Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12114 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Ищецът В.С.Б. твърди в исковата си молба, че през август
2010 г. бил задържан и привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. 1 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На 15.10.2010 г. СРС му взел
мярка за неотклонение „домашен арест“. С присъда от 09.10.2014 г. по НОХД №
219/2011 г. съдът признал В.Б. за невиновен по повдигнатото му обвинение. За
времето на висящност на наказателното производство Б. преживял морални
страдания и страх от несправедлива осъдителна присъда за престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. Наказателното производство дало негативно
отражение върху отношенията му с негови близки, познати и приятели. Понасял
ограничения, свързани с отсъствие от работа за явяване в съдебни заседания. В
продължение на две години търпял наложената му мярка „домашен арест“ и не могъл
да се грижи за семейството и трите си деца.
Моли съдът да осъди П.на РБ да му заплати 50 000
лева обезщетение за неимуществени вреди, последица от взетите мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ и „домашен арест“ за периода 17.08.2010 г.
– 19.10.2012 г.
Ответникът П.на РБ е подал отговор на исковата молба, в
който се излагат доводи за неоснователност на иска и липса на законовите
предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Възразява за
погасяване по давност на иска за вреди от неправомерно ограничаване свободното
придвижване на ищеца.
Твърди, че ищецът бил осъждан, а по време на висящността
на наказателното производство, по което имало постановена оправдателна присъда,
били образувани и други наказателни производства.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на Прокуратурата, изразяващи се в задържане под
стража и взета мярка за неотклонение „домашен арест“, с което за период от две
години и два месеца Б. търпял ограничения на правото си на свободно придвижване.
На първо
място, неоснователно е възражението на ответника за нередовност на исковата
молба, доколкото изходът на наказателното производство (постановяване на
оправдателна присъда) е включен в съдържанието на обстоятелствената част на
исковата молба за обосноваване незаконосъобразността на приложените мерки за
неотклонение. Петитумът обаче е съответен на твърденията за търпени вреди от наложените
мерки за неотклонение в продължение на две години и два месеца.
Не се
спори между страните и от приетото по делото НОХД № 219/2011 г. и приложено
досъдебно производство се установява, че с постановление от 17.08.2010 г. В.С.Б.
е бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.08.2010 г. около 03.00 часа в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 223, от мазе, находящо се във вх. „Б“ на
същия блок, в съучастие като съизвършител с Р.Р.Д., С.С.С.и Г.Ц.Д., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот (счупили катинара
на мазето), направил опит за отнеме чужди движими вещи – 10 броя винкели с
дължина 1.50 м и ширина 0.04 мм от владението на А.Г.М., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дееца причини – задържан на място от полицейските
служители при 03 РУП – СДВР – И.С.И.и И.Г.Г.– престъпление по чл. 195, ал. 1 т.
3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
С
постановление на прокурор при СРП от същата дата В.Б. е бил задържан за срок от
72 часа.
С
протоколно определение от 20.08.2010 г. по НЧД № И-2970/2010 г. състав на СРС е
взел по отношение на Б. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По молба
на В.Б., на 15.10.2010 г. състав на СРС е изменил мярката за неотклонение
„задържане под стража“ в „домашен арест“.
Установява
се, че тази мярка е изменена в „подписка“ с протоколно определение от
19.10.2012 г. по НОХД № 219/2011 г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
Липсват
доказателства определението от 19.10.2012 г. да е обжалвано, поради което
същото е влязло в сила след изтичане на 7-дневния срок за обжалването му – на
29.10.2012 г.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС, началният момент на погасителната давност възниква от
влизане в сила на определението, с което е отменена мярката за неотклонение, в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, какъвто е настоящият случай.
Претенциите
за обезвреда на претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и
действия на разследващи органи, П.и съда се погасяват с изтичане на общата
петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД). Като съобрази датата на влизане в сила на определението,
с което е отменена мярката за неотклонение, от която се твърди да са търпени
неимуществените вреди – 29.10.2012 г. и датата на завеждането на исковата молба
– 17.09.2018 г., съдът намира за основателно въведеното в срока за отговор
възражение от ответника за погасяване на вземането на ищеца по давност. От 29.10.2012
г. давността за предявяване на претенциите за заплащане на обезщетение от
незаконно приложена мярка за неотклонение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е
започнала да тече и е изтекла на 29.10.2017 г. Към 17.09.2018 г. петте години
очевидно са изтекли, което има за последица отхвърляне на предявения от ищеца
иск, без да се обсъжда по същество основателността на претенцията за заплащане
на обезщетението от 50 000 лева за претърпените неимуществени вреди.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.Б., ЕГН ********** срещу П.на Република България иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за осъждането й да му заплати сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от взетите
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „домашен арест“ за периода
17.08.2010 г. – 19.10.2012 г., като погасен по давност.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: