение 7 от
Закона за горите на Сдружение
ловно- рибарско дружество „Сокол“- гр. Костенец за извършено нарушение по чл. 213,
ал. 1, предложение 7, т. 1 от Закона за горите са наложена имуществена санкция
в размер на 200 лв., за извършено нарушение по чл.
213, ал. 1, предложение 7, т. 2 от Закона за горите са наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. и на
основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е определено заплащане на паричната равностойност на
липсващите вещи, предмет на нарушението, в размер на 462,23 лв..
В
жалбата се твърди, че липсва компетентност на АНО, че сдружението не е субект
на нарушението, както и че наложената санкция неправилно е определена над
законовия минимум.
Ответната
страна по жалбата РДГ – София редовно призована, се представлява от гл. юрк. С.,
който излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното НП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
На
06.12.2019г. при извършена проверка от служители на ИАГ и РДГ София било
констатирано, че в поземлен имот №000580, находящ се в землището на с. Горна
Василица, общ. Костенец, с начин на трайно ползване „Ловна база“, Сдружение
ловно- рибарско дружество „Сокол“- гр. Костенец
съхранява във временна постройка 10,50 пр.м.куб. широколистни дърва за
огрев от дървесен вид върба и топола, нарязани на секции с дължима- 1,10 л.м.,
немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка, и
непридружени с превозен билет, доказващ законния им произход. Стойността на
дървесината била 462,23лв.
Срещу
Сдружението е съставен АУАН, като актосъставителят приел, че са нарушени
разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите.
АУАН
бил предявен на представителя на Сдружението за запознаване и подписване, при
което същият е посочил, че ще подаде възражения тридневен срок.
Въз
основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 266, ал. 2, вр. ал. 1, предложение 7 от Закона за горите
ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя, като за
извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, предложение 7, т. 1 от Закона за горите
са наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за извършено нарушение по
чл. 213, ал. 1, предложение 7, т. 2 от Закона за горите са наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. и на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е
определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на
нарушението, в размер на 462,23 лв..
По
доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите К.,
Ф. и Дринков (частично).
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Дринков в частта, в която заявява, че
дървесината е придобита от Сдружение
„Еко- клуб Еледжик“- гр.
Костенец и именно последното я е съхранявало, а не
жалбоподателят- Сдружение ловно-
рибарско дружество „Сокол“- гр. Костенец, като съображенията за това са
следните.
На
първо място е налице неопределеност в показанията на самия свидетел Дринков.
Същият заявява, че не знае дали дървесината, за която говори е била маркирана с
горска марка и дали е имала превозен билет. Същевременно от показанията на
другите свидетели се установи, че се е съхранявала и друга дървесина, която е
имала разрешително и билет, поради което не може да се установи категорично
дали свидетелят има предвид именно дървесината, предмет на нарушението.
На
второ място налице е противоречие в показанията на св. Дринков. Същият от една
страна заявява, че само и единствено Сдружение „Еко- клуб Еледжик“- гр.
Костенец са добили и ползват процесната дървесина, а от друга страна посочва,
че между последното и сдружението- жалбоподател е налице договор за съвместно
ползване, според който „всичко е съвместно, няма разграничение“, както и че
„няма разграничение коя дървесина чия е, това е предмет на вътрешни уговорки“.
На
трето място показанията на св. Дринков в некредитираната част не се подкрепят
от показанията на останалите свидетели- К. и Ф.. Последните двама посочват, че
на място на проверката е присъствал председателят на сдружението- жалбоподател,
като същият е имал възражения относно мястото на добиване, но не и относно това
кое сдружение съхранява дървесината. Това допълнително се отразява на
достоверността на показанията на св. Дринков, тъй като същият заявява, че ролята
на Сдружение „Еко- клуб Еледжик“- гр.
Костенец била обяснена на проверяващите.
На
четвърто място показанията на св. Дринков в некредитираната им част са в
противоречие и с подаденото възражение от сдружението- жалбоподател (л. 20 от
делото), в което изобщо не се споменава процесната дървесина да се съхранява от
друг субект, а напротив- посочва се, че „Съхранението на частите от стъблата е
факт“, след което се излагат причините за това.
На
последно място в показанията си св. Дринков посочва, че е налице договор за
съвместно ползване между сдружението- жалбоподател и „Еко- клуб Еледжик“- гр. Костенец. По
делото е представен Договор за съвместна дейност (л. 91), сключен между
дружеството жалбоподател и „Еко- клуб
Еледжик“- гр. Костенец, като в раздел „Предмет на договора“ страните са
договорили да осъществяват съвместно ползване на имота. Следователно
този документ също не подкрепя заявеното от свидетеля, че „Еко- клуб Еледжик“-
гр. Костенец е съхранявало процесната дървесина.
От
правна страна:
Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН- АУАН е съставен на 06.12.2019 г., а НП е
издадено на 14.04.2020г. г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за некомпетентност на органа, издал АУАН и НП.
АУАН е съставен от зам. директор на РДГ София, който съгласно чл. 274, ал. 1,
т. 1 от ЗГ се явява компетентен орган за съставянето на актове за установяване
на административни нарушения по ЗГ. НП е издадено от директора на РДГ София.,
упълномощен за това със заповед № РД49-194/ 16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и храните (л. 41 от делото). Нарушението
е извършено в горска територия, в която директорът на РДГ съгласно разпоредбата
на чл. 275, ал.1, т. 2 от ЗГ има компетентността да издава наказателни
постановления, като това не дерогира възможността и кметовете на кметства и
кметските наместници също да издават наказателни постановления за горските територии на територията на
съответната община съгласно чл.274, ал.1, т.3 от ЗГ.
Във
връзка с възражението на жалбоподателя, че НП е следвало да бъде издадено от
кмета на общината следва да бъде посочено, че според разпоредбата на чл. 275,
ал. 1, т. 1 от ЗГ това се налага единствено тогава, когато нарушението е
установено от лицата по чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ- кметовете на кметства,
кметските наместници и лицата, които заемат длъжност в общините или общинските
горски структури, за която се изисква лесовъдско образование, какъвто
настоящият случай не е.
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намира, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени
към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.
АУАН
и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с
достатъчна по обем описателна част относно всяко едно констатирано нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият
състав на всяко едно вменено нарушение е очертан пълно, ясно и разбираемо.
Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се
припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните
признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
След
анализ и оценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че формираният по-горе извод от страна на административно наказващия
орган за осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл. 213, ал. 1,
предложение 7, т. 1 и т. 2 /съхраняване на дървесина, немаркирана с контролна
горска марка, съответно с производствена марка и непридружена с превозен
билет/, е законосъобразен и обоснован, тъй като съответства на установеното по
казуса фактическо положение от приетите по делото гласни и писмени
доказателства.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна относно наличието на
административно нарушение, правната му квалификация и субекта, който следва да
бъде привлечен към административно наказателна отговорност за тях, са
обосновани и правилни, поради което и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал по административен ред
отговорността на жалбоподателя на основанието в чл. 266, ал. 2 от Закона за
горите, като юридическо лице, което в нарушение на този закон е извършвало
съхраняване на дървесина.
По
наказанието:
За
извършеното нарушение приложимата санкционна норма е тази на чл. 266, ал. 2 от
ЗГ. Същата предвижда за юридическо лице имуществена санкция в размер от 100 до
5000 лв. Съдът намира, че правилно е определен размер на имуществената санкция,
а именно по 200 лв. за всяко от двете нарушение, най-вече с оглед количеството
на дървесината- 10,50 пр.м.куб..
Нарушението
не може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН предвид пазарната цена и характера и тежестта на нарушението.
Характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не
може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето
на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност
на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и
значимостта на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен случай,
доколкото извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид. В горния смисъл е Решение № 792 от 3.08.2016 г. на АдмС
- София-област по к. а. н. д. № 526/2016 г., в което е обоснован извод за липса
на маловажен случай и е потвърдено НП, с което е наложена глоба 100лв. за
транспортиране на един кубик дърва.
По
отношение приложението на чл. 275, ал. 2 от ЗГ. На основание тази разпоредба
АНО е определил дружеството да заплати паричната равностойност на липсващите
вещи, предмет на нарушението, в размер на 462,23 лв..
Съгласно
чл. 275, ал. 2 от ЗГ Глобите, имуществените санкции, както и сумите, получени
от продажбата на отнетите вещи, или паричната равностойност на липсващите
вещи - предмет и/или средство на нарушението, с изключение на сумите, за
които се прилага чл. 273, ал. 9, се внасят в бюджета на Изпълнителната агенция
по горите, а когато наказателното постановление е издадено от кмет на община -
в бюджета на съответната община.
В
конкретния случай при описанието на нарушението в НП е посочено, че е
установено съхраняването на процесната дървесина в съответния имот, като този
факт се доказа и по делото. Допълнителен аргумент в тази посока е разписка от
06.12.2019г. за отговорно пазене на л. 19 от делото. Следователно при
извършване на проверката дървесината е била на място и налична. Поради това
неправилно АНО е приложил чл.275, ал.2 от ЗГ и е определил заплащане на
паричната равностойност на липсващи вещи. Както вече беше посочено, вещите не
са липсващи- дървесината, която е установено, че се съхранява без марка
и превозен билет, не "липсва" по смисъла на чл. 275, ал.2 от
ЗГ, поради което неправилно е приложена тази разпоредба. Вещите предмет на
нарушението в конкретния случай не липсват, поради което и те е следвало да
бъдат отнети в полза на държавата, като заплащането на паричната им равностойност,
при положение, че те са налице, е недопустимо. В горния смисъл са и Решение от
08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 28 / 2019 г. на Административен съд – Русе;
Решение № 85 / 10.03.2017 г. по КАНД №
1030 / 2016 г. на АдмС - Плевен; Решение от 03.12.2019 г. по к. адм. н. д. №
119 / 2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 151 от 30.05.2017 г.
по н. д. № 139 / 2017 г. на Административен съд – Видин. С оглед на това НП
следва да бъде отменено в тази част.
По
разноските:
Съгласно
чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая и двете страни претендират
разноски.
От
страна на жалбоподателя не е представено доказателство за заплащане на
адвокатско възнаграждение, поради което разноски не следва да се присъждат.
По
отношение на АНО е налице искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
(л. 78 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 5 на ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер по чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от наредбата възнаграждението
за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лв. Като съобрази изхода на
делото (частична отмяна на НП) и извършената от юрисконсулта работа (явяване
във всички съдебни заседания и двукратно представяне на писмени защити) съдът
намира, че искането е основателно за сумата от 80 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №952/14.04.2020г.
на Директора на РДГ София, с което на основание чл. 266, ал. 2, вр. ал. 1, предложение 7 от
Закона за горите на Сдружение ловно- рибарско дружество „Сокол“- гр.
Костенец за извършено
нарушение по чл. 213, ал. 1, предложение 7, т. 1 от Закона за горите са
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв., за извършено нарушение
по чл. 213, ал. 1, предложение 7,
т. 2
от Закона за горите са наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. и на
основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи,
предмет на нарушението, в размер на 462,23 лв., КАТО:
ОТМЕНЯ наказателното постановление В ЧАСТТА, в която на основание чл. 275,
ал. 2 от Закона за горите е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи,
предмет на нарушението, в размер на 462,23 лв..
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН
Сдружение ловно- рибарско дружество „Сокол“- гр. Костенец да заплати на РДГ София
сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: